О П Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. София, 07.10.2022г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-18-ти състав в открито заседание на двадесет и седми септември
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ИРЕНА АПОСТОЛОВА като разгледа т.д.№ 7058 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.
Подадено
е възражение с вх.№ 300600/23.08.2022г., подадено от НАП/НАП/,
подадено с пощенски плик, срещу обявения в ТР под № 20220811152052 допълнителен
списък на приетите вземания на кредитори на „Х.Е.У.“ АД, съставен на основание
чл. 688 от ТЗ и чл. 687, ал. 2 от ТЗ. В становището се възразява срещу приемането като обезпечени с договорни ипотеки и
определена поредност на удовлетворяване по чл. 722
ал. 1 т. 1 от ТЗ на вземанията на „Ю.Б.“ АД в общ размер на 68 770,64 лв., в
списъка на приетите предявени вземания на кредиторите на „Х.Е.У.“ АД, ЕИК ********,
в несъстоятелност, по реда на чл. 688 ал.3 от ТЗ. Твърди се, че синдикът е
приел вземанията за обезпечени с общо четири договорни ипотеки, вписани в
Служба по вписванията – гр. Гоце Делчев, гр. Разлог, гр. Каварна и гр. Смолян.
Поддържа, че действието на вписването трае десет години от деня на извършването
му, а вписаните след този срок наново ипотеки са непротивопоставими
на Държавата като кредитор в производството по несъстоятелност поради наложени
възбрани върху имоти, които са наложени с описаните постановления за наложени
обезпечителни мерки, изброени във възражението. Позовава се на т.7 от ТР
№2/26.06.2015 на ОСТГК на ВКС, в което твърди, че е прието, че вземането,
обезпечено с ипотека, вписана след вписването на възбрана върху имота, се
удовлетворява в реда на хирографарните кредитори.
Наред с горното НАП поддържа, че съгласно чл. 646, ал.1 т.2 от ТЗ е нищожно по
отношение на кредиторите на несъстоятелността учредяването на залог или ипотека
върху право или вещ от масата на несъстоятелността. Предвид горното твърди, че
вписването на описаните ипотеки наново през 2022г. е нищожно по отношение на
кредиторите на длъжника. Предвид горното счита, че неправилно синдикът е приел
вземанията като обезпечени, а следва да са хирографарни.
В съдебно заседание поддържа възражението чрез процесуалния си представител –
експерт К..
Длъжникът „Х.Е.У.“ АД не
изразява становище по възражението.
Синдикът А.К. е представил
подробно писмено становище от 26.09.2022г., в което сочи, че възражението е нснователно по изложените доводи.
Кредиторът с оспорено
вземане – „Ю.Б.“ АД е подал подробно писмено становище от 16.09.2022г., в което
оспорва възражението по изложените доводи. Кредиторът поддържа, че предявените
от НАП вземания не са приети в производството по несъстоятелност като
обезпечени, т.е НАП не може да се ползва от наложените предварителни
обезпечителни мерки с процесните постановления.
Изтъква, че по отношение на имота в Разлог, там дори няма наложена възбрана от
НАП. Оспорва довода за нищожност, като твърди, че ипотеките са учредени преди
откриване на производството по несъстоятелност, а не са новоучредени. Твърди,
че доколкото преди повторното вписване, няма заличаване на ипотеката, то той
следва да се ползва от правата си на обезпечен кредитор. Представя справки от
персоналните партиди от Службите по вписвания на длъжника.
Съдът, като взе предвид възражението, становищата
и извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия,
както и представените доказателства, приема следното:
С Решение № 1528 от 27.07.2017г., постановено по
т.д. №7058/2016г. на Софийски градски съд, TO, VI-18 състав, по отношение
на „Х.Е.У.“ АД е открито производство по несъстоятелност. С Решение № 2245 от
09.11.2018г. постановено по т.д. № 7058/2016г. на Софийски градски съд, TO, VI-18
състав, дружеството е обявено в несъстоятелност.
С молба от 23.05.2022г.„ на основание чл. 688 ал.
3 от Търговския закон, кредиторът, „Ю.Б.“АД е предявил вземането си за разноски
за вписвания на договорни ипотеки, приети като обезпечения на вземания по
емисията безналични корпоративни облигации и вземания
на Б.та с Определение № 572 от 01.02.2018г., в производството по
несъстоятелност на „Х.Е.У.“ АД (в несъстоятелност)., за които са обезпечени с
общо четири договорни ипотеки. Вземанията са описани по платежни в осем точки,
съответно от 01.03.2022г. – по четири нареждания за сумите от 29 337,45
лв., 6180,42 лв., 11734,98 лв., 1407,41 лв. и по четири платежни от
24.02.2022г. съответно за сумата от 3 636,00 лв., 7 262,40лв.,
7220,40 лв. и 1 991,58 лв. Към молбата за предявяване на вземанията са
представени описаните платежни нареждания и договора от 03.04.2009г. за
изпълнение на функцията довереник на облигационерите.
По делото е безспорно и още от материалите при
първоначалното предявяване на вземания се установява, че за обезпечаване на
вземанията на Б.та са сключени следните ипотеки: 1/Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 58, том I, per. № 1061, дело
№ 54 от 2009 г. на нотариус М.И.-Б., вписан под № 102 на в регистъра на НК, с
район на действие гр. Гоце Делчев;2/ Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 30, том III, per. №1493, дело
№ 416 от 2009 г. на нотариус С.К., per. № 505 в регистъра на НК, с
район на действие гр. Разлог; 3/ Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 56, том II, per. № 2120, дело № 220/2009 г. на нотариус Н.К., per. №
122 в регистъра на НК, с район на действие гр. Смолян; 4/ Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 148, том IV, per. № 1825, дело № 316/2009 г.
на нотариус С.А., per. № 091 в регистъра на НК, с район на действие гр.
Каварна. Не се спори, че ипотеките не са подновени в срок, а са вписани наново
по представените с възражението молби на Б.та от 04.03.2022г., 09.03.2022г. и
11.03.2022г., което е видно и от Справките от СВ. Видно от представените такива
от кредитора с оспорено вземане, по отношение на имотите в Разлог, има вписване
на договорната ипотека, възбрани от кредитора „КТБ“ АД и възбрана от кредитор –
Община Варна, но няма вписване на възбрана от НАП, каквито има вписани за
имотите в Шабла, СВ-Каварна, а именно вписано е постановление за продължаване
на действието на вписана възбрана от ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“
–София, като вписването на възбраната е от ТД на НАП – София град съответно от
28.07.2017г. , по отношение на имотите в СВ-Гоце Делчев, където вписването е от
17.10.2017г., а по отношение на имотите на територията на община Смолян,
вписването е от 19.10.2017г.
Съдът като обсъди доводите на страните, намира
следното:
Спорният въпрос е дали предявените вземания с молбата на „Ю.Б.“
АД, които се сочи, че са нововъзникнали, т.е. по чл.
688, ал.3 от ТЗ следва да бъдат с привилегията по чл. 722, ал.1 т.1 от ТЗ,
както са приети от синдика, или за тях Б.та следва да е хирографарен
кредитор. Съгласно
чл.722, ал.1, т.1 ТЗ вземанията, възникнали до откриването на производството по
несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана,
вписани по реда на ЗОЗ, се ползват с право на предпочтително удовлетворение от
получената сума при реализацията на обезпечението. Съгласно специалните
правила, уреждащи действието на запора и възбраната, взискателят,
ползващ се от обезпечението, няма предимство при удовлетворяването си спрямо
конкуриращи кредитори. Отчита се и разпоредбата на чл.638, ал.4 ТЗ, изключваща противопоставимост на такива мерки след откриване на
производството по несъстоятелност, както и регламентацията на специално
предвидения ред за зачитане на привилегия с отделна сметка за разпределение по
чл.724 ТЗ на цена на заложена или ипотекирана вещ, съответно на вещ, върху
която има право на задържане, но не и на възбранена
или запорирана вещ.
Безспорно
е, че въпросните вземания са такси и разноски за подновяване на вписването на
вече учредените ипотеки, т.е. те са акцесорни
вземания, свързани с главното обезпечено вземане, което не е погасено. Ипотеката е акцесорно право, което обезпечава възникнало или бъдещо
парично вземане, като има сложен фактически състав, елемент от който е
вписването ѝ – чл. 166, ал. 1 ЗЗД. Вписването има конститутивно
действие, тъй като с него възникват правните последици на ипотеката.
Същевременно вписването има и оповестително-защитно
действие, тъй като чрез него се дава гласност на ипотечното право по отношение
на трети лица и се урежда конкуренцията на права. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗЗД
действието на вписването на ипотеката трае 10 години от деня, в който е
извършено. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови преди този
срок да е изтекъл. Ако срокът изтече, без да се извърши подновяване, ипотеката
може да се впише наново, като в този случай тя има ред от новото вписване. Последиците
на подновяването на ипотеката и новото ѝ вписване са различни.
Подновяване може да бъде извършено само ако 10-годишният срок не е изтекъл,
като в този случай защитата на кредитора е пълна, защото ипотеката запазва своето
действие и своя ред и в новия 10 годишен срок. Ново вписване на същата ипотека
се извършва след изтичане на 10- годишния срок, но в този случай за ипотекарния кредитор може да настъпят неблагоприятни
последици, тъй като има период, през който ипотеката няма действие. Новото
вписване няма да бъде противопоставимо на вписаните
преди това ипотеки, както и на извършените междувременно разпореждания с имота.
Законът придава
погасителен ефект на заличаването на ипотеката само в хипотезата на чл. 179,
ал. 1 ЗЗД. Заличаването, което се извършва на основание чл. 22 от Правилника за
вписванията /ПВп/ в хипотезата на чл. 172, ал. 1 ЗЗД
– при изтичане на 10 годишния срок, няма погасителен ефект. На първо място – за
разлика от чл. 179 ЗЗД, в чл. 172 ЗЗД не е предвидено, че заличаването погасява
ипотеката и в този случай. Заличаването по чл. 22 ПВп
единствено създава яснота, че ипотеката вече няма правно действие. В случая
заличаване на вписаните през 2009г. ипотеки не е извършвано по реда на чл. 179
от ЗЗД, но е безспорно, че Б.та не е подновила вписването им в рамките на
десетгодишния срок.
Съдът намира за неоснователни доводите на възразилия кредитор за нищожност на ипотеката, тъй като в конкретния случай учредяването й е със сключване на самия акт, а макар вписването да е част от ФС, най-вече относно противопоставимост на третите лица, горното не означава, че ипотеките са учредени след датата на откриване на производството по несъстоятелност и поради това нищожни. Още повече, че предмет на настоящото възражение не би могла да бъде нищожността на ипотеките, тъй като акта няма да формира СПН по този въпрос, а евентуален такъв спор следва да бъде разрешен по исков ред. Предвид горното съдът счита, че тези доводи са несъстоятелни и не следва да бъдат споделени. В хипотезата на чл. 172, ал. 2 от ЗЗД, законът не изисква учредяването на нова ипотека, а се извършва ново вписване на вече учредената ипотека, като единствената последица е, че тя има ред от новото вписване - чл. 172, ал. 2, изр. второ ЗЗД. В този смисъл е и ТР № 3/2018 г., постановено по т.д. № 3/2018 г. на ВКС-ОСГТК, в което макар и тълкуването на поставения в решението въпрос да касае вече заличена ипотека, даденото в мотивите разрешение води до извод, че кредиторът, вписал наново ипотека след изтичането на 10 годишния срок запазва правата си на първи обезпечен кредитор, в случай, че вземането му не е погасено и няма междувременно вписана друга ипотека. Следва да се отбележи също така, че погасяването на ипотеката е уредено в чл. 179, ал. 3, изр.1 ЗЗД, където изрично е посочено, че само заличаването погасява ипотеката, докато в настоящия случай няма данни да е осъществено заличаване, което е видно от приложените справки. Според константната практика на ВКС, само заличаването на ипотеката по реда на чл. 179 от ЗЗД има конститутивно действие, поради която причина до момента, в който тя не е заличена, ипотекарният кредитор има право да я впише наново и неизменно да се полза от правата по нея. В този смисъл са Опр. № 69/26.01.2012 г. по ч.т.д. № 818/2011 г. на ВКС - I т. о., Опр. № 173/09.06.2015 г. по ч.гр. д. № 1254/2015 г. на ВКС - II г.о. и Опр. № 218/27.04.2017 г. по ч.гр. д. № 331/2017 г. на ВКС - IV г.о. и мн.др.
С другия си аргумент, възразилият кредитор НАП се позовава на т.7 от ТР на ВКС по т.д.№2/2013г., с която е прието, че вземането, обезпечено с ипотека, вписана след вписването на възбрана върху имота, се удовлетворява в реда на хирографарните кредитори. Ипотекарният кредитор, който няма противопоставима специална привилегия се удовлетворява след кредиторите със специална привилегия, но и след кредиторите с обща привилегия (на тях той също няма какво да противопостави), т.е. в реда на хирографарните кредитори. В случая, обаче, не се касае за вписана възбрана, която има привилегията по чл. 722, ал.1 т.1 от ТЗ, тъй като е безспорно, че възбраните, вписани от НАП са по постановления за предварителни обезпечителни мерки и не са се установява да са възбрана по общия ред. Съгласно разпоредбите чл. 193, ал. 1 и, ал. 4 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които уреждат реда, по който се провежда принудителното изпълнение върху имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, но предвиденото в полза на държавата, няма отношение към привилегиите по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, и се регламентира шестмесечен срок, в който да бъде приключено. Тук предмет на спора не е дали вземанията на НАП са с право на предпочтително удовлетворение, а дали вземанията на Б.та, възникнали в периода след изтичане на десетгодишния срок от вписване на ипотеката и преди новото им повторно вписване, при положение, че не се установява, по партидите да са вписани други предходни ипотеки, се ползват от процесната привилегия и настоящият състав намира, че възраженията на НАП са неоснователни. Според специалното правило на чл. 193 от ДОПК, във връзка с чл. 638 от ТЗ, имуществото, върху което преди откриване на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, може да се реализира от публичния изпълнител при условията и реда на ДОПК в срок от 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност, след изтичането на който срок публичният изпълнител предава имуществото на синдика за осребряване и разпределение на получените суми в производство по несъстоятелност. При осребряване на имущество по чл. 193 ДОПК вр. чл. 638 от ТЗ (в 6 месечен срок от откриване на производството), съгласно чл. 194 от ДОПК, кредитор, в полза на когото са учредени залог или ипотека, или който е упражнил право на задържане върху имущество от масата, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по чл. 193 от ДОПК, се смята за присъединил се в производството пред публичния изпълнител. Следователно, щом и при вписан по реда на ЗОЗ запор по чл. 193 от ДОПК, публичното вземане, във връзка с което е вписан запорът, няма привилегия по ДОПК, равна на тази на заложния кредитор, то на по-силно основание, това публично вземане не се ползва и с особена привилегия по чл. 722, т. 1 от ТЗ, дори в случая когато то се удовлетворява в производството по несъстоятелност, след изтичане на 6 месечния срок от откриването му. Аргумент за горното е и разпоредбата на чл. 724 ТЗ, която изрично визира разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, но не и на възбранена или запорирана вещ. Следователно вписаната възбрана от НАП не ограничава правата на ипотекарния кредитор, след като спрямо това имущество публичният изпълнител не е реализирал изпълнение в законоустановения срок. Още повече, че по отношение на имотите в Разлог, от представените справки от СВ и ПОМ, не се установява преди вписване на ипотеката наново, да има вписана възбрана. Следва да се посочи за пълнота, че в действителност чл. 715, ал. 1 от ТЗ постановява, че от момента на вписване в търговския регистър на решението за обявяване в несъстоятелност се смятат за възбранени недвижимите имоти на длъжника, но ал. 2 на същия член въвежда необходимостта общата възбрана да бъде вписана и в съответните нотариални регистри, т.е., за да бъде завършен фактическия състав на наложената възбрана, съответно на нейната противопоставимост, следва за същата да има допълнително, вторично вписване и в Имотен регистър към Агенция по вписвания, каквото не се установява да е извършено по делото. Предвид горното доводите на НАП съдът намира, че са несъстоятелни, и независимо от изтичане на десетгодишния срок по чл. 172, ал. 1, изр.1 от ЗЗД и новото вписване на ипотеките след изтичането му, ипотекарният кредитор "Ю.Бъргария“ АД не е загубил качеството си на такъв и продължава да притежава ипотечното право и към момента на разпределението на осребреното имущество на длъжника по несъстоятелността, в т. ч. правото по да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, т.е. не се превръща в хирографарен и запазва реда и привилегията си, в която насока има и съдебна практика на горестоящите инстанции, обективирана в определение №485/03.08.2021г. по в.ч.т.д.№714/2021г. на САС, определение №549/16.08.2022г. по в.ч.т.д.№517/2022г. на САС и мн.др. С оглед горните съображения, съдът намира, че възражението е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горните съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх. .№300600,
подадено от НАП, срещу обявения в ТР
под № 20220811152052 допълнителен списък на приетите вземания на кредитори на „Х.Е.У.“
АД, съставен на основание чл. 688 от ТЗ и чл. 687, ал. 2 от ТЗ, относно определена
поредност на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ на вземанията на „Ю.Б.“ АД за сумата
от 61 508,24 лв.
ОДОБРЯВА
списъка, обявен от синдика на „Х.Е.У.“
АД, в Търговския регистър под № 20220811152052.
Да се
изпрати препис от определението на синдика.
Определението не
подлежи на обжалване. Да
се впише в Търговския регистър.
СЪДИЯ: