РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Търговище, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20253500500046 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, гр.София, чрез пълномощник юриск. И. Т. срещу
решение № 576/16.12.2024 г., постановено по гр.д. № 795/2024 г. на РС-
Търговище, В ЧАСТТА, в която са ОТХВЪРЛЕНИ като НЕОСНОВАТЕЛНИ
предявените от ищеца/настоящ жалбоподател срещу Н. М. А. от гр. *********
осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК за следните суми: 435.96 лв. – договорна
лихва за периода 15.10.22 г. до 06.11.23 г.; мораторна лихва в размер 247.55 лв.
за периода 16.08.22 г. до 06.11.22 г. и обезщетение за забава в размер 152. 63лв.
за периода 06.11.23 г. до 27.03.24 г., претендирани по договор за кредит №
40011076140 от 28.07.22 г., ведно със законната лихва от 28.03.24 г.
Считайки решението в обжалваната част за неправилно, по изложени
съображения, че съдът неоснователно и неправилно е приел, че процесният
договор за кредит е недействителен и ответникът следва да върне само
отпусната сума по договора - главница; както и с доводи, че посоченият в
1
договора ГПР е в рамките на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и няма законово изискване в
договора да е посочено как се формира годишния лихвен процент, а по
отношение на ГПР – т. 5.2 от Общите условия към процесния ДПК препращат
към Приложение № 1 на ЗПК (цитирайки съдебна практика – решения от 2019
г. на РС-Троян и РС–Провадия), жалбоподателят моли за неговата отмяна и
уважаване на посочените три искови претенции, ведно със законната лихва за
забава от деня на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира
разноски, вкл.за въззивната инстанция–за платена д.такса и юрк.възнагр. 360
лв.
Жалбоподателят изрично заявява, че НЕ ОБЖАЛВА решението в
отхвърлителната му част по претенциите за сумите по доп.услуги „Фаст“ и
„Флекси“.
В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран отговор от ответника по
жалбата, при редовно връчени книжа, в условията на отказ (чл. 44, ал.1, изр. 5
и 6 ГПК).
При извършената по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 от ГПК проверка
относно редовността на жалбата, съдът констатира, че същата е в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, налице е
надлежна активна и пасивна процесуална легитимация, редовно
упълномощаване, поради което е процесуално допустима, обуславящо
разглеждането й по същество.
В с.з. пред въззивната инстанция страните не се явяват, не изпращат
представител. В писмено становище въззивникът поддържа жалбата си.
Ответната страна, редовно призована, при условията на чл. 44, ал.1, изр. 5 и 6
ГПК, не взема становище.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивът констатира:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, по същество – НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предявеният осъдителен иск по чл. 415, ал. 3 вр. с ал. 1 , т. 3 от ГПК е
обоснован с твърденията в ИМ, че ответникът не е изпълнил задълженията си
по сключения между страните ДПК; ищецът се е снабдил със заповед по чл.
410 от ГПК за част от заявените суми, а в останалата част по завлянието му е
постановен отказ от заповедния съд, поради което предявеният установителен
2
иск е допустим.
За да се произнесе по същество, въззивът съобрази следното:
На 28.07.2022 г. между страните е сключен Договорът за потребителски
кредит (ДПК) № 40011076140, с параметри: сума на кредита: 1300 лв. за срок
24 месеца; Размер на мес.вноска по кредита: 78.75 лв.; Дата на погасяване на
вноска: 15-то число на месеца. ГПР 48.90 %; ГЛП 41%; Лихвен процент на
ден: 0.11; Дължима сума по кредита: 1 889.81 лв. Възнаграждение за закупен
Пакет от допълнителни услуги Фаст: 520 лв., „Флекси“: 845 лв. с размер на
вноската по доп.услуги 56.88 лв./месечно. ОБЩО задължение по кредита:
3254.81 лв. Общ размер на месечна вноска по договора: 135.63 лв. Първа
месечна вноска по погасителен план: 15.08.22г., последна:15.07.24г.
Кредитът е предоставен/усвоен. Длъжникът е направил плащания по
заема: на 05.09.22 г.-118.90 лв., на 16.09.22 г.-78.80 лв. и на 07.10.22 г.- 98.80
лв., след което е прекратил плащанията. С внесената сума от общо 296.40 лв.
са погасени две вноски и частично плащане по трета.
По заявление на ищеца от 28.03.2024 г., по реда на чл. 410 ГПК, за
вземане в общ размер 3 720.49 лв., заповедният съд е уважил частично
искането, за което е издадена Заповед № 221/29.03.24 г. по чгр.д. № 443/24 г.
на РС – Търговище, за сумата 1204.13 лв. – просрочена главница по кредита,
ведно със законната лихва, сч.от 28.03.24 г. до окончателното изплащане на
задължението, обявено за предсрочно изисуемо на 06.11.23 г. и разноски,
съразмерно уважената част.
С разпореждане № 662/29.03.2024 г. е отхвърлено заявлението в
останалата му част, за част от които вземания е предявен осъдителния иск.
По фактите не се спори.
Спорен е въпросът относно действителността на сключения договор за
потребителски кредит и оттам – за размера на дължимите по него.
Ищецът и ответницата Н. А. са били в облигационни отношения,
възникнали по силата на ДПК, сключен на 28.07.22 г. Спрямо този договор се
прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за
защита на потребителите (ЗЗП). Съгласно установената съдебна практика,
дори при липсата на възражение от ответника, съдът дължи служебна
проверка относно действителността на договора, за наличието на
неравноправни клаузи, съгласно ЗПК и ЗЗП, както и съобразяването на
3
догорните клаузи с правилата на добрите нрави – чл. 26 ал. ал. 1 предл. 3 от
ЗЗД. Служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите
на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и
когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал.
1, т. 7 – 9 ЗПК.
Съгласно чл. 11 ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за
потребителски кредит са: ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е посочен в
размер на 48.90 %, а ГЛП - 41%. Към момента на сключване на настоящия
ДПК – 2022 г., е била приета разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК (нова - ДВ, бр.35
от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на
МС на Република България (ПМС № 426/18.12.2014 г). ГПР включва: общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл.19, ал.1 ЗПК.
С приемането на горецитираните разпоредби законодателят постави „рамка”
по отношение на уговорките при потребителските кредити за размера на
лихвите. При нарушение на законовата разпоредба, клаузите в договора за
дължимостта на всеки един от компенентите на ГПР са нищожни.
Въззивът изцяло споделя съображенията и правните изводи на райония
съд и на осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите на решението на РСТ.
В допълнение и в отговор на изложените в жалбата доводи, съдът
намира следното:
Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП, са транспонирани разпоредбите на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП прогласява
неравноправните клаузи за нищожни, като така изпълнява и изискването на
чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО те да не обвързват потребителя.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
4
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите
(ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
МС на РБ. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, се считат за нищожни.
При ДОГОВОРЕНИТЕ параметри, задължението по изплащане на
кредита, заедно с договорната лихва и доп.услуги възлиза общо на 3
254.81 лв. (т.е. повече от 2 пъти и половина предоставения кредитен
ресурс от 1300 лв.).
В разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, изрично е предвидено, че ДПК
включва ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Какво представлява годишният процент на разходите? ГПР е обективен
показател за това колко струва на длъжника кредитът и се изчислява като се
сумират всички разходи за кредитополучателя под формата на изходящи
парични потоци по кредита, които длъжникът ще заплати на обслужващата
банка/кредитна институция и се разделят на размера му на осреднена база за
целия период на кредита. Колко точно ще струва даден на длъжника кредит,
информацията се получава именно от ГПР. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК това е
показател, който изчислява общите разходи по кредита, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези дължими на посредници за сключване на договора),
изразени като годишен процент от размера му.
В настоящия случай, в договора ГПР е посочен единствено като
абсолютна процентна стойност 48.90%., което действително е в рамките на чл.
19, ал. 4 ЗПК. От една страна обаче, липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
поради което и не става ясно в този ГПР какво друго е включено, извън ГЛП,
включено ли е възнаграждението за пакета допълнителни услуги (общо
1365лв. по двете), предвидено в р.VІ от договора. От друга страна – при
5
включването им, изчислен чрез „кредитен калкулатор ГПР“ /calculator.bg, на
база всички горепосочени параметри по договора, при заложен във формулата
за изчисляване ГЛП 41%, съгласно и погасителния план, се получава ГПР над
150 %,надхвърлящ законово допустимия размер 50% (предвид датата на
сключване на договора 28.07.22г., разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с
ПМС 426/18.12.2014г. и ноторния факт, че до края на м.септември 2022 г.
основният лихвен процент беше нулев), респ. стойността на ГПР не е вярно
посочена в договора.
От представените документи не става ясно договорените допълнителни
услуги предоставени ли са, имат ли характер на услуги, различни от тези,
визирани в чл. 10а ал. 2 от ЗПК. Така предвиденото допълнително
възнаграждение по 2-те услуги оскъпява допълнително и то повече от два
пъти предоставения кредит, при което е налице обоснована вероятност по чл.
411, ал. 2, т. 3 от ГПК (ДВ бр. 100/19 г.) потребителят да е поставен в
неравностойно положение спрямо кредитора по договора, като заплаща
допълнителни услуги, значително оскъпяващи стойността на получения от
него кредит.
При така посочените параметри на ДПК, според съда, за клаузите в
договора, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или
за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за
кредит, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел
единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22
и чл. 33 ЗПК, при което с оглед характера на правоотношението и вида на
клаузите за доп.услуги е очевидно съществуването на значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях (така и Решение от 20.09.2018г. дело
C-448/17 на СЕС). С посочения ГПР е нарушено императивното изискване по
чл. 11,ал.1,т.10 от ГПК, обстоятелство, обуславящо вероятност договорът да е
недействителен изцяло, като съдържащ клаузи, заобикалящи императивни
норми и установяващи съществено неравновесие между правата и
задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143
от ЗЗП( в този смисъл е и Решение от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 на СЕС:
„Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички, предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива
(Директива 2008/48/ЕО) разходи“, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
6
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на дсъответния
потребител на предоставената в заем главница“. Подобни съображения са
избложени и в по-стара практика на ЕС – п.85, 86 и 87 от Решение от
21.04.2016 г. по дело С-377/14 на Съда на ЕС.
С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, сключеният
ДПК е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. Липсата на всяко едно от посочените в чл. 22 ЗПК императивни
изисквания води до настъпване на последиците, визирани в тази законова
норма – изначална недействителност. Тя е по-особена по вид, тъй като с оглед
последиците, предвидени в чл. 23 ЗПК, в този случай отговорността на
заемателя не отпада изцяло – той дължи връщане само на чистата стойност на
кредита (т.е. на главницата), а не и на лихвата (договорна, обезщетение за
забава) и на други разходи.
Предвид горните съображения, доводите в жалбата са неоснователни.
Цитираната съдебна практика на други районни съдилища от 2019 г., няма как
да бъде съобразявана, предвид и горецитираната практика на ЕС и
установената в последните години съдебна практика по подобни спорове.
Мотивиран от гореизложеното, въззивът намира жалбата за
неоснователна, обуславящо потвърждаване на първоинстанционното решение
в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора, разноски на въззивника не се следват,
въззиваемата страна не е направила разноски за въззивното производство.
На осн.чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, предвид характера на сделката – търговска (чл. 286 от ТЗ), и
размера на предявените обективно съединени искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 576/16.12.2024 г., постановено по гр.д.
№ 795/2024 г. на Районен съд – Търговище, В ЧАСТТА, в която са
ОТХВЪРЛЕНИ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, срещу Н. М. А. от гр. ******** осъдителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и
7
сл. от ЗПК за следните суми: 435.96 лв. – договорна лихва за периода 15.10.22
г. до 06.11.23 г.; мораторна лихва в размер 247.55 лв. за периода 16.08.22 г. до
06.11.22 г. и обезщетение за забава в размер 152. 63 лв. за периода 06.11.23 г.
до 27.03.24 г., претендирани по договор за кредит № 40011076140 от 28.07.22
г., ведно със законната лихва от 28.03.24 г., като правилно и законосъобразно,
на осн.чл. 271 от ГПК.
Решението, в останалата му отхвърлителна част (за сумите 475,64 лв. и
774,58 лв.-допълнителни услуги Фаст/Флекси), като необжалвано, е влязло в
сила.
Решението не подлежи на обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8