РЕШЕНИЕ
№ 1271
гр. Бургас, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120108799 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Агенция „Пътна
инфраструктура“, Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр. С*, против ЗД “БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С*, представлявано от С* С*
П* и К*Д* К*, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
1630.42 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ПТП на
***** сумата от 333.32 лева мораторна лихва за периода от 28.12.2016г. до 15.12.2021г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Твърди се, че на ****г. на път **** е настъпило ПТП по вина на водача С*И*А* и са
нанесени материални щети върху републиканската пътна мрежа. Водачът се е движел с
несъобразена скорост, което се установява от съставения протокол за ПТП. Щетите се
изразяват в деформирана ограничителна система за пътища с обща дължима от 24 м.
Виновният водач има сключена застраховка ГО с ответното дружество, което обаче не
подало отговор на искането на ищеца да му заплати обезщетение. Ищецът счита отказа за
неправилен и моли да се уважи предявения иск.
Исковете са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.45 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът - застраховател е представил писмен отговор, в
който оспорва предявения иск. Не оспорва застрахователното правоотношение по ГО. Не
оспорва механизма на ПТП и вината на застрахования водач. Прави обаче възражение за
погасяване на иска по давност. Вземането се погасява с петгодишна давност и тя е изтекла
преди завеждане на делото. Оспорва се иска по основание и размер. Претендираната сума не
отговаря на действителните стойности на причинените щети. Оспорва да е увредена
мантинела с дължина 24 м. Ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, последният е одобрил за плащане по-малка сума, но тя не е
платена, тъй като АПИ е искала заплащането на по-голяма сума. От увредената мантинела
следва да се приспадне стойността й като вторична суровина. Моли за отхвърляне на иска.
1
При горните факти по същество съдът навежда следните правни изводи:
Искът за обезщетение за имуществени вреди е частично основателен.
По делото не се спори относно механизма на настъпването на ПТП на ***** че
същото е по вина на водача С*И*А* и че в резултат са нанесени материални щети на
ограничителна система за пътища по републиканската пътна мрежа. Не се спори и относно
това, че водачът на лекия автомобил е застраховано лице по валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен с ответното дружество.
Спорни по делото са дължината на увредената мантинела и размерът дължимото
обезщетение.
В представения по делото протокол за ПТП № ***от ***г. е констатирано, че на
***г. на път ***, км 10+300, в посока А* – В*, водачът С*И*А*, управлявал МПС марка С*
с рег. № *****, при движение с несъобразена с пътните условия скорост, излязъл в дясно от
пътното платно по посока на движението и се ударил в предпазна метална ограда
(мантинела). В резултат на ПТП са нанесени щети на републиканската пътна мрежа,
изразяващи се в деформирана предпазна мантинела с обща дължима от 20м.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че
общата дължина на увредената ограничителна система за пътища е 24м. на обща стойност
1630.42лв., като една шина е с дължина 4м. Експертът е категоричен, че не може да се
говори за средна пазарна цена на елементите на оградата, тъй като това е продукт, който се
продава по установени цени единствено и само на поделенията на АПИ в страната, поради
което няма аналог за друга цена, с която да се сравни. Вещото лице дава заключение, че
разликата от 4м. в дължината на увредената мантинела, отразени в протокола от ПТП (20м.)
и в количествената сметка (24м.), равняваща се на дължината на една шина, се дължи на
факта, че съставителят на протокола не е компетентно техническо лице по материята, като е
определил дължината по очевидно деформираните шини. В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че в каквато и степен да са увредени шините на мантинелата, те подлежат на
смяна. Дори и съвсем леко да са изкривени, те не могат да изпълняват своето
предназначение и трябва да се сменят. Експертите на ОПУ са констатирали по-голям брой
шини от автоконтрольора. Изчислена е и стойността на увредената ограда като метал за
скрап, която възлиза на 146.52лв.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, което е обосновано и
логично, като приема, че съставителят на протокола за ПТП е констатирал толкова увредени
шини, колкото видимо е възприел при съставянето му в тъмната част на денонощието, в
20.00 часа през м. декември. Това обаче не изключва наличието на други леки деформации,
които да са останали незабелязани при първоначалния оглед. Както изтъква експертът, дори
и при леки деформации, мантинелата следва да се подмени, тъй като се компроментира
нейната защитна функция. Предвид гореизложеното съдът приема, че действително
увредените шини, нуждаещи се от подмяна са 6 на брой или 24м., както е посочено в
представения по делото доклад на Гл.специалист РПС-М* Т*.
2
Според чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. В случая не е спорно, че към
18.12.2016г. за процесното МПС е била сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, която покрива отговорността на водача на
основание чл. 477, ал. 2 КЗ.
Път *** е част от Републиканската пътна мрежа. Според чл.19, ал.1, т.1 и чл.30, ал.1 от
Закона за пътищата, републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна
инфраструктура“, която осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането
им, а пътните принадлежности са елемент от пътищата (чл.5, ал.1, т.2 от ЗП).
Следователно случилото се на ***г. произшествие попада в обсега на
застрахователния договор. Ето защо ответното застрахователно дружество по силата на
чл.432, ал. 1 от Кодекса за застраховането отговаря за изплащане на обезщетението,
дължимо на АПИ за увреденото имущество – част от Републиканската пътна мрежа.
Следователно трябва да се постанови решение, с което застрахователят се осъди да заплати
на АПИ обезщетение за имуществени вреди от 1483.90 лева, съответстващо на стойността
на увредената ограничителна система за пътища, намалена съобразно възражението на
ответника, със стойността й като метал за скрап (1630.42 – 146.52), ведно със законната
лихва от завеждане на делото до изплащането. Възражението на ответника за изтекла
погасителна давност е неоснователно, тъй като от датата на произшествието – 18.12.2016г.
до завеждане на иска на 15.12.2021г. не са изтекли пет години (чл. 378, ал. 2 от КЗ).
Акцесорната претенция за обезщетение за забава е основателна.
Съгласно Решение № 128/04.02.2020г. по дело № 2466/2018г. на ВКС, 1-во т.о., в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането. Между страните не е спорно, а и се
установява от доказателствата по делото, че ищецът е предявил писмена претенция,
получена от ответника на 27.12.2016г. В настоящия случай обезщетението за забава в размер
на 333.32лв. се претендира за периода от деня, следващ предявяването на писмената
претенция до датата на подаване на исковата молба.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, което макар и
частично основателно, не променя крайния изход на спора. Това е така, защото
претендираният от ищеца размер на лихвата за забава е значително по-нисък от дължимия.
По отношение на мораторната лихва се прилага кратката тригодишна давност (чл. 378, ал. 8
от КЗ), предвид което погасени по давност са лихвите, изтекли до 14.12.2018г.,
включително. Съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците и §13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от
3
13.05.2020г., в сила от 14.05.2020г.), за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. давност не е
текла, а тригодишният давностен срок следва да се удължи с период от 69 дни.
Следователно погасени по давност са изтеклите лихви до 24.10.2018г. включително. За
времето от 13.03.2020г. до 09.04.2020г. лихва за забава не се дължи на основание чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците (в редакцията й
към ДВ, бр. 28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г.). Предвид гореизложеното, дължимото
обезщетение за забава, изчислено по реда на чл.162 ГПК, за периода от 25.10.2018г. до
12.03.2020г. и от 09.04.2020г. до 15.12.2021г., начислено върху главницата от 1483.90 лева,
възлиза на 462.48 лева, която превишава претендираната от ищеца сума.
Следва решение, с което да се осъди ответникът да плати на ищеца сумата от
1483.90 лева обезщетение за вреди и 333.32 лева лихва за забава за периода от 25.10.2018г.
до 12.03.2020г. и от 09.04.2020г. до 15.12.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от 15.12.2021г. до изплащане на вземането. В останалата част исковете следва да
се отхвърлят.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от
претенцията в размер на 334.50 лева за държавна такса, експертиза и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от претенцията, в размер на 42.36 лева за експертиза и адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
С*, представлявано от С*С* П* и К*Д*К* да заплати на Агенция “Пътна инфраструктура“,
Булстат **, със седалище и адрес на управление гр. С*, сумата от 1483.90 лева /хиляда
четиристотин осемдесет и три лева и деветдесет стотинки/ главница, представляваща
обезщетение за имуществени вреди върху ограничителна система за пътища с обща дължина
24 метра от Републиканската пътна мрежа, изразяващи се в нейната деформация, причинени
вследствие на ПТП, настъпило на ****., на път **, км 10+300, в посока А*– В*, по вина на
застрахования при ответното дружество по валидна застраховка „Гражданска отговорност“
водач на лек автомобил „****“, с рег. № ****, както и сумата от 333.32 лева /триста
тридесет и три лева и тридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 25.10.2018г. до 12.03.2020г. и от 09.04.2020г. до 15.12.2021г., ведно
със законна лихва върху главницата от депозиране на исковата молба в съда – 15.12.2021г.
до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени
вреди за разликата над уважения размер от 1483.90 лева до предявения от 1630.42 лева,
както и за обезщетение за забава за периода от 28.12.2016г. до 24.10.2018г. и от 13.03.2020г.
до 08.04.2020г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
4
С*, представлявано от С*С* П* и К*Д*К* да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“,
Булстат *****, със седалище и адрес на управление гр. С*, сумата от 334.50 лева /триста
тридесет и четири лева и петдесет стотинки/ съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат ***, със седалище и адрес на
управление гр. С* да заплати на ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С*, представлявано от С*С* П* и К*Д*К* , сумата от 42.36 лева
/четиридесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5