Р Е Ш Е Н И Е
№ 286
гр. Велико
Търново, 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в открито съдебно заседание на
осемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ИВЕЛИНА ЯНЕВА
При
секретаря Д. С.и с участието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10283/ 2020 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от старши комисар Д.М.– директор на Областна дирекция на МВР – Велико
Търново, срещу Решение № 260013 от 08.10.2020 г., постановено по АНД № 257/
2020 г. по описа на Районен съд – Свищов. С обжалваното решение е отменено
Наказателно постановление № 2020-352-25-0063/ 07.07.2020 г. на директора на
Областна дирекция на МВР – Велико Търново, с което на Р.П.В. с ЕГН **********,
адрес ***, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева. В касационната жалба
се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради
постановяването му в нарушение на закона - отменително основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК. Изтъква се, че въззивният съд неправилно е приел, че
извършеното деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Според касатора възрастта на нарушителя не води до друг извод, след като същият
е административноотговорно лице. Посочва, че въведената със заповед на здравния
министър противоепидемична мярка е безусловна и не кореспондира с изложените от
въззивния съд мотиви. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на
районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди
наказателното постановление, издадено от директора на ОД на МВР – В. Търново. В
ъдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – Р.В.П.
***, чрез процесуалния си представител адвокат Д., заявява становище за
неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание навежда подробни
аргументи за незаконосъобразност на издаденото НП. Счита решението на районният
съд за правилно постановено и в тази връзка моли настоящата инстанция същото да
бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
В. Търново дава становище за основателност на касационната жалба. Счита че
въззивният съд неправилно е приел, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Намира, че конкретният случай не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, а се касае за незачитане здравето и живота на околните и
демонстративно неспазване на всички правила за поведение. Според прокурора от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва извършеното
нарушение. Предлага обжалваното решение да бъде отменено и вместо това съдът да
потвърди издаденото НП.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
В производството пред него, от
фактическа страна районният съд е приел за установено следното: Във връзка с
подаден сигнал, е извършена проверка от служители на РУ – Свищов,
при която e установeно, че на
15.04.2020 г. около 18:00 часа в с. Морава, община Свищов, група лица, сред
които Р.В.П. се събрали на селския стадион в с. Морава, общ. Свищов и
разделяйки се на два отбора започнали да играят футбол. Прието е, че поведението
на лицата съставлява нарушение на т. 1 от Заповед № РД-01-143/ 20.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание
чл. 63 ал. 1 от Закона за здравето. Образувана е преписка в РП – Свищов,
като при събраните данни прокурорът е приел, че
няма извършено престъпление по чл. 355 от НК от всяко едно от лицата,
тъй като деянието им съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Предвид това е издадено Постановление от 09.06.2020 г. на прокурор от РП -
Свищов за отказ да се образува досъдебно
производство по материалите по преписка № 420/ 2020 г. на РС - Свищов и същата
е изпратена на директора на ОД на МВР – В. Търново за търсене на
административнонаказателна отговорност. Въз основа на материалите по преписката
е съставен АУАН № 2020-352-25-0063/ 22.04.2020 г., връчен лично на Р.В. на
22.04.2020 г., като в него не са вписани възражения. В срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН също не са подадени писмени възражения. Въз основа на установеното с АУАН,
от директора на ОД на МВР – Велико Търново е издадено Наказателно постановление
№ 2020-352-25-0063/ 07.07.2020 г., с което за извършено нарушение на чл. 209а,
ал.1 от Закона за здравето и на основание същата разпоредба, на Р.В.П. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева. Наказателното
постановление е връчено на адресата му на 13.07.2020 г. и е обжалвано пред РС -
Свищов в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка районният
съд е установил въз основа на писмените доказателства, съдържащи се в
преписката по издаването на обжалваното пред него наказателно постановление,
вкл. служебно изискани такива, и показанията на свидетелите В.П./актосъставител/,
Х.Б.и В.Г., изслушани в хода на съдебното следствие. Въз основа на така изяснените обстоятелства и след извършване на
проверка по отношение формалната законосъобразност на АУАН и НП, районният съд
е формирал краен извод за основателност на разглежданата от него жалба. Същият
е приел, че АУАН и НП са формално законосъобразни и съдържат
предвидените от закона съществени реквизити, а констатираното и впоследствие
санкционирано нарушение е осъществено от обективна и субективна страна. Прието
е, че не е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Независимо от
това, въззивният съд е изложил мотиви, че извършеното деяние представлява
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Намерил е, че деянието е с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид
Приел е, че липсват доказателства санкционираното лице на възраст 19
години и безработен, да е запознат и да осмисля множеството въведени разпоредби
и забрани във връзка с разпространението на COVID-19, както и последиците от
неизпълнението им. Посочено е, че в населеното място нямало констатирани случаи
на зараза, а от извършената спортна дейност не са последвали никакви вредни
последици. С тези мотиви решаващият състав на РС – Велико Търново е отменил
обжалваното пред него наказателно постановление.
Постановеното от Свищовския районен съд
отменително решение е правилно по своя резултат.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е формирал изводите си, след
като е обсъдил значимите обстоятелства по делото, както и наведените от
страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка.
Същият е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона, а касационната
жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.
Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената от районния
съд фактическа обстановка. Решаващият краен извод на въззивния съд е правилен и се споделя от касационната инстанция, макар и по различни съображения.
С разпоредбата чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето /ЗЗ/, в приложимата към процесния период редакция е предвидено административно наказание
„глоба“ за нарушаване или неизпълнение на въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗ. С нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, също
в приложимата към процесния период редакция /преди изменението обн. ДВ бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, в правомощие на министъра на
здравеопазването е вменено при възникване на извънредна епидемична обстановка
да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен
регион. Аналогични по смисъл разпоредби /чл. 209а, ал. 1 чл. 63, ал. 4 от ЗЗ/
са действащи към момента на издаване на отмененото от районния съд НП, неговото
обжалване, а също и към датата на постановяване на настоящото решение. Видно е,
че както нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, така и тази на чл. 209а, ал. 1 от
същия закон са бланкетни, а установяването на конкретните противоепидемични
мерки, като правила на поведение, целящи опазване живота и здравето на
населението, е предоставено в правомощията на министъра на здравеопазването.
Съответно на това, посредством въведените от органа на изпълнителната власт
забрани се определят и елементите от изпълнителните състави на деянията,
подлежащи на санкция на основание чл. 209а от ЗЗ. През процесния период не е
била действаща разпоредбата на чл. 63, ал. 11 от ЗЗ (обн. ДВ, бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г.), изрично определяща заповедите на министъра на
здравеопазването за въвеждане на временни противоепидемични мерки, като общи
административни актове.
При така маркираната правна уредба,
действаща към момента на извършване на претендираното от касатора нарушение,
cлeдвa дa ce изяcни ĸaĸъв пo xapaĸтep aĸт e заповедта на
миниcтъpa нa здpaвeoпaзвaнeтo, въвеждаща основанието за налагане на конкретната
санкция.
Заповед
№ РД-01-143/ 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, издадена на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗ безспорно не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл 21 от АПК, при което следва да се
разгледат останалите два възможни варианта – дали тя е общ или нормативен акт.
Съгласно
легалната дефиниция на чл. 65 от АПК, общи са административните актове с еднократно
правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се
засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и
отказите да се издават такива актове. Настоящият състав намира, че Заповед №
РД-01-143/ 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването не изпълва цтираната
дефиниция. Същата има за свои адресати неограничен брой от лица, но не и
еднократно правно действие, което е видно от т. IV
/всъщност би следвало да е т. V/ от същата.
Освен това актът въвежда абстрактни хипотези, с многократно проявление,
обвързващи адресатите със съответно задължително поведение, при всяко
настъпване на визираните в тях факти и обстоятелства. Еднократното действие на
ОАА следва да е свързано с конкретната фактическа обстановка в обективната
действителност, спрямо която е насочено властническото въздействие на
компетентния орган, а не да урежда абстрактно обществени отношения. То може да
се проявява по различен начин – чрез осъществяване на определено действие, чрез
изтичането на определен срок, през който се осъществяват множество действия по
изпълнение на акта, но поражда правните си последици еднократно, което отличава
ОАА от нормативния такъв. Тъй като се издават в изпълнение на нормативен акт
/както и индивидуалните административни актове/, общите административни актове
нямат собствена хипотеза, а изпълняват диспозитива на съответната правна норма
при наличието на фактите и обстоятелствата от хипотезиса на същата. Именно
поради това, съгласно доктрината и съдебната практика, разпоредба на общ
административен акт поначало не може да попълва бланкетна правна норма, вкл. и
такава с която се санкционира поведението на даден субект.
От
друга страна, съгласно дефиницията в чл. 75, ал. 1 от АПК, нормативните административни актове са подзаконови
административни актове, които съдържат административноправни норми,
отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно
действие. Настоящият съдебен състав намира, че Заповед № РД-01-143/ 20.03.2020
г. на министъра на здравеопазването отговаря именно на тази дефиниция,
независимо от наименованието на акта. Заповедта е издадена на основание
законова разпоредба /към него момент чл. 63, ал. 1 от ЗЗ/, във връзка с
приложението на същата, има за свои адресати всички пребиваващи на територията
на Република България, без ограничение по място и относно кръга на лицата,
срещу които се прилага. Разпоредбите на заповедта имат многократно правно
действие, тъй като създават задължение за всички субекти непрекъснато да
спазват противоепидемичните изисквания и мерки, до изричната отмяна на акта.
Изброените характеристики определят министерската заповед като нормативен
административен акт, съгласно цитираната по-горе дефиниция на в чл. 75, ал. 1
от АПК.
Съгласно
чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, всички нормативни актове задължително се публикуват
като условие за влизането им в сила, а в чл. 37, ал. 1 от Закона за
нормативните актове е предвидено, че законите, постановленията на Министерския
съвет и нормативните актове на министрите и на ръководителите на други
ведомства се обнародват в Държавен вестник. Изискване за обнародване в
„Държавен вестник“ на нормативните
административни актове, освен тези на общинските съвети, е въведено и с
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от АПК. Тъй като Заповед № РД-01-143/ 20.03.2020
г. на министъра на здравеопазването не е била обнародвана в Държавен вестник, а
както се посочи към него момент не е действала разппоредбата на чл. 63, ал. 11
от ЗЗ, което съдът намира, че към 15.04.2020 г. въпросната заповед не е
породила своето правно действие /чл. 5, ал. 5 от КРБ/. Доколкото към датата на
претендираното от АНО изпълнително деяние заповедта не е била в сила, тя не
може да служи като основание на правоприлагащия орган за санкциониране на поведение,
несъответстващо на предписаното в нейните норми.
В
обобщение на горното независимо дали ще се приеме, че Заповед № РД-01-143/
20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването е общ административен акт или
нормативен такъв, и в двата случая наказателното постановление е
незаконосъобразно. Както се посочи, разпоредбите на общ административен акт не
могат да попълват хипотезиса на бланкетна материалноправна или санкционна
законова норма. От друга страна, имайки характер на нормативен административен акт, процесната заповед не е влязла в
сила, което обуславя нейната неприложимост за процесния период. Крайният извод,
който се налага е за незаконосъобразност на наказателното постановление,
издадено от директора на ОД на МВР – Велико Търново, поради постановяването му
в нарушение на закона. Като се е
произнесъл в същия смисъл, макар и по различни съображения, районният съд
правилно е приложил закона.
При така изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение
на РС – Свищов не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 260013 от
08.10.2020 г. по НАХД № 257/ 2020 г. по описа на Районен съд – Свищов.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.