Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, 04.05.2022 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-ГО „Д” въззивно
отделение в публичното заседание на двадесет и четвърти март през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА
ЧЕРНЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр. д. № 4 по описа за 2021 г.
Производството е
по чл.258-273 от ГПК.
С решение от 05.11.2020 г. по гр.д. № 20129/2019 г. по описа на СРС, ГО,
71 състав, „3.“ ООД, ЕИК ********със съдебен
адрес ***, ателие 3 - чрез адв. Г., е осъдено да заплати на С.С.К., ЕГН **********,***, оф. 4.2 - чрез адв. Т.,
на основание чл. 200, ал. 1 КТ следните суми: 1) сумата от 42 000 лв. в
обезщетение на неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили като резултат
от трудова злополука на 04.04.2018 г., ведно със законната лихва върху това
вземане от датата на злополуката - 04.04.2018 г. до окончателното плащане; 2)
сумата от 1 821,42 лв. в обезщетение на имуществени вреди - разходи за лечение,
в т.ч. за имплант и рехабилитация, потребителски такси, изследвания, лекарства
и възстановителни средства, настъпили като резултат от трудова злополука на
04.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба - 05.04.2019 г., до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за
горницата до пълния заявен размер от 1 838,22 лв.; 3) сумата от 1116,65 лв. в
обезщетение на имуществени вреди - пропуснати ползи под формата на неполучено
трудово възнаграждение поради загубена трудоспособност в периода от 04.04.2018 г.
до 04.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба - 05.04.2019г., до окончателното плащане.
Със същото
решение „3.“ ООД, ЕИК ********със съдебен адрес ***, ателие 3 е осъдено да
заплати на основание чл. 78, ал 1 ГПК и чл 38, ал. 2 от ЗА на адв. В.Т. П. -
личен номер по Единен регистър на адвокатите: ********, с адрес гр. София, бул.
„********оф. 4.2 сумата от 2225,66 лв. - адвокатско възнаграждение, както и да
заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата 2097,41 лв. - държавна такса и възнаграждения за вещи лица. С решението С.С.К.,
ЕГН **********,***, оф. 4.2 - чрез адв. Т., е осъдена да заплати на „3.“ ООД,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 0,80 лв. - разноски за
производството.
Решението е
постановено при участието на З. „У.“ АД с ЕИК ******** и адрес *** като трето
лице - помагач на страната на ответника „3.“ ООД.
Недоволен
от постановеното решение, в ЧАСТТА, с която „3.“ ООД е осъдено да заплати на С.С.К.
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука за горницата над 8 000
лева до присъдения размер от 42 000 лева, в ЧАСТТА, с която „3.“ ООД е осъдено
да заплати на С.С.К. обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение за
горницата над 1 227.02 лева до присъдения размер от 1 821.42 лева и в ЧАСТТА, с
която „3.“ ООД е осъдено да заплати на С.С.К. обезщетение за имуществени вреди
- пропуснати ползи в размер на 1 116.65 лева, е останал ответникът, който в
законоустановения срок го обжалва при твърдения за незаконосъобразност на
решението на СРС в обжалваните му части, постановяването му в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че част от вредите, които се
съобщават от ищцата, не са доказани и не са във връзка с настъпилата трудова
злополука, както и че третата интервенция, извършена на ищцата, не била
задължителна и необходима за възстановяване на уврежданията, а била по желание
на ищцата и ответникът не следвало да отговаря за нея. Поддържа се направеното
в първоинстанционното производство твърдение за проявена от пострадалото лице
груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, изразяващо се в нарушение на
правилата за безопасност, с които ищцата била запозната и за което на същата е
бил проведен инструктаж. Излага съображения за необоснованост на решението
досежно определения от СРС размер на вредите – определеното от съда обезщетение
се явява завишено с оглед критерия за справедливост, заложен в нормата на чл.52
от ЗЗД, както и с приложената и цитирана съдебна практика. Искането към
въззивната инстанция е да отмени частично решението в обжалваните части като
намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до сумата от 8
000 лева, да отхвърли иска за обезщетението за имуществени вреди - разходи за
лечение - за горницата над 1 227.02 лева до присъдения размер от 1 821.42 лева
и да отхвърли изцяло иска за обезщетение за имуществени вреди - пропуснати
ползи в размер на 1 116.65 лева. Претендира разноски.
Ищцата
С.С.К. оспорва жалбата на „3.“ ООД в писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1
от ГПК по подробно изложени в същия доводи. Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение
потвърдено в обжалваната му осъдителна част. Претендира разноски.
По
делото е постъпило и становище от „3.“ ООД по депозирания от ищцата отговор на
въззивната жалба с който се взима отношение за неоснователност на направените с
него възражения и оспорвания.
Третото
лице-помагач на ответника З. „У.“ АД със становище от 18.03.2022 г.
излага доводи за основателност на въззивната жалба на ответника.
Решението, в ЧАСТТА,
в която съдът е уважил иска по чл. 200, ал. 1 от КТ за обезщетение на
неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили като резултат от трудова
злополука на 04.04.2018 г. за сумата от 8 000 лева, ведно със законната лихва
върху това вземане от датата на злополуката - 04.04.2018 г. до окончателното
плащане, както и в ЧАСТТА, в която е уважен искът за обезщетение за имуществени
вреди - разходи за лечение, в т.ч. за имплант и рехабилитация, потребителски
такси, изследвания, лекарства и възстановителни средства, настъпили като
резултат от трудова злополука на 04.04.2018 г. за сумата от 1 227.02 лева,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 05.04.2019
г., до окончателното плащане, както и в частта, в която съдът е отхвърлил иска
за обезщетение на имуществени вреди - разходи за лечение, в т.ч. за имплант и
рехабилитация, потребителски такси, изследвания, лекарства и възстановителни
средства, настъпили като резултат от трудова злополука на 04.04.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 05.04.2019г., до
окончателното плащане за разликата от 1821,42 лв. до пълния заявен размер от
1838,22 лв., като необжалвано от страните е влязло в законна сила.
Софийският
градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по
реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба
е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената
от съда проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По съществото на спора,
в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които съдът е ограничен,
съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК, настоящият съдебен състав приема
следното:
Съдът е сезиран
с искове с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ и чл. 86 ЗЗД, както следва: за
сумата от 42 000 лв. в обезщетение на неимуществени вреди - болки и страдания,
настъпили като резултат от трудова злополука на 04.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху това вземане от датата на злополуката - 04.04.2018 г. до
окончателното плащане; за сумата от 1838,22 лв. в обезщетение на имуществени
вреди - разходи за лечение, в т.ч. за имплант и рехабилитация, потребителски такси,
изследвания, лекарства и възстановителни средства, настъпили като резултат от
трудова злополука на 04.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба - 05.04.2019г., до окончателното плащане; за сумата
от 1116,65 лв. в обезщетение на имуществени вреди - пропуснати ползи под
формата на неполучено трудово възнаграждение поради загубена трудоспособност в
периода от 04.04.2018г. до 04.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба - 05.04.2019г., до окончателното плащане.
Съгласно чл.
200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. В чл. 55, ал. 1 КСО е дадено легално
определение на понятието „трудова злополука“ - всяко внезапно увреждане на
здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт. Трудова е и злополуката, станала с осигурен по време на обичайния път
при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на
живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2.
мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото
за получаване на възнаграждение (чл. 55, ал. 2 КСО). Признаването на
злополуката за трудова от компетентния орган по надлежния административен ред е
един от елементите на фактическия състав на обективната и безвиновна
отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за вреди, настъпили при изпълнение на
трудовото правоотношение. Този ред е нормативно определен с разпоредбите на чл.
57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане
на трудовите злополуки (приета с ПМС № 263 от 30.12.1999 г., обн. ДВ, бр. 6 от
21.01.2000 г., в сила от 01.01.2000 г.). Признаването на една злополука за
трудова съгласно чл. 60, ал. 1 КСО е от изключителната компетентност на
съответното длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, което въз основа на документите в досието
и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 КСО в 14-дневен срок
от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на
злополуката за трудова. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има
двойствено значение. От една страна, то представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга
страна, то е официален удостоверителен документ за установените в него факти и
в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт,
който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя и от който зависи съществуването на субективното право на
обезщетение на работника или служителя (вж. Решение № 410 от 29.06.2010 г. по
гр. д. № 599/2009 г., III Г. ()., В КС).
Другите общи
предпоставки за ангажиране на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ са
настъпилите неработоспособност (временна или трайно намалена) или смърт на
работника или служителя и причинна връзка между увреждането и неблагоприятния
резултат, т.е. последният трябва да бъде пряко следствие от внезапното
увреждане на здравето, а не от други обстоятелства (вж. Решение N° 282 от
28.04.2010 г. по гр. д. N° 622/2009 г., III Г.О.. В КС).
Задължението на
работодателя за обезвреда обхваща всички вреди от трудовата злополука -
имуществени и неимуществени. Това произтича от препращащата норма на чл. 212 КТ
към правилата за деликтната отговорност - чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД (вж.
Решение № 764 от 21.01.2011 г. по гр. д. N° 389/2010 г., IIIГ.О., BKQ.
Предпоставка за ангажиране
отговорността на предприятието по чл. 200 КТ е наличие на трудово
правоотношение, а за да съществува такова дори когато се касае до сезонна
работа, е необходимо сключването на валиден трудов договор за определен срок
при условията на чл. 68 КТ. В случая, поради частичната основателност на
предявения иск за неимуществени вреди и липса на жалба от ответника „3.” ООД в
тази осъдителна за него част, първоинстанционното решение формира СПН по
фактите, които пораждат вземането при квалификацията по чл.200, ал.1 от КТ, а
именно: че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата
на което ищцата е изпълнявала длъжността „касиер“ при ответника „3.“ ООД, че на
04.04.2018 г. работникът С.С.К. е претърпяла злополука, причинила й следните
увреждания - счупване на горния край на раменна кост /хумерус/ на дясна ръка. Тези
факти, така или иначе, са безспорни между страните, а и се
установяват по категоричен начин от представените по делото писмени
доказателства.
На първо място, прието е за безспорно по делото, а това е
видно и от събраните доказателства, че посочената
злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, според която
разпоредба трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало
през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност
или смърт.
Квалификацията на злополуката като трудова и
предполагаемите обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени и в декларация
за трудова злополука с вх. № 397/26.04.2018г. и разпореждане №
22055/27.04.2018г. по чл. 60, ал. 1 КСО. Причинната
връзка между злополуката и настъпилото вследствие на нея увреждане се
установява и от декларация за трудова злополука с вх. № 397/26.04.2018г., както
и от представената по делото медицинска документация, заключение на СМЕ и от
събраните гласни доказателствени средства.
При тези данни настоящият съдебен състав
намира, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ за причинените на ищцата неимуществени
вреди в резултат на процесната трудова злополука, тъй като по делото е
установено наличието на трудово правоотношение между ищцата и ответника, и
увреждания на работника, настъпили в резултат от трудова злополука.
Отговорността по чл.200 от КТ е обективна - вината не е предпоставка
на задължението на работодателя за обезвреда по чл.200 КТ, за възникването, на
което е без значение кой е причинител на увреждането и неговата вина. Имуществената
отговорност на работодателя за обезвреда при трудова злополука възниква
независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов
работник или служител е виновен за увреждането - арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този
смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, гаранционно-обезпечителна.
Правният
спор между страните е дали всички посочени от ищцата увреди са в
причинно-следствена връзка с трудовата злополука, както и досежно приложението
на чл.52 от ЗЗД при определяне справедливия размер на дължимото на ищцата
обезщетение за претърпeните от нея
неимуществени вреди, както и досежно наличието или липсата на съпричиняване
от страна на ищцата за настъпването на вредоносния резултат, основано на
разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ.
По
първия и втория спорен между страните въпрос настоящият съдебен състав приема
следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно и законодателят е
предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност съдът по справедливост да определи
заместващата парична престация, която работодателят дължи на работника като
обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна последица от
уврежданията, настъпили при трудова злополука. При обсъждане размера на
паричното обезщетение съдът следва да прецени естеството и интензивността на
отрицателните изживявания на пострадалия, както и възрастта на увреденото лице,
ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на
възникването на правото на обезщетение. За да определи този размер съдът следва
да съобрази вида на травмата, обстоятелствата, свързани с преживяванията на пострадалата
ищца при настъпване на злополуката и в процеса на възстановяването й,
продължителността на възстановителния процес както и възможните бъдещи
последици, усложнения и неудобства, съпътстващи увреждането.
При
съобразяване на горните критерии съдът се доверява на заключението на приетата
по делото като неоспорена СМЕ,
което е изготвено обективно и професионално и в пълнота дава отговор на
поставените му задчи, като не възниква никакво съмнение за правилността му. От
същото се установява, че в резултат на процесната трудова злополука, ищцата е
получила следните травматични увреждания: травма на десния горен крайник,
изразяваща се в закрито счупване на дясната раменна кост в горния й край.
Установената травма е в резултат от действието на твърд тъп предмет по
механизма на удар върху такъв, като добре отговаря да е получена при падане от
собствен ръст върху дясното рамо. Счупването е причинило на пострадалата и
реализира медикобиологичната характеристика трайно затруднение в движението на
десния горен крайник за периода по- голям от 30 дни. Счупването на раменната
кост е съпроводено с много силни болки, особено в острия период от около
две-три седмици, постепенно стихващи до края на пълния възстановителен период.
Основни симптоми свързани със счупванията на крайниците са болка, нарушена
функция, деформация и/или скъсяване на крайника, крепитации при движение. От
клиничният преглед на пострадалата при постъпването й в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“,
гр. София е установен травматичен едем (оток) и деформация на дясната ръка.
Осъществено е консервативно лечение: мануална репозиция на счупването и
имобилизиране на увредения крайник с превръзка тип „Дезо“. Според вещото лице
счупването на раменната кост с конкретната морфология налага обездвижване на
увредения десен горен крайник за период от 5-6 седмици, считано от деня на
травмата - 04.04.2018 г., като този период следва да се отчете като
по-продължителен, съответно от дата 21.04.2018 г. - датата на изписването от УМ
БАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Извън периода на обездвижване е налице период на
затруднение в движенията, който отговаря на срока на възстановяване, който за този вид травма обичайно е 3-4 месеца. В конкретния
случай са налице документални доказателства за продължаващо затруднение в
движенията и до настоящия момент, но със значителна редукция на оплакванията и
подобрен локален статус. При постъпването на пострадалата в УМ БАЛ „Царица
Йоанна – ИСУЛ“ са били налице следните оплаквания, описани в епикризата като:
палпаторна болка в областта на горната част на ръката; хематом в областта на
мишницата, без циркулаторни и неврологични смущения на крайника, рентгенови
данни за счупване с разместване на главата на дясната раменна кост. Проведено е
следното лечение: оперативно лечение - отворено кръвно наместване с влагане на
остеосинтезен метален имплант за стабилизиране на счупването; медикаментозно
лечение - обезболяване с Мипрофен при нужда, противовъзпалително лечение с Фиброзим.
При ищцата е извършено т.нар. „алиниране“ - процес на наместване на счупените
костни фрагменти и фиксирането посредством метален остеосинтезен имплант.
Класически е използвана една дълга проксимална плака, със съответния брой
бинтове. Оперативният белег е добре видим, разположен е по предно-външната
повърхност на дясното рамо и дясната мишница в горната й трета. Съгласно
заключението на СМЕ по повод счупването на дясната раменна кост е проведено
широкоспектърно рехабилитационно лечение, изразяваща се в лечение с
нискочестотно магнитно поле, лечение с нискочестотен ток ( НЧТ), аналитична
АФК. За целия период функционалната годност на дясната ръка на ищцата е била
значително намалена. Периодът след тавмата е свързан със силни болки, стихващи
постепенно с напредване на оздравителния процес. Намалената функционална
годност на ръката е свързана със затруднения в обслужването - при тоалет,
обличане, къпане, домакинска работа, касаещи всички движения в раменната става.
Според вещото лице са налице сигурни клинични признаци за посттравматични
изменения на раменната става, причиняващи ограничения в движението и до
момента, както и за периодични болки в увредения крайник, особено при
натоварване, при влошени атмосферни условия (влага, студ), както и позиционно.
Вещото лице е категорично, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
злополуката и установената травма на дясната ръка на пострадалата К.. Цялостната
травма е оценена като 30% загубена
трайно намалена работоспособност с пожизнен характер. При разпита в о.с.з.
от 29.01.2020 г. вещото лице е отговорило, че функционалната активност на
крайника е намалена и до сегашния момент, а във визирания период до края на
2018г. травмата се е намирала в период на възстановяване, т.е. тогава
затрудненията на движението са били по-добре изразени, т.е. по-тежко е било
състоянието на ищцата. Остатъчни
затруднения в движението на крайника ще има до края на живота, като се
прави извод, въз основа на вида травма и на изминалия период, че това е
максимално достигнатата степен на заздравяване и не се очаква по-добро
възстановяване.
Въз
основа на заключението на СМЕ и от показанията на разпитаните по делото
свидетели за установяване на неимуществените вреди на страната на
ищцата - свидетелите Г. и К. – се установи,
че уврежданията са причинили на ищцата изключително силни болки, както от
самото травматично въздействие, така и от абсолютно задължителното оперативно и
възстановително лечение. Същите са локализирани в дясното й рамо, поради което
пострадалата е била силно затруднена във всички елементи на всекидневието си,
предвид невъзможността да използва ръката си.
От показанията на разпитания по делото св. Г.,
чиито показания настоящия съдебен състав намира за достоверни, логични,
последователни и непротиворечиви, като съдът съобрази и родствената връзка на
свидетеля с ищцата – неин син, се установява по обективен начин развилата се по
делото фактическа обстановка около отражението на претърпените от ищцата
вследствие на трудовата злополука неимуществени вреди – болки и страдания,
върху нейното емоционално-психологическо състояние, посрещането на ежеднежните й
нужди и трудностите свързани с това.
Показанията на св Г. дават
стабилна основа, от която може да се изведе категоричен извод досежно
обстоятелството, че ищцата, освен
търпените интензивни физически страдания, е претърпяла промяна и в
психологически план, вследствие на изживения шок и стрес. Станала е по-затворена,
изнервена, нарушил се е сънят й. В
показанията си св. Г. е дал категорични сведения за наличието на физически
затруднения, претърпян битов дискомфорт, свързан с невъзможност за
самообслужване. Ищцата не е можела да използва дясната си ръка, въпреки че е
десничар, което е наложило да промени навиците си и да използва неудобната си
лява ръка. През цялото време ищцата е изпитвала сериозна физическа болка и се е
нуждаела от ежедневна чужда помощ, както и от раздвижване и рехабилитация.
Физическите болки и страдания, невъзможността за самообслужване и битовите
несгоди са се отразили негативно и в психологически план на ищцата като същата изпитва
емоционален дискомфорт.
Свидетелката К. потвърждава думите на св. Г.
досежно отражението на претърпените от ищцата вследствие на трудовата злополука
неимуществени вреди – болки и страдания, върху нейното
емоционално-психологическо състояние, посрещането на ежеднежните й нужди и
трудностите свързани с това и необходимостта от съдействието на други хора, за
да се справя с ежедневните си дейности, включително за извеждане на кучето й за разходки навън.
Всичко
изложено дотук води до извода, че увреждането на здравето, което е получила ищцата
в резултат на трудовата злополука е свързано със значителни физически и
психически страдания и болки, които същата търпи ежедневно, които продължават и
в момента и няма да преминат още дълго време, като пълноценното използване на ръката е невъзможно
към днешна дата и е непостижимо в бъдеще време. Вещото лице е категорично, че остатъчни затруднения в движението на
крайника ще има до края на живота, като въз основа на вида травма и на
изминалия период, може да се заключи, че това е максимално достигнатата степен
на заздравяване и не се очаква по-добро възстановяване. Повече от 6 седмици
ищцата е била напълно обездвижена, а през възстановителния период, продължил
между 3 и 4 месеца, същата е била трудноподвижна. Съдът зачита и обстоятелството,
че както по време на престоя в болница, така и в процеса на възстановяване у
дома ищцата е изпитвала интензивни болки. Съобразява и невъзможността през този
период от време ищцата да се обслужва сама, като се е нуждаела от непрестанно
съдействие и помощ от сина си, както и на близки и съседи. Освен това
обаче, не се очаква напълно възстановяване на увредения крайник. Освен физическите болки ищцата е претърпяла
и сериозно посттравматично стресово разстройство - чувствала се е непълноценна,
изпадала е в депресивни и меланхолични състояния. Последните обстоятелства се
установяват от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелите Г. и К..
При определяне размера на обезщетението
съдът отчита още: възрастта на ищцата /63 г. към датата на злополуката/, при
която възстановяването е по-бавно, по-трудно и по-болезнено, което се
установява от представените по делото медицински документи, вкл. и от
амбулаторните листове; периода на временна неработоспособност от 04.04.2018 г.
до 04.04.2020 г.; определения впоследствие процент трайно намалена
работоспособност пожезнено (30 %); обстоятелството, че и понастоящем
възстановяването на ищцата все още не е приключило напълно; наличието на
остатъчен ортопедичен функционален дефицит в движенията в областта на дясното
рамо; икономическите условия в страната, стандарта на живот в държавата, като
съобрази още, че размерът на минималната работна заплата за страната към датата
на трудовата злополука - 510 лева.
Предвид всичко гореизложено, предявеният иск е доказан, както по
основание така и по размер.
Настоящият въззивен състав
приема, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от
ищцата, е определен от първостепенния съд съгласно правилата на чл.52 ЗЗД – с
оглед принципа за справедливост, и в пълна степен отговаря на
претърпените от нея неимуществени вреди. В мотивите си първоинстанционният съд
(основани на събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Г. и К. и на заключението на СМЕ) е приел,
че в конкретния случай, в резултат на уврежданията, ищцата е претърпяла силни
болки и страдания като същата и в бъдеще ще има ограничено движение на крайника,
което неминуемо ще води до затруднения както в бита, така и в работата. Предвид
всички установени по делото обстоятелства, настоящият съдебен състав намира за
справедливо обезщетение от 42 000 (четиридесет и две хиляди) лева, което би
репарирало процесните неимуществени вреди, търпени от ищцата (доколкото те
изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение),
което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неговото
неоснователно обогатяване. Този размер на обезщетението съответства на
характера и степента на търпените болки и страдания. В тази връзка доводът на жалбоподателя - ответник за несправедливо завишаване
на размера на обезщетението за неимуществени вреди е неоснователен, тъй като
при определяне на размера на обезщетението първостепенният съд е обсъдил всички
обстоятелства от значение за неимуществените вреди. Неоснователно е и
оплакването във въззивната жалба, че първостепенният съд не бил съобразил, че
не всички описани в исковата молба болки и страдания са пряка и непосредствена
последица от трудовата злополука. Видно пряко от мотивите към решението на
съда, е че същият се е съобразил напълно със
заключението на СМЕ като при преценката си относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди се е ръководел само от установените от
вещото лице увреди, които същото е отговорило с категоричност, че са в
причинно-следствена връзка с трудовата злополука. Свидетелските показания на
св. Г. и св. К., с които съдът също се е съобразил, напълно съответстват на
описаното от вещото лице като увреждания и като процес на възстановяване. При това положение, както
първоинстанционният съд, така и настоящият съдебен състав, при преценката си
относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди са взели
предвид само установените с категоричност неимуществени вреди от СМЕ и от
показанията на разпитаните свидетели и именно тези вреди са оценени на 42 000
лева. Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че третата претърпяна
от С.К. интервенция за отстраняване на остеосинтезния материал е извършена по
нейно решение и дори по нейно настояване и затова ответникът не следвало да
отговаря за причинените от същата болки и страдания. От СМЕ и представената
медицинска документация се установява, че и тази интервенция, извършена на
12.03.2019 г., е направена във връзка с адекватното лечение на ищцата и с цел
по-пълноценното възстановяване на увредения й крайник. Оправдано е ищцата да
предприеме всички необходими действия за максималното възможно възстановяване
на увредата, които, разбира се са съобразени с адекватното й лечение. В случая
СМЕ установява, че проведените интервенции са се отразили благоприятно на
лечението на ищцата и няма данни третата интервенция да е била ненужна или да е
имала неблагоприятно въздействие върху ищцата, напротив, установява се, че е допринесла
за възстановяването й. С оглед на това претърпените от ищцата вреди във връзка
с тази интервенция следва да бъдат включени в обхвата на вредите, за които
работодателят „3.“ ООД отговаря.
По третия спорен въпрос - по отношение на възражението на ответника по чл. 201, ал. 2 от КТ за
съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат
поради допусната груба небрежност съдът намира следното: В съдебната практика
се приема, че доколкото в Кодекса на труда няма дефиниция на понятието „груба
небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, по аналогия следва да се
приложи текстът на чл. 11, ал. 3 НК. Грубата небрежност е съзнавана
непредпазливост. Небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал,
предвиждал е настъпването на вредоносните последици, но лекомислено се е
надявал, че те няма да настъпят или че ще успее да ги предотврати. Преценката е
конкретна и зависи от фактите по делото. Приема се още, че небрежността в
гражданското право може да се разглежда и като неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия
стопанин) с оглед естеството на дейността и условията на извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към
увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. Т.е. грубата небрежност
е тежко нарушаване на дължимата грижа, при положение че пострадалият е могъл да
я съблюдава в конкретната обстановка, каквото един обикновен човек, поставен в
същата обстановка, не би могъл да допусне. Такова поведение е правно укоримо,
защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил
дължимата грижа. Именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането,
това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото
обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на
вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в обезщетяването й.
Т.е. съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в
съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука
с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване
на обезщетението (вж. Решение № 194 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1248/2010 г.,
III Г.О., ВКС, Решение № 1026 от 18.12.2009 г. по гр. д. № 4001/2008 г., 1
Г.О.. ВКС, Решение №291 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г., IV Г.О., ВКС,
Решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., IV Г.О., ВКС).
Твърдените от ответника действия, с които ищцата била допринесла за
настъпването на вредоносния резултат, се изразяват в това, че е пренасяла голям
кашон със стока в нарушение на правилата за безопасност при работа с тежки
товари, поради което не видяла поставения на лентата за движение от колегата й
друг кашон, в който се спънала. Както беше посочено по-горе допусната от
работника или служителя груба небрежност представлява такова негово поведение,
при което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни
правила за безопасност. Обстоятелството, че ищцата не е очаквала да има
неправилно поставен кашон на лентата за движение, по която се пренася и доставя
стока по никакъв начин не може да се определи като допусната груба небрежност.
Такава би била налице например, ако на пострадалата й беше известно или
колегата й я е предупредил, че на това място има поставен кашон и въпреки това
ищцата е минала оттам и се е спънала в кашона. По делото няма подобни данни,
нито твърдения от страна на ответника. Обстоятелството, че пострадалата е
пренасяла голям по обем кашон, който според единствените събрани в тази насока
доказателства – показанията на св. Г., е бил лек, пълен с пакети със снакс, и
поради това не е имала видимост за намиращия се на пътеката за движение кашон
не може да се окачестви като груба небрежност. Същата не е знаела и очаквала
междувременно някой да постави кашон на пътеката, през която се пренася стока и
където се очаква да няма поставени препятствия, и за нея не е било оправдано да
се съобрази с подобно обстоятелство. В случая няма данни свидетелката да не се
е съобразила с тежестта на пренасяния кашон и със собствените си сили и поради
това да е паднала, а от данните по делото става ясно, че това е бил лек кашон
със снакс, така че не може и да се говори за някакво грубо нарушение от нейна
страна на правилата за пренасяне на тежеки товари. Действително, същата е била
запозната с правилата за безопасност и формално й е бил проведен инструктаж,
което е видно от представените писмени доказателства и от приложените
инструкции за безопасност, както и от показанията на св. Самарджиев, който е
заявил, че е провел инструктаж на ищцата. Следва да се отбележи обаче, че
свидетелят не е изразил в показанията си в какво точно се е състоял този
инструктаж и с какво конкретно като изисквания ищцата не се е съобразила в
конкретния случай, а самият той е заявил, че не знае дали има задължение да не
се поставят кашони на пътеката за преминаване и какви са изискванията за
безопасновст в тази насока, което от своя страна буди съмнение относно
надежното провеждане на инструктажа на ищцата.
Както беше посочено по-горе, не всяко нарушаване на дължимата грижа води
до намаляване на дължимото от работодателя обезщетение. За да бъде правно
укоримо поведението на пострадалия, същото трябва да е лишено от елементарно
старание и внимание и да е в нарушение на основни правила за безопасност,
каквито обстоятелства не бяха установени в настоящото производство. В случая
причината за злополуката е неправилното поставяне на кашона на пътеката за
движение от страна на колегата на ищцата. Доказателствената тежест за
установяване проявлението на грубата небрежност е на страната на работодателя.
В конкретния случай съдът приема, че по делото не е проведено пълно и главно
доказване от страна на ответника - работодател, че ищецът при изпълнение на
трудовите си задължения в момента на злополуката е действал с груба небрежност.
В случая не се установява фактическият състав на чл. 201, ал. 2 КТ и не е
налице съпричиняване при настъпването на трудовата злополука от работника при
груба небрежност, поради което и първоинстанционният съд правилно не е уважил
възражението на ответника основано на нормата на чл.201, ал.2 от КТ.
По отношение на
претенцията на ищцата за изплащане на обезщетение за имуществени вреди съдът
намира следното:
Когато се търси
обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна,
чужда помощ и пр., следва да се събират доказателства за необходимостта от
такива разходи и за действителното им извършване, както и за техния размер (вж.
т. 7 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС). Деликтното
обезщетение се дължи само за реално претърпени вреди и пропуснати ползи, които
не са хипотетични. Действието, на което се приписва настъпването им, трябва да
е от естество, че реално и сигурно да води до намаляване имуществото на
увредения. Претърпяната загуба при деликт, изразяваща се в намаляване на
имуществото, което е имал увреденият преди осъществяването му, трябва да е
реално измерима (вж. Решение № 152 от 08.03.2010 г. по гр. д. № 217/2009 г.,
IVГ.О., ВКС, Решение № 277 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 1300/2007 г„ IV Г.О..
ВКС).
Вследствие
на процесната трудова злополука ищцата е претърпяля имуществени вреди,
изразяващи се в претърпени загуби -
разходи за лечение, в т.ч. за имплант и рехабилитация, потребителски такси,
изследвания, лекарства и възстановителни средства – като същите възлизат общо в
размер на 1 821,42 лв. /без разходите за ксерокопия на медицински документи,
които не са в причинно-следствена връзка с инцидента/, видно от представените с
исковата молба документи. От заключението на приетата СМЕ е видно, че
направените разходи по приложените финансови документи, отразяващи
диагностиката и лечението на пострадалата, са в причинно-следствена връзка с
процесната злополука. Предвид изложеното предявеният иск е основателен до
посочения по-горе размер и решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и в тази му част.
Правилно е обжалваното решение и в частта,
в която съдът е уважил предявения иск за имуществени вреди в размер на 1 116,65
лв. - пропуснати ползи под формата на неполучено трудово възнаграждение
поради загубена трудоспособност в периода от 04.04.2018 г. до 04.04.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 05.04.2019
г., до окончателното плащане. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ
работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда -
неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване. От приетото по делото основно
заключение на ССЕ се установява, че в полза на ищцата е платено обезщетение от
обществено осигуряване за периода от 04.04.2018 г. до 04.04.2019 г. в общ
размер от 6521,01 лв., както и че ищцата би получила брутно трудово
възнаграждение за същия период от време, ако е била на работа, в размер на
7637,66 лв. Следователно, установява се настъпила вреда в имуществената сфера
на ищцата в резултат на това, че през периода на временната й
неработоспособност - от 04.04.2018 г. до
04.04.2019 г. - е получила обезщетение по обществено осигуряване, което е по-
малко със сумата от 1116,65 лв. Както правилно е отбелязал и
първоинстанционният съд, определянето на обезщетението за пропусната полза
следва да се определи на базата на брутното възнаграждение без приспадане на
дължимия данък по ЗДДФЛ и вноските за социално осигуряване, тъй като последните
по принцип са в тежест на работника/служителя, определят се на базата на
брутното му трудово възнаграждение и се удържат от него едва при плащането му.
Основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения формират брутното
трудово възнаграждение /чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, приета с ПМС № 4/07 г./ и по силата на чл. 245 КТ именно то
се дължи от работодателя на работника/служителя. Предвид изложеното правилно
съдът е определил обезщетението по чл. 200, ал.З КТ за пропусната полза на
базата на брутното трудово възнаграждение на ищцата.
В
упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да
потвърди решението в обжалваните му части.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и
неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна има право на
разноски. Процесуалният представител на ищцата е направил искане за
присъждане в негова полза на дължимото за настоящото производство адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица. В този случай е налице изключение от правилата за
присъждане на разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да
докаже, че е направила разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв
адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на
адвоката. По отношение на размера на дължимото на процесуалния представител на
ищцата възнаграждение следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 38. ал.
2 ЗАдв., която препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Доколкото предявеният от ищцата иск е оценяем,
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Съдът
изчисли, че минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие на ищцата в настоящото въззивно
производство с оглед обжалваемия интерес възлиза на 1638,14 лева. С оглед
изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2
ЗАдв. въззивникът-ответник „3.“ ООД следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищцата – адв. В.Т. П. - личен номер по Единен
регистър на адвокатите: ********, с адрес гр. София, бул. „********оф. 4.2
адвокатско възнаграждение в размер на 1638,14 лева за осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищцата пред въззивната инстанция.
Водим от
горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.11.2020 г. по гр.д. №
20129/2019 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „3.“ ООД, ЕИК ********със
съдебен адрес ***, ателие 3 - чрез адв. Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 38, ал. 2 ЗАдв., да заплати на адв. В.Т. П. - личен номер по Единен
регистър на адвокатите: ********, с адрес гр. София, бул. „********оф. 4.2,
сумата от 1638,14 лева, представляващо адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата пред въззивната
инстанция.
Решението в ЧАСТТА, в която съдът е уважил иска
по чл. 200, ал. 1 от КТ за обезщетение на неимуществени вреди - болки и
страдания, настъпили като резултат от трудова злополука на 04.04.2018 г. за
сумата от 8 000 лева, ведно със законната лихва върху това вземане от датата на
злополуката - 04.04.2018 г. до окончателното плащане, както и в частта,в която
е уважен искът за обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, в т.ч.
за имплант и рехабилитация, потребителски такси, изследвания, лекарства и
възстановителни средства, настъпили като резултат от трудова злополука на
04.04.2018 г. за сумата от 1 227.02 лева, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба - 05.04.2019 г., до окончателното плащане, както
и в частта, в която съдът е отхвърлил иска за обезщетение на имуществени вреди
- разходи за лечение, в т.ч. за имплант и рехабилитация, потребителски такси,
изследвания, лекарства и възстановителни средства, настъпили като резултат от
трудова злополука на 04.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба - 05.04.2019г., до окончателното плащане за
разликата от 1821,42 лв. до пълния заявен размер от 1838,22 лв., като
необжалвано от страните е влязло в законна сила.
Решението е
постановено при участието на З. „У.“ АД с ЕИК ******** и адрес *** като трето
лице - помагач на страната на ответника „3.“ ООД.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.