Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ямбол........12.12........2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..............................тринадесети...ноември………................................
През две хиляди и
осемнадесета година,..........в състав:
Председател: Добрин Кючуков
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...възз.гр.д.№ 286
по описа за 2018 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба на И.Т.И., Р.И.П. и И.К.З.,*** чрез пълномощника им адв.В.К.,*** против решение № 49/20.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 360/2017 г. по описа на РС Тополовград. Иска се отмяна на решението изцяло и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан с присъждане на разноските по делото. С атакуваното решение въззивниците И.Т.И., Р.И.П. и И.К.З. са осъдени да заплатят солидарно на „Валера-77“ ООД сумата 1794 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на селскостопански посеви с люцерна, наети за временно ползване от дружеството, ведно със законната лихва от завеждане на иска, както са осъдени да заплатят солидарно и разноските по делото.
Постановеното решение се счита за порочно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Излагат се подробни съображения за това, че е необоснован извода на съда, че са доказани всички предпоставки на чл.50 от ЗЗД. По делото не е доказан характера на вредите и техния размер – каква площ от насажденията в масива е била унищожена от животните. Съдът се е произнесъл свръхпетитум като е постановил недопустимо решение. С исковата молба се претендира сумата 895 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на селскостопански посеви с люцерна. Ищецът не е предявил иск за реално причинени вреди, а е прието от съда увеличение на иска с тях като същият ги претендира за първи път в процеса чрез увеличението. Ищецът не е доказал в производството това, че животните на жалбоподателите са причинили вреди на площите му, размера на вредите, както и причинната връзка между поведението на животните и размера на вредите. Незаконосъобразно е решението на съда и в частта за осъждане на въззивниците да заплатят солидарно разноските в първата инстанция при положение, че не е налице законова разпоредба, предпоставяща тази солидарност – задължението за разноски не е солидарно.
В законоустановения срок ищецът по делото е депозирал
отговор на въззивната жалба и желае същата да бъде оставена без уважение, а
постановеното от районния съд да бъде потвърдено, тъй като не стР.от никакви
пороци. Излагат се подробни съображения за това, че всички твърдения на ищеца са
били надлежно доказани и потвърдени от събраните по делото пред първата
инстанция доказателства. Доказана е, както собствеността на животните /единия
от ответниците е техен пастир, а не собственик/, така и причинените вреди и
техния размер. Пред районния съд не е оборена презумпцията за причинната връзка
и вината, тъй като се касае за отговорност за вреди от животни. Съдът правилно
е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е
постановил допустимо, правилно и добре мотивирано решение. Също се иска присъждане на разноските пред тази
инстанция.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Пред РС Тополовград „Валера – 77” ООД претендира да бъдат
осъдени И.Т.И., Р.И.П. и И.К.З. да му заплатят сумата
1754 лв. /след прието от съда
увеличение по чл.214 от ГПК на първоначалния размер на иска от 895 лв./, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на селскостопански посеви с люцерна. Твърденията са за това, че
управителят
на дружеството Х.П.Ч. на 21.11.2017 г. при обхождане на нивите,
които бил наел за временно ползване в землището на гр.Тополовград, в м.„Маневица”, заварил 9 бр. крави и 2 бр. коне в блок с площ
89,851 дка,
засят с люцерна. Животните са пасли от люцерната, която била поникнала изцяло и
израснала, като същевременно са отъпкали значителни участъци. При животните не е имало
никого, в далечината Ч. видял пастира И.К.З., който бил със стадо крави. След като позвънил на
телефон 112 са дошли служители на РУ – Тополовград, които са констатирали увреждането. На 23.11.2017
г. ищецът се обърнал към Община
Тополовград и комисия, сформирана от кмета на основание
чл.20 от ЗОСИ извършила оглед на посевите и констатирала щета от отъпкване и
опасване от крави върху 10 % от засятата площ или 8,985 дка. Комисията изчислила,
че щетата е в
размер на 895
лв. Ищецът претендира заплащане на обезщетението
солидарно от тримата ответници, тъй като И.Т.И. е собственик на 8 бр. крави и 2 бр.коне, Р.И.П.
е собственик
на една крава, а И.К.З. е лицето, под чийто надзор
са се намирали животните като техен
пастир.
Становището на ответниците пред
първата инстанция, изразено в техния отговор на исковата молба е подобно на
възраженията им по въззивната жалба, а именно, че липсват доказателства за
собственост върху животните от тяхна страна, не е установено унищожаването на
посева и в какъв размер, направено е увеличение на цената на иска, което
представлява всъщност предявяване на нов иск, тъй като първоначално ищецът не е
претендирал реални вреди, а само пропуснати ползи. Поради това се желае
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В подкрепа на твърденията си по
исковата молба, че стопанисва земеделската земя, където е претърпял процесните
щети, ищецът е представил 17 бр. договори за наем между дружеството и различни
физически лица от 14.07.2017 г. за отдадени под наем ниви в м.“Маневица“ в
землището на гр.Тополовград.
Представен е и констативен протокол
за оценка на нанесена щета по чл.20,22 от ЗОСИ, издаден на 23.11.2017 г. от комисия от Община
Тополовград, сформирана от кмета, на основание чл.20 от ЗОСИ по искане на Х.Ч., управител на „Валера –
77” ООД. Комисията е извършила оглед на посевите, които се били на обща площ 89,851 дка и е
констатирала щета от отъпкване и опасване от крави върху 10 % от засятата
площ или 8.985 дка. Комисията е изчислила, че от един откос на декар може да се
добият средно по 20 бали от люцерна или щетата е в размер на 179 бали, при
средна пазарна цена на една бала 5 лв., като по този начин изчислената щета от
комисията е в размер на 895 лв.
Липсват данни този констативен протокол да е влязъл в сила и да е послужил за
издаване на съответен административно-наказателен акт и изобщо данни за приключване
на преписката по някои от начините по ЗОСИ, поради което същият следва да бъде
ценен като начално доказателство, създаващо индиция за достоверността на
ищцовите твърдения.
В тази връзка и с оглед
възраженията на ответниците по отношение на констативния протокол, пред първата
инстанция са разпитани в качеството на свидетели председателят и членовете на
комисията по ЗОСИ, която го е издала. Свидетелите Т. Б., А. Х., С. П. и З. З. потвърждават
констатациите си в издадения констативен протокол и допълват, че са посетили на
място блока обработваема площ, която от документи на ищеца са установили, че се
обработва от него. Комисията на правила обход, включително и на засегнатата от
животни площ, цялата засята с люцерна. Обходът бил направен с измерване на
разстоянието на крачки – приблизително по метър и така била изчислена
засегнатата площ – 1/10. Щетата видимо била причинена от едър рогат добитък –
имало стъпки и опасване. В долната част на блока имало постройки, представляващи
животновъден обект, а отстрани минавал път.
По делото е приложена преписка №
358р-11775/17 по описа на РУ Тополовград, образувана по повод подаден на
телефон 112 сигнал от Х.Ч. за това, че в блок с люцерна в м.“Маневица“ свободно
пасат девет крави и два коня и полицаите са посетили мястото. Снети са
обяснения от Х.Ч., И.И. и И.З. като на последните двама са съставени и
разпореждания на основание чл.64 от ЗМВР. И.И. е заявил, че няма представа дали
негови животни са били в блока с люцерна. Неговите животни ги пасял И.З., който
също имал свои животни в стадото. И.З. е потвърдил, че пасе животни на И.,
както и свои пет и два коня. Стадото било голямо, животните се разделили и
докато забира едните, другите девет влезли в блока с люцерна, намиращ се над
обора на И.. В своите обяснения Х.Ч. излага обстоятелствата по случая – за
установено навлизане на девет крави и два коня в засятата от него с люцерна
площ и това, че в присъствието на полицаите е записал една ушна марка на една
от кравите, а именно с № BG 31263244.
По делото е проведен разпит на
тримата полицаи посетили имота по сигнал на Ч. на 21.11.2017 г. Тримата
заявяват, че действително са посетили мястото, където заварили Ч., а наоколо
нямало друг човек. Имало животни в нивата около 8-10, от които доближили само
до едно и му записали ушната марка. Нивата била посята с люцерна, видимо
зелена. Ч. ги насочил към И.И. и пастира му И.З., на които снели обяснения и им
издали разпореждания по реда на чл.64 от ЗМВР.
От ответната страна е разпитан
свидетеля К.
К., който
познава страните по делото и знае, че люцерната на Ч. граничи с мера. Там има
още чешма, язовир и кръстопът. Свидетеля редовно е виждал там животни, стадата
минават оттам на водопой. К. също е пасал животните на И.И., но постоянния
пастир е друг и също се казва И..
По делото са приложени, изискани от
съда справки от ОДБХ Хасково за притежаваните от И.Т.И. и Р.И.П. животни като в
тази за притежаваните от П. е посочено говедо с ушна марка BG 31263244. За И.К.З.
няма данни да притежава и да е регистрирал каквито и да било животни.
Пред първата инстанция е назначена
и изслушана агро-техническа екпертиза, по която вещото лице е дало заключението
си въз основа на данните от протокола на комисията по ЗОСИ и след лично
посещение на терен. Според вещото лице при отглеждането на люцерна посевите във вегетационния период
осигурява от 1 до 2 тона сено. Люцерната се коси от 4 до 10 пъти годишно,
зависи от агротехниката на отглеждане. Може да се отглежда и до 20-та година,
но в интензивните схеми на отглеждане обикновено се подменя на 5-6 години от
създаването. Процесните посеви от люцерна са били трета година към момента на
увреждането им и към 21.11.2017 г. е било завършено косенето през вегетационния
период на люцерната. Хабитусът на поникналите растения е бил с предполагаема височина 15-18 см. Люцерната е засята м.май 2015 г., люцерновото семе
е сорт Многолистна 1. Механизмът на увреждане на
процесните посеви от люцерна е чрез отъпкване и опасване на 8,985 дка. При опасване и отъпкване на люцерната от ЕРД-крави, със следи от стъпки дълбоки
9-10 см и опасаното да е изскубнато от дъно, същата не може да се възстанови и
да даде реколта през пролетните и летните месеци на 2018 г. Стойността на
нанесените щети на 8,985 дка люцерна е 1188 лв., а материалните разходи за
отглеждане на посев от люцерна върху 8,985 дка е 566 лв. Вещото лице дава
заключение, че стойността на нанесените щети на 8,985 дка посеви люцерна от
процесния имот е в размер 1188 лв. Имотите, наети под наем от ищеца са парцели
от един общ масив, съседни са и са в един БЗС. В близост до имотите има полски
път, който минава между два блока, единия от които не се обработва от ищеца. На
70 м от блока с люцерна има обор за животни, а между тях е мера.
Въз основа на тези доказателства
районният съд е приел за доказано, че са налице претендираните щети, стойността
на които е в размер от сбора на разходите за отглеждане на посева и нанесените
щети, както и че тримата ответници отговарят солидарно за тези вреди като двама
са собственици на животните, а един е техен пастир. Солидарност районният съд е
приложил и по отношение на направените разноски.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат
правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната
жалба за частично основателна.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният
съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за частично неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, каквато правна квалификация на иска правилно е дал районния съд, за
вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и
лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно,
тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. За да е
основателна тази претенция за непозволено увреждане е необходимо ищецът да
докаже, че е налице вреда, причинена от сочените от него животни, които са били
в имота му на процесната дата, причинната връзка между действията на животните
и нанесените вреди и тяхната стойност, както и собствеността и надзора върху
животните към този момент.
В настоящия случай въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд намира за
безспорно установено, че на 21.11.2017 г. управителят на ищцовото дружество „Валера – 77” ООД – Х.Ч. е намерил в
обработвания от него имот в м.“Маневица“ в землището на гр.Тополовград, засят с
люцерна, пасящи животни – девет крави и два коня. Тези обстоятелства съдът
приема за установени от представените от ищеца договори за наем на земеделска
земя в тази местност и заключението на вещото лице, че имотите образуват един
блок, както и от приложената по делото преписка на РУ Тополовград и съдържащите
се в нея снети обяснения от Х.Ч. и пастира И.З. и от показанията на разпитаните
като свидетели по делото полицаи, посетили мястото на 21.11.2017 г.
Както се посочи по-горе, въззивният
съд счита, че не следва напълно да бъде игнориран като доказателство съставения
по ЗОСИ протокол, с който се установява размера на увредената площ и съдържа
данни за начина на увреждането й. Действително не са налице данни за влизане в
сила на протокола и наличието на последващи действия и приключване на
преписката, извършени по реда на чл.24,25 от ЗОСИ, но ищецът не претендира
заплащане на обезщетение по ЗЗД въз основа единствено на този констативен
протокол. Съдържащите се в него данни следва да бъдат взети предвид с оглед
това, че в качеството на свидетели по делото са разпитани членовете на
комисията, която е изготвила констативния протокол. Тези лица са посетили на
място и са обходили увредения терен като по този начин са определили и неговия
размер и са констатирали вида да увреждането. Въз основа на тези данни и след
посещение също на място, вещото лице е изготвило заключението си като е
определен размера на нанесените щети върху 8,985 дка посеви люцерна, който е
1188 лв.
С оглед изложеното въззивният съд
приема за установено безспорно, че ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
потъпкване и опасване на 8,985 дка от засятата от него площ с люцерна, но не
споделя извода на първата инстанция, че стойността на вредите, подлежащи на
обезщетяване е в размер 1754 лв., както и че отговорност за същите следва да
носят и тримата ответници.
Относно собствеността върху
животните по делото са налице справки от ОДБХ Хасково за притежаваните от И.Т.И.
и Р.И.П. животни като в тази за притежаваните от П. е посочено говедо с ушна
марка BG 31263244.
За И.К.З. няма данни да притежава и да е регистрирал каквито и да било животни.
Други данни за собственост върху животните няма, както и няма данни за това кои
точно животни са заварени в имота, обработван от Ч., с изключение на говедото със записана
ушна марка. Т.е. липсват доказателства за присъствие в имота на животни,
собствени на ответника И.И.. Твърденията в обясненията по полицейската преписка
на И.И. и И.З. за това, че З. е пастир на животните на И., съвпадат и се
потвърждават и от показанията на свидетеля на ответната страна - К. К. При тези
доказателства следва са се приеме, че отговорност по чл.50 от ЗЗД за
настъпилите вреди в имота от животни следва да носят ответниците Р.П. като
собственик на говедо с ушна марка BG 31263244 и ответника И.З. като пастир, а искът по
отношение на ответника И.И. следва да бъде отхвърлен като недоказан и решението
в тази част отменено. Без значение в случая е броят на животните опасли и
отъпкали люцерната, след като е установено наличието на увреждане от този
характер, както и неговата площ.
Въззивният съд не споделя изводите
на районния съд и относно размера на присъденото обезщетение. Вещото лице в
своето заключение е категорично, че стойността на нанесените щети на 8,985 дка
посеви люцерна от процесния имот е в размер 1188 лв. В заключението не е налице
извод за този размер, че е 1754 лв., както и че представлява сбор от сумата на
материалните разходи за отглеждане на посев от люцерна върху 8,985 дка е 566
лв. и сумата на нанесените щети – 1188
лв. Стойността на разходите е включена в стойността на нанесените щети и е част
от тях, тъй като това са средствата вложени за този продукт, който е на
стойност 1188 лв. Действително, както и ищецът претендира, в разпоредбата на
чл.51 ал.1 от ЗЗД е предвидено обезщетение на всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането и това е стойността на нанесените щети,
изчислени от вещото лице в размер 1188 лв. Другата сума от 566 лв. би била
дължима като вложен разход, ако беше претендирана самостоятелно на това
основание или ако беше впоследствие вложена след увреждането. При това
положение дължимата сума на обезщетението е в размер 1188 лв., а искът над този
размер до размера на 1754 лв. като неоснователен следва да бъде отхвърлен като
решението в тази част бъде отменено.
Що се отнася до присъждане на
разноските, липсва законова разпоредба, предвиждаща обвързване на дължащите я
лица в солидарност, поради което решението на районния съд е неправилно и в
тази част. При този изход на делото следва да бъдат преизчислени и дължимите
пред районен съд разноски, като Р.П. и И.З. бъдат осъдени да заплатят на „Валера – 77” ООД направените разноски
съразмерно с уважената част от иска в размер 659,40 лв. Тъй като искът по
отношение на И.И. се отхвърля ищецът следва да бъде осъден да му заплати
направените от него разноски в размер 200 лв. съгласно представен пред първата
инстанция списък за разноски по чл.80 от ГПК. Предвид частичното отхвърляне на
иска против другите двама ответници, ищецът следва да бъде осъден да им заплати
разноски съразмерно с отхвърлената част в размер 129,08 лв.
С оглед изхода на въззивното
производство, въззиваемия „Валера – 77” ООД следва да бъде осъден да заплати на тримата
въззивници разноски в размер 636 лв. съгласно представения списък за разноски.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 49/20.07.2018 г., постановено
по гр.д.№ 360/2017 г. по описа на РС Тополовград в частта, в която И.Т.И. е осъден солидарно с Р.И.П. и И.К.З. да заплатят
на „Валера-77“ ООД сумата 1794 лв.,
както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ВАЛЕРА – 77” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Тополовград, ул.”Трети
март” № 35, с ЕИК *********, представлявано от управителя Х.П.Ч. против И. ***, с ЕГН ********** иск с правно основание чл.50 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ВАЛЕРА – 77” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Тополовград, ул.”Трети
март” № 35, с ЕИК *********, представлявано от управителя Х.П.Ч. иск с правно основание чл.50 от ЗЗД против Р.И.П. ***, с ЕГН ********** и И.К.З. *** с ЕГН ********** за
сумата над 1188 лв. до размера на 1754 лв.
ОСЪЖДА И.Т.И., Р.И.П. и И.К.З. с
посочени данни да заплатят на „Валера-77“ ООД направените пред районния съд разноски в размер на
659,40 лв.
ОСЪЖДА „Валера-77“ ООД
гр.Тополовград да заплати на И.Т.И. с посочени данни направените пред районния
съд разноски в размер 200 лв., а на Р.И.П. и И.К.З. в размер на 129,08 лв.
ОСЪЖДА „Валера-77“ ООД
гр.Тополовград да заплати на И.Т.И., Р. И.П. и И.К.З. направените пред въззивния съд разноски в размер
на 636 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.