РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 22.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в публично заседание на втори ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора
КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 136 / 2021 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 41 от 16.07.2021 г., постановено по АНД № 272 / 2020 г., Луковитският районен съд е потвърдил изцяло Наказателно постановление № 35-0000436 от 17.07.2020 г. на Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Плевен, с което на С.Х.Х., ЕГН: **********, са наложени на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 500 лв. и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв., като законосъобразно.
Недоволен от така постановеното решение е останал С.Х.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, който в законния срок е подал касационна жалба против решението на ЛРС. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 209 АПК, а не по чл. 348 от НПК, приложим на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. В касационната жалба се акцентира, че решението на РС е постановено „след повече от три месеца след обявяването“ на делото за решаване. Излагат се аргументи за незаконосъобразност на НП, а не за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се сочат процесуални нарушения при издаването на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като се излагат аргументи, че в НП липсва описано конкретно тегло, както и не е описано писменото доказателство, което потвърждава същото, каквито аргументи са развити и пред РС. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът се представлява от АДВ. М., който поддържа касационната жалба. В допълнение към касационната жалба АДВ. М. сочи, че Луковитският районен съд е наруши процесуалния закон, като служебно е изискал допълнителни доказателства, като „с това съдът е нарушил законовата доказателствена сила на процесния АУАН... съдът нарушава формалната доказателствена сила на АУАН. Съдът няма право да събира доказателства“. От касатора се претендират и разноски за настоящата инстанция.
Ответникът по касационната жалба РД „Автомобилна администрация“ гр. Плевен, не се представлява и не ангажира становище.
Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС е законосъобразно. Прокурорът дава заключение, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, както и че административните нарушения са доказани.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С наказателно постановление № 35-0000436 от 17.07.2020 г. на Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Плевен, на С.Х.Х., ЕГН: **********, са наложени на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 500 лв. и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.
При проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение касационната инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания - чл. 218, ал. 1 от АПК, като за вилидността допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Видно е, че решението на РС е валидно и допустимо.
В касационната жалба не се твърдят конкретни пороци на първоинстанционното решение, а се излагат съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление, които са били развити и пред районния съд и на които районният съд е изложил подробни мотиви. Отделно, както беше посочено по-горе, касаторът сочи касационни основания по чл. 209 АПК, а не по чл. 348 от НПК, приложим на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Районният съд е направил служебна проверка за процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП и след като е констатирал, че липсват процесуални нарушения, е изложил мотиви за съставомерност на административните нарушения, като е обсъдил гласните и писмените доказателства.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление в цялост. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Доводите на касатора за отмяна на наказателното постановление в касационната жалба са развити и пред РС, като на същите районния съд е изложил подробни мотиви, които се споделят и от касационната инстанция.
В допълнение касационната инстанция следва да посочи, че разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, посочена изрично в НП, освен административнонаказателна, съдържа и състав на административното нарушение - Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред:. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството;
Ето защо според касационната инстанция не е нарушено правото на защита на наказаното лице, като отделно в обстоятелствената част на наказателното постановление е описано административното нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като описанието на нарушението не противоречи на сочените с цифри в НП законови разпоредби. Отделно описанието на нарушението с думи е достатъчно ясно: „Водачът извършва превоза с моторно превозно средство с 2 оси с полуремарке с 3 оси, които са с маса натоварване, които надвишават нормите установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството – 40 тона.“
Ето защо касационната инстанция намира, че липсват пороци на АУАН и НП по отношение на описанието на административното нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, поради което правилно РС е приел липса на порцесуални нарушения при издаването на АУАН и НП и е потвърдил същото.
Касационната инстанция не споделя и доводите на касатора, развити в съдебно заседание на 02.11.2021 г., че Луковитският районен съд е наруши процесуалния закон, като служебно е изискал допълнителни доказателства, като „с това съдът е нарушил законовата доказателствена сила на процесния АУАН... съдът нарушава формалната доказателствена сила на АУАН. Съдът няма право да събира доказателства“. Тези доводи на касатоара са незаконосъобразни и противоречат на разпоредбите на НПК. Районният съд е длъжен служебно да събира доказателства, с оглед служебното начало и задължението да провери законосъобразността на наказателното постановление на всички основания, дори на нерелеиврани от наказаното лице основания.
Касационната инстанция не споделя доводите на касатора във връзка с формалната доказателствени сила на АУАН, поради следното:
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон има доказателствена сила до доказване на противното.
Действително нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП гласи, че редовно съставените актове по този закон има доказателствена сила до доказване на противното, но РС в производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН прилага субсидиарно НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Ето защо нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП противоречи на основен принцип в наказателния процес /чл. 14, ал. 2 от НПК/, а съдът е длъжен да прилага нормата на кодекса, която в случая е и основен принцип. Съгласно практиката на ЕСПЧ производството по налагане на административни наказания е наказателно санкционно производство, ето защо при всички случаи следва да се съобрази принципът, че нито едно доказателство/доказателствено средство не може да има предварително определена сила.
В същия смисъл е Решение на Конституционния съд № 10 от 28.09.2010 г. на КС по к. д. № 10/2010 г., съгласно което: “Полагайки основите на справедливия наказателен процес, Конституцията неслучайно се въздържа да придаде различна сила на отделните видове доказателства и доказателствени средства или да установи такива с предварително определена сила. Единственото изключение е предвидено в разпоредбата на чл. 31, ал. 2, която не допуска осъждане само въз основа на направено самопризнание. Този подход е оправдан, защото чрез него, от една страна, се намалява рискът от съдебна грешка, базирана например на поемането на чужда вина, а от друга - във всички останали случаи се съхранява правомощието на съдебните органи, най вече на съда, да вземат решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без да са ограничени от доказателства с предварително определена доказателствена стойност, включително да са обвързани от предварително разграничение на доказателства с по-голяма сила от доказателства с по-малка сила. Видът и особеностите на използваните процесуални средства за доказване не могат формално, по изкуствен начин да предрешават дали някои от тях заслужават повече доверие, а други - по-малко. Според Конституционния съд това разбиране е в интерес на доброто правосъдие и съответства на здравия разум….Освен изключението по чл. 31, ал. 2 от Конституцията, няма друго конституционно основание за предварително придаване на различна сила на отделните видове доказателствени средства.“
Ето защо доводите на касатора за отмяна на обжалваното решение на ЛРС противоречат на НПК и на основен принцип в наказателния процес /чл. 14, ал. 2 от НПК/, а съдът е длъжен да прилага нормата на кодекса, която в случая е и основен принцип.
Касационната инстанция намира, че решението на РС е подробно аргументирано и при служебна проверка на съответствието на същото с материалния закон не се установиха нарушения, като правилен е и изводът на РС за законосъобразност на наказателното постановление изцяло.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Ето защо касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
От страна на ответника по касация не се претендират разноски, каквито не са и направени, поради което касационната инстанция не следва да се произнася по въпроса за разноските.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41 от 16.07.2021 г., постановено по АНД № 272 / 2020 г. на Луковитския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: