Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 02.03.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и
с участието на прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова административно дело № 728 по описа за 2020г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 64, ал. 4 и чл.66,
ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по жалба на Й.А.Й.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора, подадена
чрез пълномощника му адв. Н.В. ***, против Заповед № Л-3933/ 19.11.2020г.,
издадена от Началника на Затвора – Стара Загора, с която заповед, на основание
чл.66, ал.2 и чл.64, ал.2 от ЗИНЗС, е оставена без уважение молбата на л.св. Й.А.Й.
за замяна на режима на изтърпяване на наказанието в следващия по-лек – „Общ“ и
за преместване в затворническо общежитие от открит тип.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
неговата немотивираност, както и за издаването му в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателят поддържа, че в заповедта не са изложени конкретни мотиви,
обосноваващи съществуването на фактически основания за постановения отказ за
замяна на режима за изтърпяване на наказанието в следващ по-лек и за
преместване в затворническо общежитие от открит тип. Твърди, че доколкото от
една страна по отношение на него са изпълнени законово регламентираните
материалноправни предпоставки по чл.64, ал.1 и чл.66, ал.1 от ЗИНЗС, а от друга
страна с поведението си е дал достатъчно по обем и съдържание доказателства за
своето поправяне /имал е добро поведение, включвал се е в организирани социални
мероприятия, не е имал груби нарушения на реда и дисциплината и т.н/,
неправилно, незаконосъобразно и необосновано е отказано замяната на режима в
по-лек и преместването му в затворническо общежитие от открит тип. Счита, че
постановената заповед е несъответна и на целта на закона, тъй като именно с
промяната на режима и преместването му в затворническо общежитие ще бъдат
изпълнени основните идеи, правила и стандарти, залегнали както в националното
законодателство, така и в Препоръка Rec (2006) 2 на Съвета на Европа относно
изправителната политика и практики за третиране на лишените от свобода. По
подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника си по
делото съображения относно необосноваността и неправилността на направената от решаващия административен орган преценка за повишена
обща стойност на риска от рецидив и за недостатъчна по степен положителна
промяна в цялостното поведение на лишения от свобода, е направено искане
оспорената заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна и да се постанови решение,
с което да бъде променен режимът на изтърпяване на остатъка от наказанието на Й.А.Й.
на „общ“, като бъде определено и преместването му в затворническо общежитие от
открит тип и в условията на алтернативност – преписката да бъде върната на
Началника на Затвора – Стара Загора за ново произнасяне.
Ответникът
по жалбата – Началник на Затвора гр. Стара Загора, чрез процесуалния си
представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че замяната на режима на изтърпяване на
наказанието в следващ по-лек, съотв. преместването на лишен от
свобода от затвор в затворническо общежитие от открит тип, не е обусловено
единствено от изтърпяване на посочената
в закона част от наказанието. Твърди, че обективираната в оспорената заповед
преценка е извършена при
съобразяване на чл. 64,
ал. 1 и чл. 66, ал.1
от ЗИНЗС, въз основа на изготвените писмени становища от съответните
длъжностни лица. Счита, че възприетите от решаващия административен орган като
основание за постановения отказ отрицателни становища за промяна на режима и за
преместване на лицето, са обосновани от
гл. т на поведението на осъденото лице, при отчетен нисък риск от вреди и около средното ниво риск от
рецидив; формалност по отношение на заявената мотивация за положителна промяна
във водения начин на живот на свобода неосмисляне на факторите, допринесли за
криминалното поведение; склонност към омаловажаване на собствената отговорност
и др. По подробно изложени съображения за материалната и процесуалната
законосъобразност на оспорената заповед и за съответствието й с целите на
закона и целите на наказанието, е направено искане за отхвърляне на жалбата,
като неоснователна.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
С
влязла в сила на 07.11.2018г. Присъда № 39 от 30.10.2017г. по НОХД № 494/
2017г. по описа на Окръжен съд – Русе, жалбоподателят в настоящото производство
- Й.А.Й., е признат за виновен и осъден на основание чл. 242, ал.2, пр.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.54 на десет години лишаване от свобода и
глоба в размер на 100 000 лева и на основание чл.354а, ал.2, изр.2, пр.4,
вр. ал.1, изр.1, пр.4, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.54 от НК - на осем години
лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева, при определено на
основание чл.23 от НК общо наказание в размер на десет години „лишаване от
свобода“ и глоба в размер на 100 000 лева и постановен първоначален „строг“
режим на изтърпяване на наказанието. Й.Й. *** на 14.07.2017г., с начало на
наказанието 21.01.2017г. и е преведен в Затвора – Стара Загора през м. януари
2019г. Разпределен е 5-та група на Затвора – Стара Загора, а от април 2019г. е
преразпределн в 7-ма група /за осъдени работещи в цеховете на Корпуса на
затвора/. Работи в Мебелен цех на Затвора. Към 11.11.2020г. Й. е изтърпял
/фактически и от работа/ общо 4г., 3м. и 15 дни от наказанието „лишаване от
свобода“.
Административното производство,
приключило с издаването на обжалваната заповед, е образувано по подадена от
лишения от свобода Й.Й. молба, с искане за преместването му в затворническо
общежитие от открит тип и за замяна на режима на изтърпяване на наказанието от
„строг“ на „общ“.
Във връзка с
направеното искане и произнасянето по него, са изготвени становища от Зам.
началник РНОД и от Началник сектор „Социална дейност и възпитателна
работа", както и Доклад за поведението на лицето от инспектор „Социална
дейност и възпитателна работа" - 7-ма група, всичките обективиращи
отрицателно становище по отношение на искането на л. св. Й.Й. за преместването
му в ЗО от открит тип и за замяна на режима в по-лек.
Отрицателното становище на Зам. началник РНОД
е обосновано със средните стойности на риска от рецидив – 51б, наличието на
наложено наказание и задоволителната трудова дейност при разпределянето му в
относително по-високо охраняема и контролирана среда.
Според доклада на инспектор СДВР на 7-ма
група, в първоначалната оценка на профила на нуждите по отношение на Й.Й. е
регистриран среден риск от рецидив – 49б, с отчетени дефицити в зони отношение
към правонарушението, обучение, образование и умения за мислене, като рискът от
вреди е от средна степен по отношение на обществото /осъждан по чл.129 от НК/.
При актуалната /от м. ноември 2020г./ оценка на профила, се наблюдавало леко
повишение в общата стойност на риска от рецидив, който остава в рамките
на средното ниво – 51б, като се наблюдава повишение в зона отношение към
правонарушението. Рисковете от вреди били снижени да ниски нива. Сочи се в
доклада, че лишеният от свобода е до голяма степен формален в мотивацията си за
положителна промяна във водения начин на живот на свобода, като не осмисля
изцяло факторите, допринесли за криминалното му поведение и е склонен да
омаловажава отговорността си относно собственото си поведение. Незрял като
личност, с частично дисбалансирана и завишена самооценка, като макар към
момента да няма неизтекли като давностен срок дисциплинарни наказания, остава
съпричастен към отделни аспекти на негативната затворническа субкултура.
Присъства латентен потенциал за агресивни реакции, особено в състояние на стрес
и фрустрация. В заключение, на база цялостната преценка на престоя на лишения
от свобода, е прието, че не може да бъде обоснован извод за наличие на трайна
устойчивост на поведението и въпреки липсата на дисциплинарни наказания,
продължават да се наблюдават аспекти на неустойчивост.
Становището
на Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа"
относно замяна на режима на изтърпяване на наказанието от „строг“ на „общ“ и
прекатегоризиране от закрит в открит тип, също е отрицателно, по съображения,
че л.св. Й. в условията на затвора полага усилия да спазва наложения регламент,
но не винаги успява. Сочи се, че се касае за личност с недостатъчна за
възрастта емоционално-поведенческа зрялост, което до известна степен обуславя и
съпричастността му към отделни аспекти на негативна затворническа субкултура.
Регистриран латентен потенциал за агресивни реакции в състояние на стрес и
фрустрация. Отношението му към пенитенциарната администрация било определено
предимно от стремежа му към постигане на режимни облекчения по прогресивната
система. Отново се сочи че при актуалната преоценка на профила на нуждите се
отчета леко повишаване на общата стойност на риска от рецидив, който остава в
рамките на средното ниво – 51б, с повишение в зона отношение към
правонарушението, както и че л.св. не осмисля в цялост факторите, допринесли за
криминалното му поведение и е склонен да омаловажава отговорността относно
собственото си поведение.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед №
Л-3933/ 19.11.2020г., издадена от Началника на Затвора – Стара Загора, на
основание чл.66, ал.2 и чл.64, ал.2 от ЗИНЗС, е оставена без уважение молбата
на л.св. Й.А.Й. за замяна на режима на изтърпяване на наказанието в следващия
по-лек – „Общ“ и за преместване в затворническо общежитие от открит тип. От фактическа страна оспорения
административен акт е обоснован с констатациите, обективирани в изготвените писмени становища от Началник сектор „СДВР“ и от Заместник
началника на РНОД, както и в доклада на инспектор „Социална дейност и
възпитателна работа“ – 7-ма група, мотивирали формирания краен извод за липса
на доказателства за наличието на трайна устойчивост в поведението на лишения от
свобода както и достатъчно по обем и съдържание такива за неговото поправяне,
обуславящи замяна на
режима на изтърпяване на наказанието в следващия по-лек и преместване на л.св. Й.
в затворническо общежитие от открит тип. Посочено е и че все още е
налице значителен остатък от наказанието, което е предпоставка за извършване на
нарушения в условията на затворническо общежитие от открит тип.
По
делото са приети като доказателства документите, съдържащи се в административната
преписка по издаването на оспорената заповед, както и представените от
жалбоподателя документи – Заповед № 264 от 22.05.2018г. на Началника на Затвора
– Белене за награждаване на л.св. Й.Й. с „писмена похвала“, Сертификат за
успешно преминаване през групова работа и др.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за
установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във
връзка с чл.146 от АПК,
направи следните правни изводи:
Оспорването като направено от легитимирано лице с правен интерес,
в законово регламентирания срок и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от материално компетентния
административен орган – Началника на Затвора - Стара Загора, при спазване на
установената от закона форма съобразно нормите на чл. 64, ал. 2 и
чл.66, ал.2 от ЗИНЗС.
Административният акт е обоснован в необходимата и достатъчна степен и от
фактическа, и от правна страна, с посочване на правните основания за
упражненото административно правомощие и съображенията, обусловили постановения
отказ за замяна на
режима на изтърпяване на наказанието в следващия по-лек – „Общ“ и за
преместване в затворническо общежитие от открит тип на лишения от свобода Й.Й.. При прилагането
на разрешението,
дадено в ТР №16 / 31.03.1975г на ОСГК, на ВС /че няма пречка мотивите да се
съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта и когато този
документ е съставен с оглед предстоящото издаване на акта/, в случая мотивите
за възприетото административно решение се извличат и от изготвените становища
от Зам. началника РНОД, от Началник сектор "Социална дейност и
възпитателна работа" и от инспектор „Социална дейност и възпитателна
работа“ – 7-ма група, обективиращи констатации за релевантни за произнасянето
факти и обстоятелства, на които се е позовал Началникът на Затвора – Стара
Загора при издаването на обжалваната заповед.
При извършената проверка съдът не констатира допуснати нарушения
на административно-производствените правила. Изпълнена е предвидената в чл. 64, ал. 2
и чл.66, ал.2 от ЗИНЗС процедура,
съгласно която началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след
вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и
възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност или
на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В случая оспореният
административен акт е издаден след вземане на становищата на Началника на
сектор „Социална дейност и възпитателна работа" в Затвора – Стара Загора и
на Заместник началник "РНОД", като във връзка с поведението на
осъдения при изтърпяване на наказанието има изготвен доклад и от инспектор „Социална
дейност и възпитателна работа" 7-ма група. С оглед на което съдът приема
че не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3
от АПК.
Обжалваната Заповед №
Л-3933/ 19.11.2020г. на Началника на Затвора – Стара Загора, е издадена и в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съображенията за
това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода с
добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6
месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит
тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по
тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит
тип. Съответно в нормата на чл.66, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано, че първоначалният
режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след
изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не
по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако
лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя.
Въз основа на посочената нормативна
регламентация следва извода, че замяната на режима на изтърпяване на наказанието в
следващ по-лек, съответно преместването
на лишения от свобода в затворническо общежитие от открит тип, е законова предвидена
възможност /а не задължение за пенитенциарната администрация/, която възможност
се преценява конкретно за всяко осъдено лице, от гл.т изпълнението на едно
формално материалноправно условие – изтърпяване на една четвърт, но не по-малко
от 6 месеца от наложеното наказание и оценката за наличие на добро поведение на
лишения от свобода и за неговото поправяне. Следователно законът въвежда като
изискване за замяната
на режима на изтърпяване на наказанието, съотв. за прекатегоризирането от „закрит“
в „открит“ тип, осъществяването на конкретни, формални предпоставки във връзка със срока на изтърпяното до
момента наказание, като същевременно е предоставено и правомощие при наличието
на тези предпоставки компетентният да се произнесе орган да прецени доколко, с
оглед поведението на лишения от свобода, риска от рецидив и съобразно целите на
наказанието, замяната на режима, респ. преместването в ЗО от открит тип, са
целесъобразни. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна
предпоставка за определянето му като „добро поведение“ по см. на чл.64, ал.1 и
чл.66, ал.1 от ЗИНЗС и съотв. обуславя изменение на режима и на мястото на
изтърпяване на наказанието, е предоставена изцяло на решаващия административен
орган, който действа в условията на оперативна самостоятелност, като законът
изисква тази преценка да се основава на нормативно предвидените становища на
ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на
заместник-началника по режимно-охранителната дейност респ. на началника на
съответното затворническо общежитие, относно поведението на осъдения по време
на изтърпяване на наказанието. В тази връзка преценката на административния
орган е по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Съгласно
чл. 169 от АПК при оспорване на акт, издаден при условията на оперативна
самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на
административния акт. В случая тези изисквания са спазени.
От
фактическа страна не е спорно по делото, че жалбоподателят в настоящото
производство – Й.А.Й., към 11.11.2020г. е изтърпял /фактически и от
работа/ общо 4г., 3м. и 15 дни от наказанието „лишаване от свобода“, при
определено с влязла в сила присъда на основание чл.23 от НК общо наказание в
размер на десет години „лишаване от свобода“. Следователно към датата на
издаване на оспорената заповед е изпълнена първата материалноправна
предпоставка по чл.64, ал.1 и по чл.66, ал.1 от ЗИНЗС, а именно лишеният от свобода е изтърпял повече от една четвърт
от наложеното му наказание.
От съдържанието на обжалваната заповед е
видно, че за извършената от решаващия административен орган преценка за наличие
на добро поведение на лишения от свобода и за неговото поправяне /като законово
регламентирани условия за постановяване на замяна на режима на изтърпяване на наказанието в
следващия по-лек, респ. за преместването на л. св. в затворническо
общежитие от открит тип/, изцяло са възприети констатациите, съдържащи се в изисканите
и представените
становища на съответните длъжностни лица, определени в нормите на чл. 64, ал. 2
и чл.66, ал.2 от ЗИНЗС. Въз основа на тези
становища, изготвени при отчитане и анализ на данните относно поведението на
лишения от свобода и от изпълнението на присъдата, е формиран обоснован извод
за липса на трайна устойчивост на поведението на л.св. Й.Й., съответно за
липсата на достатъчно по обем и съдържание доказателства за поправянето на
осъденото лице. Обективираните в становищата на длъжностните лица еднопосочни
констатации, основани на конкретни преки впечатления от личността на Й. и
професионалната оценка на индивидуалния му риск при отчитане на всички
доказателства, имащи характер на информация и относими данни за поведението на
л.св., вкл. констатациите за: наблюдавано леко повишение в общата
стойност на риска от рецидив, макар и оставащ в рамките на средното ниво – 51б
/повишение в зона „отношение към правонарушението“/; формалност в мотивацията
на лишения от свобода за положителна промяна във водения начин на живот на
свобода, без да осмисля изцяло факторите, допринесли за криминалното му
поведение; склонността да омаловажава отговорността си относно собственото си
поведение; частично дисбалансираната и завишена самооценка и съпричастност към
отделни аспекти на негативната затворническа субкултура; латентния потенциал за
агресивни реакции, особено в състояние на стрес и фрустрация и т.н, са
обусловили формираното у Началника на Затвора
– Стара Загора вътрешно убеждение за липсата на устойчивост в поведението на лишения
от свобода, както и достигане в достатъчна степен на зрялост, осъзнатост и
отговорност, съотв. за недостатъчно завършен поправителен процес и необходимост
от продължаване на корекционната дейност, въпреки положителната тенденция. Това
от своя страна е мотивирало и крайния извод за липса на условията за
преместване на Й.Й. в затворническо общежитие от открит тип и за замяна на
режима на изтърпяване на наказанието в следващия по-лек. Този извод, формиран
на база извършената цялостна оценка на поведението на осъденото лице, съдът
намира за фактически и доказателствено обоснован и правилен.
Сочените от жалбоподателя. положителни
обстоятелства /работа по индивидуалния план за изпълнение на присъдата, липсата
на неизтекли като давностен срок дисциплинарни наказания, извършването на
трудова дейност и др./, не могат да обусловят извод за неправилност на
извършената от Началника на Затвора – Стара Загора преценка за липсата на добро
поведение и на доказателства за поправянето на лишения от свобода. Тези
обстоятелства са били отчетени при произнасянето на административния орган, но правилно са приети
за недостатъчно условие за уважаване на искането на Й.Й. по чл.64, ал.1 и
чл.66, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като целта на закона е тази възможност да се
осъществи на база извършена цялостна преценка на поведението на лишения от
свобода, която преценка в случая не обуславя различен от формирания от органа
извод, че на този етап не следва да се преминава към облекчаване на режима на
изпълнение на наказанието. В този смисъл не е нарушен и принципът за
съразмерност по чл.6 от АПК, доколкото с постановения отказ не се засягат права
и законни интереси на лишения от свобода в по-голяма степен от необходимото за
изпълнение на целите на изтърпяваното наказание.
С оглед на изложените съображения съдът приема, че
обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в изискуемата се
форма; постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния
закон, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване
с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна
и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя Й.А.Й. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение
за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган,
определено в размер на 100лв., съгласно чл. 27ж от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.А.Й., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора, ЕГН **********, против Заповед № Л-3933/
19.11.2020г., издадена от Началника на Затвора – Стара Загора, с която на
основание чл.66, ал.2 и чл.64, ал.2 от ЗИНЗС е оставена без уважение молбата на
л.св. Й.А.Й. за замяна на режима на изтърпяване на наказанието в следващия
по-лек – „Общ“ и за преместване в затворническо общежитие от открит тип, като неоснователна.
ОСЪЖДА
Й.А.Й. с настоящ адрес ***,
ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията" гр. София сумата от 100.00 /сто/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно съгласно чл. 64, ал.4 и чл.66, ал.2
от ЗИНЗС.
Препис от решението да се
изпрати на страните.
СЪДИЯ: