№ 378
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20231000502958 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 59 от 26.07.2023 год., постановено по т.д.№ 169/2022 год. по описа на
Окръжен съд - Враца са отхвърлени предявени от И. Й. Н. и Ц. В. Н. против ЗД „Бул Инс“
АД искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от по 200 000 лева за всеки от
тях, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
смъртта на Б. С. Б., починал при пътно-транспортно произшествие, станало на 26.12.2021
год., ведно със законната лихва от 24.03.2022 год. до окончателното изплащане, като с
решението са разпределени и разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищците И. Й. Н. и Ц. В. Н., чрез процесуален представител, като
се правят оплаквания досежно неправилните изводи на съда за липса на особено силна
емоционална връзка между тях и починалия. Твърди се, че съдът не е кредитирал в цялост
събраните по делото доказателства, не ги е съпоставил и вследствие на това е достигнал и до
погрешни изводи. Посочва се, че поради силната връзка която имали, като приемни
родители със починалия, смъртта му им причинила силни болки и страдания. Молят се за
отмяна на първоинстанционния съдебен акт и за уважаване на исковете. Претендират се
разноските по делото.
Въззиваемият ЗД „Бул Инс” АД депозира отговор с който оспорва наведените по жалбата
доводи и моли за потвърждаване на решението, като се претендират и разноските по делото.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
1
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно
произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска
отговорност“.
Ищците И. Й. Н. и Ц. В. Н. са били приеми родители в периода 02.09.2013 год. – 07.11.2016
год. на Б. С. Б., починал в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на
26.12.2021 год. и причинено виновно от водача И. Л., който е управлявал лек автомобил
„Ауди” с ДК № ********. Ответникът е застраховател на гражданската отговорност на
делинквента. Механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача Л.,
преживени болки и страдания от ищцовата страна, вследствие смъртта на Б. Б., както и
причинната им връзка с произшествието са установени от събраните пред първата
инстанция доказателства и са безспорни пред настоящата.
Не е спорно също така, че Б. Б. е бил неженен, майка му Т. Н. е починала на ******** год.,
има сестра еднокръвна Д. Б., брат Л. Б., брат А. Б.., едноутробен брат – Б. Н. и сестра П. Б.,
които заедно с неговия баща се явяват негови наследници по закон.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
наличието на материално-правните предпоставки за обезвреда на причинените вреди,
размера на обезщетението за причинените на ищците неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на починалия за настъпване на вредите.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г., постановено по т.д. №1 по описа на
ОСНГТК на ВКС кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък включва лицата, посочени в
постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Пред първоинстанционният съд са разпитани седем свидетели относно отношенията между
ищците и починалия и преживените от тях болки и страдания. От показанията на И. А. и В.
К., първата колежка на ищцата, а втората близка на семейството се установява, че Б. живял
като член в семейството на И. и Ц., имал си собствена стая и живял като в собствен дом, а
отношенията им били изключително близки и приемали Б. като истински техен син и се
обръщал към тях с „мамо“ и „татко“. Посочват, че нямало никаква разлика между него и
биологичните им две дъщери, като последните го чувствали като брат и изключително
близък. Чула за биологичното семейство на Б. и за първи път е видяла част от него на
погребението му, но лично той никога не е говорил в нейно присъствие за биологичното си
семейство. След смъртта му ищците били съсипани, не можели да възприемат, че това се е
случило. И. не говорила много, плакала. От показанията на свидетелите Т. М. и И. И. се
установя, че Б. около 10 години е живял в семейството на И. и Ц., отношенията били като
2
семейство и те го отглеждали като собствено дете, така както отглеждали своите две деца. Б.
наричал Ц. „татко“ и искал да приеме тяхната фамилия Н., защото ги обичал като собствени
родители. Заедно с Ц. около 2-3 месеца работили при земеделския производител и в
чужбина. Ищците били съкрушени от смъртта на Б.. Били на погребението на Б. в с.***,
като повече от хората на погребението били приятели на Ц. и на неговото семейство.
От показанията на свидетелите Б. Н. и П. Б., брат и сестра на починалия се установява, че
майка им е заминала за чужбина и баща им останал сам да ги гледа и му било трудно от
финансова гледна точка, тъй като били 6 деца. В дома децата били заедно; отношенията с
родния им баща били нормални, като между баща и децата му, той ги посещавал, когато
имал възможност, почти всяка седмица, събота и неделя и ваканциите. Б. се обръщал към
майка им и баща им с „мамо“ и „тате“. Около 2 години след настаняването им в Дома го
взели в приемното семейство на Ц. и И., с които имал близки отношения, особено с И. /дори
интимни отношения. Б. се обръщал към тях с думите „мамо“ и „татко“ от уваЖ.е и наистина
ги уважавал. Посочват, че имало разлика в отношението на Ц. и И. към собствените им
биологични деца – две дъщери и към Б., който споделял пред брат си доста пъти, че е бил
шамаросван от Ц., както и че е имал проблеми с И., без да посочва поводите за тази агресия,
в повечето от случаите само е „ял бой”, както и когато са били в чужбина Ц. го е гонил от
квартирата, в която са били, както и че брат му си купувал повечето неща със собствени
средства. Една година преди смъртта си, Б. имал приятелка И., с която живеел на квартира
във Враца, а когато не е бил с приятелката си е живял при ищците. Балът на Б. бил в
заведение в с.*** и бил организиран от ищците. Преди да навърши 18 години Б. работил с
Ц., като правели покриви. Починалия споделял на сестра си, че Ц. му се е карал и че го е
удрял, защото е отговарял на И., но не й е споделял по какъв повод е ставало това, както и
че след като Б. навършил 18 години започнал да работи, заминал за Германия, изкарвал си
пари и сам си купувал дрехи, дори със спестените пари си направил заведение в селото,
когато бил на 23-24 години. Свидетелката И. Л. е приятелка на Б. от година и половина
преди катастрофата. Установява, че през този период живеели заедно с починалия във
Враца, в апартамента на нейните родители, а през останалото време живеели в дома на
ищците. Впечатленията на свидетелката от отношенията на Б. с приемното семейство са
много добри, не е видяла нищо лошо, а той наричал И. и Ц. „мамо“ и „тати“.
Както е посочено в споменатото Тълкувателно решение на ВКС, наличието на особено
близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като
интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие.
3
В настоящия случай, след внимателен анализ и съпоставка на събраните доказателства не се
установи такава силна и емоционална връзка между ищците и починалия. За да достигне до
този извод, съдът съобрази, че И. и Ц. Н. са полагали грижи за Б. Б. в качеството им на
утвърдено професионално приемно семейство по силата на сключени договори с ДСП –
гр.Бяла Слатина, с които същите са поели задълЖ.ето да предоставят приемна грижа на
настаненото при тях дете срещу възнаграждение. Следва да се отчетат също
обстоятелствата, че ищците са полагали грижи за детето за период от около три години,
както и че към момента на настаняването му в семейството Б. е бил на 16 години и само
около година след настаняването същият е навършил пълнолетие и макар и да е продължил
да живее в дома на приемните си родители, същият е имал самостоятелен живот, като е
работил е в чужбина, имал е собствени доходи и спестени пари, с които дори е отворил
собствено заведение в селото, както и приятелка, с която последните няколко месеца преди
смъртта си е живял и във Враца. Следва също така да бъде съобразено, че погребението му е
извършено в с.***, където е живяло неговото биологично семейство, било е организирано и
платено от неговите биологични роднини - брат му Б. Н., сестра му П. Б. и баща му.
Свидетелите по делото Б. Н. и П. Б., чиито показания се кредитират от съда, като
непротиворечиви и придобити посредством лични впечатления установиха, че Б. не е
прекъснал връзката си със своите биологични братя и сестри и баща и не е променил
отношението си към тях след като бил настанен в приемното семейство. Всички деца от
семейството са били настанени в Дома и били заедно, а баща им ги посещавал, когато имал
възможност и дори след като Б. бил настанен в приемното семейство на ищците, контактите
му с братята и сестрите му продължили, а същият продължил да се обръща към родителите
си с „мамо“ и „тате“.
Изложените по-горе факти установяват, че между ищците и починалия са съществували
общоприети добри взаимоотношения, основани на взаимна грижа и уваЖ.е един към друг,
както и че Ц. и И. Н. са скърбяли за Б. Б., но не бе установено, че причинените морални
болки и страдания нахвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за такава
връзка – приемни родители – дадено им за отглеждане дете. Описаните в исковата молба
морални болки и страдания, не са изключителни, а нормално присъщи при загуба на близък
родственик. Свидетелите заявяват стандартни заключения за подобен род дела, без
конкретни факти, които да указват на визираната в тълкувателната практика извънредна
връзка приживе и страдания по повод загубата на отглеждания. Всички излоЖ.
обстоятелства не обосновават наличие на силната емоционална връзка между ищците и
починалия. Нейното отсъствие в случая изключва проявлението на неимуществени вреди в
патримониума на ищцовата страна, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението на първоинстанционният съд
следва да се потвърди.
При този изход на спора пред въззивния съд ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника, на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 30 480 лева,
4
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 59 от 26.07.2023 год., постановено по т.д.№ 169/2022 год. по
описа на Окръжен съд - Враца.
ОСЪЖДА И. Й. Н. и Ц. В. Н. да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 30 480 лева,
разноски по делото пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от страните, считано от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5