№ 80144
гр. София, 30.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20221110132720 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 417 вр. чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на „Н.Ф.“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист срещу Р. Й. Й., М. Т. Й. и В. П. Б. въз основа на договор за
заем №856-СФ-18.09.2020 г. от 18.09.2020 г. и договор за заем №852-СФ-17.09.2020 г. от
17.09.2020 г. с нотариална заверка на подписите.
С депозираното заявление е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за сумата 28800,00 лева, представляваща наказателна лихва върху
неплатена главница по договор за заем №856-СФ-18.09.2020 г. от 18.09.2020 г. и сумата
1200,00 лева, представляваща наказателна лихва върху неплатена главница по договор за
заем №852-СФ-17.09.2020 г. от 17.09.2020 г., дължими на основание чл. 2.6 от договорите
при забава в погасяването на дължима вноска дори с едни просрочен ден или при частично
погасяване на дължима вноска в размер по – малко от определената в погасителния план.
Към заявлението са представени договор за заем №856-СФ-18.09.2020 г. от 18.09.2020 г. и
договор за заем №852-СФ-17.09.2020 г. от 17.09.2020 г. с нотариална заверка на подписите
на нотариус С.М., нотариус с рег. №785 на НК с район на действие СРС от 18.09.2020 г.,
сключени между „Н.Ф.“ ООД в качеството му на заемодател, Р. Й. Й. в качеството на
заемополучател и М. Т. Й. – солидарен длъжник и В. П. Б. – солидарен и ипотекарен
длъжник.
За да бъде уважено подаденото заявление и се издаде заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист съдът следва да установи, че вземането на молителя се основава на
някой от актовете, посочени в нормата на чл. 417, т. 3 ГПК; той да е редовен от външна
страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника; искането да
не противоречи на закона и добрите нрави; длъжникът да има постоянен адрес или седалище
на територията на Република България и обичайно място на дейност на територията на
страната.
В конкретния случай заявлението е допустимо, а настоящият съд е родово и местно
компетентен да го разгледа и да се произнесе по същество. Подаденото заявление се
основава на приложени договор за заем №856-СФ-18.09.2020 г. от 18.09.2020 г. и договор за
заем №852-СФ-17.09.2020 г. от 17.09.2020 г. с нотариална заверка на подписите на нотариус
С.М., нотариус с рег. №785 на НК с район на действие СРС от 18.09.2020 г., които съдът
намира, че са редовни от външна страна документи.
Претендираните вземания наименовани от заявителя наказателни лихви представляват
мораторни неустойки, чиято дължимост е уговорена в чл. 2.6 от договорите като
заемодателят начислява наказателна лихва в размер на 5% месечно върху остатъчната
заемна сума в случай на забава в погасяването на дължима вноска дори с едни просрочен
1
ден или при частично погасяване на дължима вноска в размер по – малко от определената в
погасителния план.
Така уговорената неустойка въпреки че е уговорена като мораторна, доколкото се
дължи при забава в погасяване на месечна вноска, води до скрито оскъпяване на кредита,
поради което целта излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което също прави
уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3.
Отделно от това, разпоредбите на чл.2.6 от договорите противоречат на добрите нрави
и защото въвеждат необосновано висок размер на обезщетението и нямат краен размер,
поради което водят до начисляване на суми, равняващи се на половината от отпуснатите в
заем средства за период от една година. Уговорените по този начин неустойки излизат извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер, без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост – кредиторът получава
допълнителна сума над 50 % от заемната без извършването на каквито й да е допълнителни
разходи по заема.
При извършване на преценката относно неустойката, следва да се държи сметка, че
задълженията по процесните договори са обезпечени с договорна ипотека. На кредитора е
осигурено имущество на значителна стойност, от което да се удовлетвори, ограничавайки
евентуалните вреди за заемодателя от продължителното неизпълнение на договора.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. №124878/17.06.2022 г. на „Н.Ф.“ ООД ЕИК ЕИК за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Р. Й. Й. ЕГН
**********, М. Т. Й. ЕГН********** и В. П. Б. ЕГН ********** да заплатят солидарно
сумата 28800.00 лева - представляваща наказателна лихва върху неплатена главница по
договор за заем №856-СФ-18.09.2020 г. от 18.09.2020 г. с нотариална заверка на подписите и
сумата 1200,00 лева, представляваща наказателна лихва върху неплатена главница по
договор за заем №852-СФ-17.09.2020 г. от 17.09.2020 г. с нотариална заверка на подписите.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2