№ 265
гр. Сливен, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20252230200830 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от И. Т. Д. с ЕГН ********** от с.
Крушаре, общ. Сливен, против НП № 25-0804-004055 от 07.05.2025 год., издадено от
Началник Сектор в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция” - Сливен, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева
на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗДвП, административно
наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и
административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00 лева на основание чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде отменено изцяло
НП като незаконосъобразно и необосновано.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
1
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 17.03.2025 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 1434689 против
жалбоподателя за това, че на 17.03.2025 год. около 07,43 часа в с. Крушаре, общ.
Сливен, на ул. ***** в посока към центъра управлява самобалансиращо се МПС
(моторна фреза), неустановена марка, жълт на цвят, с прекачено към него ремарке за
лек автомобил, кафяво на цвят, неустановена марка, без регистрационен номер,
прикрепен към определеното за това място. В АУАН било отразено, че водачът не
притежава СУМПС, както и че при извършената проверка за употреба на алкохол с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARDM-0203 в 07:43:54 часа на
17.03.2025 год. уредът отчел 1,10 промила в издишания от водача въздух. В акта било
посочено, че на водача бил издаден талон за изследване № 098050. В акта било
отразено, че били нарушени разпоредбите на чл. 9, ал. 1 от ЗДвП, чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, чл. 150 от ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на
жалбоподателя на 17.03.2025 год. (л. 12-13 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 25-0804-004055 от
07.05.2025 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна
полиция” - Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение
на чл. 9, ал. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на
основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, административно
наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на
1000,00 лева на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП. В НП било отразено, че в случая деянието било типично за вида си, то не се
отличавало от останалите такива, както и че изпълнителното деяние на нарушението
засягало обществените отношения, свързани с правилата за движението по пътищата и
изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата, а
и конкретните обстоятелства по извършването му не разкривали по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този
вид. НП било връчено лично на жалбоподателя на 10.06.2025 год. (л. 10-11 от делото).
От представеното по делото от процесуалния представител на жалбоподателя на
заверено копие от Ръководство за управление на мотофреза агромашини се установява,
че процесната мотофреза е с мощност 7HP/4.4KW; снабдена е с два калника,
свързваща пластина за калниците и две гуми, като капацитетът на горивния резервоар
е 3,6 л. (л. 52-69 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
2
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното.
В настоящия случай тази доказателствена сила на акта не беше оборена от
събраните в хода на съдебното дирене доказателства по отношение на посоченото в
НП нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Безспорно се установи от събраните по делото
доказателства, че жалбоподателят е управлявал моторна фреза, с прикачено ремарке за
лек автомобил, кафяво на цвят, неустановена марка, без регистрационен номер. С
оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе
предвидената в чл. 185 от ЗДвП административнонаказателна отговорност.
По отношение на нарушението на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗДвП, съдът
констатира, че в тази разпоредба законодателят е предвидил, че по пътищата, отворени
за обществено ползване, е забранено движението на самобалансиращи се превозни
средства, верижни машини и използването на гуми с шипове. Съгласно разпоредбата
на § 6, т. 18в от ДР на ЗДвП „самобалансиращо се превозно средство“ е превозно
средство с едно колело или с две успоредно разположени колела, задвижвано от
двигател, чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 25 км./ч., за което е
характерно присъщо нестабилно равновесие и което се нуждае от спомагателна
контролна система за да се поддържа в равновесие. В настоящия случай отговорността
на жалбоподателя е ангажирана за това, че е управлявал моторна фреза. От
приложеното по делото от заверено копие от ръководство за управление на мотофреза
безспорно се установява, че не се касае за самобалансиращо се превозно средство по
смисъла на § 6, т. 18в от ДР на ЗДвП, а за самоходна машина по смисъла на § 6, т. 16 от
ДР на ЗДвП. Съгласно тази разпоредба „самоходна машина“ е съоръжение или
машина, предназначена за извършване на специфични дейност и движеща се или
придвижвана по пътищата само по изключение; такива са: електрокарите, мотокарите
и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горска техника, строителните машини,
верижните специални и верижните бронирани машини от Българската армия и
Министерството на вътрешните работи и други подобни; както и че самоходната
машина е малогабаритна, когато е с теглително усилие до 200 кг., максималната й
скорост на движение е до 25 км./ч., колеята - до 900 мм., и масата без товар - до 900 кг.
В разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на Закона за регистрация и контрол на земеделската
3
и горска техника е посочено, че „самоходна техника“ са: а) колесни трактори; б)
верижни трактори; в) специализирани самоходни машини и г) всякакъв друг вид
самоходни машини за земеделското и горското стопанство. С оглед гореизложено и с
оглед представените документи за процесната мотофреза съдът намира, че в случая се
касае за малогабаритна самоходна машина, поради което за същата не важи забраната
по чл. 9, ал. 1 от ЗДвП. Освен това съгласно разпоредбите на чл. 11 от Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горска техника процесната мотофреза не
подлежи на регистрация и за нейното управление не се изисква водачът да притежава
правоспособност. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 156 от ЗДвП, в която е
предвидено, че за да придвижва самоходна машина или колесен трактор по пътищата,
водачът трябва да притежава свидетелство за правоспособност за работа с тази
машина и СУМПС от която и да е от категориите по чл. 150а, като това изискване не
се отнася за водачите на малогабаритни самоходни машини, какъвто е настоящия
случай. С оглед на изложеното съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил
състава на нарушение по чл. 9, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 150 от ЗДвП, поради което
наложените административни наказания на основание чл. 185 от ЗДвП и по чл. 177, ал.
1, т. 2 от ЗДвП са неоснователни и следва да се отмени атакуваното НП, в тази му част
като незаконосъобразно и необосновано.
По отношение на четвъртото нарушение посочено в НП, доколкото мотофреза, с
прикачено към нея ремарке за лек автомобил, е била управлявана по пътищата
отворени за обществено ползване, то същата се явява пътно превозно средство по
смисъла на § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба „пътно превозно
средство“ е съоръжение, предвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на
хора и/или товари; към ППС се приравняват трамваите, тракторите и самоходните
машини, когато се придвижват по пътищата. Освен това процесната моторна фреза се
явява и МПС по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, тъй като е ППС, снабдено с
двигател за придвижване и не попада в изключенията – не е релсово превозно
средство и не е индивидуално електрическо превозно средство. В настоящия случай
при направената проверка на водача за употреба на алкохол с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7510“ уредът е отчел 1,10 промила в издишания въздух, с оглед на
което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе предвидената в чл. 174, ал.
1, т. 2 от ЗДвП административнонаказателна отговорност.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта,
така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП
съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно са описани
извършените от жалбоподателя нарушения и обстоятелствата, при които са извършени.
Размерът на наложените на жалбоподателя наказания е в предвидения от закона
размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатите нарушения на чл. 140,
4
ал. 1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди
атакуваното НП, в тези му части, като законосъобразно и обосновано.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0804-004055 от
07.05.2025 год., издадено от Началник сектор в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна
полиция” - Сливен, в частта с което на И. Т. Д. с ЕГН ********** от с. Крушаре,
общ. Сливен, е наложено административно наказание административно наказание
„Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП и административно наказание административно наказание „Глоба” в
размер на 1000,00 лева на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0804-004055 от
07.05.2025 год., издадено от Началник сектор в ОД на МВР - Сливен, Сектор
„Пътна полиция” - Сливен, в частта с което на И. Т. Д. с ЕГН ********** от
с. Крушаре, общ. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 9, ал. 1
от ЗДвП и административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5