№ 14856
гр. София, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110143162 по описа за 2021 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. Ц. Н. обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че Н. Ц. Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 589,51
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 17.12.2020г. до изплащане на
вземането, сумата от 110,77 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 08.12.2020г., сумата от 25,39 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.11.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 17.12.2020г. до изплащане на
вземането, и сумата от 5,56 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 31.12.2017г. до 08.12.2020г., които суми касаят
топлоснабден имот – апартамент № 35, находящ се в гр. София, жк. „Илинден“, бл.79,
вх.Б, ет.4, аб.№ 136610, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 14.01.2021г. по ч.гр.д. № 63666/2020г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца процесните суми. Претендира разноски.
Ответникът Н. Ц. Н., чрез назначения си по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител, е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по
чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Излага
1
съображения, че ищецът не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си,
че ответникът е използвал ТЕ за процесния период, както и че е спазен редът за
измерване, отчитане и разпределение на доставената енергия.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД не
изразява становище за основателността на исковата
претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 63666/2020г. по описа
на СРС, 81 състав, по което на 14.01.2021г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу Н. Ц. Н. за следните суми: сумата от 589,51 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до
м.04.2019г., ведно със законна лихва от 17.12.2020г. до изплащане на вземането,
сумата от 110,77 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната
главница за периода от 15.09.2018г. до 08.12.2020г., сумата от 25,39 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.11.2017г. до м.04.2019г., ведно със законна лихва от 17.12.2020г. до изплащане на
вземането, и сумата от 5,56 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 31.12.2017г. до 08.12.2020г., които суми касаят
топлоснабден имот – апартамент № 35, находящ се в гр. София, жк. „Илинден“, бл.79,
вх.Б, ет.4, аб.№ 136610.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК – чрез
залепване на уведомление по настоящия адрес на лицето, съответно след дадени
указания, в срока по чл.415, ал.1 ГПК, ищецът е предявил настоящия иск за
установяване на вземанията си спрямо ответника за посочените размери, за които е
издадена заповедта.
Предявените искове са за установяване съществуването на парични задължения,
произтичащи от договор за продажба на топлинна енергия и обезщетение за
забава.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата
на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на З. (отм.); и съгласно
2
чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с
придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот,
находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото
на/собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
3
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
По настоящото дело съдът намира, че следва да се приеме за установено, че през
исковия период именно ответникът се явява собственик на процесния имот. От
приетия като писмено доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот
/лист 15/ се установява, че на 05.09.1996г. Ц.Ц. Н., Х.Ц. Н.а и Маргарита Ц.а Н.а са
прехвърлили на Н. Ц. Н. своя собствен недвижим имот, представляващ апартамент №
35, находящ се в гр.София, ул. „Пиротска”, блок .... От представено по делото
Удостоверение от ГИС – София с изх. № 68-00-1109/13.09.2012г. се установява, че стар
адрес „Пиротска” № 179-193 е идентичен с настоящ адрес – жк. „Илинден”, ... вх. В, вх.
Г и вх.Д. С оглед на изложеното, доколкото въз основа на описаната възмездната
сделка ответникът е станал едноличен собственик на имота, той има и качеството
потребител на топлинна енергия, респективно страна по облигационно отношение с
ищеца във връзка с предоставянето й. В допълнение към горното по делото е приета
молба-декларация от 16.09.2001г., от съдържанието на която се установява, че по
силата на изричното искане на ответника Н. за сключване на договор, чрез откриване
на партида за доставка на топлинна енергия до имота, между страните е възникнало
облигационно правоотношение. В конкретния случай ответникът е заявил писмено
волята си пред ищеца, че иска партидата относно топлоснабдения имот да бъде на
негово име. Последното по мнение на настоящия състав представлява индивидуално
писмено предложение, отправено от купувача до търговеца, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за собствения на ответника имот. Ищецът, откривайки
партида за имота на името на ответника, е приел отправеното му предложение, като по
делото няма данни за прекратяване на това
правоотношение.
При наличието на облигационно отношение, в тежест на потребителите е да
4
заплащат консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество
топлинна енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за
доказване размера на иска. Ето защо и следва да се обобщи, че пълно и главно ищецът
е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему
ответникът дължи цената на потребената през процесния период в имота топлинна
енергия.
Сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Оспорването на решение на етажната
собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да
бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди
провеждането на такова оспорване по съответния ред на същото, следователно е
обвързан от него и от сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира
имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния имот не е имало отоплителни тела, а само един водомер за топла
вода. Вещото лице дава заключение, че за периода 2017/2018г. не е бил подсигурен
достъп за отчет на водомера. В този период топлата вода е начислявана на база брой /1
лице/ потребители по 140 л/ден за един човек, съгл. чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334.
Отразено е, че за отоплителен сезон 2018/2019г. топлата вода е начислявана по реален
отчет, като при отчета са съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната
/лицето подсигурило достъп/, показанията от които са нанесени правилно в подробните
изравнителни сметки. От същото се изяснява, че дължимата от ответника сума за
процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата
методика е общо 589,45 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по
изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е
достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при
извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата,
в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства,
които да разколебават направените от него изводи. С оглед на изложеното искът за
главница за топлинна енергия за процесния период от м.05.2017г. до м.04.2019г. е
основателен до размера 589,45 лева, а за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 589,51 лева следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен искът следва да се установи, че е налице изискуемо главно
5
задължение, което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на забава.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на
задължението, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2 когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими към
процесното вземане за главница за топлинна енергия, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок
от изтичане на месеца, за който се отнасят, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени
по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ).
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 от ОУ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
само ако задълженията не са платени в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно при действието на тези общи условия,
топлопреносното предприятие не начислява лихва за забава върху задължения,
определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за
задълженията по общата фактура.
От изложеното следва, че ответникът дължи единствено мораторна лихва върху
уважената главница за топлинна енергия, която в случая съдът намира, че се равнява на
55,77 лв., определена при условията на чл. 162 ГПК, до който размер акцесорният иск е
основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума до пълният размер
от 110,77 лв. искът следва да се отхвърли.
За основателността на иска за дялово разпределение следва да се установи от
ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в
процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало задължение за
плащане на дължимото възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016г.,
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение. В случая, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че през процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение
с лице, регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
Следователно, в тежест на ответника е възникнало и задължение за главница за дялово
6
разпределение, което изчислено съобразно приетата по делото справка за задължения
по абонатен номер и на осн. чл.162 ГПК за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г. е в
размер на сумата 25,39 лева.
Следва да се приеме, че ответникът не дължи обезщетение за забавено плащане,
тъй като липсват представени доказателства, обуславящи извода, че е бил поканен или
че е следвало да заплати дължимата сума в определен срок, респективно липсва
основание за отговорност за неизпълнение в срок.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, съобразно
уважената, респективно отхвърлената част от исковете. На ищеца на основание чл.78,
ал.1 ГПК за исковия процес следва да бъде присъдена сумата 851 лева – включваща
разноски за държавна такса, възнаграждение за юрисконсулт /в определен от съда
размер 50 лева/, депозит за особен представител и депозит за експертиза.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда с арг. чл. 78,
ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноските, сторени в производството по ч.гр.д. №
63666/2020г. по описа на СРС, 81-и състав. Същите възлизат на 75,00 лева, като на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сума в размер на 69,00 лева.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право
на направените от него разноски, но при липсата на доказателства такива да са
сторени, съдът не дължи присъждането им.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Н. Ц. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, жк. „Илинден“, бл.... ДЪЛЖИ НА „Топлофикация
София” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата 589,45
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 17.12.2020г. до изплащане
на вземането, сумата от 55,57 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 08.12.2020г., сумата от 25,39
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.11.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 17.12.2020г. до изплащане на
вземането, които суми касаят недвижим имот: апартамент № 35, находящ се в гр.
София, жк. „Илинден“, бл.79, вх.Б, ет.4, аб.№ 136610, и за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 14.01.2021г. по ч.гр.д. № 63666/2020г. по описа
на СРС, 81 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия над сумата
589,45 лева до сумата 589,51 лева, иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия над сумата 55,77 лева до сумата 110,77 лева, както и иска в размер
на 5,56 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
7
разпределение за периода от 31.12.2017г. до 08.12.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. Ц. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, жк. „Илинден“, бл.... ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
сумата 851 лева – разноски за исковото производство и сумата 69,00 лева – разноски
за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8