№ 3185
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В.Г.Т.
при участието на секретаря Ю.К.Г.
като разгледа докладваното от В.Г.Т. Гражданско дело № 20231110106188 по
описа за 2023 година
обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната
лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с
правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен
иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и
подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
С исковата си молба „Т.С.“ ЕАД с ЕИК******* със седалище и адрес на управление в град
б
София в жилищен квартал Красно село на ул. „Я“ №23, представлявано от председателя на
управителния съвет И.И.Е. и от изпълнителния директор АЛ.С. А. и с пълномощница
юрисконсултът Ф.Х.И, с трето лице – помагач „ТС“ ЕООД с ЕИК****** със седалище и адрес на
управление в гр. София в жилищен квартал Г.М. на ул. „ПРОФ.Г.П.“ №3, представлявано от
управителката М.П. С.,, иска да бъде установено по отношение на ответниците:
А. С. Т. с ЕГН**********, живееща в гр. София в част III на жилищен комплекс Л в блок
СССХVIII във вход Б на етаж II в апартамент ХXIV,
А. А. Т. с ЕГН**********, живеещ в гр. София в част III на жилищен комплекс Л в блок
СССХVIII във вход Б на етаж II в апартамент ХXIV, и
С. А. Т. с ЕГН**********, живеещ в гр. София в част V на жилищен комплекс Л в блок
DXXI във вход Г на етаж IV в апартамент LXХXI,
и тримата с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул.
„Петър Парчевич“ №14 чрез пълномощницата адвокат И. Г. ДЖ., че същите му дължат
следните суми:
1
815.99 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2018 година до 30. IV.
2021 година;
122.98 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2019 година
до 10. VI. 2022 година включително;
10.64 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. Х. 2020 година до 30. IV. 2021
година;
01.39 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 02. IІІ. 2020 година до
30. ХІ. 2020 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 27. VI. 2022 година до окончателното плащане;
направените в заповедното и в исковото производство разноски
при условията на разделност – по за двамата ответници и ⅔ за ответницата.
Пълномощницата на ответниците оспорва иска, като твърди, че не са нито собственици,
нито ползватели на топлоснабдения имот. Не оспорва ищецът да е доставил топлинна енергия в
посочения исковата молба обем и на претендираната стойност. Вземането на ищеца било погасено
по давност. Електронните фактури не били публикувани на електронната страница на ищеца.
Развива доводи, че стойността на услугата дялово разпределение се дължи на третото лице
помагач, а не на ищеца.
Третото лице – помагач не оспорва иска.
2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:
На 12. V. 2000 година в град С.М.А.К. с ЕГН********** сключва с АЛ.А. Т. с
ЕГН********** договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който се задължава
да му прехвърли собствеността на процесния топлоснабден имот срещу цената от 15 251.00 лева,
която купувачът се задължава да заплати.
На същата дата Валентина Благоева, вписана в регистъра на Нотариалната камара под
№302 с район на действие Софийски районен съд, съставя за процесния договор представен по
делото с исковата молба нотариален акт №10, том ІІ, регистрационен №4581 по нотариално дело
№197 за 2000 година.
На 30. VIII. 2017 година район Л на Столична община издава Удостоверение на наследници
на АЛ.А. Т. с ЕГН********** под №РЛН17-УГ01-15054. Според удостоверението същият починал
на 18. ХII. 2008 година, оставяйки като наследници по закон преживяла съпруга и двама сина,
конституирани по делото като ответници. Удостоверението е представено по делото с исковата
молба.
2. По откриването на партида за отчитането на потребената топлинна енергия:
На 13. VI. 2000 година наследодателят на ответниците АЛ.А. Т. с ЕГН********** подава до
ищеца представена по делото с исковата молба молба-декларация с входящ №ОП-3246 за
откриване на партида за отчитане и заплащане на топла вода.
3. По отчитането на потребената топлинна енергия:
2
На 28. VIII. 2002 година се провежда Общо събрание на етажните собственици и
наемателите във входове Б и В на блок СССХVIII в част III на жилищен комплекс Л в гр. София,
на което е взето решение да се извърши монтаж на топлинни разпределители и да се сключи
договор за въвеждане на система за дялово разпределение. Общото събрание упълномощава трима
пълномощници да сключат споразумителен протокол с ищеца и договор с фирма за дялово
разпределение. За общото събрание е съставен представен по делото с исковата молба
протокол. Към протокола е приложен списък на етажните собственици, в който наследодателят на
ответниците е посочен под №24.
На 28. VIII. 2002 година етажната собственост във входове Б и В на блок СССХVIII в част
III на жилищен комплекс Л в гр. София сключва с фирма за дялово разпределение представен по
делото с исковата молба договор №734. По силата на договора етажната собственост възлага, а
фирмата за дялово разпределение приема да извърши монтаж на индивидуални топлинни
разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сградата етажна собственост, ползваща централно отопление, да отчита
ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода, да нанася
данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и ползвателя и да въведе система за
в
дялово разпределение съгласно чл. 112 от отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност.
На 05. ХI. 2007 година фирмата за дялово разпределение сключва с ищеца Договор
№У-№99 при общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
в
енергия по чл. 139, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а фирмата
за дялово разпределение приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сгради с повече от един
потребител в гр. София при спазване на Общите условия за извършване на услугата Дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране на 10. VIII. 2007 година с Решение №ОУ-024. Договорът е представен по делото с
исковата молба.
На 03. VI. 2020 година третото лице - помагач сключва с ищеца Договор №У-№99 при
общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.
в
139, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице - помагач
приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на
Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с
Решение №ОУ-024. Договорът е представен по делото с исковата молба.
4. Сведения, почерпани от експертните заключения:
По делото е допусната техническа експертиза, чието заключение е представено в съда на
16. Х. 2023 година от вещото лице В. Т. Т.. Видно от заключението, общият топломер се отчита по
00
електронен път, като в 00 часа в началото на всеки месец се снема показанието на топлинната
енергия. Технологичните разходи се приспадат от отчетеното количество и разликата се
разпределя между потребителите за отопление (имот и сградна инсталация) и битова гореща вода.
Изравнителните сметки са изчислени съобразно действащата Наредба №16-334 от 06. IV. 2007
година и изменението от 01. VI. 2014 година. За времето от 27. VI. 2019 година до края на
3
процесния период са начислени 1 254.56 лева. Сумите са изчислени без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Начислените суми за топлинна енергия са
определени по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово
разпределение е изчислила реалното потребление на топлинна енергия и е извършила изравняване
между начислената и дължимата сума съгласно действащите нормативни актове: Наредба №16-
334 от 06. IV. 2007 година и изменението от 01. VI. 2014 година, Закона за енергетиката в
редакцията му, действаща към момента на изчислението на количествата топлинна енергия, както
и съобразно общите условия за продажба на топлинна енергия на ищеца. Технологичните разходи
на топлинна енергия в абонатната станция са отчислени за сметка на ищеца. Топломерът е
преминал през метрологична проверка. При проверката не са установени отклонения извън
допустимите стойности.
На 17. Х. 2023 година вещото лице Л. Б. Б., живеещ в гр. София в жилищен квартал
Дружба в блок ХLI във вход Б в апартамент ХХIV, представя в съда заключение за извършена
съдебно-счетоводна експертиза, според което към 08. Х. 2023 година ответниците са погасили 1
392.15 лева задължения, от които 1 391.75 лева главница за топлинна енергия и 00.40 лева лихва.
Към датата на изготвяне на заключението няма данни за други плащания. Непогасените
задължения за времето от 27. VI. 2019 година до края на процесния период възлизат общо на
587.73 лева, от които 577.09 лева за топлинна енергия и 10.64 лева за дяловото разпределение.
Със сумите за възстановяване по изравнителни сметки за процесния период не са прихванати
месечни сметки, които предхождат периода. Лихвата за времето от 27. VI. 2019 година до края на
процесния период възлиза на 50.45 лева, от които 49.11 лева върху главницата за топлинна
енергия и 01.34 лева върху главницата за дяловото ѝ разпределение.
3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА
СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:
1. По допустимостта на исковете:
На 27. VI. 2022 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е
издадена на 30. IХ. 2022 година по частно гражданско дело №34411 по описа на съда за 2022
година. Ответниците възразяват срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в
срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 17. ХII. 2022 година съдът
постановява Разпореждане №122785, с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск
относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното
гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален
кодекс. Съобщението е връчено на ищеца на 08. I. 2023 година. Искът по настоящото дело е
подаден на 03. II. 2023 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е
допустим.
2. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на
стойността на ползваната топлинна енергия:
По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка
с чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи:
възникването на облигационното отношение с ответниците;
доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в
4
претендираните размери през процесния период.
В тежест на ответниците е да докажат правоизключващите или правопогасяващите си
възражения, а в случай, че се позовават на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия
или при дяловото разпределение, в тяхна тежест е да установят, че са предявили рекламация в
нормативно установените срокове и същата е основателна.
Съдът приема, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот през
процесния период. Това обстоятелство се установява и от представения по делото нотариален акт,
описан по-горе. Жилището е придобито от наследодателя на ответниците. Тъй като по делото не се
установява противното, съдът приема, че жилището е придобито по време на брака на общия
наследодател с ответницата. Така тя е придобила ½ идеални части от имота. след смъртта на
общия наследодател неговата половина е наследена от вдовицата и синовете му при равни дялове
по силата на чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството и чл. 9, ал. 1 от същия закон. Така синовете му
са придобили по идеални части от имота, а вдовицата е прибавила идеални части към дела си,
4
придобит с покупка по време на брака и е станала собственица на общо / (⅔) идеални части от
6
недвижимата вещ. По делото не са представяни изрични доказателства за приемането на
наследството, но няма и данни някой от ответниците да се е отказал от него. Ако някой от
ответниците твърди да е извършвал такъв отказ, то по силата на чл. 154 от Гражданския
процесуален кодекс следва и да го докаже. Доказателства в такъв смисъл не са представени по
делото, затова съдът счита, че ответниците са съсобственици на имота при посочените в исковата
молба квоти.
Не е спорно че в сградата, в която се нахожда имота, ищцовото дружество доставя
топлинна енергия за битови нужди. За горното са представени и описани по-горе писмени
доказателства.
Собствеността върху топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца
съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката поражда между страните облигационно
отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители при
действие на Общите условия на ищцовото дружество. За действителността му не е необходима
писмена форма, тъй като правоотношението се явява заварено по отношение на сега действащия
Закон за енергетиката. Приемането на Общите условия от абоната като част от отношенията
между страните не е обусловено от отправянето на изрично волеизявление от страна на
потребителя, а става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или при
отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия, които да изключат общите
такива.
По силата на това облигационно правоотношение ответниците са задължени към ищеца да
заплащат цената на доставената им топлинна енергия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната сума, са приети писмени доказателства, представени от дружеството за дялово
разпределение, както и заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съдът кредитира изцяло заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза като компетентна и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.
Вещото лице посочва метода, по който е изчислена потребената количество топлинна енергия и за
начина, по който са извършвани отчисленията на технологичните загуби.
5
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния
период по отношение на сградата, в която се намира имота на ответниците, е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция, включваща топлоенергия
за отопление на имот, за сградна инсталация и за битова гореща вода.
Тук следва да се отбележи, че претендираните вземания не се установяват единствено от
воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на
изводите, направени в заключението по съдебно-техническата експертиза.
Не на последно място, по делото не се доказа ответниците да са заявили рекламации срещу
извършеното дялово разпределение в установените нормативни срокове.
Затова може да се приеме за установено, че за процесния период стойността на потребената
топлинна енергия, съгласно заключението на вещото лице, възлиза на сумата от 2 175.10 лева,
формирана от фактурираната сума, коригирана със сумата от изравнителните сметки. От
посочената сума съдът изважда сумата от 1 391.75 лева, която е вече платена според заключението
на съдебно-счетоводната експертиза. Ето защо съдът счита, че от ответната страна е дължимо
плащане за топлинна енергия на стойност от 783.35 лева.
Ответниците поддържат, че вземането на ищеца е погасено по давност. Според чл. 111, б.
„в“ от Закона за задълженията и договорите вземанията за периодични плащания се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от същия закон давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. „б“ давността се прекъсва с
предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.
Съобразявайки цитираните разпоредби от Закона за задълженията и договорите,
настоящият съдебен състав приема, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 111:
вземането на ищеца е за периодично плащане, затова се погасява с изтичането на кратка
тригодишна давност. Давността започва да тече в 30-дневен срок от изтичане на периода, през
който е доставяна топлинна енергия, защото падежът на задължените за плащане на цената
настъпва тогава. Давността е прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение в съда на 27. VI. 2022 година. Ето защо съдът счита, че всички вземания на ищеца,
чийто падеж е настъпил преди 27. VI. 2019 година, са погасени по давност. В настоящия случай
непогасени по давност са вземанията на ищеца за 577.09 лева главница за топлинна енергия, 49.11
лева обезщетение за забава върху посочената сума, 10.64 лева за услугата „дялово разпределение“
и 01.34 лева обезщетение за забава върху посочената сума.
Затова съдът счита, че предявеният установителен иск за съществуване на вземане, за което
е поискано издаване на заповед за изпълнение, с правно основание чл. 422 от Гражданския
процесуален кодекс е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 577.09 лева
главница за доставена топлинна енергия, а за горницата до 815.99 лева – да бъде отхвърлен.
3. По иска за реално изпълнение на задължението за плащане на услугата „дялово
разпределение“:
Чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакциите им, одобрени с Решения №№ОУ-001 и ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране съответно от 07. I. 2008 година и 03. II. 2014 година, предвиждат, че дяловото
разпределение на топлинна енергия се осъществява възмездно от продавача по реда на Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от купувачите в сграда етажна
собственост с решение на Общото събрание на етажната собственост, както и че купувачите
6
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от
тях търговец. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че стойността на услугата се дължи на
ищеца, а не третото лице – помагач.
В настоящия случай стойността на услугата „дялово разпределение“ се установява от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Преценявайки заключението на вещото лице съобразно чл. 202 от Гражданския
процесуален кодекс, съдът намира, че следва да уважи иска за сумата от 10.64 лева.
4. По иска за обезщетение за забава:
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001 на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране от 07. I. 2008 година, и чл. 12, т. 1 от редакцията на същите условия, одобрена с
Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 03. II. 2014 година,
купувачът е длъжен да заплаща своевременно дължимите суми за топлинна енергия и дялово
разпределение по един от следните, визирани в чл. 31, ал. 1 от Общите условия в двете им
коментирани редакции, начини:
на 10 равни месечни и две изравнителни вноски;
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация, и една изравнителна вноска и по
реални месечна консумация.
Чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001 на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране от 07. I. 2008 година, изисква от потребителите да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а дължимата
сума от изравнителните сметки – в 30-дневен срок след датата на издаване от продавача на
съобщението за фактурираните суми. Според чл. 33, ал. 1 от редакцията на същите условия,
одобрена с Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 03. II.
2014 година, месечните дължими суми за топлинна енергия, формирани въз основа на определения
за клиента дял от топлинната енергия за разпределение в сградата етажна собственост и обявената
за периода цена, както и стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, следва да се заплащат в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Чл. 33, ал. 6 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-
001 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 07. I. 2008 година, и чл. 33, т. 2 от
редакцията на същите условия, одобрена с Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране от 03. II. 2014 година, предвиждат дължимост на обезщетение за неизпълнение
на задълженията на купувачите в размер на законната лихва от деня на забавата до издължаването.
Според чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката са част от съдържанието на облигационните
отношения между страните, а съгласно чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите след
изтичането на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1, изречение I от същия закон върху неизпълнените задължения.
Съдът приема за верни изчисленията за обезщетение за забава върху главниците, направени
от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза.
Водим от изложеното, съдът присъжда лихва съразмерно с уважената част на иска за
7
главницата за времето след 27. VI. 2019 година, а именно: 49.11 лева върху главницата за топлинна
енергия и 01.34 лева върху главницата за услугата „дялово разпределение“. Исковете следва да
бъдат отхвърлени за горницата до 122.98 лева върху главницата за топлинна енергия и 01.39 лева
върху главницата за услугата „дялово разпределение“.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предявени са искове за общо 951.00 лева, уважени за общо 638.18 лева и отхвърлени за
общо 312.82 лева. Ищецът е направил разноски в исковото производство в размер от общо 1 275.00
лева, от които 575.00 лева за държавна такса, 600.00 лева за възнаграждения на вещите лица и
100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чиито размер се определя от съда по силата на чл.
78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, а в заповедното производство – в размер на 75.00
лева. Ответниците следва да бъдат осъдени да плати на ищеца разноските по водене на делото в
размер съобразно уважената част на иска: 855.61 лева за исковото производство и 50.33 лева за
заповедното производство.
Ищецът следва да заплати на ответниците разноски съобразно отхвърлената част на иска по
силата на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. пълномощницата на ответниците е
направила искане за плащане на 400.00 лева възнаграждение с молба, постъпила в съда на 18. Х.
2023 година. Нито към молбата, нито към отговора на исковата молба обаче са представени
доказателства за действително извършване на такива разноски. Затова и съдът не ги присъжда.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК******* със
седалище и адрес на управление в град София в жилищен квартал Красно село на ул. „Я“
б
№23, представлявано от председателя на управителния съвет И.И.Е. и от изпълнителния
директор АЛ.С. А. и с пълномощница юрисконсултът Ф.Х.И, вземане за следните суми:
577.09 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2018 година до 30. IV.
2021 година;
49.11 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2019 година до
10. VI. 2022 година включително;
10.64 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. Х. 2020 година до 30. IV. 2021
година;
01.34 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 02. IІІ. 2020 година до
30. ХІ. 2020 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 27. VI. 2022 година до окончателното плащане;
направените в заповедното и в исковото производство разноски
при условията на разделност – по за двамата ответници и ⅔ за ответницата, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 30. IХ. 2022 година по частно
гражданско дело №34411 по описа на Софийския районен съд за 2022 година против:
А. С. Т. с ЕГН**********, живееща в гр. София в част III на жилищен комплекс Л в блок
СССХVIII във вход Б на етаж II в апартамент ХXIV,
8
А. А. Т. с ЕГН**********, живеещ в гр. София в част III на жилищен комплекс Л в блок
СССХVIII във вход Б на етаж II в апартамент ХXIV, и
С. А. Т. с ЕГН**********, живеещ в гр. София в част V на жилищен комплекс Л в блок
DXXI във вход Г на етаж IV в апартамент LXХXI,
и тримата с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул.
„Петър Парчевич“ №14 чрез пълномощницата адвокат И. Г. ДЖ., съществува, като за
горницата до 815,99 лева главница за топлинна енергия и съответно 122.98 лева и 01.39 лева
мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение
ОТХВЪРЛЯ иска.
2. ОСЪЖДА:
А. С. Т. с ЕГН**********, живееща в гр. София в част III на жилищен комплекс Л в блок
СССХVIII във вход Б на етаж II в апартамент ХXIV,
А. А. Т. с ЕГН**********, живеещ в гр. София в част III на жилищен комплекс Л в блок
СССХVIII във вход Б на етаж II в апартамент ХXIV, и
С. А. Т. с ЕГН**********, живеещ в гр. София в част V на жилищен комплекс Л в блок
DXXI във вход Г на етаж IV в апартамент LXХXI,
и тримата с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул.
„Петър Парчевич“ №14 чрез пълномощницата адвокат И. Г. ДЖ. да платят на „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК******* със седалище и адрес на управление в град София в жилищен квартал Красно село на
б
ул. „Я“ №23, представлявано от председателя на управителния съвет И.И.Е. и от изпълнителния
директор АЛ.С. А. и с пълномощница юрисконсултът Ф.Х.И, разноски, както следва:
50.33 лева по водене на заповедното производство и
855.61 лева по водене на исковото производство.
3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
4. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на ищеца по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на електронния му адрес на основание чл. 50, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото
ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
5. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ на ответниците по общия ред по следния начин:
Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ най-напред чрез пълномощницата адвокат И. Г. ДЖ. по реда
на чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:
Връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на всяко място, където адвокатът се намира по служба по
9
реда на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако се съберат данни, че пълномощницата адвокат И. Г. ДЖ. не живее или не пребивава на
адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин, събраните данни ДА СЕ УДОСТОВЕРЯТ с посочване
на източника на тези данни в разписката;
Ако пълномощницата адвокат И. Г. ДЖ. не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че
не живее или не пребивава там от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на
един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от
посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
Ако адвокатът не се открие или откаже да получи някое от съобщенията, разписката ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото, а съобщаването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на физическия адрес на
съответния ответник.
Ако се наложи връчване на съобщение на физическия адрес на някой от ответниците, то ДА
СЕ ИЗВЪРШИ на адреса, посочен във възражението.
Ако лицето не се открие на адреса, нито се открие друго лице, съгласно да получи
съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее там от управителя
на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ
ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне
една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден;
и в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се
намират в канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването
съгласно чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
6. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на третото лице – помагач по общия ред по следния начин:
ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално съС.ие на юридическото лице от Търговския
регистър.
Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на адреса, на който е връчена призовка за открито съдебно заседание;
на адреса на седалището и адреса на управление на юридическото лице според справката от
Търговския регистър, ако не съвпадат с предходния адрес.
Ако представител на юридическото лице не се открие на някой от адресите, нито се открие
служител или работник, който е съгласен да приеме съобщението, това обстоятелство ДА
СЕ ВПИШЕ в разписката.
Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на
юридическото лице, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
И в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се
намират в канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването
съгласно чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
10
Решението е постановено в производство, проведено с участието на „ТС“ ЕООД с
ЕИК****** със седалище и адрес на управление в гр. София в жилищен квартал Г.М. на ул.
„ПРОФ.Г.П.“ №3, представлявано от управителката М.П. С., като трето лице – помагач на ищеца.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11