Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

09.05.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

14.04.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Павлова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

60

по описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето/ЗЗ/ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Депозирана е жалба от Л.И.И. от ***, действаща чрез пълномощник, срещу Експертно решение № 90030/24.01.2022 г. на Национална експертна лекарска комисия гр.София, в частта му, с която е определен 3 години срок за определения на жалбоподателката % нетрудоспособност.

Счита, че решението, в оспорената му част, е неправилно и незаконосъобразно.

Излага съображения, че  е следвало НЕЛК да констатира, че така определения 3 годишен срок на Л.И. за % трайно намалена работоспособност не съответства на реалните заболявания, от който страда лицето, респ. определянето на 3 годишен срок за % на трайно намалената работоспособност не съответствал на тези, които следвало да бъдат определени въз основа на заболяването. Сочи, че Л.И. страдала от водещо заболяване: „***“ и Общо заболяване: „***“. В медицинското досие на жалбоподателката, което се съхранявало в НЕЛК, както и от предоставените през годините медицински документи- лабораторни изследвания, епикризи, лабораторни листове и прочие било видно, че тя ми има това водещо заболяване и то от много дълъг във времето период. С други думи нямало индикация за подобряване на здравословното й състояние. Предвид това счита, че е следвало НЕЛК да постанови решение с което да определи срока за трайно намалената работоспособност на И. на пожизнен, а не за срок от 3 години. С оглед на тази симптоматика, заболяването, от което страда жалбоподателката било определено неправилно при прилагане на Методиката, което водело и до получаването на неправилен резултат за срока за трайно намалената й нетрудоспособност.

На следващо място релевира доводи, че още при произнасянето на ТЕЛК – Кърджали не е бил извършен обстоен преглед на Л. И., поради което и потвърждаването от НЕЛК на Експертно решение № 90297 от 21.09.2021 г., на ТЕЛК към МБАЛ „ Д-р Атанас Дафовски“ АД ***, в частта на срока за определяне на трайно намалената работоспособност, било неправилно. Решението на НЕЛК не се основавало на реално извършени медицински прегледи и констатирани заболявалия, а само на наличната медицинска документация. При посещението си в МБАЛ „ Д-р Атанас Дафовски“ АД *** за преосвидетелстване, на жалбоподателката не били извършени каквито и да е било медицински изследвания, за да се установи дали заболяването й се развива и прогресира с времето. Твърди, че преди да постанови решението си НЕЛК не била събрала необходими доказателства, като не е извършила преглед на освидетелстваното лице и не е назначила необходимите актуални изследвания за установяване на състоянието и, определено от прогресиралите във времето увреждания. Това се явявало в противоречие с нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, съгласно които индивидуалният административен акт се издавал след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая, като административния орган е длъжен служебно да събере необходимите доказателства. В настоящия случай била приложима и специалната норма на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, съгласно която видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност, се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане й функционален дефицит на заболелия орган и/или система; и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания.

В заключение сочи, че оспореното Експертно решение № 90030 от 24.01.2022 г. на *** състав *** на Национална експертна лекарска, в частта му относно определения срок на ТНР, се явявало в който е в противоречие с материалноправни разпоредби и не съответствало на здравословното състояние на жалбоподателката.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени като отмени  Експертно решение № 90030/24.01.2022 г. на Национална експертна лекарска комисия гр.София, в частта му, с която е определен 3 години срок за определения на жалбоподателката % нетрудоспособност, като даде указания за постановяването на решение за определения срок на трайно намалена неработоспособност, който от 3 години да бъде изменен на пожизнен.

В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не се представлява. От пълномощника адв. Д.М. е постъпила писмена защита, в която излага аналогични с въведените в жалбата съображения за незаконосъобразност, немотивираност и необоснованост на оспореното решение.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител. От юрисконсулт К. К. е постъпило писмо с изх. № Ю 272/22.02.2022 г., съдържащо в становище по оспорването. Изложени са доводи, че депозираната жалба е неоснователна, респективно, процесното експертно решение на НЕЛК е законосъобразно и мотивирано, като постановено от надлежен административен орган, в пределите на неговите правомощия, при спазване на материалния закон и процесуалните правила. По същество релевира твърдения за законосъобразност на оспореното решение на НЕЛК. В тази връзка, представя анализ на разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза и в частност за тези, относими към заболяването на жалбоподателката и определянето на срок на трайна нетрудоспособност „с пожизнен срок” за процента на трайно намалена работоспособност. Сочи, че в конкретния случай лицето е преосвидетелствано, поради изтичане на предходно решение на ТЕЛК. Жалбоподателката е подала заявление-декларация за преосвидетелстване, с искане да бъде преосвидетелствана само по отношение на дефинитивните заболявания, съгласно чл. 69а от Наредбата за медицинската експертиза. Оспорва изцяло твърденията на Л.И.И., че при издаване на експертното решение, НЕЛК е следвало да извърши преглед, като в тази връзка сочи разпоредбата на чл. 50 от ПУРОМЕРКМЕ.

Моли съда да отхвърли жалбата на Л.И.И. срещу Експертно решение № 90030 от 24.01.2022 г. на *** състав *** при НЕЛК, като неоснователна и недоказана. Релевира възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Заинтересованите страни - ТП на НОИ – Кърджали, ТЕЛК /** състав/ към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ ***, Агенция за хората с увреждания гр.София и Регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кърджали, вземат становище по жалбата. В съдебно заседание, редовно призовани, не изпращат представители.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Л.И.И. е експертизирана за първи път с Експертно решение № ***/*** г./л. 68 от МД/. Освидетелстването на жалбоподателката е било вследствие на ***. В последствие Л.И. е преосвидетелствана многократно с водеща диагноза:„***“. Общо заболяване: ***;

На 19.07.2021 г. Л.И.И. е депозирала молба-декларация с рег. № КЖ-З-1830/л. 17 от МД/, за преосвидетелстване, поради изтичане на срока на последно експертно решение.

С Експертно решение № 90297 от зас. № 188 на 21.09.2021 г., издадено от *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ ***, на жалбоподателката е определена ***% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, с дата на инвалидизиране *** г./л. 8 от МД/. Решението е връчено на адресата на 21.09.2021 г. Така постановеното решение е обжалвано от  пред НЕЛК в срока по чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ/вх. № 0021141 от 05.10.2021 г. – л. 5 от МД/, като в жалбата е посочено изрично, че решението се обжалва изцяло. Жалбата очевидно е подадена по електронен адрес, без подпис на подателя. Впоследствие е подадена допълнителна жалба от Л.И. против Експертно решение № 90297 на ТЕЛК, изготвена собственоръчно. Жалбата носи дата на подаване 28.10.2021 г. и вх. № ИСКМЕ-002141/30.09.2021 г. – л. 4 от МД/;

С Експертно решение № 90030 от зас. № 005, проведено на 24.01.2022 г. на НЕЛК гр.София - *** състав *** при НЕЛК/л. 1 от МД/, е отменено Експертно решение № 90297 от зас. № 188 на 21.09.2021 г., издадено от *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ ***, в частта му относно оценката на работоспособността, като е приета *** % ТНР за срок от 3 години – до 01.09.2024 г. На страница втора от акта е отразено, че се оспорва оценката на трайно намалената работоспособност, поради което и съгласно чл. 45, ал. 1 но ПУОРОМЕРКМЕ, при обжалване на ЕР на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по повода, посочен в жалбата – оценка на трайно намалената работоспособност. Посочено е хронологично развитието на здравословното състояние на И. от ***, извършената ***. В заключение е прието, че с оглед състояние след *** по повод ***, ***, следва оценка съгласно забележка от р. XII, ч. 8 но НМЕ – *** % ТНР.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето/оспореното решение е връчено на 04.02.20022 г. – л. 17, а жалбата против него е подадена на 1.02.2022 г./, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 103, ал. 4 от ЗЗ във вр. с чл. 3, ал. 1 от НМЕ и в предписаната писмена форма.

Разгледан по същество оспореният акт е незаконосъобразен като издаден в противоречие с материалния закон, в нарушение на административнопроизводственит правила и при липса на изискуемите мотиви, по следните съображения:

На първо място, според настоящия съдебен състав, неправилно е прието от решаващия състав на НЕЛК, че Експертно решение № 90297 от зас. № 188 на 21.09.2021 г., издадено от *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ ***, е обжалвано само в частта относно оценката на трайно намалената работоспособност. В тази връзка, както бе посочено по-горе, в депозираната от Л.И. жалба /вх. № 0021141 от 05.10.2021 г. – л. 5 от МД/, е посочено изрично, че решението се обжалва изцяло. В последващата допълнителна жалба липсва уточнение, че решението се обжалва единствено в частта му относно оценка на ТНР като на стр. 2 от жалбата е отразено, че жалбоподателката счита горепосоченото решение за неправилно и го обжалва в срок. Нормата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗ, дава възможност на органите на медицинската експертиза да могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти в тримесечен срок от постановяването им. В конкретния случай с оспореното експертно решение на НЕЛК е налице произнасяне единствено оценката на трайно намалената работоспособност, което според настоящия състав е нарушение на административнопроизводствените правила.

Съдът намира, че в настоящия случай НЕЛК е следвало да се произнесе в хипотезата на чл. 45, ал. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи/ПУОРОМЕРКМЕ/. Цитираната норма предвижда, че при заболявания, по които ТЕЛК се е произнесла въз основа на необходимата медицинска документация, налична към момента на постановяване на експертното решение, но е определила неправилно процента на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане, НЕЛК отменя експертното решение изцяло и издава ново експертно решение. В тези случаи НЕЛК се произнася въз основа на наличната медицинска документация. Предвид обстоятелството, че с оспореното Експертно решение № 90030 от зас. № 005, проведено на 24.01.2022 г. на НЕЛК гр.София, *** състав на НЕЛК е приел, че ТЕЛК неправилно е определила процента на трайно намалена работоспособност на Л.И., то е следвало да отмени изцяло решението на ТЕЛК и изложи мотиви относно всички оценката на работоспособността и срока на определения % на ТНР, а не само да отмени решението на ТЕЛК по оценка на работоспособността и изложи единствено мотиви в този аспект.

Дори и да се приеме, че НЕЛК е изпълнила изискванията на нормата на чл. 45, ал. 3 от  ПУОРОМЕРКМЕ, предвид обстоятелството, че формално на стр. 1 от оспореното Експертно решение № 90030 е отразено: „Отменя ЕР на ТЕЛК по оценка на работоспособността и издава ново“, то в атакуваното Експертно решение № 90030 от зас. № 005, проведено на 24.01.2022 г. на НЕЛК, на практика липсват мотиви, на които се основа определения срок на % трайно намалена работоспособност, което е в нарушение на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, съгласно която разпоредба, НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от *** състав, определен съобразно водещата диагноза.  В оспореното решение липсват каквито и да са мотиви относно срока на определения % ТНР, т.е. липсват фактическите и правни основания за постановяването му, което е в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

На следващо място оспореното  Експертно решение № 90030 от зас. № 005, проведено на 24.01.2022 г. на НЕЛК гр.София, в частта му относно срока на определения % трайно намалена работоспособност, е постановено в противоречие с материалноправни разпоредби на чл. 69, ал. 4 и чл. 69а от НМЕ, съставляващо отменително основание по смисъла на чл. 140, т. 4 от АПК.

В тази връзка съображенията на съда са следните:

Принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет – чл. 101, ал. 7 от ЗЗ.  Приложимият подзаконов нормативен акт е Наредбата за медицинската експертиза, в чл. 61, ал. 1, т. 4 от която е регламентирано, че експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране), а в чл. 61, ал. 2, т. 3 от НМЕ е посочено, че експертизата на вида и степента на увреждане включва определянето на срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност.

Нормативно установените начини за определяне на срокът на инвалидността се съдържат в разпоредбата на чл. 69 и чл. 69а от НМЕ. Съгласно чл. 69, ал. 4 от НМЕ, при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване се определя пожизнен срок на инвалидността. Ал. 5 на нормата регламентира, че при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, срокът на инвалидността се определя съгласно ал. 1. Същевременно нормата на чл. 69а от НМЕ, в приложимата редакция с ДВ, бр. 59 от 2021, г., в сила от 16.07.2021 г., предвижда, че изключение от случаите по чл. 69, ал. 5 се допуска се допуска при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, но лицето иска да бъде освидетелствано/преосвидетелствано само по отношение на тези от тях, които са дефинитивни състояния. В тези случаи лицето може да представи към заявлението-декларация по чл. 56, ал. 1 от правилника медицински документи, съдържащи резултати от медико-диагностични изследвания и консултации, свързани само с увреждания, които са дефинитивни състояния. В тези случаи се определя пожизнен срок на инвалидност.

Настоящият съдебен състав намира, че в оспореното решение неправилно и в разрез с приложимите материално правни норми е определен 3 годишен срок на определения % трайно намалена работоспособност (***). Налице е незаконосъобразност на издадения административен акт, като постановен  в противоречие с горепосочените материалноправни разпоредби, касаещи определяне на срока на инвалидността и по-конкретно по отношение на условията, при които се определя пожизнен срок на инвалидност.

Съгласно § 1, т. 5 от ДР на НМЕ, „дефинитивни състояния“ са състоянията, които не търпят позитивна или негативна еволюция във времето. В настоящия случай водещата диагноза на Л.И.И. е: „***. Общо заболяване: ***“. Именно във връзка с диагнозата на преосвидетелстваната и състоянияето и след ***, оспореното решение е взето от *** състав ***, определен съобразно диагнозата по раздел ХII, част VIII от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. В приложимата част Осма „***“ от Приложението, раздел XII, графа „забележка“ , изрично е отразено: „Всички *** заболявания с код "***" по МКБ, ***, се оценяват с *** % (не включва *** – код "***" по МКБ). В оспореното решение определеният % ТНР е обоснован именно със забележката в р. XII, ч. 8 от НМЕ. Във всички раздели на част Осма/ч. 8/ „***“ от Приложението, ***, с изменението на НМЕ с ДВ, бр. 59 от 2021 г. е добавено: „с пожизнен срок“.

Анализът на гореобсъдените разпоредби на НМЕ и отправните точки за оценка на заболяванията, обосновава извода, че *** заболявания след *** са „дефинитивни състояния“ без възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността, при които се определя пожизнен срок на инвалидност. Такава очевидно е и волята на законодателя, въплатена в разпоредбите на чл. 69, ал. 4 и чл. 69а от НМЕ, съгласно които при дефинитивните състояния, които не търпят позитивна еволюция във времето, е предвидено определяне на пожизнен срок на инвалидността. Пределно ясно е, че се цели да бъде преустановено периодичното преосвидетелстване на определени групи лица и за конкретни заболявания, посочени в отправните точки, тъй като това периодично освидетелстване е безпредметно, при положение че не може да настъпи позитивна промяна в здравословното им състояние във времето.

По изложените съображения, съдът намира, че с оглед диагнозата на жалбоподателката ***, то на същата е следвало да бъде определен пожизнен срок на определения % трайно намалена работоспособност.

Въведените в представеното придружително писмо, съдържащо становище по жалбата, изготвено от пълномощника юрисконсулт К. доводи/л. 50, абз. предпоследен/“, с които е направен опит да се мотивира срокът на инвалидността, са необосновани и неоснователни. В тази връзка са изложени съображения, че в конкретния случай, независимо, че по НМЕ следва оценка съгласно Забележка от р. XII, ч. 8-50% ТНР, то същевременно по ч.9, р. XIX, се определяла оценка за *** в зависимост от ***. В МЕД на освидетелстваното лице, към настоящия момент, не се установявали данни за ***, поради което за състоянието била дадена оценка по т. 1. р. XIX, ч. 9. Състоянието не било дефинитивно, но търпяло определена еволюция във времето.

Безспорно е, че с течение на времето е възможно да настъпи негативна еволюция на освидетелстваното лице, но тя би се отразила на *** на лицето, което би довело до евентуално преосвидетелстване по желание на лицето, но това  по никакъв начин няма да се отрази на пожизнения срок на инвалидността, тъй като последната е обусловена именно от ***.

Следва да се отбележи, че едва в посоченото становище е направен опит да се мотивира срокът на инвалидността, което е незаконосъобразно. Нито в ЕР на ТЕЛК, нито в оспореното решение на НЕЛК са изложили някакви мотиви относно срока на определения % ТНР.

В заключение, според настоящия съдебен състав, по отношение на Л.И.И. са налице всички нормативно установени предпоставки да й бъде определен пожизнен срок на определения % ТНР, поради което решението на  НЕЛК в тази му част се явява материално незаконосъобразно и несъобразено с целта на закона.

Като не е съобразил тези обстоятелства и не е обсъдил всички правнорелевантни факти и фактически обстоятелства, НЕЛК е постановил незаконосъобразен акт, който в тази му част следва да бъде отменен, поради което и с оглед отчетената липса на мотиви, следва преписката да бъде върната на НЕЛК за изпълнение на дадените с настоящето решение задължителни указания, по приложението на закона.

Следва на основание чл. 174 от АПК да бъде определен 1 – месечен срок на административния орган за произнасяне по преписката.

При този изход на делото в полза на Г. Д. следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 410 лв., от които 10 лв. внесена държавна такса и 400 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка видно от представения по делото договор за правна помощ и съдействие/л. 47/, между пълномощника и жалбоподателката е уговорено възнаграждение в размер на 400 лв., заплатено чрез банков превод за което са представени доказателства/л. 45/. Независимо от въведеното в становището на пълномощника на ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по смисъла чл. 78, ал. 5 от ГПК, то доказроко заплатеното възнаграждение е под минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., разноски от такъв характер следва да бъдат присъдени в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Експертно решение № 90030 от зас. № 005, проведено на 24.01.2022 г. на НЕЛК гр.София - *** състав *** при НЕЛК, в частта му, с която е определен 3 – годишен срок на приетата оценка на работоспособността: *** % ТНР.

ВРЪЩА административната преписка на Национална експертна лекарска комисия/НЕЛК/ за произнасяне, съобразно дадените указания, в 1-месечен срок от получаването на преписката.

ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия/НЕЛК/, с адрес за призоваване: ***, да заплати на Л.И.И. от ***, с ЕГН **********, с адрес за призоваване и съобщения: ***, деловодни разноски в размер на 410 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението че е изготвено.

 

                                                                              Председател: