Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 07.11.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. М. Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 6647 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 06.07.2018
г. по гр.д. № 46921/17 г., СРС, І ГО, 25 с-в е признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД,
със седалище и адресна управление:***, ЕИК *******,
обективно, кумулативно и субективно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал.1ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че И.Ц.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ищеца сумата 506,50 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2014
год. до 30.04.2016 год. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
ул."*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК-17.01.2017 г. до окончателното й
погасяване и сумата 263,13 лева -
законна лихва за забава върху главницата, за периода 15.09.2015 год. до
10.01.2017 год., за които суми в производството по ч. гр. д. № 2569/2017 год.
по описа на СРС, ГО, 25 състав, е издадена заповед за изпълнение, като е отхвърлил главния иск за разликата до предявения размер
от 512,62 лева и акцесорния иск за разликата до предявения размер от 264,93
лева, като неоснователни. Осъдил е И.Ц.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на „Т.С.” ЕАД, със
седалище и адресна управление:***, ЕИК *******, сумата 359,29 лева - разноски за исковото производство и сумата от 181,55
лева - разноски в заповедното производство.
С определение от
05.02.2019 г., влязло в сила като необжалвано на 18.04.2019 г., СРС, І ГО, 25
състав е оставил без уважение молба, инкорпорирана във въззивната жалба, подадена от И.Ц.Ч., за изменение на Решение № 445724
от 06.07.2018 г., постановено по гр. д. № 46921/2017 г. по описа на СРС, 25
с-в, в частта за разноските, присъдени в полза на „Т.С.“ ЕАД, чрез отмяна на
присъждането им и възлагането им в тежест на направилия ги ищец „Т.С.“ ЕАД.
Решението в уважената част е обжалвано с въззивна
жалба от ответницата И.Ц.Ч., ЕГН **********, с адрес:
*** с мотиви, изложени в жалбата. Развиват се доводи, че претендираните суми не се
дължат, защото липсва валидна облигационна връзка между страните, като ищецът
не е установил качеството на собственик или ползвател на топлоснабдения имот
„на сочените от него ответници“, че липсват надлежно оформени документи за
главен отчет, подписани от ответницата, развиват се доводи за качеството на
приетата по делото СТЕ, включително и че вещото лице е работило въз основа на
подадени от ищеца документи, а не по обективни критерии, за противоречието в
заключенията на СТЕ и ССЕ, че по делото липсват съставени по съответния ред
фактури, липсват доказателства, че счетоводството на ищцовото дружество е
водено редовно, твърди се още, че съдът е приел документи с невярно съдържание,
оспорени от ответницата. Най-накрая се сочи, че съдът е присъдил разноски на
ищеца, без той да е представил списък по чл.80 ГПК.
Моли процесното решение
да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да
бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Не претендира присъждане на
разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД оспорва въззивната
жалба.
Третото
лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил
горепосочените искове за установяване съществуването на вземане за сумата от 1670,79 лв., от която
1405,86 лв. главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия
за периода м.05.2014-м.04.2016 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
общ. Триадица, ул.“*******, сумата от 264,93 лв.-законна лихва за забава от
15.09.2015 г. до 10.01.2017 г., както и законната лихва върху главницата до
окончателното плащане на задължението. Твърди се, че след връчване на
издадената ЗИ ответницата е заплатила частично претендираните суми, като са
останали неплатени 512,62 лв. главница
и мораторна лихва от 264,93 лв.
Ищецът твърди, че ответницата,
като собственик, е потребител на топлинна енергия за процесния имот, като не е
изпълнила задължението си да заплати стойността й. Обосновава правния си
интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно
производство и издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
2569/2017г. по описа на СРС, 25 състав, срещу която ответникът е възразил.
Ответницата в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който се
изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Третото лице помагач не
взема становище по исковете.
По направените във въззивната жалба възражения,
СГС излага следните мотиви:
От събраните по делото писмени
доказателства може да се направи извод, че
ответницата се явява
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди, т.е. налице е облигационно отношение между
страните по спора.
Видно от доказателството
представено по делото, а именно н.а. № 198, дело № 2198/10 г., И.Ц.Ч. се явява собственик на апартамент № 44, находящ се в гр. София,
ул."*******, т.е. на процесния недвижим имот. Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на закона, без да е
необходимо негово изрично волеизяление в този смисъл. Ето защо напълно
неоснователни се явяват твърденията на ищцата, че след като няма конкретен
договор с ищеца, то липсва валидна облигационна връзка между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ
107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./
продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с
Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за
топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Няма данни по делото
ответницата да се е възползвала от предвиденото рекламационно
производство и да е оспорила изготвените от третото
лице-помагач изравнителни сметки под формата на дялови разпределения в
установените срокове. Освен това, няма данни ответницата да е заявила надлежно възраженията си срещу
начисленията и отчетите съгласно чл. 32, ал.3 от Общите
условия, които имат силата на закон за страните - в 45-дневен срок след
периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и
разпределението по чл. 70,
ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването.
След като е установена доставката на топлоенергия,
ответницата дължи заплащането й, без значение дали ищцовото дружество е издало
фактури за тези доставки, доколкото вземанията на ищеца не са доказани само
чрез счетоводните му записвания; без значение е дали ответната страна е
получавала издаваните от ищеца фактури-задължението за плащане на топлинната
енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането
й. След като и стойността на топлинната енергия, определена по прогнозен дял, става изискуема 30 дни след
изтичането на периода, за който е начислена, върху тази стойност също се
дължи лихва за забава.
Относно развитите доводи за липсата на надлежно
оформени документи за главен отчет, подписани от ответницата, за липсата на съставени по съответния ред фактури/ беше
отговорено/, за липсата на доказателства, че счетоводството на ищцовото
дружество е водено редовно, за приемането на съда на документи с невярно
съдържание, оспорени от ответницата/ няма данни за такива, включително и за
оспорване/, то тези доводи се излагат за пръв път във въззивната жалба, като
депозирания по делото пред първата инстанция отговор на исковата молба е доста
оскъден откъм доводи, състоящ се само от две страници. Ето защо, като въведени
за първи път едва във възивната жалба, се явяват преклудирани по смисъла на т.4
от Т.Р. № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според
която „възраженията
на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока
за отговор на исковата молба по чл.131,
ал.1 ГПК, поради
което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и
за възраженията за погасителна и придобивна давност.“
Относно развитите доводи за „качеството“ на „приетата
по делото“ СТЕ, включително и че вещото лице е работило въз основа на подадени
от ищеца документи, а не по обективни критерии, за противоречието в
заключенията на СТЕ и ССЕ, то следва да бъде отбелязано обстоятелството, че по
делото не е била допускана и приемана СТЕ. Ясно е, че тези доводи нямат
отношение към конкретното делото и са възпроизведени от бланкови жалби.
Фактът на предоставяне на топлинна енергия се
установява от индивидуални справки от ФДР, документи за главни отчети,
извлечение от сметки за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки,
приетата по делото ССЕ.
Относно възражението, че съдът е присъдил разноски на
ищеца, без той да е представил списък по чл.80 ГПК, на това възражение законосъобразно
съдът е отговорил в определението си по чл.248 ГПК, влязло в сила. Присъждането на разноски няма
отношение към представяне на списък по чл.80 ГПК, а непредставянето на такъв
списък само преклудира възможността да се иска изменение на решението в частта
на присъдените разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 06.07.2018 г. по
гр.дело № 46921/17г. на СРС, І ГО, 25 състав.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.