Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260466
21.09.2020 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
двадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14348 по описа на съда
за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за сумата в размер на 1000 лева- главница по договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта 16.10.2007г., 440 лева-
договорна лихва за периода 05.09.2016г.-28.05.2019г.; 330 лева- наказателна лихва
за периода 05.09.2016г.-28.05.2019г., 25.00 лева- законна лихва за периода от
28.05.2019г. до 05.09.2019г. и 78 лева- дължими такси за обслужване на кредита.
Претендират се разноски.
Ищецът
твърди, че вземанията му произтичат от сключен между „Първа инвестиционна
банка“ АД и ответника договор за кредит, по силата на който била предоставена
сумата от 1000 лева. За погасяването на задължението ответникът следвало всеки
месец да внася суми определени в месечното извлечение по картовата сметка. При
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо се дължала
възнаградителна лихва. Поради забавата се дължала и наказателна лихва.
Ответникът не извършвал плащания по договора след 2008г. въпреки автоматичното
продължаване на срока му поради липсата на изявления за прекратяване.
Непогасените задължения били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от
02.04.2018г., за което страната била уведомена. Иска се уважаването на исковете
и присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между „Първа
инвестиционна банка” АД и ответника е подписан договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта от 16.10.2007г. С посочения договор на
ответника по производството е предоставен кредит овърдрафт по картовата
разплащателна сметка в размер на 1000 лева. Уговорена e
дължимостта на договорна лихва в размер на 16% за безналични
плащания на ПОС терминал (чл. 7) и наказателна лихва при забава в размер на
договорения лихвен процент с надбавка от 12%. От приетата ССЕ се установява, че
кредитодателят е изпълнил задълженията си и е предоставил сумата, като ответникът
я е усвоил в пълен размер на 19.10.2007г.
Договорът
за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин. Не се констатират нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК (отм.),
действал към момента на подписването.
Предвид
горното, между страните по договора е възникнало валидно правоотношение и
задължение за ответника да върне отпуснатия кредит ведно с възнаградителна
лихва. От приетата ССЕ не се установява да са извършвани плащания, поради което
по договора остават непогасени задължения в размер на 1000 лева за главница и
438.21 лева за възнаградителна лихва за периода от 05.09.2016г. до 28.05.2019г.
От
представения договор за прехвърляне на вземания и приложение се установява, че вземанията
по процесния договор за кредит са прехвърлени от „Първа инвестиционна банка ”
ЕАД на „Мелон България“ ЕАД. Извършването на цесията не е оспорено, поради
което и съдът намира представените документи за достатъчни доказателства за
установяването на това обстоятелство. Представено е пълномощно от цедента, с
което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. От
представеното уведомление се установява и съобщаването на цесията на ответника.
Предвид
горното претенцията е основателна за сумата от 1000 лева- главница и 438.21
лева договорна лихва. Предвид забавата ответникът следва да бъде осъден да
заплати и сумата от 25 лева законна лихва за забава за периода от 28.05.2019г.
до 03.09.2019г. Изчислена на основание чл. 162 ГПК с помощта на електронен
калкулатор същата възлиза на сумата от общо 27.50 лева, поради което
претенцията е изцяло основателна по размер. За периода след 04.09.2019г.
(датата на постъпване на исковата молба) също следва да се присъди законната
лихва до изплащането на вземането.
Искът за присъждане на наказателна лихва по чл. 8 от договора е
неоснователен. Съгласно клаузата при забава ответникът дължи лихва в размер на договорения лихвен процент с
надбавка от 12%. Лихвата представлява сбор между лихвения процент- 16% и
надбавката от 12% и се равнява на 28% върху просрочената сума. Така уговорена
клаузата е нищожна, защото противоречи на чл. 19, ал. 2 ЗПК (отм.), която
предвижда, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, която към октомври 2007г. е била 14.24%. Поради това клаузата се явява нищожна
като противоречаща на закона и претендираната въз основа на нея наказателна
лихва не може да бъде присъдена. Това, че кредиторът е изчислил наказателната
лихва при по-нисък процент от уговорения не променя извода, защото
действителността й се преценява съобразно нейното съдържание, а не според
начина на прилагане, избран от страната.
Неоснователна е и претенцията за такси за
обслужването на кредита. Въпреки дадените по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК
указания, ищецът не представя доказателства за наличието на валидна уговорка за
плащането на такси и за техния размер. Установеното от експертизата начисляване
на такива по системата на банката не е достатъчно, за да обоснове тяхната
дължимост, а копие от действалата към онзи момент тарифа на банката не бе
представено.
Следва да
се отхвърли и искането за законна лихва за периода от 13.03.2020г. до
13.05.2020г. Съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020г. (в редакция ДВ бр. 28 от 2020г.), до отмяна на извънредното положение не
се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни
субекти, включително лихви и неустойки за забава. След изменението на
разпоредбата с ДВ бр. 34 от 09.04.2020г. в сила от същата дата забраната се
отнася до частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране (факторинг, форфетинг и др.) предоставени от банки и финансови
институции по чл. 3 ЗКИ, включително когато вземанията да придобити от други
банки, финансови институции или трети лица и по договори за лизинг. Законната
лихва попада в тези хипотези.
Относно разноските:
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски,
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 50 лева за д.т. по иска за
главница, 49.80 лева за д.т. по иска за договорна лихва, 3.52 лева за д.т. по
иска за обезщетение за забава, 92.14 лева за СТЕ и 76.79 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Е.Д., ЕГН **********, да заплати на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК *********, следните
суми: 1000.00 лева- главница по
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта от 16.10.2007г.,
сключен с „Първа инвестиционна банка” АД, вземанията по който са прехвърлени на
„Мелон България” ЕАД, съгласно договор за прехвърляне вземания от 02.04.2018г.;
438.21 лева- възнаградителна лихва по
чл. 7 от договора за периода от 05.09.2016г. – 28.05.2019г.; 25.00 лева- законна лихва за забава за
периода от 28.05.2019г. до 03.09.2019г.; ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 04.09.2019 г. до 12.03.2020г. и от
14.05.2020г. до окончателното й погасяване,
като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна
лихва за разликата НАД 438.21 лева
до 440 лева; иска за 330 лева-
наказателна лихва по чл. 8 от договора за периода от 05.09.2016г. до
28.05.2019г., иска за 78 лева- такси
за обслужване на кредита и искането за
законна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.
ОСЪЖДА С.Е.Д., ЕГН
**********, да заплати на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 272.25 лева, представляваща
разноски, направени в настоящото производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Присъдените
суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка, ***- IBAN: *** – Уникредит Булбанк.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Д. К.