№ 103
гр. Радомир, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря ЕЛМИНА Т. ЗАХОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело №
20241730101217 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143
от Закона за защита на потребителите и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за заем Microcredit № ... от
09.01.2024 с ответника „Микро Кредит“ АД, ЕИК ... по силата, на който „Микро Кредит“ АД
й е предоставило в заем сумата от 2 000,00 лв. при фиксиран ГЛП от 40.48 % и ГПР от
48.90%. Сочи се, че е следвало да внесе общо дължима сума от 2 700,72 лв., като сумата
включвала главница и лихва. В последствие обаче С. е сключила Договор за допълнителни
услуги към за заем № ..., според който трябвало да внесе за срок от 18 месеца допълнително
и сумата от 2 544,48 лв. на равни месечни вноски от 141,36 лв. Така общо сумата, която е
дължи е стойност о... 245,20 лева.
Твърди, се от ищцата че процесният договор е нищожен, тъй като съдържа
нищожни неравноправни клаузи, а именно ГЛП е 40.48 % , който е прекомерно висок, като
се сочи, че съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, както и, че в
случая уговорената в договора възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на
законната лихва, която към 09.01.2024 г. е била 13.79% и по този начин накърнява добрите
нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД.Също така се сочи от ищцата, че ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е
включена дължимите допълнителни такси, което е още едно основание за нищожност на
договора.
Сочи се, че в договора за заем, както и в т. 3 от Договора за допълнителни услуги е
била постигната договореност за връщане съответно на 2 000 лв. главница и 700,72 лв.
1
лихва, както и заплащане на пакет допълнителни услуги в размер на 2 544,48 лв. или за
срока на договора е уговорено, че С. ищцата следва да върне сумата о... 245,20 лв. при
главница от 2 000 лв., което е почти тройно оскъпяване на кредита.
Твърди, се че съгласно чл. 22 от ЗПК, а именно, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност,какъвто е и настоящият случай,
като, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на
лихвата и другите разходи.
Сочи се в исковата молба, че годишният процент на разходите, представлява така
нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Твърди се ,че в настоящия случай липсва
ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания
от него финансов продукт. Сочи се ,че само е посочено , че ГЛП е 40.48 %, а ГПР е 48.90%, но
от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
По отношение на таксата за допълнителни услуги се сочи, че кумулирането на такса
за допълнителните услуги, съдържащи се в Договор за допълнителни услуги към заем № ...,
към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото ГПР нараства
допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник
на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.
Твърди се, че с уговарянето на допълнително възнаграждение за услуги, свързани с
управлението на кредита, се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, определяща
максимален размер на ГПР. Към ГПР в договора за кредит не са включени разходите за
закупуване на пакет допълнителни услуги. Сочи се, че с цел да се заобиколи нормата на
закона разходите по потребителския кредит са били разделени от кредитора в два отделни
договора, във вреда на потребителя, в противоречие с изискването за добросъвестност,
поради което се твърди,че клаузата за закупуване на пакет "Комфорт" е недействителна.
Посочва се от ищцата, че е внесла по процесния договор следните суми: на
15.02.2024 г. сумата от 291,40 лв.; на 15.03.2024 г. сумата от 291,40 лв.; 05.06.2024 г. сумата
от 291,00 лева; на 25.06.2024 г. сумата от 291,40 лв.; на 10.07.2024 г. - 291,40 лв.; на
25.07.2024г. - 291,40 лв.; август месец на 2024 г. - 291,40 лв. и на 17.09.2024 г. -291,40 лв. или
общо сума в размер на 2 330,80 лв., като се твърди, че тези суми са платени по един
нищожен договор и заемателят дължи връщането им на ищцата, тъй като представляват
неоснователно обогатяване на ответника.
Моли се от съда да постанови решение като обяви Договор за заем Microcredit № ...,
2
сключен на 09.01.2024 г. между Р. С. и „Микро Кредит“ АД, ЕИК ... за нищожен, тъй като
същият съдържа нищожни неравноправни клаузи, като в условията на евентуалност се моли
съда да признае за установено по отношение на „Микро Кредит“ АД, че Договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit № ..., сключен на 09.01.2024г., който предвижда
заплащане на такса за допълнителни услуги, е нищожен.
Моли се съда да постанови решение като осъди ответника „Микро Кредит“ АД да
заплати на Р. С. сумата в размер на 330,80 лв., която е изплатена от нея на ответника по един
нищожен договор и представлява неоснователно обогатяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответникът не е постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. С писмена молба процесуалният й представител поддържа предявения иск и
моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за паричен заем
№ .../09.01.2024 г., а при условията на евентуалност съда да прогласи нищожността на
"Договора за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit" № .../09.01.2024 г., на
основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е
сключен при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.Претендират ес
разноски по чл.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата .Прави се възражение срещу искането
на ответинак за присъждане на разноски по делото.
Ответното дружество „Микро Кредит“ АД, редовно призовано, не изпраща
представител в съдебно заседание. С писмена молба оспорва предявените искове и моли за
отхвърлянето им. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен и приет договор за паричен заем № .../09.01.2024г. сключен
между „Микро Кредит“ АД (кредитор) и Р. Й. С. (кредитополучател), по силата на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 2 000,00 лева, която
кредитополучателят се е задължил да върне на 18 бр. равни месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 141,36 лева. Видно от приложения погасителен план към договора,
падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили на 20.02.2024 г., а на
последната - на 20.07.2025 г. Страните са уговорили следните условия по сключения между
тях договор: годишен лихвен процент – 40.48 %; годишен процент на разходите - 48.90% ,
общ размер на всички плащания – 2700,72 лева. На същата дата е сключен Договор за
допълнителни услуги № .../09.01.2024 г. към договор за заем № .../09.01.2024 г., и в т.3 от
същия е предвидено заплащането на пакет от страна на кредитополучателя за закупени
допълнителни услуги „Комфорт“.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза която съдът
възприема като компетентно даден. Видно от заключението на в.лице А. годишният процент
3
на разходите с включване предвиденото оскъпяване за допълнителни услуги в размер на
2544,48 лева, платимо разсрочено на вноски е в размер 330,72 %, като в.лице дава и
заключение, че до 04.03.2025 г.-датата на предоставяне ан данни от ответинка на в.лице,
ищцата е платила общо 1748,40 лева, с които са погасени задълженията по договора, както
следва:
539,21 лева главница – до погасителна вноска с падеж 20.07.2024 г.
361,03 лева договорна лихва – до погасителна вноска с падеж 20.07.2024 г.
848,16 лева за допълнителна услуга
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По делото е представен и приет договор за паричен заем № .../09.01.2024, сключен
между „Микро Кредит“ АД (кредитор) и Р. Й. С. (кредитополучател), по силата на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 2 000,00 лева, която
кредитополучателят се е задължил да върне на 18 бр. равни месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 141,36 лева. Видно от приложения погасителен план към договора,
падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили на 20.02.2024 г., а на
последната - на 20.07.2025 г. Страните са уговорили следните условия по сключения между
тях договор: годишен лихвен процент – 40,48%; годишен процент на разходите – 48,90%;
общ размер на всички плащания – 2700,72 лева. В точка 3 от Договор за допълнителни
услуги от същата дата към договор за заем №.../09.01.2024 г., е предвидено заплащането на
възнаграждение от страна на кредитополучателя за закупени допълнителни услуги
„Комфорт“ № .../09.01.2024 г.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По делото не е спорно, че страните са били в облигационно правоотношение по
сключен договор за потребителски кредит №9.../09.01.2024 г., съгласно който на ищцата е
предоставен кредит в размер на 2 000,00 лева. В точка 3 от Договор за допълнителни услуги,
е предвидено заплащането на „Договор за допълнителни услуги към договор за заем
Microcredit“ № .../09.01.2024 г., като така посочените суми са включени в месечната
погасителна вноска.
Сключеният между страните договор за паричен заем има правната характеристика на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което
действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния
закон - ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция
на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, като е посочено, че това са всички
4
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието „общи разходи по кредита
на потребителя“ обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати
във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези разходи.
В случая в договора за потребителски кредит не е посочен какъв е размера на
годишният процент на разходите, посочен е фиксиран лихвен процент само 40,48%, в тази
връзка не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти включва този ГПР.
Бланкетното посочване, а в случая и непосочване на крайния размер на годишния процент
на разходите обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които
се образува и дали те са в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Поради това настоящият състав счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК - годишният процент на разходите е посочен като процент, но не са отразени
основните данни, послужили за неговото изчисляване. Освен това, възнагражденията за
допълнителни услуги по договора за кредит представляват разходи, които е следвало да
бъдат включен в ГПР и липсата на тези разходи в договора при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
При формирането на този извод съдът съобрази и задължителния характер на даденото
от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква „ж“ от Директива 2008/48,
според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата сума,
дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора за кредит, и всички
допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и на чл. 23 от Директива
2008/48, предвиждащ, че държавите - членки установяват система от санкции за нарушаване
на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива и вземат всички
необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябва да бъдат
ефективни, пропорционални и възпиращи. В цитираното решение е прието, че с оглед на
съществения характер на посочването на годишния процент на разходите в договора за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква „ж“ от Директива 2008/48, следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
непосочването на този процент.
5
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, според която
установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този
компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата
последица, както и непосочването му.
С оглед изложеното дотук, настоящият състав намира, че в случая е нарушено
изискването за посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от
своя страна води до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е
изведено като съществено условие на договора.
По изложените съображения съдът намира, че искът е изцяло основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
С оглед на това съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
По отношение на осъдителния иск за връщане на недължимо платената сума в общ
размер на 330,80 лева, следва да се посочи, че предвид заключението на в.лице Я. А., същият
се явява неоснователен и недоказан.Не бе доказано от ищцата твърдените в ИМ, че е
изплатила на ответното дружество по процесния договор общо сумата от 2 330,80 лева.
В.лице по неоспорената съдебно-счетоводна експертиза сочи, че заплатени от ищцата суми
по процесния договор са в общ размер от 1748,40 лева
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на РдРС дължимата държавна такса за предявения иск, с оглед обстоятелството,
че ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по делото, а именно в размер на
259,79 лева, както и сумата от 200,00 лева възнаграждение за в.лице.
В производството по делото ищцата е представлявана от пълномощник, на когото
не е заплатила адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. По делото в представения договор за
правна защита и съдействие е посочено, че ищеца се представлява безплатно от адв. Л. Б. от
САК поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл.2,
ал.2 /Изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г. / от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се
възнаграждение се определя от съда или орГ.те на досъдебното производство съобразно
критериите, предвидени в тази наредба.
6
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да
определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал.
2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА). В настоящия случай на
основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа възнаграждението за осъществената безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА следва
да бъде определено в минимален размер, с оглед фактическата и правна сложност на
делото,че същото е разгледано и приключило в едно с.з., с оглед цената на предявените искове.
Настоящият състав намира, че в случая са предявени искове за установяване на нищожност
на договор за кредит и договор за допълнителни услуги, и връщане на недължимо платено
по договора за паричен заем , като е поискано определяне на адвокатско възнаграждение, а
въпросът за определяне на размера на адвокатското възнаграждение при обективно
съединени искове, произтичащи от един договор, е даден в актуалната практика на ВКС,
която е константна в приложението на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за възнагражденията за
адвокатска работа, във връзка с чл. 38 от ЗА. Съгласно цитираната разпоредба адвокатските
възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се
определят съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове .
Съдът намира, че за всеки иск следва да бъде определено адвокатско възнаграждение , а
именно 250 лева за главния и 200 лева за евентуалния иск т.е да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в общ размер от 450 лева. При определяне на размера на адвокатското
възнаграждение съдът се съобрази с Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/2022г.,
съгласно което съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (Наредба №1) и при липса на оправдан интерес следва да
не я прилага.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за заем Microcredit № .../09.01.2024 г., сключен
между Р. Й. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Радомир, ж.к. „...“ №2, е..., ап... и „Микро
Кредит“ АД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул.
„Ц...“ №..., ет.3, поради противоречие със закона.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. Й. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Радомир, ж.к. „...“
№2, е..., ап... срещу „Микро Кредит“ АД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Младост, бул. „Ц...“ №..., ет.3 иск за заплащане на сумата от 330, 80 лева /триста
и тридесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща недължимо платени вноски по
договор за заем Microcredit № .../09.01.2024 г.,
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Младост, бул. „Ц...“ №..., ет.3 да заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт
7
по сметка на Районен съд гр.Радомир сумата от 409,79 лева /четиристотин петдесет и девет
лева и седемдесет и девет стотинки/, представляващи дължима държавна такса и
възнаграждение за в.лице в производството пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Младост, бул. „Ц...“ №..., ет.3 да заплати на адв. Л. К. Б. от САК на основание чл.
38, ал. 2 ЗА разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева /четиристотин и
петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8