№ 145
гр. Ямбол , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20212330101053 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба предявена от
“Кредитреформ България“ЕООД против Г. В. Г., с която се иска съдът да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 350 лв. – главница, както и законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, включително
разноски в производството, а в условията на евентуалност ответникът да бъде осъден
да заплати сумата от 350 лв., получена без правно основание.
В исковата молба се твърди, че между праводателя на ищеца „4 финанс“ЕООД и
ответника е бил сключен договор за кредит от 16.02.2016 год., оформен съгласно
разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Кредит в размер на 350 лв. бил отпуснат за период
от 30 дни с падежна дата 17.03.2016 год., като сумата била получена от ответника
чрез Изипей на 16.02.2016 год. С настъпване на падежната дата кредитополучателят не
изплаща дължимите суми и изпада в забава.
На 23.11.2018 год. бил сключен договор за прехвърляне на вземанията, по силата
на който ищецът придобил вземането срещу ответника с всичките му привилегии и
принадлежности. Ответникът бил уведомен по реда на чл. 99,ал.3 от ЗЗД от страна на
ищеца по силата на изрично пълномощно.Иска се уважаване на претенцията, както и
присъждане на разноски в производството. Евентуално се претендира ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 350 лв., като получена без основание.
В законоустановения срок не е депозиран отговор на исковата молба.
В с.з. ищецът не изпраща представител.С писмена молба заявява становище за
основателност на иска и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно и своевременно уведомен , не се явява.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира
следното:
1
Предявеният иск е с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79 от ЗЗД,
евентуално съединен с иск по чл. 55,ал.1, пр.1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска
от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези
предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение – искът по чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД
е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната преценка на
събраните по делото писмени доказателства. Събраните по делото доказателства,
неоспорени от ответника, водят до единствения и категоричен извод, че между
праводателя на ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно
правоотношение , по силата на което на последния е предадена твърдяната парична
сума. Към датата на депозиране на исковата молба е настъпил крайния падеж на
договора. Освен това са налице доказателства, че ищецът е придобил вземането срещу
ответника, като извършената цесия му е надлежно съобщена, съгласно чл. 99 от
ЗЗД/уведомление за извършена цесия е приложено към исковата молба и надлежно
връчено на ответника/. Не са релевирани твърдения или ангажирани доказателства за
извършено плащане. Искът е основателен и следва да бъде уважен в пълния си
предявен размер.
Предвид уважаване на главната претенция, съдът не дължи произнасяне по
заявената като евентуална такава.
По разноските:
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 50 лв. – заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено на минимума предвиден в разпоредбата
на чл. 25 от НЗПП от 100 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН ********** да заплати на „Кредитреформ
България“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *********
сумата от 350 лв. – незаплатена главница по договор за кредит от 16.02.2016 год., в
едно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.04.2021 год. до
окончателното изплащане.
2
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН ********** да заплати на „Кредитреформ
България“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *********
сумата от 150 лв.– разноски за настоящата инстанция.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3