Р Е Ш
Е Н И Е-103
Гр.В.
14.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Д. М.
Членове :1.С. С.
2.Г. Й.
при
секретаря .........................................................................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр. дело № 368
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял
втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С Решение от
05.07.2019г.,постановено по гр. дело № 3225/2018г. по описа на Районен съд -
гр. В. са отхвърлени предявените от „П. К. Б." ЕООД, ЕИК. със седалище и адрес
на управление- гр. .С, против Е.Г.И.,
с ЕГН: ********** и адрес *** 3А искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че Е.Г.И. дължи на „П. К. Б." ЕООД,
следните суми по Договор за потребителски
кредит №**********/13.12.2017г., сключен между страните, както и по
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 13.12.2017г.,
задълженията по които са предсрочно изискуеми, а именно: сумата 900.00 лв. -
главница, ведно със законната лихва върху главницата от 27.08.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, 435.36 лева възнаградителна лихва за
срока на договора, 1080.48 лева възнаграждение по закупен пакет от допълнителни
услуги, за които суми е издадена Заповед № 1711 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.08.2018 г. по ч.гр.д. № 2240/2018 г. по описа
на ВРС.
Обезсилена е Заповед
№ 1713 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.08.2018 г. по
ч.гр.д. № 2240/2018 г. по описа на ВРС в частта на сумата 30.00 лева такса
извънсъдебно събиране на вземането за периода 26.01.2018г. -03.04.2018г.,
поради непредявяването на иск в тази част.
Така постановеното от
първоинстанционния съд решение е обжалвано от „П. К. Б." ЕООД, ЕИК:.
седалище: гр. С. чрез пълномощника си юрк. Р. И. И., редовно упълномощен с
пълномощно с рег. №661/14.01.2019г. на нотариус с рег. № 271 .Поддържа се ,че съдът
неоснователно и неправилно бил приел за установено, че претендираните в
исковете суми са недължими от ответника, поради приетото от съда заключение, че
настъпилата предсрочна изискуемост не е надлежно обявена на длъжника по
договора. Неправилно били приложени изискванията за банковите институции към
небанковите такива, една от които бил и въззивникът „П. К. Б." ЕООД.
Поддържа се ,че е неправилно и неоснователно
заключението на Съда, че предсрочната изискуемост на Договор за потребителски
кредит № ********** не е надлежно обявена на длъжника Е.Г.И..Относно
цитираното в Решението Тълкувателно решение № 4/2013г.
ОСГТК,т.18, за обявяване на
предсрочната изискуемост се поддържа ,че същото не е приложимо. Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г. ОСГТК, разглеждало вземане, произтичащо от договор за банков
кредит, като заключавало, че предсрочната изискуемост настъпва с неплащането
или при настъпване на съответни обстоятелства едва след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл.418 във вр. чл.417,
т.2 от ГПК и чл.60 ал.2 от Закона за кредитните институции. Становището си, че
предпоставките по чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са
налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ВКС мотивирал с
употребата на минало страдателно причастие „обявен" в разпоредбата на
чл.60, ал.2 от ЗКИ и съответно с изискването за удостоверяване на изискуемостта
по чл.418, ал.З от ГПК.
Твърди се ,че „П. К. Б." ЕООД е небанкова
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за кредитните
институции, която посочената разпоредба дефинирала като лице, различно от кредитна институция и
инвестиционен посредник, чиято основна дейност била извършване на една или
повече от дейностите: по чл.2, ал.2, т.12,6 - 13 от ЗКИ: придобиване на участия
в кредитна институция или в друга финансова институция; отпускане на заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства.Стопанската активност на финансовите институции не била
подчинена на Закона за кредитните институции и респективно неговият, чл. 60,
ал.2 се явявал неприложим за тях.Въведеното с този текст изискване демонстрирало
подчертана взискателност към
предпоставките, при които банките кредитори биха могли да пристъпят към
принудително удовлетворяване чрез способа на незабавно изпълнение по редна на
чл.418 от ГПК. Доколкото обаче небанкови финансови институции не фигурирали сред лимитативно предвидените в чл.417, т.2
субекти, изведените по тълкувателен път от чл.60, ал.2 от ЗКИ предпоставки за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, залегнали в т. 18 от Тълкувателно решение № 4,
следвало да се прилагат единствено към вземания, произтичащи от договори за банкови
кредити, без да засяга заемните съглашения, по които в позицията на
кредитодател се изявява небанкови субекти от категорията на „П. К. Б."
ЕООД. Небанковите финансови институции не фигурирали сред изчерпателно
посочените в чл.417, т.2 ГПК субекти и предпоставки за издаване заповед за
незабавно изпълнение, визирани в т. 18 от Тълкувателно решение № 4, от буквален
прочит на което по безспорен начин се
установявало, че същото визира само и единствено вземания, произтичащи от
договори за банков кредит, респективно на което и аргумент от противното не се
прилагал за вземания произтичащи от
договори за кредит ,отпуснати от нефинансови институции.
Застъпва се становището ,че правната рамка на сключване
от тях договори за кредит обхваща нормите
за заема за потребители в закона за задълженията и договорите и тези на
действащия закон за потребителския кредит, като извън нея оставали неотносимите
към банковото кредитиране разпоредби на чл.430 -чл.432 от ТЗ. Поради
неприложимост на чл.60, ал.2 от ЗКИ в отношенията на небанковите кредитодатели
с техните клиенти липсвала нормативна опора за настъпване на последиците и да
се въвеждат допълнителни преюдициални условия извън договорно утвърдените,
поради което указанията на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по
тълк.д.№ 4/2013г. ОСГТК не следвало да бъдат прилагани в съответния казус.
Съгласно чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски
кредит № ********** в случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от
30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща
на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други и по този начин била уговорена предсрочната изискуемост на кредита.
В случаите, в които заемът бил предоставен от небанкова финансова институция,
клаузата ,включена в договора за заем за предсрочна изискуемост, при настъпване
на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на
заема, не противоречала на свободата на договаряне (чл.9 от ЗЗД). С тази
уговорка длъжникът губел преимуществото на срока и последиците за него били
аналогични на изгубването на това преимущество, съгласно чл. 71 от ЗЗД. В този
случай настъпвала предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент
погасителнив вноски, включително в частта им за възнаградителна лихва и такси.Тъй
като ответникът бил сключил договор за кредит с небанкова финансова институция,
по отношение на договора за кредит не намирала приложение т.18 от ТР № 4/201
Зг. на ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост
на вземането по договор за банков кредит. Без правно значение оставало
обстоятелството изпратено ли е от ищеца и достигнало ли е до своя адресат
приложеното към договора уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, тъй
като в случая обявяването на същата не било задължителна предпоставка за
превръщане на кредита в предсрочно изискуем. С оглед уговореното между страните
нямало пречка предсрочната изискуемост
да настъпи автоматично с просрочие на една вноска по кредита с повече от 30
дни, без нужда от уведомяване, както било записано в чл.12.3 от Общите условия, които
били неразделна част отДПК№ **********.
Съдебната практика ,свързана с настъпването на
предсрочната изискуемост при договори с небанкови финансови институции не била
еднозначна. Някои съдилища приемали, че единствено в хипотезата на договор за
банков кредит автоматичното прекратяване и предсрочната изискуемост следвало да
бъде обявена на длъжника, за да породи правно действие, каквато хипотеза в
случая, касаещ Договор за потребителски кредит, не била на лице. В този смисъл
били и Решение № 943/11.12.2018г. по гр. дело №659/2018г. по описа на РС В.,
Решение № 408/17.12.2018г. по гр. дело № 15/2018г. по описа на РС К.Решение №
399/ 12.12.2018г. по гр. дело № 148/2018г. по описа на РС К. Решение №
1361/21.11.2018г. по гр. дело № 1689/2018г. по описа на РС П. Решение №
4674/2018г. по гр. дело № 19269/2017г. по описа на РС В., Решение от
25.06.2018г. по гр. дело № 115/2018 г. по описа на РС Д., Решение от
27.11.2017г. по гр. дело № 476/2017г. по описа на РС П.Решение №
1415/29.06.2018г. по гр. дело №376/2018г. по описа на РС Б.Решение №
1422/03.12.2018г. по гр. дело № 972/2018г. по описа на РС П. Решение №
258/10.12.2018г. по гр. дело № 92/2018г. по описа на РС К. Решение №
256/01.02.2019г. по гр. дело № 5810/2018г. по описа на РС Б. Решение № 17/06.02.2019г.
по гр. дело № 376/2018г. по описа на РС П.; Решение № 236/07.02.2019г. по гр.
дело № 4094/2018г. по описа на РС П.Решение № 30/28.02.2019г. по гр.д. № 638/2018г.
по описа на РС Г., Решение №144/21.02.2019г. по гр. дело № 2894/2018г. по описа
на РС Я. Решение №44/20.02.2019г. по гр. дело № 954/2018г. по описа на РС П.,
Решение № 171/07.03.2019г. по гр. дело2856/2018г. по описа на РС Я., Решение №
99/01.02.2013г. по т.д. № 610/2011г.. т.к.. I т.о. на ВКС, Определение №
748/12.11.2013г. по Ч.Т.Д. № 3559/2013г. по описа на II т.о. на ВКС, Решение №
59/16.02.2016г. по в.гр.д. № 1425/2015г. по описа на ОС В. Т. Определение №
4586/14.10.201 5Г. ПО в.гр.д. № 824/2015г. на ОС Б. и др.
Съгласно чл. 12, т. 3 от ОУ към договора било
уговорено как настъпва автоматичното прекратяване на договора и обявяването на
предсрочната изискуемост на същия. Същевременно от връчването на книжата по
делото било видно,че ответникът от дълго време не можел да бъде открит на
посочения в договора адрес, който съвпадал с регистрирания и постоянен адрес. В
тази хипотеза следвало да се приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК,
като съдът взема предвид и фактите,настъпили след предявяване на иска, които са
от значение за спорното право. Поради неоткриване на ответника в заповедното и
исковото производство на регистрирания
адрес, процесуалното и представителство се осъществявало от назначен от
съда особен представител. Връчването на особения представител представлявало
надлежно уведомяване за длъжника /ответника/ за предсрочна изискуемост. Във
връзка с гореизложеното, по предявените в настоящето производство искове в хода
на процеса било осъществено надлежно уведомяване на кредитополучателя за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на основание чл. 12.3 от ОУ. В
тази насока било Решение № 779/25.02.2019г. по гр. дело № 243/2018г. по описа
на РС В..
В условията на евентуалност, ако настоящият съдебен
състав приеме, че предсрочната изискуемост по ДПК № **********, не е надлежно
обявена на ответника Е.Г.И., се иска да се постанови решение, с което да приеме за
установено, че:
С решение № 7/19.05.2017г, постановено по гр.д. №
60053/2016г. на ВКС, II го., е допуснато касационно обжалване на въззивно
решение в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т, 1 ГПК по следния въпрос: към
кой момент, в производството по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да
се установи съществуването, респ. несъщестуването на вземането на банката по
издадена заповед за изпълнение по реда на заповедното производство и изискуемо
ли е в хипотезата на иск с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вземане, произтичащо
от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от
банката кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
но безспорно е налице неизпълнение на падежирали вноски по договора за банков
кредит към момента на подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение
на парични задължения въз основа на документ, респ. такива с настъпил падеж в
хода на делото.
В решението на касационната инстанция било прието, че
когато предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора за кредит не е
обявена надлежно преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, то не би
могло да се отрече съществуване на вземане за неизплатената част на
задължението, съставляващо сбора от непогасените вноски с настъпил падеж до
момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция по арг.
на чл. 235, ал. 3 ГПК, който размер следва да бъде присъден.
В рамките на исковото производство по установяване
съществуването на материалното право - неизплатената част на задължението за
погасяване на кредита, съдът бил длъжен при установяване размера на
падежиралите вноски да съобрази разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, като зачете
и фактите от значение за спорното право.
Във връзка с гореизложеното становище, ако Съдът
счете, че предсрочната изискуемост по процесния договор не е надлежно обявена
на ответника, се иска да бъде присъден
сборът от непогасените вноски с настъпил падеж, до момента на приключване на
устните състезания. В тази насока били Решение № 7/19.05.2017г. по гр.д. №
60053/2016г. на ВКС, II г.о., Решение № 162/11.01.2019г. по гр. дело № 4925/2018г.
по описа на РС В., Решение № 136/11.01.2019г. по гр. дело № 2398/2018г. по
описа на РС В., Решение № 2099/27.12.2018г. по гр. дело № 4976/2018г. по описа
на РС Р. Решение № 2097/27.11.2018г. по гр. дело № 5352/2018г. по описа на РС Р.,
Решение № VI-14 по гр. дело № 1556/2018г. по описа на ОС Б.; Решение №
15/09.05.2017г. по гр. дело № 60034/2016г. на ВКС, , I т.о.; Решение № 180 от
31.07.2017г.по т.д. 1357/16г, Решение № 103 от 07.08.2017г. по т.д. № 851/16г.
на ВКС, I т.о., Решение № 208 от 09.02.2018г. по т.д. № 394/17г. на ВКС, I
т.о.; Решение № 273/24.01.2019г. по гр. дело № 4370/2018г. по описа на РС В.;
Решение № 213/17.01.2019г. по гр. дело № 5316/2018г. по описа на РС В.; Решение
№ 136/11.01.2019г. по гр. дело № 2398/2018г. по описа на РС В. Решение №
222/22.02.2019г. по гр. дело № 4425/2018г. по описа на РС С.; Решение №
779/25.02.2019г. по гр. дело № 243/2018г. по описа на РС .и др.
С оглед на гореизложеното се иска да се отмени в цялост като неоснователно и неправилно
Решение от 05.07.2019г.,постановено по гр. дело № 3225/2018г. по описа на
Районен съд - гр. В., с което са отхвърлени исковете на „ П. К. Б." ЕООД
срещу длъжника по Договор за потребителски кредит № ********** Е.Г.И.. Иска се
да се постанови решение, с което да се установи
съществуването на вземане в полза на „П.
К. Б. ЕООД срещу длъжника Е.Г.И., възникнало на основание неизпълнение на
Договор за потребителски кредит № **********, в общ размер на 2415.84 лева (две
хиляди четиристотин и петнадесет лева и осемдесет и четири стотинки), от които
главница в размер на 900.00 лв., договорно възнаграждение в размер на 435.36
лв. и възн. по сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги в размер на 1080.48 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението.
Въззиваемата страна не е взела
становище по жалбата.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Искът е с правно основание чл.422, ал.1 във вр.с
чл.415, ал.1 от ГПК.Предявен е от „П. К.
Б." ЕООД , ЕИК. със седалище гр. С. срещу Е.Г.И. с ЕГН: ********** с адрес
***, за установяване вземания на ищеца към ответника за суми, представляващи 1335.36 лева
по Договор за
потребителски кредит Стандарт № **********/13.12.2017г., сключен между
страните, както и 1080.48 лева по закупен пакет от допълнителни услуги Бонус.
Излага се от ищеца, че договорът за кредит е сключен
за сумата от 900.00 лева за срок от 24 месеца с месечна вноска от 55.64 лева,
както и че възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги е 1080.48
лева с размер на месечната вноска по пакета 45.02 лева . Твърди се, че ищецът е
превел сумата от 900.00 лева, но ответницата не е изпълнила задължението за
връщане на сумата общо от 2415.84 лева, с краен срок 13.12.2019г., в която обща
сума е включена главница - 900.00 лева, договорено възнаграждение - 435.36 лева
, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 1080.48 лева, и не е
направила нито една вноска. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
03.04.2018г. Излага се от ищеца, че споразумението за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги не е задължително за отпускане на кредита.Сключването му е
опционално, и ответникът е избрал да сключи споразумение за предоставяне пакет
от допълнителни услуги.Със закупуването на пакета, ответникът бил си гарантирал
искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, гарантирал си да
отлага плащане на вноски,да намалява размера на месечни вноски, да променя
датата на падежа и да получава лесно и бързо парични средства.Гарантирала си ,
че при настъпване на неблагоприятни събития няма да изпадне в забава, и
кредитът няма да се да бъде обявен за предсрочно изискуем.
За вземането е образувано ч.гр.д.№ 3225/2018г. на ВРС
и е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК , която е връчена по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК.
По отношение на сумата от 6.38 лева .заповедта е
обезсилена, тъй като иск не е предявен. Заповедта следва да се обезсили и по
отношение на сумата от 30.00 лева такса извънсъдебно събиране на вземането за
периода 26.01.2018г. -03.04.2018г поради същото обстоятелство.
От събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин ,че страните са сключили договор за потребителски кредит на 13.12.2017 г. /л.18-36 от
първоинстанционното дело/ за сумата от 900.00 лева за срок от 24 месеца с
месечна вноска от 55.64 лева, както и е закупен пакет от допълнителни услуги е 1080,48
лева с размер на месечната вноска по пакета 45.02 лева . Ищецът е превел сумата
от 900.00 лева, но ответницата не е изпълнила задължението за връщане на сумата
,като не е направила нито една вноска.
При
така установената фактическа обстановка Съдът намира са установено от правна
страна следното :
Съгласно чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по
допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата
правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на В. к. с., постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение №
230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от
18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията
относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при
проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни
материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната
жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от
въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява частично основателна поради следните съображения:
Районният съд е отхвърлил изцяло
предявените искове ,като се е мотивирал с довода ,че не е налице предсрочна
изискуемост на кредита ,обявена по съответния ред и се е позовал на някои решения на ВКС.
Окръжен съд-В. счита ,че по въпроса основателен ли е
установителен иск по Чл.422 ГПК в случаите когато не е обявена предсрочната
изискуемост на кредита ,обявена по съответния ред ,но са налице падежирали
незаплатени вноски по кредита към момента на предявяване на иска е налице
противоречива съдебна практика ,като в едни решения ВКС се придържа към
становището ,възприето и от районния съд ,а в други решения възприема
противоположното становище.
Окръжен съд-В. приема за правилно второто становище (изразено напр.в Решение №7/19.05.2017 г. по
гр.д.60053/2016 г.на ВКС,Второ ГО),според което с
разясненията на ТР 4/2013 година на ОСГТК на ВКС , т.17 , т.18 във вр. с т.2 и
т.9 , ОС на Гражданската и Търговска колегии приема , че „предметът на делото“,
предявен по реда на чл. 422 ГПК , се определя от правното твърдение на ищеца
/кредитор/ в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение
вземане , за което е издадена заповед за изпълнение. Когато вземането произтича
от Договор за банков кредит , чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно
обявена на длъжника/ ответник по иска / преди подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, поради неплащане
на една или повече вноски / арг. чл. 60 ал.2 Закон за кредитните институции/,
то не може да се поддържа, че има едностранно изменение на договора относно
начина на плащане и изискуемостта на цялото вземане и е допустимо да се търсят
последиците в рамката на това изменение на договорната връзка.
Наред с това не може да се игнорира обстоятелството,
че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията ,договорени
между страните кредитор и кредитополучател, в т.ч. и сключените между тях
анекси. Липсата на точно изпълнение по договорните клаузи, без настъпилите
последици на надлежно обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение по
договора за кредит, съобразно договореното по актуален погасителен план,
подписан от страните за погасяване на задължението- главница или лихви , следва
да бъде съобразено в рамката на исковото производство по чл. 422 ГПК. По
отношение на онази част на неточно / забавено / изпълнено на задължението за
погасяване на кредита спрямо кредитора/ Банка/, т.е. неизпълнената част на
задължението, съставляващо сбора на непогасените вноски с настъпил падеж до
момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция/ арг. чл.
235 ал.3 ГПК/, доколкото същият винаги може да бъде установен , не може с
решението на съда, базирано на основание чл. 124 ал.1 ГПК да бъде отречена,
като недължима част на признатото по реда на заповедното производство вземане
на кредитора. Това е така , тъй като се касае до вземане , възникнало на
основание съществуващ валидния договор за кредит, по който договор
длъжника-ответник по иска дължи изпълнение макар и само до онази част , по
отношение на която е настъпил падежа , договорен от страните, както и не може
да бъде отречена възможността за тази неизпълнена част, касаеща т.н. падежирали
вноски на задължението по банковия кредит, кредиторът да предприеме
принудително изпълнение въз основа на заповед за изпълнение , издадена в
заповедното производство.Доколкото не може да се приеме , че вземането е изцяло
изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост при условията на закона ,
то не може въобще да се отрече съществуването на самото вземане като се
отхвърли иска, в обема на безспорно установеното неизпълнение на същото това
вземане по отношение на вече падежиралите вноски.
По силата на чл. 60 ал.2 ЗКИ /ДВ. бр.59/2006 год./ Банката
кредитор може , когато кредитът или
отделни вноски от него не бъдат издължени на посочените дати за плащане , както
и в случаите , когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем , да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК въз основа
извлечение на счетоводните книги. Т.е. предмет на делото по заявения
установителен иск е вземането, основано на представения от кредитора писмен
документ- извлечение от счетоводните книги на Банката за вземане, произтичащо
от валиден и действащ договор за кредит, с който общия размер на задължението,
отделните негови компоненти- главница , лихви, такси и комисионни както и
начина на погасяването им са били определени при сключването му.
Дадените задължителни разяснения по ТР 4/2013 год. ,
прието на 18.06.2014 година на ОСГТК на ВКС по проблемите на заповедното
производство относно предмета на иска , заявен по реда на чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 124 ал.1 ГПК и чл. 60 ал.2 ЗКИ за установяване съществуването на договорно
правоотношение по договор за кредит относно част / изцяло, отчасти предсрочно изискуем/ в определен размер, за
което е призната възможността за принудително изпълнение по чл. 417-418 ГПК и е
издаден изпълнителен лист, споделена и в други решение по чл. 290 ГПК на ВКС ,
поставя въпроса в рамките на исковото производство , при определяне размера на
дължимото вземане за приложение на чл. 235 ал.3 ГПК.
Настоящият състав на Окръжен съд-В. , приемайки , че
моментът на подаване на заявлението по чл. 417-418 ГПК без съмнение преклудира
фактите относно размера на непогасените вноски с настъпил падеж, размера на
дължимите лихви и такси по обслужване на кредита, както и тези , свързани с
надлежното упражняване правото на кредитора да обяви предсрочната изискуемост
на цялото вземане по кредита. В рамката на исковото производство по
установяване съществуването на материално право – неизпълнената част на
задължението за погасяване на кредита съдът е длъжен, при установяване на размера на
падежиралите вноски , да съобрази разпоредбата на чл. 235 ал.3 ГПК като зачете
и фактите от значение за спорното право.
Обжалваното решение на районния съд е неправилно, тъй
като с постановеният изцяло отхвърлителен диспозитив по отношение на дъжника съдът е отрекъл принципното съществуването на
вземане на Банката по договора за кредит респ. задължението на
длъжника-кредитополучател , в размера по издадения изпълнителен лист по реда на
чл. 418 ГПК. Изводът на съда , че вземането не съществува в размера по
издадения по реда на заповедното производство изпълнителен лист , не
кореспондира на доказателствата по делото , че е налице неизпълнение по
договора . В рамката на исковото производство не е спорно нито че има валидно сключен договор за кредит с длъжника,
нито че е налице неизпълнение по отношение на вноски с настъпил падеж. С
постановеният съдебен акт районният съд изцяло е признал недължимостта от страна на длъжника
на задължението по кредита и имплицитно се приема , че и непогасените вноски с
настъпил падеж не се дължат и не подлежат на принудително събиране по издадения
изпълнителен лист. Формираната сила на пресъдено нещо , с която се отрича
съществуването на вземането по изпълнителния лист за цялото вземане по
отношение на длъжника , издаден въз основа на заповедта на незабавно изпълнение
, отрича и дължимостта на вземането по непогасените в срок, на уговорения падеж
, вноски по договора, които извод е в нарушение и на закона.
Ненадлежното право на кредитора да обяви предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит , в хипотезите когато
същият се е снабдил по реда на заповедното производство с изпълнително
основание за вземането в пълен размер и изпълнителен титул за провеждане на принудителното
изпълнение, не може да изключи дължимостта на онези неизпълнени вноски за
погасяване на кредита до момента на подаване на заявлението по чл. 417-418 ГПК,
нито възможността за снабдяване с изпълнителен титул по посочения ред- по арг.
на чл. 60 ал.2 ЗКИ, нито възможността на база на издадения изпълнителен лист ,
до размера на тази част на неизпълненото парично задължение да се предприеме
принудителното събиране на вземането.
След като е приел, че не се дължи от длъжника изцяло задължението- главница и лихви,
разноски по обслужване на кредита, т.е. и по отношение на падежиралите вноски
от главницата и лихвите, то обжалваното решение е постановено в нарушение на
разпоредбата на материалния закон - чл. 60 ЗКИ , и следва да бъде отменено,като
с оглед разпоредбата на Чл.235 ал.3 ГПК се признае за установено по отношение
на ищеца,че длъжникът дължи всички вноски към датата 6.11.2019 г.-приключване
на съдебното дирене във въззивната инстанция.Тези вноски са общо в размер на
1279,72 лв.,от които 862,53 лв.за главница и 417,19 лв.са лихви .
В останалата част ,в която е отхвърлен установителния
иск по отношение на сумата от 1080,48 лв.възнаграждение по закупен пакет за
допълнителни услуги ,решението е правилно и следва да бъде потвърдено .
Искът в тази част е неоснователен ,тъй като
договорените клаузи за т.н. „допълнителни услуги „ са неравноправни и като
такива нищожни ,.т.е. непораждащи правно действие.
Съгласно Чл. 143 от Закона за защита на потребителя
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като:
1. освобождава от отговорност или ограничава
отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон,
в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на
действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика;
2. изключва или ограничава правата на потребителя,
произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго
лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни
задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към
търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;
3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца
или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля;
4. позволява на търговеца или доставчика да задържи
заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да
изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи
обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от
страна на търговеца или доставчика;
5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
6. позволява на търговеца или доставчика да се
освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност
не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за
престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;
7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати
действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни
основания за това;
8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо
съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя;
8а. (нова – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) предвижда
автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание
за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено
отдалечен от датата, на която изтича срочният договор;
9. налага на потребителя приемането на клаузи, с които
той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;
10. позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
11. позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;
12. предвижда цената да се определя при получаването
на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или
доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да
се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена
в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;
13. дава право на търговеца или доставчика да определи
дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му
предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;
14. налага на потребителя да изпълни своите
задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите;
15. дава възможност на търговеца или доставчика без
съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора,
когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;
16. изключва или възпрепятства правото на предявяване
на иск или използването на други средства от страна на потребителя за
решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща
изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон;
ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят
разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото
право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;
17. ограничава обвързаността на търговеца или
доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите
задължения в зависимост от спазването на определено условие;
18. (нова – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора;
19. (предишна т. 18 – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) поставя
други подобни условия.
Разпоредбата
на чл. 143, т. 7 не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови
услуги си запазва правото при наличие на основателна причина едностранно и без
предизвестие да прекрати договор, сключен за неопределен срок, при условие че
доставчикът на финансовите услуги се е задължил да извести незабавно другата
страна/страни по договора за неговото прекратяване.
Разпоредбата на
чл. 143, т. 10 не се прилага за клаузи, при които:
1. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014
г.) доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на
основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от
потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи,
свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга
е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни по договора в
7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да
прекрати договора;
2. търговецът или доставчикът на финансовите услуги си
запазва правото да промени едностранно условията на безсрочен договор, при
условие че се е задължил в тридневен срок да информира потребителя за промените
и потребителят има правото да прекрати договора.
Разпоредбите на
чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на:
1. сделките с ценни книжа, финансови инструменти и
други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар,
които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги;
2. договорите за покупка или продажба на чужда валута,
пътнически чекове или международни парични преводи в чужда валута.
(4) Разпоредбата на чл. 143, т. 12 не се прилага при
клаузи за индексиране на цени, при условие че клаузите са законосъобразни и
методът за промяна на цените е описан подробно и ясно в договора.
Неравноправната клауза в договор, сключен с
потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата
- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг
договор, от който той зависи.
Преценяването
на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Обстоятелството, че някои условия са
индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата
част от договора.
Когато търговецът или доставчикът твърди, че
определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за
доказването пада върху него.
Наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако
договорът може да се прилага и без тези клаузи.
Клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. При съмнение
относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за
потребителя начин.
При сключване на договор при общи условия с
потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били
предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласието на потребителя с общите
условия се удостоверява с неговия подпис.
Търговецът или упълномощен негов представител е длъжен да предаде
подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя. Тежестта на доказване
на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при
подписване на договора се носи от търговеца.
Клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на
получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е
доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на
екземпляр от потребителя.
Съгласно практиката на Съда на Е. с. обективирана в
няколко решения, постановени по преюдициални запитвания на различни национални
съдилища по тълкуване на чл. 6, § 1 от Директива 93/1 З/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори / C-397/11, Erika Joros
cpeuiy Aegon Magyarorszag Hitel Zrt,дело
C-472/11, Banif Plus Bank Zrt cpemy Csaba Csipai H Viktoria Csipai, дело C-488/11, Dirk Frederik Asbeek Brusse H
Katarina de Man Garabito cpemy Jahani BV и други /, националният съд е длъжен
да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са
налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. При преценка,
че клаузата е неравноправна, той не я
прилага, освен ако потребителят се
противопостави на това. Националният съд, който констатира
неравноправния характер на договорна клауза, е длъжен, без да чака потребителят
да направи искане, да изведе всички последици, произтичащи според националното
право от това заключение, за да се увери, че потребителят не е обвързан от тази
клауза. Принципът на състезателност изисква националният съд, който е
констатирал служебно неравноправния характер на договорна клауза, да уведоми за
това страните по спора и да им даде възможност да обсъдят този въпрос при
условията на състезателност по предвидения от националните процесуални
разпоредби ред. Съгласно § 13а, т. 9 ДР на ЗЗП със Закона за защита на
потребителите разпоредбите на Директива 93/1 З/ЕИО относно неравноправните
клаузи в потребителските договори са въведени в националното ни
законодателство, поради което тълкуването на съответните правни норми от
националното законодателство следва да бъде извършвано в съответствие с
даденото от СЕС тълкуване на относимите разпоредби от посочената Директива 93/1
З/ЕИО.
По въпроса дали съдът следи служебно за нищожност на
клаузи в договор за кредит поради неравноправност е даден отговор и в
постоянната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на ВКС, ТК, I т. о. и
решение № 232/05.01.2017г. по т. д. № 2416/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. В
посочените решения е прието следното: Първоинстанционният и въззивният съд
следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Когато
констатира наличие на такива обстоятелства, съдът, разглеждащ делото по
същество, е длъжен, с оглед принципа за състезателност, да уведоми страните, че
ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде
възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Съдът не се
произнася по неравноправния характер на клаузата, ако потребителят, след като е
бил уведомен, се противопостави на това. Уведомяването на страните и даването
на възможност за становище и доказателства се извършва от първата инстанция с
доклада по делото, а при пропуск - по всяко време на висящността на
производството пред първата или втората инстанция, като включително при
необходимост се отменя определението за даване ход на устните състезания.
Възражението на потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не
се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 или
чл. 367 ГПК и може да бъде наведено за първи път и във въззивното производство,
като ограниченията на чл. 266 ГПК не се прилагат. Във връзка с възражението
следва да се предостави възможност за становище на насрещната страна и за
ангажиране на доказателства от всяка от страните.
В конкретния случай разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
потребителския кредит предвиждат, че
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване на договора за
потребителски кредит между страните е сключено и споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, които според посоченото в споразумението, се
изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата
на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Въпросът, който следва са изследва е дали процесните допълнителни услуги
представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които
кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата на
общите разходи по кредита, или пък тези услуги действително не са свързани с
усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително
условие за получаване на кредита.
Анализът на съдържанието на описаните в споразумението
и т. 15 от общите условия "допълнителни услуги" налага категоричния
извод, че те касаят именно усвояването (по отношение на приоритетното
разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за
получаване на допълнителни парични средства) и управлението (по отношение на
възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и
смяната на падежната дата) на кредита. Постигането на съгласие за възможността
за предоставяне на тези допълнителни услуги в самостоятелно споразумение,
обективирано в отделен от договора за потребителски кредит писмен акт, не
променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение
за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
което следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението – чл. 26, ал.
1, пр. 2 от ЗЗД. Освен това възнаграждението, което потребителят дължи, е не за
конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставен възможности, които
така или иначе потребителят има по силата на самия закон. На възможността
длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в споразумението услуги
не кореспондира никакво насрещно задължение на кредитора. Клауза, която поставя
изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от
условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна и
следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит .По изложените съображения съдът намира, че
претендираната сума , представляваща възнаграждение по закупен пакет от
допълнителни услуги, не се дължи от въззиваемия и че искът за тази сума се явява неоснователен.
Следва да се отбележи ,че размерът на т.н.допълнителни
услуги надвишава размера на главницата по договора ,което говори за явна
несъразмерност на правата и задълженията на търговеца и потребителя и по
същество представлява заобикаляне на законовата разпоредба ,лимитираща размера
на лихвата.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
Пред районния съд ищецът е направил разноски в размер
на 47,56 лв.за държавна такса,399,12 лв.за депозит за назначаване на особен
представител ,а на заповедното-49,04 лв.за държавна такса и 50 за
юрисконсултско възнаграждение или общо 545,72 лв.От общо претендирани 2415,84
лв.следва да са присъдени 1279,72 лв.или са уважени 52,97% от исковите
претенции.От горното следва ,че трябва на ищеца да се присъдят 52,97% от
разноските по заповедното производство и пред районния съд или общо 287,07 лв.
Пред въззивната инстанция се иска пълно уважаване на
исковете,а с решението на въззивната инстанция се признава основателността на
52,97 лв. от исковите претенции ,поради което на въззивника следва да се
присъдят разноски в размер на 52,97% от претендираните (300 за юрисконсултско възнаграждение и 48,32 лв.за
държавна такса или общо 348,32 лв.) или
184,51 лв.
Водим от горното и на основание Чл. 271 ГПК Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 05.07.2019г.,постановено по гр. дело №
3225/2018г. по описа на Районен съд - гр. В. в частта му,в която са отхвърлени предявените от
„П. К. Б." ЕООД, ЕИК. със седалище и адрес на управление- гр. С., бул.., против Е.Г.И.,
с ЕГН: ********** и адрес *** 3А
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че Е.Г.И. дължи на „П. К. Б." ЕООД,
следните суми по Договор за потребителски кредит №**********/13.12.2017г.,
сключен между страните, както и по Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 13.12.2017г., задълженията по които са предсрочно
изискуеми, а именно: сумата 900.00 лв. - главница, ведно със законната лихва
върху главницата от 27.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и 435.36 лева
възнаградителна лихва за срока на договора, вместо
което ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че Е.Г.И., с
ЕГН: ********** и адрес *** 3А дължи на „П. К. Б." ЕООД, ЕИК., със
седалище и адрес на управление- гр. С., бул. следните суми по Договор за потребителски
кредит №**********/13.12.2017г., сключен между страните, както и по
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 13.12.2017г., а
именно: 862,53 лв.главница,417,19 лв. възнаградителна лихва ,заедно със
законната лихва върху главницата от 27.08.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането , за които суми е издадена
Заповед № 1711 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.08.2018
г. по ч.гр.д. № 2240/2018 г. по описа на ВРС,като исковете до пълния им размер
ОТХВЪРЛЯ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 05.07.2019г.,постановено по гр. дело № 3225/2018г. по описа на Районен съд -
гр. В. в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Е.Г.И. с
ЕГН: ********** и адрес *** 3А ДА
ЗАПЛАТИ на „П. К. Б. ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление- гр. С., бул.. направените по
делото разноски по заповедното производство и пред Районен съд-В.пропорционално
на уважената част на исковете в размер на 289,07 лв.за държавни
такси,юрисконсултско възнаграждение и особен представител на ответника.
ОСЪЖДА Е.Г.И. с
ЕГН: ********** и адрес *** 3А
ДА ЗАПЛАТИ на „П. К. Б." ЕООД,
ЕИК. със седалище и адрес на управление- гр. С., бул. . направените по делото
разноски пред Окръжен съд-В. пропорционално на уважената част на исковете в
размер на 184,51 лв.за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/