Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
18. 07.
2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на десети юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Районен съдия: ПЕТЪР
ПЕТРОВ
при секретаря Димитричка
Иванова……………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00128 по описа
за 2019 г и за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от С.Й.С. ЕГН **********
*** срещу „ В.К.Д. „ гр. Д., бул. „ Т. М.„ № 59, ЕИК *********, със законен
представител Т.И.Г., с която се твърди следното :
Ищецът е потребител на ВиК услуги в недвижим
имот с жилищно предназначение и административен адрес с. П., общ. Г.Т., ул. „ Ш.
„ № 1, с клиентски номер 11495.
Ищцата закупила имота през м. ноември 2015
година и била променена партидата във ВиК на нейно име. В дворното място имало
едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 93 кв.м. за която
се осъществявало водоподаване само за битови нужди. След закупуването на имота
същият се ползвал от тричленното семейство на М.Д.С.- внучка на ищцата до м.
август 2017 година, когато внучката и семейството й го напуснали и се
установили в чужбина- ФР Германия. По време на двегодишния период на обитаване
на имота от внучката и семейството й средномесечната консумация на питейна вода
била около 10 куб.м. Отчитанията от ВиК инкасаторите били редовни и и реални.
След заминаването на внучката за чужбина
имотът останал необитаем, шахтата за водомера била зазимена, а водоподаването-
спряно от спирателния кран на водомера. При последното отчитане от инкасатор на
водомера- на 23. 08. 2017 год. в присъствието на ищцата показанията на водомера
сочели на числото 000492 или последно месечно потребление от 5 куб. метра
питейна вода.
До м. октомври 2018 год. се твърди, че никой
не е живял в имота, никой не е ползвал вода от него и не е имало констатирани
аварии или течове от водопровода на имота.
На 23. 10. 2018 год. в отсъствието на ищцата,
но в присъствието на съседка на имота- С.С.Х., която не била упълномощена от
ищцата, инкасатор на ВиК извършил проверка на водомера и констатирал показания
на водомера – 001779 куб.м. или разлика от последното засичане в размер на 1282
куб.м. употребена питейна вода. Било изготвено и връчено предписание № 02205 от
същата дата, с което било указано да се плати водата в срок от 30 дни.
Предписанието било връчено на присъствалата съседка. За същото потребление била
изготвена фактура за доставка на 1282 куб.м. вода на стойност 3253. 72 лв.
На 5. 11. 2018 год. ищцата подала молба до
изпълнителния директор на ответното дружество с изразено несъгласие с
начислената консумация и с искане за проверка на водомера. На 22. 11. 2018 год.
представители на ответника извършили проверка на водомера, изразяваща се в
описание на измерителното устройство и пломбата към него, без водомерът да бил
изпращан за проверка и анализ в акредитирана лаборатория. По време на
проверката отново било констатирано, че няма течове и изтичане на вода след
водомера вътре в имота от водопреносната мрежа. На база на тази проверка ищцата
получила писмо от ответника, с което била уведомена, че отчетената по- рано
консумация е реална и била поканена да заплати доброволно сумата от 3281. 63
лева. Разликата в сумата по фактурата и последната сума се явявала от призната
от ищцата консумация на 9 куб.м. вода след 23. 10. 2018 год.
Предвид горното се иска съдът да признае за
установено, че ищцата не дължи на ответника плащане на сумата от 3258. 72 лева
за доставена питейна вода за имота за периода 20. 09. 2018 год. до 23. 10. 2018
година поради липса на потребление на доставяна услуга за ищцата.
Претендират се и разноските по делото.
Искът е отрицателен установителен по чл. 124,
ал.1 ГПК и доказателствената тежест за изправността на СТИ в имота- водомер,
както и за дължимостта и размерите на претендираните от ответника за заплащане
парични суми, пада върху ответника.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е
постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва иска по основание
и се моли да бъде отхвърлен. Прави се възражение, че ищцата не е подала в
ответното дружество уведомление съгласно чл. 41 от ОУ на ответното дружество за
настъпила необитаемост на имота.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства и от заключението на вещото лице по неоспорената от страните и
приета от съда съдебно- техническа експертиза, се установява следното :
Ищецът е потребител на ВиК услуги в недвижим
имот с жилищно предназначение и административен адрес с. П., общ. Г.Т., ул. „ Ш.
„ № 1, с клиентски номер 11495. Облигационното отношение с ответника е
възникнало при действието на Общи условия на ВиК по аргумент от чл. 8, ал.1-4
от Наредба № 4/ 14. 09. 2004 год. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
изд. От МРРБ, обн. ДВ бр. 88/ 08. 10. 2004 год., влезли в сила през 2006 год.,
без да е необходим писмен договор със заварените потребители/ чл. 69 ОУ/ и е
регламентирано от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, Наредба № 4/ 2004 год. и чл. 318 и сл. ТЗ. С Решение
ОУ- 09/ 11. 08. 2014 год. на ДКЕВР са одобрени нови Общи условия, публикувани
във в-к „ Новинар „ на 08. 09. 2014 год. и в-к „ Нова Добруджанска трибуна „ в
три поредни броя от 4,5 и 8 септември 2014 година, влезли в сила от 09. 10.
2014 год. и при тези нови Общи условия
към момента се регулира правоотношението.
Видно от показанията на разпитаните по делото
свидетели- С.С.Х. и С. С. С.- двете без родствени връзки с ищцата, като първата
живее в процесния имот, който е закупила от ищцата през м. ноември 2018 година,
а втората е съседка на ищцата, се установява, че за периода на цялата 2017
година до м. ноември 2018 година в имота не е живял никой. Не е имало течове по
водопреносната система в имота и никой не е ползвал имота.
Видно от приетите като доказателства по
делото карнети за отчитането на показанията на водомера в имота, за периода 13.
06. 2015 година до 03. 08. 2017 год. са начислявани обикновено по 10 куб.м.
потребена вода, като има само три подписа от потребителя, а за периода 24. 10.
2017 година до 20. 09. 2018 година не са правени и регистрирани отчитания на
водомера, за което в карнета е записано, че имота е необитаем.
На 23. 10. 2018 година е извършена проверка
на водомера от представител на ответното дружество в присъствието на свидетеля
С.Х., която по това време е обитавала имота и е било констатирано старо
показание от 0497 куб. метра ползвана вода и ново показание от 1779 куб. метра
с разлика от 1282 куб.м., за което било съставено предписание до ищцата, като
стар собственик на имота, да заплати на оператора стойността на потребената
вода в размер на сумата от 3281. 63 лева главница и лихви за забава от 24. 96
лева. В съставения констативен протокол по проверката не е направена
констатация водомера да с нарушена пломба на холендъра или да е технически
неизправен. Няма констатация и за открити течове по водопреносната система след
водопровода.
На 5. 11. 2018 год. ищцата подала молба до
изпълнителния директор на ответното дружество с изразено несъгласие с
начислената консумация и с искане за проверка на водомера. На 22. 11. 2018 год.
представители на ответника извършили проверка на водомера, изразяваща се в
описание на измерителното устройство и пломбата към него, без водомерът да бил
изпращан за проверка и анализ в акредитирана лаборатория. По време на
проверката отново било констатирано, че няма течове и изтичане на вода след
водомера вътре в имота от водопреносната мрежа. На база на тази проверка ищцата
получила писмо от ответника, с което била уведомена, че отчетената по- рано
консумация е реална и била поканена да заплати доброволно сумата от 3281. 63
лева. Разликата в сумата по фактурата и последната сума се явявала от призната
от ищцата консумация на 9 куб.м. вода след 23. 10. 2018 год.
От заключението на вещото лице по СТЕ се
установява, че процесния водомер е демонтиран от вещото лице в присъствието на
представители на ответника и на кмета на с. П., общ. Г.Т. с констатирано
показание 01832 куб.м., и след извършена техническа проверка от лицензирана
метрологична лаборатория е констатирано, че към момента на представянето на
водомера за проверка същият се е оказал с големи отклонения от задължителните
показатели, не съответства на метрологичните и технически изисквания и е
негоден за употреба с изтекъл петгодишен срок за периодична проверка.
От горното заключение следва извода, че за
процесния период на проверка на показанията на СТИ- водомер в имота същият е
бил неизправен технически и не е бил годен да отчита вярно количеството на
подаваната вода за имота.
В
случай на повреда на индивидуален водомер е предвидена специална процедура в
чл.33 ал.2 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи,издадена от МРРБ,обн.ДВ,бр.88/08.10.2004 г.Според цитираната разпоредба
при повреда на индивидуален водомер представителят на оператора трябва да
направи предписание за отстраняване на повредата и за срока на отстраняването
й,като демонтира пломбата на холендъра.Предписанието трябва да е в писмена
форма и да е връчено на абоната.За задължителността на писмената форма се съди
от разпоредбата на чл.67 ал.1 от ОУ от 2014
г.,според която всички предизвестия и уведомления на ВиК-оператора следва да са
в писмена форма,като по арг. от разпоредбите на чл.67 ал.2
т.1-5 и чл.67 ал.3 от ОУ операторът е длъжен да връчи на потребителя
писмени съобщения във връзка с неизпълнение на негови задължения по
договора,вкл. и по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка,нотариална
покана или телеграма с удостоверено съдържание.Спазването на горната процедура
по уведомяване е необходимо от една страна с оглед доказване при бъдещ спор
наличното неизпълнение на задълженията от страна на потребителя,а от друга е
нужно като правопораждащ факт за прилагане на предвидени в ОУ или други
приложими нормативни актове на санкционни последици спрямо потребителя при
неизпълнение на негови задължения,за които последици последният следва да е
също надлежно предупреден.Изпълнението на горната уведомителна процедура спрямо
ответника не е доказано по делото.Липсата на доказателства за надлежно
проведена уведомителна процедура възпрепятства доказването на факта,че през
процесния период индивидуалният водомер на ответника по делото действително е
бил повреден;че същият е бил надлежно уведомен за повредата и не е изпълнил
предписание в указан му от оператора срок да отстрани повредата.Непровеждането
на тази процедура лишава ищцовото дружество от правото да претендира от
потребитула заплащане на консумация на вода в имота, както и да го „санкционира”
,като му начисли през визирания период служебно консумация на вода по реда на
чл.23 ал.5 от ОУ.ВиК-операторът не може да се възползва от собственото си
неизпълнение на установената в чл.33 ал.2 от Наредба №4/2004 г. на МРРБ
процедура по уведомяване на абоната за констатирана повреда на водомера,защото
с неизпълнението на същата операторът поставя абоната в неравностойно положение
и под угрозата да бъде санкциониран за неотстранена повреда,за която не е бил
надлежно известен.Според цитираната разпоредба потребителят има задължение да
поправи или подмени повредения индивидуален водомер,но за да изпълни това си
задължение той следва да е надлежно уведомен,да му е предоставен срок да го
стори,като едва при налично информирано неизпълнение в указания срок следва да
настъпят неблагоприятните последици от неизпълнението.
Предвид горното по делото
липсват доказателства откога ищецът е знаел за повредата на водомера и дали
това негово знание е обхващало целия процесен период,за да се приеме
неизпълнение от негова страна на задължението му по чл.33 ал.2 от Наредбата да
отстрани повредата,което да се вмени в негова вина и той да понесе
отговорността за виновното неизпълнение.По общото правило на чл.81 ал.1 от ЗЗД
длъжникът не отговаря,ако неизпълнението се дължи на причина,което не може да
му се вмени във вина.При констатация за липса на надлежно информиране на
абоната за повреда на индивидуалния му водомер и недаване на същия по
установения ред на предписания от ответното дружество да отстрани
повредата,неговото бездействие не може да му се вмени във вина,което лишава
дружеството от право да начислява каквито и да било количества вода по реда на чл.23 ал.5 от ОУ и
да претендира заплащането им от абоната.
Горните констатации навеждат съда на извода,
че ответникът не е доказал нито изправността на процесното СТИ, нито
дължимостта и размерите на своите претенции към ищеца, което води до
основателност на предявените искове от ищеца, които следва да бъдат уважени
изцяло, като бъде признато от съда, че ищецът не дължи на ответника плащане на
сумата от 3253. 72 лева за доставена питейна вода за недвижим имот с жилищно
предназначение и административен адрес с. П., общ. Г.Т., ул. „ Ш. „ № 1, с
клиентски номер 11495 за периода от 20. 09. 2018 год. до 23. 10. 2018 година по
фактура № **********/ 24. 10. 2018 год..
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторени по делото съдебни разноски- 584.00
лева за платен депозит за вещо лице, 130. 15 лева за платена държавна такса и 460
лева за платено адвокатско възнаграждение, или общо разноски- 1044. 00 лева.
Предвид горното съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА за установено, че С.Й.С. ЕГН **********
*** не дължи на „ В.К.Д. „ АД гр. Д. ,бул. „ Т. М.„ № 59, ЕИК *********, със
законен представител Т. Г., заплащане на
сумата от 3253. 72 лева за доставена питейна вода за недвижим имот с жилищно
предназначение и административен адрес с. П., общ. Г.Т., ул. „ Ш. „ № 1, с
клиентски номер 11495 за периода от 20. 09. 2018 год. до 23. 10. 2018 година по
фактура № **********/ 24. 10. 2018 год..
ОСЪЖДА „ В.К.Д. „ АД гр. Д., бул. „ Т. М.„
№ 59, ЕИК ********* със законен представител Т.Г., да заплати на С.Й.С. ЕГН **********
*** общо разноски по делото 1044.00
лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението му до страните пред Окръжен съд Д..
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :