№ 43
гр. София, 13.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600033 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Образувано е по жалба на лишения от свобода Б. Н. Г. срещу протоколно определение
№4968/19.12.2022 г. по нчд № 5168/22 г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение
молба за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложено му
наказание лишаване от свобода.
В жалбата са изложени доводи за наличие на доказателства за поправяне и превъзпитаване
на осъденото лице, като в подкрепа на това се изтъкват съображения за занижаването на
рисковите точки на 34, полагането на труд от 19.09.2016 г., липсата на наказание и
наличието на многократни награждавания. Въз основа на тези доводи и на постигнатото
положително въздействие спрямо осъдения се иска отмяна на атакуваното определение и
уважаване на депозираната молба за предсрочно освобождаване.
Настоящият състав на САС, като се запозна с материалите по делото, относими към
настоящото производство и доводите в жалбата, прие за установено следното:
Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално
допустима с оглед процесуална легитимация, спазване на срока и съответност.
При преценката по същество, въззивният съд намира, че същата е неоснователна.
С протоколно определение от 19.12.2022 год. по чнд № 5168/2022 г., Софийски градски съд
е оставил без уважение молбата на л. св. Б. Н. Г. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Същият е постъпил в Затвора – София за изтърпяване на наказанието на 02.02.2016 г., като
1
по отношение на него с начало 22.05.2015 г. е приведено в изпълнение наказание от 12
години „лишаване от свобода“, наложено му с присъда по НОХД № 369/2016 г. по описа на
СГС, за извършено от него престъпление по чл. 116 от НК.
Към 19.12.22 г. Г. е изтърпял фактически 7 години, 9 месеца и 26 дни, от работа 2 години, 1
месец и 28 дни, или всичко 9 години, 11 месеца и 24 дни, като остатъкът е в размер на 2
години и 6 дни.
Според приложените по делото доклад, експертна оценка и становище за лишения от
свобода, както и от затворническото му досие, е видно, че процесът на адаптация протичал
безпроблемно и спрямо него почти в цялост била приложена прогресивната система при
изпълнение на наказанието.
При направената първоначална оценка на риска от рецидив били отчетени средни стойности
от 40 точки, със следните ясно изразени проблемни зони:
Отношението към правонарушението - не осъзнавал изцяло мотивите за извършеното
деяние, констатирано било, че осъденият е емоционално хладен, с изразени асоциални
нагласи.
Отношение към настоящото нарушение - умишлено убил съпругата си по особено жесток и
мъчителен начин, впоследствие я подпалил, липсвала съпричастност;
Употреба на алкохол - отключващ елемент в престъплението, осъждан за друго
престъпление вследствие злоупотреба, лошо пиянство;
Междуличностни проблеми - проявявал агресивно поведение в определени ситуации и
моменти от живота си;
При умението му за мислене била констатирана ниска стойност за разпознаване на
проблемите, констатирани били и междуличностни проблеми, както и употреба на алкохол;
Умение за мислене - ниска способност за разпознаване на проблемите, не мислел за
последствията от действията си, пренебрегвал разбиранията на другите.
В хода на извършваната корекционно-възпитателна работа с лишения от свобода
последователно рискът от рецидив бил редуциран до 34 точки. Настъпили позитивни
промени в зоните:
Нагласи - приемал отговорността за извършеното, но частично разбирал мотивите за
криминалното си поведение;
Трудова заетост - съвестно изпълнявал трудовите задачи;
Начин на живот и обкръжение - оползотворявал престоя си в затвора, стремял се да не се
влияе от криминалното обкръжение;
Междуличностни проблеми - към останалите лишени от свобода се отнасял коректно;
Умения за мислене - притежавал частични способности за разпознаване и решаване на
съществуващи проблеми.
Рискът от сериозни вреди останал среден за обществото, предвид извършеното
2
престъпление, а към всички останали категории бил нисък.
Бил ангажиран с участие в трудовата дейност почти през целия си престой в затвора, като
демонстрирал положително отношение към труда. От работа били му зачетени 2 години, 1
месец и 28 дни. Многократно бил награждаван, като последно това станало със заповед №
480/19.10.2022 г.. Бил обаче и наказван и допускал дисциплинарни нарушения, като за
последно това било сторено със заповед № 270/19.05.2022 г.. Налице били и други заповеди
за наложени дисциплинарни наказания. Същите са взети предвид от първостепенния съд,
доколкото същият е счел, че следва да извърши преценка на цялостното поведение на
лишения от свобода, в резултат на което да направи извод за неговия прогрес, както и за
степента на неговото превъзпитание и поправяне.
При отчитане на това и на поведението на лишения от свобода ИСДВР е дал заключение, че
лишеният от свобода Г. не е дал категорични доказателства за постигнато поведение,
надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, като
е счел, че кумулативно посочените в чл.439а от НПК предпоставки не са изпълнени.
Посочил е също така, че все още рискът от вреди е среден за обществото и не е коригиран от
първоначално констатираните нива, лишеният от свобода е допускал дисциплинарни
нарушения по време на престоя в МЛС и че корекционният процес продължава и ще се
работи в посока реализиране на прогресивната система.
За да остави без уважение молбата за предсрочно освобождаване съдът е съобразил
гореизложените обстоятелства и становището на затворническата администрация,
приемайки че на този етап, с оглед колебливото отношение към правонарушението, средния
риск от вреди за обществото и недостатъчно снижения риск от рецидив, периодичните
нарушения на реда в местата за лишаване от свобода, независимо от продължителния
период на изтърпяване на наказанието, не са налице основанията за условно предсрочно
освобождаване на осъденото лице.
Така направеният извод на първата инстанция и изложените мотиви за обосноваването му се
споделят от състава на САС, като същият приема, че законосъобразно е отчетена липсата на
предпоставките по чл.439а НПК за наличието на достатъчно данни за завършен процес на
поправяне на осъдения. Настоящият състав неведнъж е имал повод да посочи, че за да се
приеме, че съществуват предпоставките за УПО, лишеният от свобода следва да е доказал не
формално, а реално, че е претърпял толкова сериозен поправителен ефект, който да е довел
до безспорен извод за ресоциализацията му в обществото като личност, зачитаща в бъдеще
установените социални и законови критерии. Институтът на условното предсрочно
освобождаване от остатъка на наложено наказание „лишаване от свобода“ се явява
изключение от принципа, че всеки деец следва да изтърпи изцяло наложеното му наказание.
Именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината от
наложеното му наказание, деецът е дал доказателства за своето поправяне, които да сочат, че
целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му в пенитенциарното заведение, е
възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. В никакъв случай обаче
законодателят не е имал предвид, че следва да се приема като автоматична възможност за
3
приложението му наличието само на някои положителни тенденции в развитието и
поправянето на едно изтърпяващо наказание лице, както е в процесния случай. Поведението
в местата за лишаване от свобода на съответното лице следва да е надхвърлящо обичайното
добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да може да се приеме, че същият е с трайно
изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито следва да има всеки един
гражданин. В тази връзка и законодателят строго е конкретизирал в чл. 439а НПК
доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя страна се установяват от оценката
му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС, и работата по индивидуалния план по изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС.
Видно от изготвените по делото становище и доклад спрямо Г. е отчетено, че се наблюдава
частично осъзнаване на отговорността за извършеното и че признава частично вредата,
причинена на жертвата. Констатирано е в доклада, че взе още рискът от вреди за обществото
е среден и не е коригиран от първоначално констатираните нива. Допускал е по време на
престоя си в затвора неведнъж дисциплинарни нарушения, за което е бил наказван, като
последното му наказание е от 19.05.2022 г.
Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че фокусирането върху
положителната промяна на осъдения не е единствено и достатъчно основание, за да бъде
постановено условно предсрочно освобождаване, тъй като фактът на трудова ангажираност,
добро поведение по време на престоя си и спазване на реда в затвора сами по себе си не
водят безусловно до извод, че същият се е поправил. Подобно поведение е дължимо в
местата за лишаване от свобода и в този смисъл не следва да намерят подкрепа
възраженията в жалбата, че Г. не е наказван, че е със занижени рискови точки и че бил
трудово ангажиран, изпълнявайки съвестно трудовите си задължения.
От приложения доклад е видно още, че през изтеклия времеви период на изтърпяване на
наказанието спрямо него практически липсва поправителен ефект, доколкото
корекционният процес не е завършил и се налага да продължи работата в посока
реализиране на прогресивната система. В становището на Началника на затвора пък е
дадено заключение, че не са налице достатъчно данни за поправяне на лицето в рамките на
пенитенциарното заведение, съгласно чл. 36 от НК, че целите и задачите, заложени в плана
на присъдата, не са изпълнени към момента, че все още има проблемни зони, по които
работата следва да продължи, че прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена
докрай и че има значителен остатък от наложеното наказание. Съдът не би могъл да
игнорира даденото в този смисъл становище от съответните служители при затвора, след
като същото е обосновано и констатациите на администрацията на затворното заведение са
били придобити от наблюдението на лишения от свобода преди инициирането на
процедурата за УПО от него.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, даващи основание да се приеме наличието на
незавършен поправителен процес, и базирайки се на оценката на затворническата
администрация, доколкото съдът не е орган, който може да придобие преки впечатления от
личността, съответно от поведението на осъдения, и настоящият състав стигна до извода, че
4
не може категорично и безусловно да се направи заключение, че л. св. Г. се е поправил до
степен, която да обезсмисля по нататъшното продължаване на изпълнението на наказанието,
чийто остатък не може да се определи и като незначителен. Видно е, че не са налице
достатъчно данни за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение, че
целите и задачите, заложени в плана на присъдата, не са изпълнени към момента, че
корекционният процес не е завършил и че прогресивната пенитенциарна система не е
изпълнена докрай, поради което за постигане целите на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ осъденият следва да продължи изпълнението на плана на присъдата. Това от своя
страна налага извод, че опасността от рецидив все още не е изключена, а продължава да
съществува.
Предвид изложените съображения правилно първоинстанционният съд е счел, че не е
налице обсъжданата предпоставка за освобождаване от изтърпяване на оставащото
наказание и постановеното в този смисъл определение следва да се потвърди.
Водим от горното, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 4968/19.12.2022 г. по нчд № 5168/22 г. по
описа на СГС, НО, 7 състав, с което е оставено без уважение искането на л.св. Б. Н. Г. за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание
лишаване от свобода.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5