№ 81
гр. П., 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело №
20245200900097 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и
чл.52 от ЗЗД.
Образувано е по предявени искове от Л. П. Н., с ЕГН **********, Р. Г. Н., с ЕГН
**********, Д. Л. Н., с ЕГН **********, Г. Л. Н., с ЕГН **********, действащ чрез
своя родител и законен представител Р. Г. Н., ЕГН **********, с посочен съдебен
адрес: гр. С., бул. „Е. Х., адв.Г. Й., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.“С.Ш.“ ***, представлявано заедно от
изп.директори В.М. и В. И., чрез юрк.И. Г. по реда на чл.432 от КЗ за обезщетения за
претърпени неимуществени вреди.
В исковата молба са изложени общи обстоятелства и за четиримата ищци за
това, че на 11.03.2023 г., около 21:15 часа, в гр. П., л.а. „Ф.“, с peг. № ****, управляван
от К. М. А. се е движил по ул. „П.“, когато, въпреки наличието на пътен знак „Б1“,
навлиза в кръговото кръстовище с ул. „С.С.“, като не пропуска движещият се от ляво
по път с предимство автомобил марка „Х.“, модел „С.“, с peг. № *****. Вследствие на
извършеното нарушение е настъпил удар между двата автомобила.
Твърди се, че водачът К. М. А. нарушил правилата за движение по пътищата и
станала причина за настъпване на ПТП, при което по непредпазливост причинила на
ищците телесни увреждания, както следва:
1.На Л. П. Н.:
Контузия на гръдния кош;
Твърди се, че непосредствено след пътния инцидент ищецът бил откаран в
1
„МБАЛ- П.“ АД. След извършени изследвания му била назначена консултация в
хирургично отделение и била поставена горепосочената диагноза. Тези обстоятелства
били видни от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № *** г., издаден от „МБАЛ-П.“
АД.
Сочи се, че пътният инцидент причинил на Л. Н. внезапно и неочаквано
увреждане на здравето и множество болки и страдания. Значително се затруднило
ежедневието му в следствие на травмата. Поради контузията ищецът силно ограничил
социалните си контакти, поради болката, дискомфорт и страданията, които изпитвал.
За близо два месеца, не могъл да се грижи за себе си самостоятелно, а при минимални
движения изпитвал силна болка. Предимно прекарвал времето си в легнало
положение, като движенията му били ограничени.
Сочи се, че Л. Н. усещал силни болки в областта на гръдния кош, които били
причина за затруднено дишане и дискомфорт, които продължили два месеца. Страдал
от затруднение при задоволяване на хигиенните и физиологични потребности, при
обличане и други елементарни битови дейности и бил зависим от помощта на
близките си. Допълнителен дискомфорт му създавала необходимостта, която има,
някой да е ангажиран с полагането на грижи за него.
Изживеният стрес от произшествието и от факта, че и най-близките на ищеца
били в опасност, рефлектирало върху общото му емоционално състояние.
Отрицателно повлиял инцидентът върху психологическото му състояние. Л. Н. страдал
от нарушения на съня, понижено настроение и тревожност, предизвикани от стреса,
вследствие на внезапността и непредвидимостта на състоялото се пътно произшествие.
В резултат на инцидента Л. Н. станал раздразнителен, с честа смяна на настроенията, с
чести приливи на чувства на безпокойство и притеснение, особено когато оставал сам.
Често сънувал кошмари, свързани с инцидента. Станал плах и неуверен и се оплаквал
от общо безпокойство и тревожност, които се засилвали при нужда да се вози в МПС.
Бил се породил и страх, че като активен човек поради тежката контузия и
необходимостта от възстановителен период трябвало да остане в вкъщи и няма да
може да работи, което се отразило върху емоционалното му състояние и доходите,
които получавал.
Посочова се, че изключително тежката контузия, която претърпял довела до
постоянен дискомфорт, а възстановяването му продължило близо два месеца, като
първоначално следвало да лежи до пълно стабилизиране на състоянието.
На Р. Г. Н. били причинени -Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма
Твърди се, че след пътнотранспортното произшествие ищцата била откарана в
Отделение по неврохирургия към „МБАЛ-П.“ АД с оплаквания за главоболие,
световъртеж, болки в гърдите, гадене и еднократно повръщане. След преглед от
2
неврохирург, същата била приета в Отделение по неврохирургия към „МБАЛ-П.“ АД
за лечение. Проведени й били консултативни прегледи и били извършени изследвания,
от което установили описаните травматични увреждания.
Сочи се, че по време на периода, прекаран в болничното заведение, а и след
изписването й на 14.03.2023 г., на ищцата й било проведено медикаментозно лечение.
При напускане на отделението по неврохирургия и бил назначен лечебно-хранителен
режим, с препоръки за два последващи прегледа в рамките на един месец след
изписването, издадени бил болничен лист № ****, като се посочва, че тези
обстоятелства били видни от Епикриза И.3.№ ...., издадена от Отделение по
неврохирургия към „МБАЛ-П.“ АД.
Излагат се твърдения, че процесното пътнотранспортното произшествие се
отразило негативно върху общото здравословно състояние на ищцата, която страдала
от постоянно главоболие и световъртеж, отпадналост, повишена раздразнителност, в
период от 2 месеца след настъпването на пътния инцидент. Получените стресови
посттравматични състояния довели до нарушения в нормалния социален живот на
ишцата и създали трайни препятствия за упражняване на обикновени битови дейности.
Нараняванията й довели до силни и нестихващи болки, тя страдала от нарушения на
съня, понижено настроение, тревожност, дисбаланс, вследствие стреса, предизвикан от
внезапността и непредвидимостта на състоялото се пътно произшествие. Инцидентът
дал отражение и върху емоционалното състояние на ищцата, като вследствие на
мозъчното сътресение, паметта й била нарушена и изпитвала затруднения при опитите
си да извършва някои от задълженията си, което я карало да се чувства безполезна и в
тежест за околните.
Сочи се, че въпреки проведената й медикаментозна терапия, ищцата трудно се
възстановила и следвало да лежи до пълно стабилизиране на състоянието й, а това
водело след себе си до постоянен дискомфорт. Тя била по-нервна и често избухвала,
което не било обичайно за нея. Безсънието довело до отпадналост, която пречела на
ищцата, при полагане на нужните майчини грижи.
3.На Д. Л. Н. били причинени -контузия на пръст(-и) на ръката, без увреждане
на ноктите;
Твърди се, че след пътния инцидент ищцата била откарана в „МБАЛ-П.“ АД. След
извършените изследвания й била поставена описаната по-горе диагноза.
Сочи се, че инцидентът дал отражение върху извършването на ежедневните й
задължения. Тя изпитвала силно чувство за тежест и дискомфорт, от факта, че се
нуждаела от помощта на своите близки за извършване на елементарни за здравия
човек дейности, свързани с битовите и хигиенни нужди.
Посочва се, че възстановителният период продължил около два месеца, което довело
до чувство на малоценност и ниска самооценка. Същата изпитвала силни болки в
3
областта на контузията, оплаквала се, че чувства ръката си скована, станала свита, не
желаела да общува както преди и предпочитала да бъде сама.
Вследствие на пътното произшествие, в продължение на два месеца, ищцата търпяла
множество болки, интензитетът, на които се засилвал през нощта, което й пречело да
спи, изпитвала изтръпналост в пръстите, което й причинявало дискомфорт както в
ежедневните й дейности, а също така и при опит да заспи.
Сочи се, че инцидентът се отразил негативно и на психиката на ищцата. Същата
страдала от понижено настроение, тревожност, вследствие стреса, предизвикан от
внезапност и непредвидимост на състоялото се пътно произшествие. Младата възраст
на ищцата и преживения уплах били причина за посттравматичното й състояние.
Близо шест месеца след настъпването на инцидента тя не желала да се качи в
автомобил, а още повече да го управлява.
Твърди се, че ищцата страдала и от факта, че била активен млад човек, а поради
неприятната контузия и необходимостта от дълъг възстановителен период вкъщи,
нямала да може да върви към реализация на мечтите й, което се отразявало негативно
върху емоционалното й състояние.
На Г. Л. Н. били причинени -Повърхностна травма на окосмената част на
главата с придружаващи заболявания и усложнения - контузия на лакътя.
След пътния инцидент ищецът също бил откаран в „МБАЛ- П.“ АД. След
извършени изследвания му били назначени консултации в хирургично отделение и
отделение по ортопедия и травматология, след което му била поставена описаната по-
горе диагноза.
Твърди се, че в резултат на процесното пътнотранспортното произшествие
ищецът изпитвал силни болки в областта на травматичните увреждания. За период от
два месеца след настъпването на инцидента, той изпитвал главоболие, замайвания и
трудно се концентрирал. Оплаквал се от мравучкания и изтръпвания в областта на
лакътя, както и ограничен обем на движенията му. Интензитетът на болките се
засилвал през нощта, което пречело на ищеца да спи, причинявало му силна
раздразнителност и всичко това било довело до огромен дискомфорт и неприятни
усещания за ищеца и неговите близки.
Сочи се, че инцидентът се отразил негативно и на психиката му, страдал от
понижено настроение, тревожност, вследствие стреса, предизвикан от внезапността и
непредвидимостта на състоялото се пътно произшествие. Крехката възраст, на която
бил ищецът, му попречила да осъзнае преживяното и инцидент довел до
посттравматични увреждания, които се отразявали негативно на израстването на
малолетния.
Излагат се твърдения, че получените стресови състояния довели до нарушения в
4
нормалния социален живот на ищеца и създали трайни препятствия за упражняване на
обикновените битови дейности и учебни задължения, като в продължение на близо
половин година ищецът изпитвал силен страх при необходимост да се качи в
автомобил и спомените от инцидента го връхлитали често при опит да заспи,
обстоятелство, което напълно го лишавало от възможността за нормален сън и което
се отразявало на цялостното му настроение и активност през деня, като към днешна
дата се посочва, че той рядко, но все още сънувал кошмари и това се дължало на стрес
предизвикан от настъпилото ПТП.
Пътнотранспортното произшествие се отразило и върху концентрацията му,
предвид възрастта, на която бързият ум и услужливата памет са на високо ниво, но
след пътния инцидент се оплаквал от затруднения при опит да си спомни неща, дори
от близкото минало, намирал трудност и в концентрацията, което го карало да се
притеснява. Това пораждало в него чувство, че околните му се подиграват, което го
накарало да се затвори в себе си.
Твърди се, че за пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с № УРИ 1006р - 4154. Съгласно протокола, виновен за настъпването
на инцидента бил водачът на л.а. „Ф.“, с peг. № ****, с чийто свои виновни и
противоправни действия бил причинил процесния пътен инцидент. Виновния водач
бил наказан съобр. съставен АУАН, Серия GA №***. Видно от Констативния протокол
за ПТП и направената справка в информационната система на Гаранционен фонд, за
управлявания от К. М. А. лек автомобил марка „Ф.“, с per. № **** имало валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП,
сключен с ответника ЗК „Лев Инс“ АД, с полица № № BG/*****, валидна от ***** г.
до ***** г.
Ищците твърдят, че съобр. молба с вх. № ****г., представили до ответното
дружество претенцията за обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но към
настоящия момент от ответното дружество не им били заплатили и определили
обезщетения
Поддържа се, че предвид всичко изложено по-горе и с оглед интензитета на
причинените на ищците неимуществени вреди - претърпените от тях болки, страдания
и стрес, критерият за справедливост налагал присъждането на обезщетения за
неимуществени вреди в тяхна полза.
Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество ЗК „Лев инс“ АД, да заплати:
на Л. П. Н., с ЕГН **********, на Р. Г. Н., с ЕГН **********, на Д. Л. Н., с ЕГН
********** и на Г. Л. Й., с ЕГН ********** обезщетения за всеки от тях в размер на
по 26 000 лв. за неимуществени вреди, ведно с лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията към ответното дружество - 18.10.2023 г., до окончателното
5
изплащане.
Претендират разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба в срока по чл.367 от ГПК от ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.Ш." №
67 А, чрез юрк.И. Г., в който се оспорват твърденията в исковата молба, че ПТП е
настъпило в резултат на виновното поведение на водача К. М. А..Сочи се, че вина
имала ищцата Д. Н., поради нарушение на правилата за движение по пътищата, като е
управлявала с превишена скорост , несъобразена с пътната обстановка.
Оспорват се предявените искове по основание и размер.
Оспорват се всички фактически твърдения, изложени в исковата молба.
Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба, касаещи механизма на
процесното ПТП.
Оспорва се твърдението, че в причинно-следствена връзка с механизма на
произшествието за ищците са настъпили посочените в исковата молба травматични
увреждания, като оспорва и твърденията за техния морфологичен характер, за
провеждане и естество на лечението, както и за неговата продължителност.
При условията на евентуалност, се прави възражение за съпричиняване
относно настъпване на вредоносния резултат от страна на ищцата Д. Н., поради
неспазване на правилата за движение по пътищата, тъй като нейното поведение било
допринесло към поведението на водача на лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г”, с peг.
№ *** за реализиране на транспортния инцидент.
Оспорва се твърдението, че вследствие на пътнотранспортното произшествие и
към момента бил затруднен нормалният начин на живот на ищците поради травмата,
настъпила при инцидента.
Оспорва се твърдението, че ищците са били зависими от своите близки и не са
могли да се обслужват самостоятелно, като са се нуждаели от чужда помощ.
Оспорва се твърдението, че ищците са изпитвали описаните в исковата молба
оплаквания и затруднения.
Оспорват се твърденията, че възстановителният период от травмите, настъпили
за ищците от процесния инцидент не е завършил, тъй като не били налични данни за
продължаващо лечение, рехабилитация или друго незавършило лечение, включително
към настоящия момент, както и се оспорва соченият период от 2 месеца за
възстановяване.
Оспорва се твърдението за настъпили психологически и емоционални
последици от инцидента, доколкото в първичната медицинска документация нямало
данни за търпени такива от ищците, както и за проведено лечение.
6
Оспорват се твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с
механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и
проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като се твърди, че същите
не били възникнали и не били търпени през твърдения период, респ. не обосновавали
размера на исковата претенция, който бил изключително завишен, прекомерен и не
кореспондирал нито с естеството на травмата, нито с характеристиките на проведеното
лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на данни за последващо лечение
или ексцес, нито с причините и обстоятелствата при осъществяването на
произшествието, включително и относимата към момента на възникването на
пътнотранспортното произшествие съдебна практика.
Поддържа се твърдението, че причина за настъпване на телесните травми на
пострадалите е извършено нарушение на разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП и са
възникнали поради липсата на обезопасяване чрез поставяне на предпазен колан по
време на превоза, като се сочи, че с това си поведение, в нарушение на разпоредбата
на чл. 137а от ЗДвП, пострадалите са създали предпоставките за настъпването на
травми при осъществяване механизма на произшествието и са улеснили тяхното
възникване.
Твърди се, че телесните травми на пострадалите са възникнали поради
свободното движение на тялото във вътрешността на автомобила, възможно поради
липсата на поставен предпазен колан и са настъпили в резултат на пряко
съприкосновение със значително инерционно въздействие и сила, на широка площ в
части и детайли от автомобилното купе, въз основа на което се поддържа възражение
за изключителен принос на пострадалите за настъпване на травмите.
Твърди се, че ако са били използвани предпазните колани, то ищците не биха
получили травми като възникналите, а други, по - леки по медикобиологичен характер.
При условията на евентуалност, се прави възражение за съпричиняване
относно настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, поради липса
на обезопасяване чрез поставяне на предпазен колан. Поддържа се твърдението, че
било налице изключителен принос от страна на малолетния ищец Г. Л. Н., респективно
неговите родители и законни представители, които също са се намирали в автомобила,
тъй като към датата на произшествието пострадалият е бил на девет години и се е
возил без да е поставен в система за обезопасяване /обезопасително столче/. В
конкретния случай били създадени предпоставки за получаване на телесните
увреждания, като в тази насока се сочи, че са нарушени разпоредбите на раздел XXV
от ЗДвП, относно обезопасяването на деца по време на превоз, с което бил настъпил
вредоносния резултат. Сочи се, че родителите не са положили необходимата грижа по
отношение на малолетното дете, с което са нарушили императивната разпоредба на чл.
125 от СК, цит. се практика на ВКС в тази насока.
7
Поддържа се твърдението, че при условията на евентуалност, ако се установи,
че ищецът надвишавал килограмите и височината за използване на система за
обезопасяване, било налице изключителен принос на пострадалия, алтернативно
съпричиняване за получаване на травми при осъществяване на транспортния
инцидент, поради липсата на обезопасяване чрез поставяне на предпазен колан по
време на превоза.
Възразява се, че предявеният размер на неимуществените вреди и за
четиримата ищци бил прекомерен и не отговарял на критериите на чл. 52 от ЗЗД.
Претендираните размери били високи и не отговаряли на твърдените неимуществени
вреди.
Оспорва се изцяло искът за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени и имуществени вреди като неоснователен по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Поддържа се твърдението, че при условията на евентуалност, застрахователят
дължал обезщетение за забава с изтичането на три месеца, считано от датата на
предявяване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение и
представянето на всички доказателства - арг. от чл. 497, ал. 2 вр. чл. 496 от КЗ.
Поддържа се твърдението, че при условията на евентуалност, застрахователят
дължал обезщетение за забава с изтичането на 15 работни дни, считано от датата на
предявяване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение и
представянето на всички доказателства - арг. от чл. 497, ал. 1 от КЗ.
Прави се искане да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Признава се и се прави искане да се отдели като безспорно обстоятелството, че
дружеството е страна по сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" - BG/*****, със срок на валидност от ***** г. до ***** г., сключена
между него и собственика на л.а. „Ф.“, с peг. № ****.
В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и
възраженията си.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявените искове за неимуществени вреди са с правно основание чл.45 от ЗЗД
във вр. с чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.
8
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди.Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и ал.2 от КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.В
тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432,
ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С
оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на
основание чл.45 от ЗЗД.
На основание чл.146 ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, съдът с определение
№119/12.03.2025г., съдържащ проект на доклад е приел за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че ответникът ЗК „Лев инс“ АД е страна по сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ - BG/*****, със срок на
валидност от *****г. до *****г., сключена между него и собственика на л.а. „Ф.“, с peг.
№ РА7068 КТ
Безспорно в отношенията между страните е, че ищците са отправили
извънсъдебна покана, спазвайки изискванията на чл.380 ал.1 от КЗ.
Спорни между страните са механизма на настъпване на ПТП, налице ли е виновно
противоправно деяние от страна на водача на застрахован при ответника МПС, има ли
съпричиняване от страна на ищците, поради непоставяне на обезопасителни колани, а
за Г. Н. неизползването на детско столче при превозването му .
По механизма на настъпване на ПТП от представения констативен протокол и
АУАН Серия GA АКТ №***, както и неоспорената КСАвтМЕ и разпита на свидетеля
К. А. се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е на 11.03.2023 г. лекият
автомобил „Х. С." (***) идвал от посока гр. П. и навлязъл в кръговото кръстовище на
изхода на гр. П. и се насочил към изхода към ул. „С.С.“. В този момент бил ударен от
навлизащият без да намали скоростта си (при наличието на пътен знак Б1) и да
пропусне приближаващия от ляво (с предимство) лек автомобил Х. С. и настъпило
пътно транспортно произшествие.
В резултат на автомобилите са причинени материални щети, а пътуващите в
9
колата са получили описаните в заключението наранявания.
Св.А. шофьор на лекият автомобил „Ф.“ **** дава обяснение, че „времето
беше дъждовно, беше тъмно и не можах да видя автомобила, който беше с
предимство, от самия прозорец, гредата ми попречи, защото валеше…., нещо с
чистачките ли имаше проблем, не помня и не можах да ги видя от гредата на колата и
не знам какво точно стана... “
Затова съдът категорично приема, че както е установено в АУАН
А. е нарушил чл.6 т.1 предл.3 от ПП ЗдвП не съобразил поведението си с пътните
знаци и маркировка.Конкретно от мотивите са съставения акт се установява, че не е
спрял при наличието на пътен знак Б1,навлязъл е в кръстовището и не е пропуснал
приближаващият се от ляво с предимство л.а. Х. С. с водач Д. Н., като са се сблъскали
на кръстовището.
От заключението се установява още, че няма данни за технически проблеми при
движението и на двата автомобила, както иче скоростта и при двата автомобила е била
в рамките на законоустановената между 25-40 км./ч., при разрешена – 50 км./ч.
Според заключението водачът на л.а. „Х. С.“ - Н. не е можела да предотврати
произшествието, тъй като времево не е имала такава възможност, нито е била налице
техническа такава.
От заключението се установява още, при направен оглед от в.л. М. на процесния
л.а. „Х. С." /спрян от движение/, че травмите на ищците са получени в резултат на
силен страничен удар от дясно в зоната на средната колонка, която е потънала навътре
в купето, ведно със задния край на предна дясна врата и предния край на задната врата
(и двете - силно деформирани).Освен поглъщането на кинетичната енергия чрез
описаната деформация, ударът е генерирал и напречна сила бутаща автомобила
напречно от дясно на ляво и въртящ момент около масовия център на автомобила. В
резултат на комбинацията на трите действащи инерционни сили се получило сумарно
движение косо на ляво, на верев.
При описания удар /от дясната към лявата страна/, възникналите инерционни
сили са отклонили горните части на телата на пътниците в посока десните врати, а
активиралата се вече странична въздушна възглавница е спомогнала за намаляване на
степента на нараняванията.
При втория удар- задното ляво колело се ударило в бордюра и окачването му е
практически разрушено, което довело до рязко спиране на завъртането (по часовника)
на автомобила. Под въздействието на обратната инерционна сила, насочена към
горната част на тялото и главата, пострадалата Н. се ударила в горния ръб/рамката на
лявата задна врата.
От комплексната експертиза се установява още, че „коланните“ травми
представляват травматични увреждания, получени от действието на лентите на
обезопасителния колан върху тялото на ползващия го и в резултат на удържащото
действие което коланът има. Те са характерни за челни удари, при които удържат
инерционното движение на тялото на пред и на горе. Представляват лентовидни
кръвонасядания и повърхностни охлузвания по кожата на гърдите и корема в местата
10
на контакт. Освен това от големината на кинетичните сили които се погасяват може да
има вътрегръдни и вътрекоремни увреждания, счупвания на кости и др.
В конкретния случай се касае за страничен удар, предизвикващ махаловидно
движение на телата на ищците в купето на автомобила, като векторът на силата напред
е бил незначителен.
Ролята на колана при този механизъм е повече от скромна. Според вещите лица
характерни коланнни травми, описани по-горе в този случай не можело да има. При
ищецът Г. Н. има охлузване на шията в дясно, което се дължи на преплъзване на ръба
на колана по кожата. При ищците Л. Н. и Р. Н. е описана контузия на гръдния кош,
която е обща диагноза и не са описани подробно кожните промени.
Всички пътници са били с поставени обезопасителни колани, доколкото са
останали задържани от лентата през скута, което не позволило произволни движения
на телата и съответно получаване на по-сериозни травми.
Експертите приемат, че ищците са получили травматичните увреждания,
независимо от използването на обезопасителни колани и активиране на страничната
дясна завеса на автомобила.
Всички пътници са били с поставени обезопасителни колани, доколкото са
останали задържани от лентата през скута, което не е позволило произволни движения
на телата и съответно получаване на по-сериозни травми.
В случаят констативният протокол, приетата САвтЕ и събраните гласни
доказателства, изцяло и взаимно се допълват и подкрепят възприетата и описана по-
горе обстановка около механизма на ПТП.
Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл.432 ал.1 от
КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, са частично основателни.
Съгласно цитираната норма увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите при спазване на изискванията на чл.380
от КЗ.
В случая е безспорно в отношенията между страните, че ищците са спазили
административната процедура и са отправили покана до ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка „ГО“, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на
застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди.
Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието
11
на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С
оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на
основание чл.45 от ЗЗД.
По делото безспорно се установи наличието към датата на процесното ПТП на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя на вредата и ответника
по застраховка ГО на автомобилистите.
От приетите по делото доказателства безспорно се установи, че причина за
инцидента има изцяло водачът на л.а. Ф. с рег.№****- К. М. А. с ЕГН
**********/който разпит е обсъден по-горе/.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и
здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се
осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки
блага. Те могат да бъдат както имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи),
така и неимуществени (болки и страдания, изобщо негативните психически
преживявания, които търпи или ще търпи увредения), стига да са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Изложеното до тук обуславя извод за наличие на всички кумулативно
изискуеми предпоставки за възникване отговорността на застрахователното
дружество: установен деликт при съответно авторство (К. М. А. с ЕГН **********),
противоправност, вина, вреди (неимуществени – болки и страдания от травматичните
увреждания) и причинна връзка между деяние и вредите; наличие на валидно
застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване на застрахователното
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Спорни между страните са въпросите за размера на справедливото обезщетение
дължимо за претърпените от ищците неимуществени вреди, както и за евентуално
съпричиняване на вредите от пострадалите, поради непоставяне на обезопасителен
колан.
Ответника не доказа твърдените факти, че четиримата ищци са били без
обезопасителни колани, а Г. Н. съответно без колан и необходимото приспособление-
детско столче.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от пострадалите лица
болки и страдания в резултат от претърпяното ПТП са изводите в комплексната
експертиза.
12
Разпитана е и свидетелката М. Л. майка на ищеца Л. Н., свекърва на Р. и баба на
Д. и Г..
Установява, че синът и отказал хоспитализация, тъй като жена му била по-зле и
нямало кой да се грижи за децата им, съответно по отношение на Л. е нямало кой да се
грижи и за животните му бил фермер по професия, като е трябвало да казва как и с
какво да се хранят.Не работел физически само помагал на баща си.Имал и болка в
дясната ръка, освен контузията на гръдния кош, която отшумяла за около 45 дни до
около 2 месеца бил възстановен.
По отношение на снаха си Р. установява, че била най-зле настанена в болница,
имала оплаквания от главоболие, световъртеж, повръщане при резки движения, като
останала около 3 месеца в къщи, по професия била *ка и изобщо не можела да работи,
защото и изтръпвали ръцете.Отразило и се на психиката.
По отношение на внучката Д., свидетелката Л. установява, че след инцидента
имала охлузвания и на двете ръце и около 2 седмици не можела да ги свива, станала
предпазлива при шофиране, а около 6-7 месеца изобщо отказала да кара
кола.Установява, че не се отразило на учебният и процес и си взела всички изпити.
По отношение на внучето Г. Н. свидетелката установява, че се е отразило на
психиката му, защото бил най-малък и чувствителен. Спял неспокойно и питал след
катастрофата дали майка му не е умряла и ще живее ли.Когато майка му била изписана
и вече в къщи питал защо все лежи.Установява, че бил заведен на консултация с
психиатър и получили отговор, че с времето щяло да отшуми.Установява, че около 2
седмици не бил на училище на госпожата му била помогнала с материала.
От допуснатата комплексна експертиза в частта за СМЕ, се установява, че при
описания удар (от дясната към лявата страна), възникналите инерционни сили са
предизвикали отклонение на горните части на телата (торс и глава) на всички пътници
по траектория в посока към десните врати, а активиралата се вече странична въздушна
възглавница била спомогнала за намаляване на степента на нараняванията на седящите
на десните седалки, в т.ч. и Г. Н. (в детското столче).
Основната роля на триточковите обезопасителни колани е: да задържат
пътниците на седалките и така да ги предпазят от „напускане" на купето на
автомобила в т.ч и през предното стъкло. При странични удари основна роля има
коланната част /пояс за таза - да задържи пътника към седалката/.
Поради конструкцията им презраменната част не била особено ефективна при
странични удари и предизвиквала т.н. коланни травми по гърдите - основно при челен
удар/сблъсък.
В случая от експертизата безспорно се установява, че е налице махално
движение на горната част на телата (торс-глава) в купето.
Конкретно шофиралата Д. Н. е била задържана към седалката от поясната част
(за таза) на колана. Имайки опора във волана „стегналата“ се Й.а е намалила
отклонението на торса и главата вдясно. Поради специфичната позиция на колана и
страничната посока на инерционната сила от дясно на ляво раменната част на ремъка
13
не е имала съществена защитна роля.
Аналогично, при пътникът на предна дясна седалка Л. Н.: отклонението на
торса и главата са били ограничени основно от активираната въздушна завеса, но
поради хлътването в средната част на вратата гръдния кош е бил травмиран, чрез
предлакътната част/мишницата на дясната ръка.
По същият начин, седящият в детско столче (с правилно поставен колан) Г. Н.
също е изпитвал инерционна сила на дясно, за което има данни, за протриване на
шията отдясно с ръба на обезопасителния колан.
Р. Й.а е седяла на задна лява седалка с поставен колан. При първоначалния
удар (отдясно) горната част на тялото и главата би следвало да се наклонят на дясно,
но при последвалия втори удар (на задно ляво колело в бордюра) появилата се обратна
инерционна сила е довела до наклоняване на ляво, при което е ударила главата си
горния край/рамка на задна лява врата и е получила комоцио.
Травматичните увреждания са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
Л. Н.- пътник на предна дясна седалка е получил: Контузия на гръдния кош.
Обслужен с CO на МБАЛ-П.. отказал хоспитализация по семейни причини /грижа за
децата, тъй като съпругата му е хоспитализирана/. Лекуван амбулаторно с
болкоуспокояващи по анамнестични данни.Среден възстановителен период от около 1
месец от датата на травмата.
Д. Н. водач на лекия автомобил е получила контузия на пръст(-и) на ръката без
увреждане на ноктите- травма от кормилния кръг на автомобила. Обслужена
амбулаторно, не е хоспитализирана Среден оздравителен и възстановителен период от
около 20-25 дни.
Г. Н. пътник на задна седалка в дясно от страната на удара в детско столче е
получил: Повърхностна травма на окосмената част на главата охлузване на челно-
слепоочната област, охлузване на шията в дясно, контузия на десен лакет. Консултиран
с ортопед и хирург, не е хоспитализиран.
Р. Н. - пътник на задна лява седалка при процесното ПТП е получила:
контузия на главата; мозъчно сътресение с изпадане в безсъзнателно състояние за
минути, ретроградна амнезия, вегетативни прояви, контузия на шията и гърдите.
Хоспитализирана в неврохирургично отделение на МБАЛ- П.. Изследвана всестранно
и наблюдавана.
Оздравителен и възстановител период от средно 2 месеца.
От заключението се установява още, че в посочените по-горе оздравителни и
възстановителни периоди ищците са имали болеви усещания, свързани с получените
травми със постепенно намаляваща интензивност към края на оздравяването. Най
изразени болки е имала ищцата Р. Н., които в съчетание с церебрастенно-вегетативни
прояви са затруднили справянето с дейностите в ежедневието за период от 1-1,5
месеца. За в бъдеще не се очакват отклонения в здравословното състояние, свързани с
претърпените травми при процесното ПТП за никого от ищците.
Съдът изцяло кредитира заключението на комплексната експертиза.
В съвкупност от разгледаните в нея доказателства не се доказа твърдяното
възражение за съпричиняване, по отношение нанито един от ищците.
По отношение на размера на неимуществените вреди на ишците.
14
Съдът счита, че причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправени, а
само могат да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други
блага. Тази заместваща облага следва да се определи от съда във всеки отделен случай
в зависимост от характера и степента на конкретното субективно увреждане.
Преценката за размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД се извършва по справедливост
и вътрешно убеждение. В случая от съществено значение са степента на увреждането,
възрастта на пострадалите към датата на деликта, характера и продължителността на
лечението и възстановяването им, преживеният стрес в момента на самото
ПТП.Следва да се имат предвид и конкретните икономически условия към датата на
увреждането.
Съобразявайки приетите за установени обстоятелства, изброени по-горе и
относими към приложения критерий за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД,
настоящият състав намира, че за адекватен паричен еквивалент на претърпените от
ищецът Л. Н. неимуществени вреди, които се намират в пряка причинно-следствена
връзка с претърпяното ПТП, следва да бъде приет размер на обезщетението от 10000
лева, тъй като същият не е бил хоспитализиран, веднага е започнал да работи и се
грижи за животните си, макар и без физически усилия и самите травми са отшумели
окончателно за около 1 месец.
Иска за разликата над 10 000 лева за Л. Н. до претендирания размер от 26 000
лева следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на искът на Р. Н. за неимуществени вреди.
От съвкупна преценка на приетите по делото писмени доказателства, съдебно-
медицинската експертиза съдът приема от всички описани в исковата молба болки и
страдания за доказани обстоятелствата, че ищцата Р. като пострадала от процесното
пътно-транспортно произшествие е понесла физически и психически травми, болки и
страдания, които са отшумели за период от 2- 2.5 месеца, а причиненото й увреждане
се изразява в контузия на главата; мозъчно сътресение с изпадане в безсъзнателно
състояние за минути, ретроградна амнезия, вегетативни прояви, контузия на шията и
гърдите. Хоспитализирана в неврохирургично отделение на МБАЛ- П., като съдът
счита за справедлив размер на обезщетение сумата от 15 000 лева, като за разликата
до предявеният размер от 26000 лева, искът следва да се отхвърли като
неоснователен.Следва да се отбележи, че не се установиха и не се доказаха при
ищцата твърдените обстоятелства в исковата молба - дълго време да не е могла да се
обслужва сама в ежедневието си, както и за семейството си, както и фактите, че 8
седмици изобщо не е можела да се грижи за сина си.
По отношение на искът на Д. Н. водач на лекия автомобил се установи, че
същата е получила контузия на пръст(-и) на ръката без увреждане на ноктите- травма
от кормилния кръг на автомобила поради което съдът счита за адекватен паричен
15
еквивалент на претърпените от нея вреди, които са отшумели категорично до 1
месец, сумата от 1500 лева, като искът за разликата над тази сума до претендирания
размер от 26000 лева, следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на иска на Г. Н. с установена повърхностна травма на окосмената
част на главата охлузване на челно-слепоочната област, охлузване на шията в дясно,
контузия на десен лакет, за който не се представиха присмени доказателства да е
отсъствал от училище, каквито св.показания изложи неговата баба. Съдът приема за
справедлив паричен еквивалент обезщетяващ търпените болки и страдания от ищецът
Г. сумата в размер на 3 000 лева. Няма и никакви други данни за това, след изтичане
на едва седмица от произшествието същият да е чувствал болки, нито се представиха
доказателства за експертно мнение от психиатър и психолог, каквито твърдения
изложи в св.показания неговата баба. Уврежданията на неговата майка след
изписването й, няма как да са били толкова травмиращи и увреждащи психиката му,
тъй като те нямат такъв тежък физически отпечатък.
Затова и съдът приема, че търпените вреди за него не са доказани в цялост и
предявеният иск за размера над 3000 лева до предявеният от 26 000 лева, следва да се
отхвърли като неоснователен.
С оглед на частичната основателност на главните искове е основателна и
претенцията за законна лихва, уредена в чл.493, ал.1, т. 5 КЗ (съгласно нормата
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
вреди, вкл. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице).
Съгласно специалната разпоредба на чл. 497, ал. 1 КЗ, лихви за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение по договора за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите се дължи след изтичане на по-ранната
от следните две дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по КЗ и изтичането на срока по КЗ, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
на КЗ. Съгласно чл.496 ал.1, срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая безспорно ответникът е сезиран по реда на чл.380 от КЗ на 18.10.2023
година с вх.№99990,като в срокът по чл.496 ал.1 от КЗ, застрахователят не е дал
мотивиран отговор, съдът счита, че срокът за окончателното произнасяне е 15 работни
дни в т. см. решение №50073/20.07.2023 година по т.д.587/22г. на І т.о. на ВКС.
Следва да бъдат уважени претенциите за законна лихва върху размера от
16
посочените по-горе главници за всеки един от ищците, след изтичане на 3 месечният
срок, считано от 2.11.2023 година.
Искът за присъждане на законна лихва от датата на уведомяване на
застрахователното дружество -18.10.2023 година до 2.11.2023 година, се явява
неоснователен.
Размерът на лихвите подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По исканията на страните за разноски. Искания за присъждане на съдебно-
деловодни разноски са направени в хода на производството от процесуалните
представители на двете страни, с представяне на списъци по чл.80 от ГПК.
При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
Претендират се от ищцовата страна разноски.
За ищците е представен списък по чл.80 от ГПК от адв.Георти Й. за разноски
общо за чегиримата в размер на -17040 лева от които ДТ- 4240 лева, КСМАвтЕ -800
лева и 4 броя договори за заплатено адв. възнаграждение от всеки от ищците в размер
на по 3000 лева или общо -12 000 лева.
По направеното възражение от юрк.Г. за прекомерност на претендираното
адв.възнаграждение, съдът намира същото за основателно.
На първо място, следва да се отбележи, че по делото са изследвани общи факти-
относно ПТП.
С оглед преценката на всички обстоятелства, определящи дължимото
възнаграждение, съдът съобрази по този въпрос становището на ВКС (съгласно
Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., и Определение
№ 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т.о. и др.), според което
НМРАВ не следва да се прилага, а посочените в нея размери на адв.възнаграждения
биха могли да служат единствено като ориентир при определяне възнагражденията, но
без да са обвързващи за съда и съдът разполага с автономна преценка за това дали
размерът на възнаграждението е съобразено с критериите по чл.78, ал.5 ГПК. Според
настоящия съдебен състав размерът на така договорените възнаграждения от по 3000
лв. за всеки от ищците, следва да бъде намален на ½ или 1500 лева, които
кореспондират с извършената от конкретния адвокат работа и се явява
пропорционален спрямо степента на фактическата и правна сложност на делото, както
и с вида и обема на предоставената от нея защита, а също така отчита и броя на
проведените съдебни заседания (в случая само две, като са изслушани 2-ма свидетели
и КСМАвтЕ, освен това за всеки от ищците от пълномощника са депозирани
еднотипни молби с идентични искания и съображения по хода на делото), поради
което и според съда този размер на хонорарите съответства на положения от него труд.
17
Или общо за ищците разноските са в размер на 11040 лева, като съобр. уважената
част от исковете в размер на 3131.53 лева.
Следва да бъде осъден ответника общо да заплати на ищците -3131.53 лева.
От ответната страна също са направени разноски за експертизата в размер на 500
лева и юрк.възнагр. в размер също на 500 лева, или общо -1000 лева съобр.
отхвърлената част от исковете на ответната страна на основание чл.78 ал.3 от ГПК се
полагат разноски в размер на 716.34 лева, като следва да бъдат осъдени ищците общо
да ги заплатят. Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК
Пазарджишкият Окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК121130788, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.“С.Ш.“ ***, представлявано заедно от изп.директори
В.М. и В. И., чрез юрк.И. Г. да заплати на Л. П. Н., с ЕГН **********,
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 000 лева до предявеният размер от 26000
лева, като неоснователен, на Р. Г. Н., с ЕГН ********** обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15000 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 15000 лева до предявеният размер от 26000 лева, като
неоснователен, на Д. Л. Н., с ЕГН **********, обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1500 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 1500 лева до предявеният размер от 26 000 лева, като
неоснователен, на Г. Л. Н., с ЕГН **********, действащ чрез своя родител и
законен представител Р. Г. Н., ЕГН **********, обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 3 000 лева до предявеният размер от 26 000 лева, като
неоснователен, /като всички ищци са с посочен съдебен адрес гр.С., бул. „Е.
Х., адв.Г. Й./, сумите представляващи за всеки от тях обезщетения за
неимуществени вреди болки и страдания, са във връзка с настъпило ПТП на
11.03.2023 г., около 21:15 часа, в гр. П., между л.а. „Ф.“, с peг. № ****,
управляван от К. М. А. движещ се по ул. „П.“ и въпреки наличието на пътен
знак „Б1“, навлязъл в кръговото кръстовище с ул. „С.С.“, като не пропуснал
движещият се от ляво по път с предимство автомобил марка „Х.“, модел „С.“,
с peг. № *****, управляван от ищцата Д. Л. Н. и настъпил сблъсък, ведно със
законната лихва върху размера на всяко едно обезщетение, считано от
18
2.11.2023 година, до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за лихви за периода от 18.10.2023г. до 2.11.2023 година, като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК121130788, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.“С.Ш.“ ***, представлявано заедно от изп.директори
В.М. и В. И., чрез юрк.И. Г., да заплати общо на ищците Л. П. Н., с ЕГН
**********, Р. Г. Н., с ЕГН **********, Д. Л. Н., с ЕГН **********, Г. Л. Н., с
ЕГН **********, действащ чрез своя родител и законен представител Р. Г. Н.,
ЕГН **********, с посочен съдебен адрес: гр. С., бул. „Е. Х., адв.Г. Й.,
разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 3131.53 лева.
ОСЪЖДА ищците Л. П. Н., с ЕГН **********, Р. Г. Н., с ЕГН
**********, Д. Л. Н., с ЕГН **********, Г. Л. Н., с ЕГН **********, действащ
чрез своя родител и законен представител Р. Г. Н., ЕГН **********, с посочен
съдебен адрес: гр. С., бул. „Е. Х., адв.Г. Й., да заплатят общо на ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД, с ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.“С.Ш.“ ***, представлявано заедно от изп.директори В.М. и В. И., чрез
юрк.И. Г., разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената
част от исковете в размер на 716.34 лева
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.П.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
19