№ 671
гр. Варна, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20243110112242 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от С. С. С. срещу
„Б.Д.С.К.“ АД обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение на следните суми, присъдени с влязло в сила Решение №
3238/04.08.2017 г. по гр.д. №453/2017 г. на Районен съд – Варна, допълнено в частта за
разноските с Определение № 10235/04.10.2017 г., и Решение № 114/19.02.2018 г. по
в.гр.д. № 1691/2017 г. по описа на Окръжен съд - Варна, както следва: сумата от 11 590
евро – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 20.07.2011 г., сключен
между С. С. С. и „Б.Д.С.К.” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на
„ОТП Ф.Б.” ЕАД с Договор за цесия от 06.12.2016 г., правоприемник на който е
ищецът, ведно със законната лихва от 13.01.2017 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 484,48 евро, представляваща възнаградителна лихва за
периода 15.01.2016 г. – 15.07.2016 г. и сумата от 1503,66 лв. съдебно-деловодни
разноски.
Твърди се в исковата молба, че с влязло в законна сила на 12.02.2019 г. Решение
№ 114 от 19.02.2018 г. по в.т.д. № 1691/2017 г. на Окръжен съд – Варна е потвърдено
Решение № 3238/04.08.2017 г. по гр.д. №453/2017 г. на Районен съд – Варна, с което
ищецът е осъден да заплати на „ОТП Ф.Б.” ЕАД сумата от 11 590 евро – главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 20.07.2011 г., сключен между С. С. С. и
„Б.Д.С.К.” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на „ОТП Ф.Б.” ЕАД с
Договор за цесия от 06.12.2016 г., правоприемник на който е ищецът, ведно със
законната лихва от 13.01.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата
от 484,48 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 15.01.2016 г. –
15.07.2016 г. и сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение. С
Определение № 10235/04.10.2017 г. по гр.д. №453/2017 г. на Районен съд – Варна
решението е допълнено в частта за разноските, като ищецът е осъден да заплати
допълнително сумата от 1403,66 лв. за съдебни разноски. Сочи се, че на 25.05.2023 г. в
Търговския регистър по партидата на „ОТП Ф.Б.” ЕАД е вписано преобразуване на
1
дружеството чрез вливането му в „Б.Д.С.К.“ ЕАД и същото е заличено. Навежда се
довод, че след 12.02.2019 г. „ОТП Ф.Б.” ЕАД и до настоящия момент правоприемника
му „Б.Д.С.К.“ ЕАД не са предприели необходимите действия за снабдяване с
изпълнителен лист и за принудително изпълнение на съдебно установеното си
вземане. Поддържа се, че към датата на предявяване на отрицателните искове
процесните вземания са се погасили по давност с изтичането на 5-годишния давностен
срок на 21.04.2024 г., считано от датата на влизане в сила на решението – 12.02.2019 г.,
съобразявайки разпоредбите на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП и §13 от ПЗР на ЗИДЗЗ. Твърди се,
че от кредитора не са предприемани действия за принудително изпълнение, които да
прекъсват давността. При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявените
искове и присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Б.Д.С.К.“ ЕАД е депозирал писмен
отговор, в който признава предявените искове и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК моли
разноските по делото да бъдат възложени на ищеца, тъй като не е дал повод за
завеждането на исковата молба. Не оспорва погасяването по давност на процесните
вземания и именно поради този факт, след извършена справка за състоянието на дълга
и преценка за неговата събираемост, не са предприети действия по издаване на
изпълнителен лист за присъдените суми и разноски, респ. не са извършвани и
действия по образуване на изпълнително производство срещу ищеца, поради което
спрямо него не са инициирани принудителни действия. С оглед тези обстоятелства
ответникът счита, че с поведението си не е накърнил правата на ищеца, което да
доведе до търсене на защита, инициирайки настоящия исков процес. В тази връзка
намира, че не носи отговорност за разноски, тъй като не оспорва фактите и
обстоятелствата в исковата молба и не е предприел активно поведение по събиране на
погасено по давност вземане. Моли за присъждане на сторените съдебни разноски и в
евентуалност релевира възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Със становище от 17.01.2025 г. ищецът излага, че бездействащият кредитор
може да се снабди с изпълнителен титул във всеки момент и да предприеме
принудително изпълнение на съдебно установеното си вземане. Сочи се, че ответникът
не е подал информация към Централния кредитен регистър за погасяване на вземането
по давност и кредитната задлъжнялост на ищеца съществува в информационните
масиви на регистъра. При тези аргументи ищецът счита, че след успешно провеждане
на иска по чл. 439 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски,
като обстоятелството, че ответникът не е образувал изпълнително производство не
изсключва отговорността за разноски. Посочва съдебна практика на ВКС в подкрепа
на тези доводи, както и за допустимостта на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства от
ищеца и от материалите по приобщеното гр.д. № 457/2017 г. по описа на Районен съд –
Варна, се установява, че с Решение № 3238/04.08.2017 г. по гр.д. №453/2017 г. на
Районен съд – Варна ищецът е осъден да заплати на „ОТП Ф.Б.” ЕАД сумата от 11 590
евро – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 20.07.2011 г., сключен
между С. С. С. и „Б.Д.С.К.” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на
„ОТП Ф.Б.” ЕАД с Договор за цесия от 06.12.2016 г., ведно със законната лихва от
13.01.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 484,48 евро,
представляваща възнаградителна лихва за периода 15.01.2016 г. – 15.07.2016 г. С
Решение № 114/19.02.2018 г. по в.гр.д. № 1691/2017 г. по описа на Окръжен съд –
Варна, първоинстанционното решение е потвърдено и в полза на „ОТП Ф.Б.” ЕАД са
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с Определение №
2
92/12.02.2019 г. по т.д. № 1717/2018 г. на ВКС. С Определение № 10235/04.10.2017 г.
първоинстанционното решение е допълнено в частта за разноските по реда на чл. 248
ГПК като С. С. С. е осъден да заплати на „ОТП Ф.Б.” ЕАД сумата от 1403,66 лв.,
представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски.
Върху горецитираните съдебни актове – Решение № 3238/04.08.2017 г. (влязло в
законна сила на 12.02.2019 г.) и Определение № 10235/04.10.2017 г. (влязло в законна
сила на 31.10.2018 г.), постановени по гр.д. №453/2017 г. на Районен съд – Варна, и
Решение № 114/19.02.2018 г. по в.гр.д. № 1691/2017 г. по описа на Окръжен съд –
Варна (влязло в законна сила на 12.02.2019 г.), липсва отбелязване за издаване на
изпълнителен лист за присъдените в полза на „ОТП Ф.Б.” ЕАД суми.
Изяснява се от данните в Търговския регистър по партидите на „Б.Д.С.К.“ АД и
„ОТП Ф.Б.“ ЕАД, че последното дружество е заличен търговец към 16.08.2024 г., като
негов правоприемник поради вливане е „Б.Д.С.К.“ АД.
Представена по делото е Справка за кредитна задлъжнялост, издадена
21.01.2025 г. от Българска народна банка – Централен кредитен регистър, в която за
ищеца фигурират данни в графа „Текущо състояние на кредитите“ с кредитор
„Б.Д.С.К.“ АД по потребителски кредит от 20.07.2011 г. в размер на 29 337,45 лв, като
отразяванията за остатък редовна и просрочена главница са „0,00“, балансова
експозиция „585,00“, обща задбаласова експозиция „24,706.69“ и необслужвани
вземания (задбаласово) „24,706.69“.
При така констатираните обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК са основани на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила
на Решение № 3238/04.08.2017 г. и Определение № 10235/04.10.2017 г., постановени по
гр.д. №453/2017 г. на Районен съд – Варна, и Решение № 114/19.02.2018 г. по в.гр.д. №
1691/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, а именно погасяването по давност на
правото на принудително изпълнение на процесните суми.
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявен иск с правно
основание чл. 439 ГПК, е наличие на правен интерес за ищеца за отричане с влязло в
сила решение на изпълняемото право, както и за осуетяване на образуването на
последващ изпълнителен процес. В съдебната практика е възприето становището за
допустимост на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК независимо от липсата
на висящо изпълнително производство за събиране на вземането към момента на
предявяването му. Длъжникът винаги има правен интерес от това да установи със сила
на пресъдено нещо, че вече не дължи вземането, установено в полза на кредитора, с
оглед осуетяване на риска от евентуално образуване на изпълнително дело по искане
на кредитора, което може да бъде направено във всеки един момент от него. В този
смисъл – Определение № 513/24.11.2016 г.по ч.т.д. № 1660/2016 г. на ВКС,
Определение от 04.06.2019 г. по в.ч.т.д. № 713/2019 г. на Окръжен съд – Варна и
Определение от 14.10.2019 г. по в.ч.т.д. № 1578/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Варна.
Ответната страна изрично признава, че не са предприети действия по издаване
на изпълнителен лист за присъдените суми и разноски с горепосочените съдебни
актове, което се установява от събраните по делото доказателства, респ. не е
образувано изпълнително производство за събиране на присъдените вземания и не са
инициирани принудителни действия. В този смисъл безспорно е по делото, че не са
били предприемани действия от страна на кредитора, годни да прекъснат или спрат
течението на погасителната давност за задълженията на ищеца след установяването им
със съдебен акт.
С оглед установените обстоятелства и изложените съображения се налага
3
изводът, че към датата на предявяване на иска – 19.08.2024 г. процесните задължения
на ищеца са погасени с изтичането на уредената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна
давност, считано от датата на влизане в сила на решенията – 12.02.2019 г., а на
определението по чл. 248 ГПК – 31.10.2018 г.
Следователно, предявените обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК се явяват основателни и следва
да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Съдът намира за основателно направеното от ответната страна искане в тежест
на ищеца да бъдат възложени сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 2
ГПК, поради наличието на кумулативните предпоставки, визирани в разпоредбата, а
именно ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и е
признал иска.
Погасителната давност, на която ищецът се позовава като погасяващо правото
на принудително изпълнение факт, не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува
като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този
смисъл отказът да се заличи едно неиздължено задължение, макар и покрито с
давност, не е в противоречие с изискванията за поддържане на актуални данни в
Централния кредитен регистър към БНБ, тъй като самото задължение не е погасено.
Погасена е само възможността на кредитора да предприеме неговото принудително
удовлетворяване. Регистрираните по реда на чл. 3а от ЗКИ лица са длъжни да събират
и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички
кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до
окончателното им погасяване, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22/16.07.2009 г.,
издадена от Управителя на БНБ за Централния кредитен регистър. Целта на регистъра
е да кумулира данни за кредитна задлъжнялост, вкл. да послужи при преценката, която
банките и финансовите институции извършват относно платежоспособността на
клиентите си. Незаличаването в Централния кредитен регистър от страна на кредитора
на удостоверено със съдебно решение вземане не е противоправно.
В този смисъл – Определение № 1918/16.05.2024 г. по в.ч.гр.д. № 887/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Варна.
Според съдебната практика на ВКС, обективирана в Определение №
468/18.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4586/2018 г. на ВКС, III г.о. и др., извънсъдебното
позоваване на едно превърнало се в естествено вземане, включително поканата за
неговото издължаване също, не представлява повод за предявяване на иска за
отричане правото на принудително изпълнение по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК. Такива
действия не са противоправни, нито обуславят защита чрез предявяване на иск. Повод
за завеждане на иска кредиторът би предоставил само ако предприеме действия по
принудително изпълнение на погасено по давност вземане, респективно ако оспори
предявения основателен иск за отричане на изпълняемо право.
В конкретния случай категорично е установено, че кредиторът не се е снабдил с
изпълнителен лист за процесните вземания и не е образувал изпълнително
производство за събиране на дълга, нито се твърди по някакъв начин извънсъдебно да
е претендирал заплащане на задълженията от ищеца. Не се твърди също така ищецът
да е отправял искане до кредитора или до Централния кредитен регистър за
коригиране на данните в регистъра относно погасените му по давност задължения и да
е получил отказ от кредитора, в т.ч. и в развила се процедура по чл. 24 от Наредба №
22/16.07.2009 г. В този смисъл съдът приема, че липсва активно поведение на
ответника като кредитор, чрез предприемане на съдебни или извънсъдебни мерки за
събиране на вземанията си, а така също и на оспорване факта на погасяване на същите
4
по давност, т.е. ответникът не е дал повод за завеждане на делото, което съчетано с
признанието на иска в настоящото производство, обуславя извод за възлагане на
разноските в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК
В отговора на исковата молба ответникът е релевирал искане за присъждане на
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл.
78, ал. 2, вр. ал. 8 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда съгласно чл.
25, ал. 1 от НЗПП.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. С. С., ЕГН
**********, с адрес ***, не дължи на „Б.Д.С.К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение на следните суми, присъдени с влязло в сила Решение № 3238/04.08.2017 г.
по гр.д. №453/2017 г. на Районен съд – Варна, допълнено в частта за разноските с
Определение № 10235/04.10.2017 г., и Решение № 114/19.02.2018 г. по в.гр.д. №
1691/2017 г. по описа на Окръжен съд - Варна, както следва: сумата от 11 590 евро
(единадесет хиляди петстотин и деветдесет евро) – главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 20.07.2011 г., сключен между С. С. С. и „Б.Д.С.К.” ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени в полза на „ОТП Ф.Б.” ЕАД с Договор за цесия от
06.12.2016 г., правоприемник на който е ищецът, ведно със законната лихва от
13.01.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 484,48 евро
(четиристотин осемдесет и четири евро и четиридесет и осем евроцента),
представляваща възнаградителна лихва за периода 15.01.2016 г. – 15.07.2016 г. и
сумата от 1503,66 лв. (хиляда петстотин и три лева и шестдесет и шест стотинки)
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Б.Д.С.К.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 100 лв. (сто лева),
представляваща сторени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 2, вр. ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5