Р Е Ш
Е Н И Е № 92
гр. Сливен, 17.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Ивайла
Куманова, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 161 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от представител на ищеца в първоинстанционното производство, а именно Г.М.Г.,
ЕГН *********** *** против Решение № 72/24.01.2020 г. по гр.д.№ 5434/2019 г. на
Сливенски районен съд, с което съдът: е отхвърлил предявеният от Г. иск за
признаване за установено спрямо въззиваемото дружество Райфайзенбанк България
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, Експо
2000, бул. Никола Вапцаров № 55, че не
дължи поради погасяване по давност
сумата от 9 467,29 лв. от които главница по договор за банков
кредит от 29.11.2006 г. изменен и допълнен с договор за встъпване в дълг от
29.10.2009 г. в размер на 7 699,99 лв. , лихва за периода 10-12-2009 г. до
20.10.2011 г. в размер на 1 429,72 лв. наказателна лихва за периода от
10.02.2009 г., до 26.10.26.10.2011 в размер на 290,09 лв., лихва по чл. 3, ал.
2 от Договора за встъпване в дълг от 26.10.2010 за период 26.10.1009 г. до
25.10.2009 г. в размер на 38,33 лв. и разноски в размер на 189,16 лв. по
образувано изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ Г.Г.;както
и е осъдил въззивника да заплати на Райфайзен банк разноски в
размер на 300 лв.
Решението се обжалва изцяло,
като неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
Въззивникът – ищец в първоинстанционното
производство, основава твърденията си за порочност на постановения от СлРС акт, на следното:
Сочи се, че съдът неправилно
е приел, че действието на ППВС № 3/1980 г. се простира до момента на
обявяването на ТР 2/26.06.2015 г. на ВКС. Цитира се съдебна практика в подкрепа
на твърдението, че тълкуването на нормите поражда действие от влизането им в
сила независимо кога са се осъществили юридическите факти. Развиват се
аргументи за изтекла давност на 21.09.2017 г. поради бездействие на съдебния
изпълнител и липса на постъпващи плащания. Посочва се липса на правно значение
на новообразувано изпълнително дело и последващи изпълнителни действия тъй като
същите са били извършени след изтичането на давностния
срок. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде уважена предявената
претенция в цялост. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемият оспорва доводите на
въззивника и счита решението на РС- Сливен е правилно законосъобразно и
обосновано като излага за това доводи съвпадащи с мотивите на решението. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з., въззивникът Г.М.Г. не се представлява, а в писмено становище, процесуалният му
представител – адв. Д.И., моли жалбата да бъде уважена, а решението отменено. Изтъква,
че решението следва да се отмени тъй като противоречи на по-голямата част от
съдебната практика на върховната инстанция, както и на чл. 50 от ЗНА. Претендира
разноски, представя списък.
Въззиваемото дружество Райфайзенбанк България ЕАД в с.з. не изпраща
представител по закон или пълномощие. Юрк. Т. в
писмено становище моли решението да се потвърди. Претендира разноски.
Въззивният съд намери въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на
чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същатае подадена в
законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването,
чрез постановилия атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка
на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното
съдебно решение е валидно,а с оглед обхвата на
обжалването – и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд
доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.
Този състав на контролиращата
инстанция счита, че формираната от Районния съд фактическа обстановка, така,
както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща
към нея.
На практика и не се спори
от страните по фактите на делото , не е имало и такъв спор в първата инстанция.
Тъй като доказателствата са
правилно анализирани и оценени, то не следва да се преповтаря техния анализ.
Въз основа на събраните в
първата инстанция доказателства, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че
ищецът не дължи сумите по изпълнително дело *** по описа на ЧСИ Г.Г. поради погасяването им по давност.
Не се спори, че давността
на вземането на банката по процесния договор за кредит, за което е бил издаден
изпълнителен лист и е било образувано изпълнително дело при ЧСИ Поля Руйчева е
5 г. Тъй като според тълкуването на давността в изпълнителния процес направено в
ППВС 3/1980 г., давността се прекъсва с образуването на изпълнително
производство и по време на същото, каквото и да се случва такава не тече, а
според Тълкувателно решение 2/2013 г., прието през 2015 г. на ВКС давността тече по всяко едно време независимо
от висящността на изпълнителното производство, като
се прекъсва с всяко едно поискано или предприето изпълнително действие, то в
зависимост от това кое тълкуване на закона възприеме съда за релевантно то това
и ще обуслови погасяването или не на вземането по давност.
От правна страна съдът
намира следното съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за нормативните актове,
тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се
тълкува. Този текст се отнася за нормативното тълкуване, но на още по-голямо
основание установеният принцип следва да се отнася за тълкуването, извършвано
от Върховния касационен съд по реда на чл. 124 от Закона за съдебната власт,
което се извършва при противоречива или неправилна практика по приложението на
нормативна разпоредба. Това тълкуване на върховния правораздавателен орган по
граждански дела, което не е нормативно, не може да определя друг момент на
влизане в сила на тълкуването, каквато възможност е предвидена по изключение
при нормативното тълкуване, съгласно чл. 50, ал. 2 от ЗНА, ако бъде приета
такава изрична норма. Така тълкувателните решения на ВКС са задължителна за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове
в тяхната дейност по отношение на всички правни казуси, до които се отнасят
съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ независимо от това кога са се осъществили
юридическите факти, релевантни за казуса – в този смисъл решение №
681/24.09.2009 г. по гр. д № 3189/2008 г. по описа на ВКС, I г. о. Ето защо
независимо от датата на публикуване на тълкувателното решение, даденото
разрешение е относимо и към настоящия случай, което към фактологията
се съотнася като погасителната давност да е изтекла на 21.09.2017 г., когато са
изтекли 5 г. от преведеното на взискателя последно плащане по наложения от ЧСИ
Поля Руйчева запор на трудово възнаграждение. Тъй като не са поискани и не са
извършвани никакви изпълнителни действия в продължение на 2 години делото е
било перимирано, а тъй като не са поискани или
извършени изпълнителни действия повече от 5 г. от 21.09.2012 г. е изтекла и
давността на вземането, което съгласно чл. 110 ЗЗД. При изтекла погасителна
давност се възпрепятства възможността за принудително събиране на вземането. То
остава дължимо, но несъбираемо по принудителен ред, поради което всички
изпълнителни действия по принудителното събиране на процесното вземане,
извършени след изтичането на погасителната давност са в противоречие със закона
и не следва да пораждат правни последици. Поради това и натрупаните такси и
разноски са недължими.
Поради гореизложеното,
исковете е следвало да бъдат уважени и решението следва да бъде отменено като
неправилно.
С оглед изхода на процеса
пред настоящата инстанция, за въззивника възниква право на разноски в размер на
2207,59 лв., като доказва направени 1950
лв. за адвокатско възнаграждение по Договор за защита и съдействие от 10.02.2020 г. и
257,59 лв. за държавна такса, каквито са и претенциите и по списък на разноски
по чл. 80 от ГПК.
По отношение на разноските
за първата инстанция същите следва да бъдат преизчислени както следва: За ищеца
възниква право да му бъдат заплатени разноските възлизащи по списък по чл. 80
от ГПК на 2465,18 лв., от които 515,18 лв. държавна такса и 1950 лв. адвокатски хонорар, по Договор за
защита и съдействие от 09.08.2019 г.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 72/24.01.2020 г. по гр.д.№ 5434/2019 г. на
Сливенски районен съд като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Райфайзенбанк България ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, Експо 2000, бул. Никола Вапцаров № 55, че Г.М.Г.,
ЕГН *********** *** не дължи сумите по изпълнителен лист от 28.10.2011 г.
издаден по гр.д. № 6430/2011 г. на Районен съд Сливен, както следва:
-
Сумата от 7699,99 лв. главница по договор за банков кредит от
29.11.2006 г. изменен и допълнен с
договор за встъпване в дълг от
26.10.2009 г.
-
Сумата от 1429,72 лв. - редовна лихва за периода 10.12.2009 г. до
20.10.2011 г.
-
Сумата от 290,09 лв. – наказателна лихва за периода 10.02.2009 г. до
26.10.2011 г.
-
38,33 лв. изискуема лихва на основание чл. 3, ал. 2 от Договор за
встъпване в дълг
-
189,16 лв. разноски.
ОСЪЖДА Райфайзенбанк България ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, Експо 2000, бул. Никола Вапцаров №
55, да заплати на Г.М.Г., ЕГН *********** ***, сумата от 2465,18 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Райфайзенбанк
България ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Лозенец, Експо 2000, бул. Никола Вапцаров № 55,
да заплати на Г.М.Г., ЕГН *********** ***, сумата от 2207,59 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство производство.
Решението
може да бъде обжалвано от страните пред ВКС на РБългария
в едномесечен срок от връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОМ на младши
съдия Силвия Алексиева
Настоящият член на състава напълно споделя доводите на
първата инстанция, обективирани в атакуваното решение.
ППВС 3/1980 г. е прието при действието на Закона за
устройство на съдилищата (отм.), който повелява, че пленумът ВС издава два вида
постановления, а именно тълкувателни такива по прилагането на закона и
ръководни такива за насочване дейността на съдилищата и особените юрисдикции. И
двата вида са задължителни за правораздавателните органи. Такива са и
тълкувателните решения, приемани след влизането в сила на ЗСВ в сегашния му вид
(и предишната му редакция). Т.е. актовете имат една и съща характеристка
по отношение на приложимостта им.
Безспорно е в практиката, че първоначалните
тълкувателни решения имат сила от влизане в сила на нормата, за чието тълкуване
са призвани. Практиката обаче дали последващи тълкувания, с които са признати
предходни тълкувания за изгубили значение не е толкова еднозначна.
Настоящият състав на съда споделя виждането, че новото
тълкуване следва да се възприема от момента на постановяването му, тъй като е
било плод на промяна на социално икономически или други важни фактори, които са
били различни по времето на даденото старо тълкувание. Именно и затова
тълкуванията дадени с предходни актове на тълкуващия орган се обявяват за
„изгубили значение”, а не за отменени или
непородили такова. В тази връзка тук е мястото да се спомене, че
Върховната инстанция е имала случаи да се произнесе именно и точно по въпроса за действието на ТР 2/2013
г. и началния момент, от който тълкуването следва да се приложи, като се държи
сметка за предходното уреждане на въпроса от ППВС 3/1980 г., а именно в следния
дух: Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще.
С оглед на горното извършената с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от
датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили
преди това (Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на Върховен
касационен съд, 4-то ГО).
Тъй като безспорно става въпрос за неприключило
изпълнително производство, тъй като не е събрано към настоящия момент вземането
по изпълнителния титул, то съдът се
солидаризира с разсъжденията на първата инстанция по отношение на настъпилата перемпция на 21.09.2014 г. От тогава е започнала да тече
давност, която е щяла да изтече на 21.09.2019 г., и която не е била прекъсната
с образуваното при ЧСИ Грозева ново изпълнително дело с номер ***, но е била
прекъсната от предприетото изпълнително действие на 25.07.2019 г., а именно
налагане на запор върху вземането на ищеца за пенсия.
Поради гореизложеното настоящият член на състава не
споделя изводите на въззивника за изтекла погасителна давност за периода от
21.09.2012 г. до 21.09.2015 г.
Сочената в жалбата съдебна практика се отнася до
различни от настоящия случаи и други тълкувателни актове.
МЛ. СЪДИЯ : …………………………..
/АЛЕКСИЕВА/