№ 40461
гр. София, 07.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА И.
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА И. Гражданско дело №
20231110169777 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Подадена е молба с вх. № 265079/19.08.2024 г. от В. Л. Стоименова, чрез адв. Л. М. Г., с
която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 14153 от 18.07.2024 г. в
частта за разноските. Молителката излага съображения, че съдът неправилно е присъдил
сторените съдебни разноски от страните, като е осъдил молителката да заплати същите на
ищеца в размер на 1200 лева, представляващи заплатено от последния адвокатско
възнаграждение. Моли съда да измени Решение № 14153 от 18.07.2024 г. по гр. дело №
69777 по описа за 2023 г. на СРС, 149-ти състав в частта за разноските, като същите да
останат в тежест на страните така, както са направени, в този смисъл се позовава на изр. 3 от
диспозитива на Тълкователно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2023 г.
В условията на алтернативност, моли съда да намали размера на присъденото в полза на
ищеца адвокатско възнаграждение до предвидения в чл. 21 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум на същото.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по делото е депозирала отговор, с който
оспорва молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК като неоснователна.
При проверка на подадената молба, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Съдът намира направеното искане за изменение на постановеното по делото решение в
частта му за разноските за допустимо, като направено от надлежна страна и в предвидения
от закона срок. Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения.
Делото е образувано по подадена от Д. Й. П. срещу В. Л. Р. искова молба, с която са
предявени искове с правна квалификация чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични
документи (ЗБЛД), вр. чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс СК) и чл. 45 от Закона за
българските лични документи (ЗБЛД). С решението по делото съдът е уважил искането на
ищеца по чл. 127а, ал. 2 СК като е заместил съгласието на ответницата за пътуване на децата
извън територията на Република България до държавите-членки на Европейския съюз, и в
1
страни, съседни на Република България-Република Северна Македония, Република Сърбия,
придружавани от бащата Д. Й. П. или упълномощено от него лице за срок за срок от пет
години, като е отхвърлил искането за заместване съгласието на ответницата за пътуване на
децата до Република Турция и Египет. Съдът е уважил и искането по чл. 45 от ЗБЛД за
издаване на необходимите за пътуване на децата документи. В мотивите на решението съдът
е посочил, че не е в интерес на децата да пътуват до Република Турция и Египет, но по
мотиви различни от изложените от ответницата в исковата молба.
В мотивите на решението съдът е посочил, че право на разноски възниква за ищцовата
страна, на основанията, посочени в ТР № 3/2023г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно диспозитива на Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2023 г., ОСГК в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК,
какъвто е настоящият случай, при цялостно отхвърляне на молбата, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за
разноски се носи от подателя им, а при пълно уважаване на молбата, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се
възлагат на ответната страна, като в останалите случаи разноските остават в тежест на
страните така, както са направени от тях. В мотивите на цитираното тълкувателното
решение ОСГК на ВКС приема, че в производствата по спорна съдебна администрация,
уредени в СК, включително и по чл. 127а, ал. 2 СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК следва да
бъдат прилагани съответно при съобразяване на особеностите на тези производства. ВКС
посочва, че производствата по спорна съдебна администрация са насочени към настъпването
на обща промяна в отношенията между страните, като съдът създава новото правно
положение според своята преценка за най-целесъобразното развитие на правоотношението,
като водещ в тези производства е принципът за защита на най-добрия интерес на детето,
което формално не е страна в производството, с оглед на което ВКС възприема, че общите
правила на гражданския процес в тези производства се прилагат само съответно при
съобразяване на особеностите на тези производства. Според ВКС, когато съдът с решението
си замества липсващата обща воля на страните, прилагането на правилата на чл. 78 ГПК за
присъждане на разноски, съобразно изхода на спора, следва да намери приложение само
когато молбата е изцяло уважена, респ. изцяло отхвърлена, както и когато производството
по делото е прекратено по причина, дължаща се на поведението на една от страните.
Съдът приема, че в настоящия случай е налице пълно уважаване на молбата на ищеца както
по искането по чл. 127а, ал. 2 СК, така и по искането по чл. 45 ЗБЛД, като при
постановяване на крайния си акт съдът се е водил от конкретните обстоятелства,
съблюдавайки най-висшите интереси на децата и желанията на последните да пътуват извън
границите на Република България, а не от исканията на техните родители. Съдът намира, че
искането по чл. 127а, ал. 2 СК за заместване съгласието на родител за пътуване на дете извън
границите на Република България до посочени в искането държави представлява едно общо
искане и не може да бъде разглеждано като отделно такова за всяка една от посочените
държави. В конкретния случай съдът е уважил искането по чл. 127а, ал. 2 СК за пътуване на
2
децата извън границите на Република България до конкретни държави, за което е изложил
ясни и конкретни мотиви, както и такива поради които е отказал пътуване на децата до
Република Турция и Египет.
Предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че изречение трето от диспозитива на
Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2023 г., ОСГКВ е
ирелевантно за настоящия случай, а молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна.
Съдът намира за неоснователно и релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1200
лева, по съображения, че същото не е своевременно заявено, а именно до приключване на
устните състезания в съответната инстанция, а е направено за първи път едва с молбата по
чл. 248 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС (Определение № 2906 от 11.06.2024 г.
на ВКС по гр. д. № 1388/2023 г., II г. о., ГК, Определение № 372 от 16.05.2012 г. по ч. гр. д.
№ 223/2012 г. на ІV г. о., Определение № 17 от 17.01.2014 г. по гр. д. № 5628/2013 г. на ІІ г.
о., Определение № 36 от 26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на I г. о., Определение № 18
от 31.01.2017 г. по гр. д. № 2182/2016 г. на I г. о, Определение № 145 от 1.04.2019 г. по гр. д.
№ 3632/2018 г. на III г. о. и др.) искането по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се заяви след като
страната е имала възможност да се запознае с претендираните от противната страна
разноски и преди съдът да се произнесе по разноските, поради което това искане следва да
бъде направено до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който
срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски (виж т. 11 на Тълкувателно
решение № 6/2012 г. на ОСГТК). Такова възражение не е било направено от молителката В.
Л. Стоименова в откритото съдебно заседание по делото когато е представен списъкът с
разноските по чл. 80 ГПК на ответника, поради което и на това основание молбата по чл.
248 ГПК не може да бъде уважена.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че съгласно Решение на Съда (втори
състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД), при определяне на адвокатското
възнаграждение съдът не е обвързан от разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо молбата с правно основание чл. 248 от ГПК се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 265079/19.08.2024 г. на В. Л. Стоименова, чрез
адв. Л. М. Г., с която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 14153 от
18.07.2024 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от уведомяването на
3
страните пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4