Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260033, 23 декември 2020 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на двадесет и четвърти ноември през
две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан Кръстев, прокурор…………, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 618 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Ищец е „Теленор България“ ЕАД, а ответник – Р.Н.Ф..
Твърди се, че в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 280/10.09.2019г. по ЧГД № 409/2019г. на РС Котел. Тъй като ответницата
била уведомена за заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в изпълнение на
указанията на съда ищецът предявявал искове за установяване на заявените по
заповедното производство вземания.
Твърди се, че между ищеца и ответница били сключени
следните договори:
1/Договор за мобилни услуги № ********* от
01.09.2016г., по силата на който на ответницата било предоставено ползването на
мобилен № ********** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса 29.99 лв
с ДДС (24.99 лв без ДДС). Договорът бил изменен с допълнително споразумение №
********* от 18.10.2017г., с което бил предоговорен месечният план – месечна
абонаментна такса е променена на 24.99 лв с ДДС (20.82 лв без ДДС).
2/Договор за мобилни услуги № ********* от
18.10.2017г., по силата на който на ответницата било предоставено ползването на
мобилен № ********** с уговорена стандартна месечна такса 10.99 лв с ДДС (9.16
лв бед ДДС). Договорът бил изменен с допълнително споразумение № ********* от
23.11.2017г., с което бил предоговорен месечният план – месечна абонаментна
такса е променена на 20.99 лв с ДДС (14.49 лв без ДДС).
3/ договор за лизинг от 18.10.2017г., по силата на
който на ответницата било предоставено ползването на мобилно устройство
Samsung Galaxy J3 2016 Black, срещу
изплащане на цената в размер общо на 229.77 лв с ДДС, платима на 23 месечни
вноски по 9.99 лв всяка.
Ответницата не изпълнила произтичащите от договорите
задължения и по трите договора, които били фактурирани общо и за които били
издадени три фактури за задълженията за периода 15.03.2018г. до 14.06.2018г.
Договорите за мобилни услуги били предсрочно
прекратени, поради изпадане на ответницата в забава за плащане
На 15.08.2018г. била издадена четвърта фактура за
неустойката, дължима при прекратяване на договорите за мобилни услуги, както и
за предсрочно изискуемия остатък от лизинговите вноски по договора за лизинг
Задълженията за неустойка били уредени в раздел ІІІ,
т.4 от допълнителните споразумения към договорите за мобилни услуги и тъй като
прекратяването на договорите било настъпило след 11.01.2018г., размерът на
неустойката се определял в съответствие с условията на чл.1.2 вр. чл.1.1 от
спогодба от 11.01.2018г., постигната между КЗП и ищеца по граждански дела №
15539/2014г. и № 16476/2014г., двете на СГС, приложими и при прекратяване на
договори за мобилни услуги, сключени преди посочената дата.
Задължението за неустойка по договора за мобилни
услуги от 18.10.2017г. било 52.47 лв, представляващи сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси.
Задължението за неустойка по договора за мобилни
услуги от 01.09.2016г. било 62.46 лева, изчислено по същия начин.
По договора за лизинг се претендира плащане на
неустойка в размер на 128.84 лева, представляващи разлика между стандартната
цена на предостовеното мобилно устройство без отстъпка, съгласно актуалната към
18.10.2017г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена, за която бил
сключен договорът за лизинг, съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора.
Претендира се и сумата 179.82 лева, представляващи
падежирали и предсрочно изискуеми вноски по договора за лизинг.
За всички претендирани вземания били издадени фактури,
а изискуемостта настъпвала 15 дена след издаване на фактурата.
Моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумите по издадената заповед за
изпълнение, както следва :
1/ 60.90 лева, представляващи неплатено възнаграждение за ползване на
услуги по договор № 618815326/18.10.2017г., изменен с допълнително споразумение №
*********/23.11.2017г., за периода от 15.03.2018 г. до 14.06.2018 г. Правното
основание на този иск е по чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
2/52.47 лева, представляващи неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги № 618815326/18.10.2017г., изменен с допълнително споразумение №
*********/23.11.2017г. Правното основание на този иск е по чл. 286 вр. чл.
287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
3/ 76.82 лева, представляващи неплатено възнаграждение за ползване на
услуги по договор № *********/01.09.2016г., изменен с допълнително споразумение
№ *********/18.10.2017г., за периода от 15.03.2018 г. до 14.06.2018 г. Правното основанние на този иск е по чл. 286 вр. чл.
287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
4/62.46 лева, представляващи неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги № *********/01.09.2016г., изменен с допълнително
споразумение № *********/18.10.2017г. Правното основание на този иск е по чл. 286 вр. чл.
287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
5/128.84 лева, представляващи неустойка поради предсрочно прекратяване
на договора за лизинг от 18.10.2017г. Правното основание на този иск е по чл. 286 вр. чл.
287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
6/179.82 лева, представляващи неплатени падежирали и предсрочно
изискуеми вноски по договор за лизинг от 18.10.2017г. Правното основание на
този иск е по чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
Моли за присъждане на законната лихва от подаване на
заявлението – 20.08.2019г. до окончателното изпълнение на задължението.
Заявява претенция за присъждане на разноските,
направени в заповедното и в установителното производства.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е подала
отговор срещу исковата молба.
В съдебно заседание за ищеца не се явява
представител. Исковете се поддържат чрез писмено становище.
Ответницата
не се явява и не изпраща представител.
С молба, депозирана преди съдебното заседание, ищецът моли за постановяване
на неприсъствено решение.
Налице са основанията на чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
по делото, тъй като на ответницата са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването ù на нея или неин
представител в съдебно заседание. Съдът, след като съобрази представените с
исковата молба писмени доказателства, намира, че предявените искове са изцяло
основателни, поради което следва да бъдат уважени. Настоящото решение не следва
да се мотивира по същество – чл.239, ал.2 от ГПК.
По
претенцията за разноски :
По исковото
производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер 585.00 лева,
от които 225.00 лева платени за държавна такса и 360.00 лева адвокатско възнаграждение.
Претендираните разноски по
заповедното производство са в общ размер 385.00 лева– 25.00 лева държавна такса
и 360.00 лева платено адвокатско възнаграждение.
Предвид основателността на
предявените искове, разноските следва да се присъдят в претендирания размер.
Уговореното и в двете производства адвокатско възнаграждение е било платено.
Съдът установи, че не е била
събрана цялата дължима държавна в размер на 300.00 лева (по 50.00 лева върху
всеки от шестте обективно съединени иска), поради което дължимата разлика от
50.00 лева следва да се възложи в тежест на ответницата.
Ръководен от
гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание
чл.286
вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.422, ал.1 от ГПК, предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление град София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 6, че ответницата Р.Н.Ф., ЕГН **********, постоянен адрес ***, настоящ
адрес *** 13, дължи на ищеца присъдената му по заповед № 280/10.09.2019 г. по
частно гражданско дело № 409/2019 г. на РС Котел сума в размер на 60.90 лева (шейсет лева и
деветдесет стот), представляващи
неплатено възнаграждение за ползване на услуги по договор № 618815326/18.10.2017г.,
изменен с допълнително споразумение № *********/23.11.2017г., за периода от
15.03.2018 г. до 14.06.2018 г. заедно със
законната лихва от 20.08.2019г. до окончателното изпълнение на задължението.
ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание
чл.286
вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.422, ал.1 от ГПК, предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с посочени
данни, че ответницата Р.Н.Ф., с посочени данни, дължи на ищеца присъдената му
по заповед № 280/10.09.2019 г. по частно гражданско дело № 409/2019 г. на РС
Котел сума в размер на 52.47 лева (петдесет и два лева и четиридесет и седем стот), представляващи неустойка при предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги № 618815326/18.10.2017г.,
изменен с допълнително споразумение № *********/23.11.2017г. заедно със законната лихва от 20.08.2019г. до
окончателното изпълнение на задължението.
ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание
чл.286
вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.422, ал.1 от ГПК, предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с посочени
данни, че ответницата Р.Н.Ф., с посочени данни, дължи на ищеца присъдената му
по заповед № 280/10.09.2019 г. по частно гражданско дело № 409/2019 г. на РС
Котел сума в размер на 76.82 лева (седемдесет и шест лева и осемдесет и две стот), представляващи неплатено възнаграждение за ползване
на услуги по договор № *********/01.09.2016г., изменен с допълнително
споразумение № *********/18.10.2017г., за периода от 15.03.2018 г. до
14.06.2018 г. заедно със
законната лихва от 20.08.2019г. до окончателното изпълнение на задължението.
ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание
чл.286
вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.422, ал.1 от ГПК, предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с посочени
данни, че ответницата Р.Н.Ф., с посочени данни, дължи на ищеца присъдената му
по заповед № 280/10.09.2019 г. по частно гражданско дело № 409/2019 г. на РС
Котел сума в размер на 62.46 лева (шейсет и два лева и четиридесет и шест стот), представляващи неустойка при предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги № *********/01.09.2016г., изменен с допълнително
споразумение № *********/18.10.2017г. заедно със законната лихва от 20.08.2019г. до окончателното изпълнение на
задължението.
ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание
чл.286
вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.422, ал.1 от ГПК, предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с посочени
данни, че ответницата Р.Н.Ф., с посочени данни, дължи на ищеца присъдената му
по заповед № 280/10.09.2019 г. по частно гражданско дело № 409/2019 г. на РС
Котел сума в размер на 128.84 лева (сто двадесет и осем лева и осемдесет и четири стот), представляващи неустойка поради предсрочно
прекратяване на договора за лизинг от 18.10.2017г. заедно със законната лихва от 20.08.2019г. до
окончателното изпълнение на задължението.
ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание
чл.286
вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД вр. чл.422, ал.1
от ГПК, предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с посочени данни, че ответницата Р.Н.Ф.,
с посочени данни, дължи на ищеца присъдената му по заповед № 280/10.09.2019 г.
по частно гражданско дело № 409/2019 г. на РС Котел сума в размер на 179.82 лева (сто седемдесет и
девет лева и осемдесет и две стот), представляващи неплатени падежирали и предсрочно изискуеми вноски по
договор за лизинг от 18.10.2017г. заедно със
законната лихва от 20.08.2019г. до окончателното изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.Н.Ф., с посочени данни, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с посочени данни, сумата 385.00 (триста
осемдесет и пет) лева, представляващи разноски по частно гражданско дело №
409/2019 г. на РС Котел.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.Н.Ф., с посочени данни, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с посочени данни, сумата 585.00 (петстотин
осемдесет и пет) лева, представляващи разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА Р.Н.Ф., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 50.00 (петдесет) лева,
представляващи дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не може да бъде обжалвано.
С
Ъ Д И Я :