Решение по дело №134/2023 на Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

 

№ 252

 

22.01.2024 г., Стара Загора

 

    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският административен съд – VIII състав, в публично съдебно заседание на eдинадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

                                         

                                                          Председател: Златко Мазников 

                                                                

при секретаря Зорница Делчева, като разгледа докладваното от съдия Златко Мазников административно дело № 134 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:                                                           

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на „ИВИС ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК *********, подадена чрез пълномощника им  адв. В.Т. ***, против Решение № 1040-23-3 от 10.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което се отхвърля като неоснователна жалбата им с вх. № 1012-23-106 от 24.06.2002 г. и се потвърждава изцяло Разпореждане № 51 от 31.05.2022 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Стара Загора и длъжностно лице по смисъла на чл. 60, ал. 1 от КСО, с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука, станала на 10.05.2022 г. с K.Н. Д., е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение, поради неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че решението е постановено при липса на каквито и да е мотиви, свързани с твърдяната от административния орган трудова злополука, при липсата на каквито и да било доказателства, обуславящи подобен извод, и без да са взети предвид релевантните за установяване на този юридически факт доказателства, както и че процесната злополука не може да се квалифицира като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО. По тези съображения, подробно развити в жалбата, е направено искане за отмяна на обжалваното решение. Претендират се направените по делото разноски. 

Ответникът по жалбата – Директора на ТП на НОИ Стара Загора, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Т.К., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно по изложените в него съображения. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите лица К.И.Д., И.И.Д. и Н.К.Д. – наследници на K.Н. Д., редовно призовани, не се явяват (с изключение на К.И.Д., която се яви лично, но само в съдебното заседание на 07.12.2023 г., в което не беше даден ход на делото), не се представляват и не изразяват становище по основателността на жалбата, съответно по законосъобразността на оспореното решение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между жалбоподателя „ИВИС ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК *********, и K.Н. Д., ЕГН **********, бил сключен трудов договор № 8 от 28.02.2022 г. (л. 25), по силата на който от 01.03.2022 г. със срок на изпитване от 6 месеца  K.Н. Д. била назначена на длъжността „хигиенист“ в предприятието на жалбоподателя с място на работа „ОМВ Дражево“. За сключения трудов договор работодателят изпратил уведомление в съответната ТД на НАП (л. 71). Екземпляри от подписания трудов договор и длъжностна характеристика била връчени на K.Н. Д. на 28.02.2022 г. срещу подпис (л. 23 – 25). На същата дата на K.Н. Д. бил проведен първоначален инструктаж, за което била съставена Служебна бележка № 35 от 28.02.2022 г., подписана от нея и провелият инструктажа (л. 58), на 01.03.2022 г. – инструктаж на работното място, а на 11.03.2022 г. – извънреден такъв, документирани в Книга за начален инструктаж – Приложение № 1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. (л. 59 – 60). На 01.03.2022 г. K.Н. Д. била запозната срещу подпис и с Правилника за вътрешния трудов ред в предприятието (л. 32 – 39). Към момента на смъртта й – 10.05.2022 г., трудовият й договор бил действащ, а настъпилият летален изход е станал причина за прекратяването му на 11.05.2022 г., видно от приложената към делото справка от регистъра на трудовите договори на НОИ от 30.05.22 г. (л. 72).

С административната преписка е представена и издадена от жалбоподателя Заповед № 15 от 04.01.2021 г. за използване от работниците и служителите му на служебен транспорт за придвижване от и до домовете им (л. 72).

На 10.05.2022 г. около 17:00 часа K.Н. Д. предприела пресичане на северното платно за движение (Бургас – София) на АМ „Тракия“, км. 278 – пред бензиностанция „ОМВ Дражево“, в посока север – юг (от бензиностанция „ОМВ Дражево“ през северното платното за движение към разделителната ивица и прилежащите й мантинели, разделящи северното от южното платно за движение), когато била блъсната от движещ се в посока изток – запад (Бургас – София) лек автомобил, в резултат на което починала в 17:10 часа на 10.05.2022 г., видно от препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 0004 от 11.05.2022 г. (л. 57), констативен протокол за ПТП с пострадали лица (л. 79) и изготвените в хода на образуваното по случая ДП № 75/2022 г. на РУ „Тунджа“ към ОДМВР Ямбол протокол за оглед на местопроизшествие от 10.05.2022 г. (л. 88 – 90), съдебно-медицинска експертиза на труп № 86/2022 г. (л. 93 – 102) и  автотехническа експертиза (л. 103 – 135).

За настъпилата смърт на работника му K.Н. Д. работодателят (жалбоподателят) подал Декларация за трудова злополука с вх. № 5101-23-54 от 16.05.2022 г. (л. 49 – 50).

Със Заповед № 09 от 03.05.2022 г. (л. 51), издадена на основание чл. 58, ал. 1 от КСО от р. С. на длъжност Началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ Стара Загора, оправомощен за това със Заповед № 1015-23-252 от 29.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора – т. 1.8 (л. 204-гръб – 205), било разпоредено извършване на разследване на декларираната от жалбоподателя злополука от комисия, която в срок до 30.06.2022 г. да изготви протокол за резултатите от разследването, като бил определен и персоналният й състав.

Не са налице данни наследниците на K.Н. Д. – К.И.Д., И.И.Д. и Н.К.Д. (вж. удостоверение за наследници на л. 56), да са уведомени за започване на разследването и произтичащите им от това права – чл. 58, ал. 5 във връзка с ал. 4 от КСО и чл. 8, ал. 3 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ).

 На 13.05.2022 г. е съставен Протокол за трудова злополука – Приложение към чл. 2, ал. 2 от НУРРОТЗ (л. 47 – 48), в който е прието, че на 10.05.2022 г. K.Н. Д. е била освободена от работа по-рано от края на работния ден по случай нейния рожден ден с уговорката, че ще бъде прибрана от работното й място с автомобил от  близките й, но самоволно е предприела пресичане като пешеходец на АМ „Тракия“ в нарушение на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП), Правилника за вътрешния трудов ред на жалбоподателя и издадената от последния Заповед № 15 от 04.01.2021 г., в резултат на което е настъпила злополуката – пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което K.Н. Д. е била блъсната от автомобил и в резултат на причинените й увреждания е настъпила смъртта й.

В хода на разследването по чл. 58 от КСО са събрани относимите за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая доказателства – освен обсъдените по-горе (трудов договор,  служебна бележка № 35 от 28.02.2022 г., Книга за начален инструктаж, Правилник за вътрешния трудов ред на жалбоподателя, справка от регистъра на трудовите договори на НОИ от 30.05.22 г., Заповед № 15 от 04.01.2021 г., препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, съдебно-медицинска експертиза на труп и  автотехническа експертиза), приложена е още докладна записка от Р.П. И. – управител на бензиностанцията, в която е работила K.Д. (л. 62), и са взети писмени обяснения от работници и служители на жалбоподателя – Р.П. И. (л. 26 – 27), Д.С.С. (л. 28), С.П.И. (л. 29 – 30) и Р. И.И. (л. 31). Резултатите от разследването са оформени в протокол по ал. 6 от цитираната разпоредба, съдържащ реквизитите по чл. 10, ал. 1 от НУРРОТЗ (л. 53 – 55), в който е приета фактическа обстановка, идентична с изложената по-горе, в частност – че между жалбоподателя и K.Н. Д. е имало сключен договор и на 10.05.2022 г. последната е била на работа в бензиностанция „ОМВ Дражево“, находяща се на км. 278,7 от АМ „Тракия“, но е била освободена по-рано от края на работния ден по случай рождения й ден с уговорката, че ще бъде прибрана от работното й място с автомобил от  близките й, но самоволно е предприела пресичане като пешеходец на АМ „Тракия“ в нарушение на ЗДвП, ППЗДвП, Правилника за вътрешния трудов ред на жалбоподателя и издадената от него Заповед № 15 от 04.01.2021 г., в резултат на което е настъпило ПТП, при което тя е била блъсната от автомобил и вследствие на причинените й увреждания е настъпила смъртта й.

Не са налице данни екземпляр от протокола за резултатите от разследването е бил връчен на наследниците на K.Н. Д. съгласно изискването на чл. 58, ал. 6 от КСО и чл. 10, ал. 2 от НУРРОТЗ, съответно същите да са упражнили или най-малкото да са били запознати с произтичащите им от това права по чл. 11 от НУРРОТЗ.

В срока по чл. 60, ал. 1 от КСО, на основание цитираната разпоредба и от длъжностно лице по смисъла на същата – К.К. на длъжност старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Стара Загора, е издадено  Разпореждане № 51 от 31.05.2022 г., с което декларираната от жалбоподателя злополука, станала на 10.05.2022 г. с K.Н. Д., е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО, като е указано, че може да бъде обжалвано от заинтересованите лица в 14-дневен срок от получаването му по реда на чл. 117 от КСО.

Разпореждане № 51 от 31.05.2022 г. е връчено както на осигурителя (жалбоподателя) – на 09.06.2022 г., така и на наследниците на K.Н. Д. – на 15.06.2022 г. (л. 44 – 46), но в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е било обжалвано по административен ред само от осигурителя с подадена до Директора на ТП на НОИ Стара Загора жалба вх. № 1012-23-106 от 24.06.2022 г. (л. 18 – 21). В жалбата са изложени съображения, че процесната злополука не може да бъде квалифицирана като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО, тъй като не е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната от починалата работа или на работа в интерес на работодателя, доколкото тя е била освободена по-рано от работа, увреждането й не е внезапно, доколкото тя е съзнавала възможността да пострада, пресичайки магистралата, и не е настъпило по обичайния й път за отиване или връщане от работа, доколкото тя е щяла да отива да празнува рождения си ден в заведение в село, различно от селото, в което живее. 

С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 1040-23-3 от 10.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора (л. 11 – 15) жалбата на „ИВИС ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД с вх. № 1012-23-106 от 24.06.2002 г. е отхвърлена като неоснователна и е потвърдено изцяло обжалваното по административен ред Разпореждане № 51 от 31.05.2022 г. От фактическа страна е възприета фактическата обстановка, изложена в протокола за резултатите от разследването по чл. 58 от КСО, като описана приложимата правна уредба и проведената административна процедура, приключила с Разпореждане № 51 от 31.05.2022 г. Посочено е изрично, че на 10.05.2022 г. K.Н. Д. е била освободена от работа по-рано от края на работния ден, като е казала, че ще бъде прибрана от работното й място с автомобил от  близките й, за да отидат да празнуват рождения й ден в заведение, поради което е отказала предложението на управителката на бензиностанцията да я откара до дома й в с. Дражево, както и че смъртта й е настъпила в резултат на получената травма при ПТП, поради предприето от нея пресичане на АМ „Тракия“ пред бензиностанцията, в която е работила – ОМВ 1090 с. Дражево. Въз основа на събраните доказателства и установените чрез тях факти, след като са обсъдени и възраженията на осигурителя, изложени в подадената от него жалба с вх. № 1012-23-106 от 24.06.2002 г., е обоснован извод, че са налице всички визирани в чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО предпоставки за квалифициране на злополуката като трудова: причинено внезапно увреждане, причинило смърт на пострадалата, и причинна връзка между тях, като пострадалото лице е осигурено по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а от КСО и увреждането е станало по време на обичайния път на пострадалата при връщане от работното й място до основното й място на живеене. В тази връзка е посочено, че в закона няма изискване злополуката да е станала преди или след работното време и в какъв срок от началото или края му, както и изискване злополуката да е станала по обичайния начин на придвижване, а визираната в чл. 55, ал. 2 от КСО фикция е възприета, тъй като самото отиване и връщане до работното място съобразно обичайното необходимо време за пътуване и по обичайния маршрут се обхваща от общата формулировка „увреждане по повод на работата“. Посочено е също, че придвижването на работника или служителя от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер обслужва изпълнението на трудовите функции на заеманата длъжност или въобще извършване на работа в интерес на предприятието. В този смисъл е прието за неоснователно възражението на жалбоподателя, че настъпилото увреждане е станало в извънработно време, както и че не се е знаело къде отива пострадалото лице и дали се прибира в дома си, поради което не е налице трудова злополука.

Решение № 1040-23-3 от 10.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора е връчено на „ИВИС ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД чрез пълномощника им на 13.02.2023 г. (л. 17), но не са налице данни за съобщаването му на наследниците на K.Н. Д..

Жалбата на „ИВИС ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД против оспореното решение, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена по пощата на 27.02.2023 г. (л. 199 – 201).

В хода на съдебното производство от ответника са представени и приети като писмени доказателства копие на пощенския плик, с който е подадена жалбата против оспореното решение, и копие на Заповед № 1015-23-252 от 29.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора – т. 1.8 (л. 199 – 207), а по искане на жалбоподателя са допуснати и разпитани като свидетели Р.П.И. и Д.С.С. (л. 169 – 171).

Св. Р.П.И. – към 10.05.2022 г. управител на бензиностанцията, в която е работила K.Н. Д., заявява, че по принцип работещите на бензиностанцията са били извозвани от домовете ми до работното им място и обратно със служебен транспорт, за което е имало издадена и заповед на работодателя. В деня на злополуката K.Н. Д. е била дневна смяна – от 07:30 часа до 19:30 часа, като е пристигнала на работа с колегите си от смяната чрез създадената от работодателя организация за придвижване със служебен транспорт – някой от смяната взема от домовете им останалите със служебен автомобил и всички заедно пристигат на работа, след което по същия начин се прибират от работа. Бензиностанцията се намирала от северната страна АМ „Тракия“ (за движение в посока Бургас – София), а K.Д. ***, което се намирало от южната страна магистралата и до което можело да се стигне с превозно средство по два маршрута: пряк – като се тръгне от бензиностанцията по магистралата в посока гр. София и след около 2 км на отклонението за гр. Ямбол и гр. Сливен се продължи по пътя за гр. Ямбол, на който след около още 2 км имало отбивка за с. Дражево; и по-дълъг – като се тръгне от бензиностанцията по магистралата в посока гр. София и на пътния възел, където е отклонението за гр. Ямбол, не се продължи по пътя за гр. Ямбол, а се излезе отново на магистралата, но на южното й платно за движение, и се продължи в посока към гр. Бургас, след което се поема по отбивката за с. Кабиле и по пътя за гр. Ямбол се хваща отбивка, по която се стига до с. Дражево. На 10.05.2022 г. на K.Н. Д. и поискала да бъде освободена по-рано от работа, като казала, че синовете й ще дойдат да я вземат с кола и ще отиват заедно да празнуват в заведение в с. Веселиново. До последното се стигало по прекия маршрут за с. Дражево, като не се минава през последното, а по пътя за гр. Ямбол се хваща друга отбивка, която е за с. Веселиново, както и по по-дългия маршрут, като след отбивката за с. Кабиле не се хваща отбивката по пътя за гр. Ямбол за с. Дражево, а се преминава през гр. Ямбол и от там се отива в с. Веселиново. Св. И. предложила на K.Д. да я върне до дома и него ден да не бъде на работа, но тя отказала, поради което, след съгласуване и разрешение от управителката на дружеството-жалбоподател, й било разрешено да си тръгне от работа по-рано – в 16:00 часа, когато дойдат да я вземат синовете й. Между 16:00 часа и 17:00 часа K.Д. отишла при св. И. и поискала да разговаря по телефона със синовете си, последната й услужила с телефона си, но не знае какво са разговаряли и дали, когато K.Д. си е тръгнала от работа, някой от синовете й я е чакал отвън и къде точно. Около 17:00 часа св. И. била зад бензиностанцията и когато погледнала към магистралата, видяла две спрени коли и двама мъже да махат с ръце, поради което тръгнала към тях да види какво става и така разбрала, че K.Д. е била блъсната от автомобил.        

Св. Д.С.С. заявява, че към 10.05.2022 г. е била колежка на K.Н. Д., като работела за жалбоподателя на същата бензиностанция, а него двете са били в една смяна. Като цяло показанията й кореспондират с показанията на св. И. и ги потвърждават.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено от правна страна следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок от  легитимирано лице с правен интерес против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от материално и териториално компетентни органи – директор на ТП на НОИ Стара Загора (чл. 117, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО), съответно – старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Стара Загора (чл. 60, ал. 1 от КСО), като местната им компетентност се определя от регистрацията на осигурителя, която в случая е в района на действие на ТП на НОИ Стара Загора – чл. 3 от  НУРРОТЗ.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържат мотиви, в т. ч. фактически и правни основания за издаването им, при спазване процедурата по раздел III „Разследване и установяване на трудовите злополуки“ от НУРРОТЗ, приета с ПМС на основание чл. 57, ал. 3 от КСО, съгласно която разпоредба редът за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки се определя с акт на Министерския съвет, като съдът не констатира допуснати при издаването им съществени нарушения на административно-производствените правила. В случая, макар да не са налице данни наследниците на K.Н. Д. да са уведомени за започване на разследването по чл. 58 от КСО и произтичащите им от това права – чл. 58, ал. 5 във връзка с ал. 4 от КСО и чл. 8, ал. 3 от НУРРОТЗ, както и данни екземпляр от протокола за резултатите от разследването да им е бил връчен съгласно изискването на чл. 58, ал. 6 от КСО и чл. 10, ал. 2 от НУРРОТЗ, съответно да са били запознати с произтичащите им от това права по чл. 11 от НУРРОТЗ, съдът намира, че доколкото разпореждането, потвърдено с оспореното решение, им е било връчено, а обжалваното решение, ако и да не им е било съобщено, е в тяхна полза, и доколкото същите са конституирани като заинтересовани страни в съдебното производство, правото им на защита не е нарушено, но и да би било нарушено, това нарушение не рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя, който е взел участие в производството пред административния орган от самото му начало, постановените в административното производство актове са му били съобщавани по надлежния ред, имал е възможност и според волята си е упражнявал правото си на защита, включително като е обжалвал по съдебен решението на Директора на ТП на НОИ и преди по административен ред потвърденото с него разпореждане. 

Относно правилността на изводите на административния орган и тяхната съобразеност с материалния закон, съдът намира следното:

Легалната дефиниция на трудовата злополука, като осигурен социален риск по чл. 1, т. 1 от КСО, се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова. Според чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Следователно, за да се квалифицира злополуката като трудова, е необходимо да се установи: 1. внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. злополуката да е станала с осигурено лице; 3. функционална зависимост между изпълнението на трудови функции и внезапното увреждане на здравето – връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя; 4. неблагоприятен резултат от увреждането – неработоспособност или смърт; 5. причинна връзка – неблагоприятният резултат (неработоспособността или смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства.

С разпоредба на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО се приема и че злополуката е трудова, когато внезапното увреждане на здравето на осигуреното лице по чл. 4 от КСО е настъпило по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Въпросната разпоредба урежда една обективна и безвиновна отговорност на работодателя, тъй като самото отиване и връщане до работното място, съобразно обичайно необходимото време за пътуване и по обичайния маршрут, е действие в причинна връзка – по повод на работата, което е и основанието за осигуряване на лицето по чл. 4 от КСО за този риск. Нещо повече: следва да се отбележи и че навременното явяване на работа, както и навременното прибиране на работника или служителя от работа до местоживеенето му, където да се отдаде на отдих и отмора, се явяват обстоятелства изцяло в полза на осигурителя и в негов интерес. Тази отговорност на работодателя обаче не може да бъде разширявана извън изрично предвиденото в закона. В този смисъл напускането на работното място от страна на работника, за да се придвижи до друго място освен посочените и за осъществяване на друга дейност, която не е във връзка с изпълнението на трудови функции, не може и не следва да бъде приемано за трудово злополука.

В конкретния случай съдът приема за установено по делото, че починалата K.Н. Д. към датата на настъпилата й смърт е била страна по трудово правоотношение с дружеството-жалбоподател и е била осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Безспорно е също така, че към датата и часа на случилия се инцидент – ПТП, при който тя е починала, същата е била на работа при жалбоподателя. Същевременно от приобщените към преписката автотехническа и съдебно-медицинска експертизи, изготвени в хода на образувано по случая досъдебно производство, и други писмени доказателства, в частност – докладна записка и писмени обяснения от работници или служители на жалбоподателя, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, се установява, че по отношение на осигуреното лице е настъпило внезапно увреждане на здравето. Последното е настъпило при предприето от страна на K.Н. Д. пресичане на северното платно за движение на АМ „Тракия“ – за движение от Бургас към София, в посока север – юг, в района на бензиностанция „OMV“ Дражево, в която е работела, към разделителната ивица между двете платна на магистралата, с намерение да премине през нея и прилежащите й мантинели с цел последващо пресичане на южното платно за движение – от София към Бургас, съответно напускането на магистралата му през най-южния край на южното платно за движение. Пресичането на платното за движение е предприето перпендикулярно, като в този момент между пешеходката и лек автомобил настъпил удар, т.е. реализирано е ПТП, което именно е довело до наранявания на пострадалата, явяващи се несъвместими с живота и довели съответно до нейната смърт.

 Съдът намира обаче, че в случая липсва (не е доказана) функционална зависимост между изпълнението на трудови функции и внезапното увреждане на пострадалата, от което е настъпила смъртта й, за да бъде приета злополуката като трудова, тъй като увреждане, съответно смъртта на осигуреното лице по чл. 4 от КСО не е настъпило по време на обичайния път при връщане от работното място до основното й място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. До този извод съда стига от събраните по делото свидетелски показания, както и от приложените към преписката писмени обяснения на работници и служители на жалбоподателя. Видно от всички тях, кореспондиращи си впрочем помежду им и взаимно допълващи се (а и с останалите приети по делото писмени доказателства), пострадалата е поискала да бъде освободена по-рано от работа, за да отпразнува своя рожден ден с близките си и е отказала да бъде закарана до дома й, като е заявила, че ще бъде взета от синовете си и заедно ще отидат да празнуват в заведение в с. Веселиново, до което се стига, без да се преминава през с. Дражево, в което е живеела пострадалата. Единият начин, по който би могло да се стигне до с. Веселиново, е по южното платно на АМ „Тракия“, към което се е била отправила и пострадалата в момента на настъпване на ПТП. При тези данни за съда не остава друг възможен извод освен този, че починалото лице е следвало да бъде взето от работата й от своите роднини и без да се прибира до мястото си на местоживеене, е щяло да се отправи заедно с тях към мястото на организираното в друго населено място тържество по случай рождения й ден.

За пълнота на изложението следва да се отбележи още, че съдът не приема неизползването на осигурения от работодателя задължителен транспорт за обстоятелство, което е годно да изключи квалифицирането на злополуката като трудова, в който смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд.

В случая установеното обстоятелство, че пострадалата не се е придвижвала към дома си (или различно място на пребиваване с постоянен характер), а към друго място и то извън трудовите й функции (за провеждането на празненство по случай рождения й ден), с оглед на приложимата правна уредба, обсъдена по-горе, представлява липса на една от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки, за да бъде приет настъпилия с пострадалата инцидент, при който тя е починала, за трудова злополука. Ето защо оспореният административен акт и потвърденото с него разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, следва да бъдат отменени. Предвид изричната компетентност на органите на НОИ да се произнесат с разпореждане относно признаването или непризнаването на злополуката за трудова, то делото следва да бъде върнато като преписка на ТП на НОИ Стара Загора за ново произнасяне, при съобразяване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на делото основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, поради което на основание чл. 120, ал. 1 от КСО, при съобразяване липсата на направено възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя на пълномощника му адвокатско възнаграждение,   ответникът следва бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 1922 лева, от които 50 лв. платена държавна такса (л. 145) и 1872 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат с ДДС (л. 166 – 167).

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „ИВИС ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Сърнена гора“ № 38, Решение № 1040-23-3 от 10.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № 51 от 31.05.2022 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Стара Загора и длъжностно лице по смисъла на чл. 60, ал. 1 от КСО.

 

ВРЪЩА делото като преписка на ТП на НОИ Стара Загора за ново произнасяне по Декларация за трудова злополука с вх. № 5101-23-54 от 16.05.2022 г., подадена от „ИВИС ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК *********, при съобразяване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ гр. Стара Загора да заплати на „ИВИС ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Сърнена гора“ № 38, сумата от 1922 (хиляда деветстотин двадесет и два) лева, представляваща направени разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него, пред Върховния административен съд. 

 

 

                                                              СЪДИЯ: