РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Шумен, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Ив. ХаджиИ.а
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.а Гражданско дело №
20223600100378 по описа за 2022 година
В исковата молба ищецът К. А. М. излага, че срещу му бил издаден изпълнителен
лист на основание подлежаща на изпълнение заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.
№161/2012г. на НПРС, съгласно който бил осъден, заедно с „Кем-Лида“ЕООД, да заплатят
солидарно в полза на „УникредитБулбанк“ЕАД, сумата от 29853.42лв.-главница, 4218.16лв.-
договорна лихва за периода 20.02.2011г.-12.03.2012г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 13.03.2012г. до изплащането й и разноски в размер на 681.43лв.-
държавна такса и 948.86лв.-адвокатски хонорар. Въз основа на изпълнителния лист било
образувано изп.д.№132/2012г. на ЧСИ с рег.№774. По изпълнителното дело на 17.07.2012г.
били изпратени запорни съобщения по банковите сметки на дружеството съдлъжник, както
и вписана възбрана върху имотите, обезпечаващи отпуснатия кредит, като едва на
25.09.2017г. били изпратени запорни съобщения до ищеца. С молба от 05.04.2018г.
ответникът „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД-гр.София поискал да бъде
конституиран като взискател по делото. За период по-дълъг от пет години, спрямо ищеца не
били извършвани валидни изпълнителни действия, не било искано и извършването на
такива., поради което и делото се явявало прекратено на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК
по силата на закона на 18.07.2014г.. Паралелно със срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изтекъл
и срокът на погасителната давност на вземането/доколкото вземането било по договор за
кредит, приложим бил петгодишния давностен срок/. Всякакви евентуални изпълнителни
действия или искания за такива на взискателя, извън перемирането на изпълнителното дело
били невалидни, недопустими и незаконосъобразни, поради което не се отразявали на
давностния срок. Ищецът сочи, че изпълнителните права, удостоверени в изпълнителния
лист били погасени по давност., поради което моли съда да постанови решение, с което на
1
основание чл.439, ал.1 от ГПК, да признае за установено по отношение на ответника, че не
дължи сумата 29853.42лв.-главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
13.03.2012г. до изплащане на вземането, за които срещу му е издаден изпълнителен лист от
14.03.2012г. по заповед за изпълнение по ч.гр.д.№161/2012г. на НПРС. Претендира и
присъждане на направените разноски.
Ответната страна оспорва претенцията. Намира същата за допустима, но по същество-
неоснователна. След придобиване на вземането от страна на дружеството, същото било
конституирано като взискател по изпълнителното дело. По последното от 10.05.2013г. до
08.06.2022г. постъпвали ежемесечно доброволни вноски от длъжника К. А. М.. Не била
настъпила перемция по процесното изпълнително дело, респективно вземането не било
погасено по давност. По делото били извършвани и искани от взискателя регулярно
изпълнителни действия, като с всяко от тях давността се прекъсвала и започвала да тече
нова давност. Предвид изложеното и ищецът дължал процесното вземане.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
Изпълнително дело №132/2012г. на ЧСИ с рег.№774 е образувано на 10.04.2012г. по
молба на „УниКредит Булбанк“АД-гр.София, въз основа на издаден в полза на банката
изпълнителен лист от 14.03.2012г. солидарно срещу К. А. М. и „Кем-Лида“ЕООД-с.С., за
сумата от 29853.42лв.-главница, 4218.16лв.-договорна лихва за периода 20.02.2011г.-
12.03.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението-13.03.2012г. до изплащането й, както и деловодни разноски в размер на
681.43лв.-държавна ткаса и 948.86лв.-адвокатски хонорар.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК №78/14.03.2012г. по ч.гр.д.№161/2012г. на
НПРС. С молбата си до ЧСИ, взискателят е поискал образуване на изпълнително дело,
извършване на опис и оценка на движими вещи на длъжниците, находящи се на сочените им
адреси, вписване на възбрана върху ипотекирания в полза на банката имот, съответно
пристъпване към публичната му продан след изтичане на срока за доброволно изпълнение.
Поискано е също установяване наличието на трудово правоотношение на длъжника и
налагане на запор на трудовото му възнаграждение, при констатирано такова.
С постановление от същата дата, съдебният изпълнител е наложил възбрана върху
ипотекираните имоти,собственост на длъжника М., като вписването на възбраната е
извършено на 20.07.2012г.
На длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение, връчени им на
18.05.2012г..
С постановление от 17.07.2012г. съдебният изпълнител е наложил запор на банковите
сметки на дружеството-длъжник в „УниКрудит банк“АД и „Юробанк“АД.
С постановление от 05.09.2012г. е насрочен опис на имотите на 20.09.2012г., като
същият е извършен видно от 2бр. протоколи за опис на недвижими имущества от същата
2
дата.
На 19.06.2017г. взискателят е депозирал молба с искане за изискване на справка от
регистъра на банковите сметки сейфове, при БНБ за наличието на сметки с титуляр
длъжниците, и налагане на запор при установяване наличието на такива..
На 28.09.2017г. е получено запорно съобщение за наложен запор върху банковите
сметки на длъжника М. в „УниКредит Булбанк“АД, на 28.09.2017г.- в „Обединена българска
банка“АД и на 29.09.2017г.- в Банка „ДСК“ АД.
На 28.09.2017г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника „Кем - Лида“
ЕООД в Юробанк България АД.
На 05.04.2018г. е депозирана молба от ответника „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД-гр.София с искане за конституирането му като взискател по изпълнителното
дело, поради сключен на 06.11.2017г. договор за цесия, по силата който банката
прехвърлила на дружеството вземания, сред които и вземането по процесния изпълнителен
лист. Към молбата на новия взискател са приложени договор за цесия от 06.11.2017г.,
приложение №361 от 06.11.2017г. и уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД. С постановление от
същата дата дружеството е конституирано като взискател по делото. В хода на
производството не са оспорени правата на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД-
гр.София възникнали по силата на сочения договор за цесия, както и качеството му на
кредитор по отношение на ищеца.
С молба от 05.04.2018г. взискателят е поискал на основание чл.494, ал.2 от ГПК да се
определи нова начална цена и да се насрочи публична продан на имота, собственост на
длъжника К. А. М., с молба. от 12.11.2018г. е поискал от съдебния изпълнител изготвянето
на справки за длъжника, както и да се пристъпи към насрочване на опис, оценка и публична
продан на недвижимия имот, предмет на обезпечението, а с молба от 05.08.2019г. - запор на
МПС, собственост на длъжника М., наложен на 09.08.2019г..
С молба от 30.11.2021г. взискателят е поискал извършването на справки за наличието
на банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху същите.
С разпореждане от 06.12.2021г. съдебният изпълнител е разпоредил извършване на
справки в БНБ за наличие на банкови сметки на длъжника К. М., както и да бъде уведомен
взискателя за настъпила перемция по отношение на длъжника „Кем-Лида“ЕООД.
На 02.08.2022г. взискателят, с оглед извършване на по-нататъшни действия по
удовлетворяване на вземането му, е депозирал молба за извършване на справки в
Централния регистър на БНБ относно наличието на банкови сметки, банкови касети и
сейфове, притежавани от длъжника М. и налагане на запор върху тях, както и извършване на
стправки досежно наличие на договори с мобилни оператори.
Съгласно удостоверение №6705/04.10.2022г., издадено по изп.д.№132/2012г. на ЧСИ с
рег.№774, по изпълнителното дело спрямо длъжника К. А. М. са извършени изпълнителни
действия както следва: на 20.07.2012г. е наложена възбрана върху недвижими имоти -
дворни места 2бр. й на 20.09.2012г е извършен опис на възбранените недвижими имоти, на
3
28.08.2017г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в УниКредит:/
Булбанк АД, ОББ АД и Експресбанк АД; на 29.09.2017г. е наложен запор върху
банковите сметки в Банка ДСК АД и Първа - инвестиционна банка АД; а спрямо длъжника
„Кем - Лида“ЕООД-с.С. са извършени изпълнителни действия, както следва: на 27.07.2012г.
е наложен запор върху банковите сметки в „УниКредит Булбанк“АД, на 30.07.2012г. е
наложен запор върху банковите сметки в „Юробанк България“АД, на 28.09.2017г. е наложен
запор върху банковите сметки в Юробанк България АД. Взискателят бил подал конкретни
искания за предприемане на изпълнителен способ по изпълнителното дело, какго следва: на
19.06.2017г. - молба за изготвяне на справки БНБ и съответно налагане на : запори на
съществуващи банкови сметки на К. А. М. и „Кем - лида“ ЕООД; на 05.04.2018г. - молба за
насрочване на публична продан на описаните недвижими имоти, собственост на К. А. М.; на
12.11.2018г. - молба за изготвяне на справки НАП, БНБ и публична продан на недвижими
имоти; на 24.06.2019г. - молба за опис на недвижими имоти; на 05.08.2019г. - молба за
налагане на запор върху МПС, собственост на К. А. М.;на 30.11.2021г.-молба за изготвяне
на справки от БНБ и съответно налагане на запори на съществуващи банкови сметки на
длъжниците; на 02.08.2022г.-молба за изготвяне на справки от БНБ и съответно налагане на
запори на съществуващи банкови сметки на длъжниците. По изпълнителното дело в
периода 10.05.2013г.-08.06.2022г. постъпвали месечни доброволни вноски от длъжника К.
А. М. за суми в общ размер на 28207лв..
Досежно откритото на основание чл. 193 от ГПК производство по оспорване
истинността – верността на съдържанието на представеното удостоверение в частта
касателно посочената дата 28.08.2017 г. за наложени запори върху банковите сметки на
длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД, „Булбанк“ АД, „ОББ“ АД и „Експресбанк“ АД,
касателно подадена молба на 19.06.2017г. за изготвяне на справки БНБ и съответно налагане
на запори на съществуващи банкови сметки на К. А. М., както и в частта относно
отразяването, че за периода 10.05.2013г. – 08.06.2020 г. са постъпвали ежемесечни
доброволни вноски от длъжника К. А. М. за суми в общ размер на 28 207 лв..
Касае се за официален свидетелстващ документ, поради което и тежестта за доказване
неистинността на същия в сочените части пада върху ищцовата страна. Последната не
ангажира надлежни доказателства опровергаващи верността на документа. Напротив,
налице е депозирана молба от взискателя от 19.06.2017г. с искане за изискване на справка
от регистъра на банковите сметки сейфове, при БНБ за наличието на сметки с титуляр
длъжниците, и налагане на запор при установяване наличието на такива/л.234/, видно от
многобройните платежни нареждание и отразявания върху изпълнителния лист, постъпвали
са и множество доброволни плащания с основание погасяване задължението на длъжника.
Що се касае до посочената дата 28.08.2017 г. за наложени запори върху банковите сметки на
длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД, „Булбанк“ АД, „ОББ“ АД и „Експресбанк“ АД, то
най-вероятно се касае до техническа грешка, доколкото на 28.09.2017г. вече е бил наложен
запор върху банковите сметки на длъжника М. в „УниКредит Булбанк“АД/“Булрбанк“АД
след сливане с други две банки през 2007г. е с наименование „УниКредит Булбанк“АД/,
4
видно от отразената дата на получаване на запорните съобщения от съответните
банки/л.274, 277/. Запор е наложен и на банковата сметка на длъжника в „Експресбанк“АД,
видно от изпратеното уведоление от банката на 29.09.2017г., като датата на получаване на
известието за доставка е 28.09.2017г.. Дори да се приеме, че не е налице техническа грешка
при изписване месеца/м08. вместо м.09/, не са ангажирани доказателства опровергаващи
соченото в удостоверението, че постановлението на съдебния изпълнител за налагане на
запорите в сочените банки е от тази дата-28.08.2017г.. Следва да се посочи, че в случая
ирелевантно за спора е, кога точно през м.август или септември 2017г. е наложен запора от
съдебния изпълнител, съответно кога банките са получили запорното съобщение.
Предвид изложеното и оспорването следва да се приеме за недоказано.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Изложените от ищeца обстоятелства /ищецът излага, че не дължал на ответното
дружество сумите по издадения изпълнителен лист от 14.03.2012г. по ч.гр.д.№161/2012г. на
НПРС, поради погасяване на вземането по давност/ и заявения петитум /претендира се
установяване на тази недължимост/, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
претенция с правно основание чл. чл.439 от ГПК.
Ищецът основава искането си на конкретен факт – настъпило погасяване на
вземането по давност още на 18.07.2017г., евентуално на 26.06.2018г./ако се съобразят
постановките на Тълкувателно решение №8/2012г. на ОСГК/5г./, както и към датата на
приключване на съдебното дирене..
С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест и конкретните
твърдения в исковата молба, ищцовата страна следва да докаже наличие на предпоставките
за погасяване на задължението й към ответника по давност.
Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която при
осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента
на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК / в който случай съдът служебно
издава изпълнителен лист/. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК,
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън
случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Получава се
ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл.
371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на
новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по
чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство
е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да
бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна
степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора/в
този смисъл решение № 100 от 20.06.2011г. по т. д. № 194/2010 г., II т. о., решение № 131 от
23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о./.
5
Така в настоящия случай, с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от
влизането в сила на процесната заповед за изпълнение на 02.06.2012г. - длъжниците не са
подали възражение в дадения им с ПДИ срок/връчена на длъжниците на 18.05.2012г./, е
започнала да тече нова петгодишна давност.
В чл.116, б. "в" ЗЗД е посочено, че давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно приетото в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч.
налагане на запор. Посочено е, че от момента на действието започва да тече нова давност,
но давността не спира. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния
процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да
иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да
не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение,
тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата
давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по
време валидно изпълнително действие. С тълкувателното решение е обявено за изгубило
сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, според което, образуването
на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече.
Настоящата инстанция споделя практиката, според която даденото с отмененото
тълкувателно ППВС тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след
отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото тълкувателно
решение ще се прилага от този момент за в бъдеще/ решение № 170 от 17.09.2018г. по гр.
дело № 2382/2017г., IV г. о., решение № 51 от 21.02.2019г. по гр. дело № 2917/2018 г., IV г.
о/ . Или извършената с т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК отмяна на
ППВС № 3/1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното
решение/26.06.2015г./, като даденото с т. 10 от тълкувателното решение разрешение се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производство, но не и за тези, които са приключили преди това.
6
Предвид това и докато процесното изпълнително дело №132/2012г. на ЧСИ с рег.
№774, е било висящо, давност за вземанията не е текла до 26.06.2015г.-датата на обявяване
на тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК. През този период - от образуване на
изпълнителното дело до 26.05.2015г. са искани, съответно насрочвани и извършвани редица
изпълнителни действия/ с молбата за образуване на изпълнителното дело от 14.03.2012г.
взискателят е поискал налагане на запори и възбрани, извършване на опис и оценка на
движими вещи на длъжниците, пристъпване към публична продан на ипотекираните имоти,
наложена е възбрана върху ипотекираните имоти, като вписването на възбраната е от
20.07.2012г.; с постановление от 05.09.2012г. е насрочен опис на имотите и на 20.09.2012г.
същият е извършен, регулярно длъжникът е извършвал плащания по изпълнителното дело,
които суми са превеждани на взискателя, съгласно поставените отразявания на гърба на
изпълнителния лист и за които суми съдебният изпълнител е начислявал следваща се такса
по т.31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, за което е изготвял сметки/ поради
което не са били налице условия за перемиране и прекратяване на делото преди сочената
дата.
Действително, описът на имотите, собственост на ищеца е извършен на 20.09.2012г., а
едва на 19.06.2017г. взискателят е депозирал молба с искане за налагане на запори на
банковите му сметки, но през този период, доколкото регулярно от длъжника са
потстъпвали суми за погасяване на дълга му, не са били налице предпоставки за
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право.
Основание за прекратяването по този текст е проявена незаинтересованост, бездействие от
взискателя за осъществяване на изпълняемото право, а такава в случая не е налице,
доколкото е извършвано погасяване на вземането. На практика е извършвано събиране на
дълга и не е било необходимо предприемането на други действия. Обстоятелството, че
взискателят е приел частичните плащания по изпълнителното дело, без да поиска да бъдат
предприети други изпълнителни действия не може да бъде приравнено на бездействие на
кредитора и неподдържане на висящността на изпълнителния процес. Постъпване на суми
по изпълнителното дело, поддържа висящността на изпълнителния процес и прекъсва срока
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
Докато изпълнителното дело е било висящо през този период, давност за вземанията не
е текла по силата на тълкуването дадено в Постановление №3/1980г./ и изтича на
26.06.2020г. През този период включително и преди изтичане на този петгодишен давностен
срок взискателят, съответно новият взискател-ответник по делото е поискал извършване на
нови изпълнителни действия- за налагане на запори на банкови сметки на
длъжниците/молба от 19.06.2017г.-л.234/, наложен запор. върху банковите сметки на
длъжника М. в „УниКредит Булбанк“АД/ получено запорно съобщение на 28.09.2017г./ , в
Банка ДСК АД/ получено запорно съобщение на 29.09.2017г./ в „Обединена българска
банка“АД/получено запорно съобщение на 28.09.2017г.:. С молба от 12.11.2018г.,
взискателят е поискал от съдебния изпълнител изготвянето на справки за длъжника, както и
да се пристъпи към насрочване на опис, оценка и публична продан на недвижимия имот,
7
предмет на обезпечението, а с молба от 05.08.2019г., запор на МПС, собственост на
длъжника М.. След 26.06.2020г., с молба от 30.11.2021г. и от 02.08.2022г. взискателят е
поискал извършването на справки за наличието на банкови сметки на длъжника и налагане
на запор върху същите. През целия период /10.05.2013г.-08.06.2022г. са постъпвали
ежемесечно вноски от за погасяване дълга на М., което от своя страна представлява
признание на дълга по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД и прекъсват давността.
Що се касае до възражението на ищцовата страна, че плащанията не били извършвани
от М., а от трети лица, за които липсвали доказателства да имат качеството на задължени
лица, то на първо място същото е депозирано несвоевременно-едва след приключване на
съдебното дирене, с писмената защита на страната. Освен това доколкото като основание за
плащане в преводните нареждания е отразено задължение на М. по соченото изпълнително
дело, то без значение се явява обстоятеството кой физически е превел сумите. Някои от
сумите са превеждани и лично от длъжника М./напр. преводни нареждания л.279, л.284/.
При положение че по сметката на взискателя регулярно се превеждат суми за погасяване
дълга на длъжника, не е било необходимо същият да предприема други действия, за да
прекъсва давността.
Както бе посочено по-горе, искането на взискателя да прилагане на определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на
изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Предвид това и не би могло да се приеме, че вземането е погасено по
давност.
Само за пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че даденото с
отмененото тълкувателно ППВС тълкуване на правната норма не следва да намери
приложение след отмяната на същото, по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производство/което схващане не се споделя от настоящата инстанция/, то
заявената претенция отново се явява неоснователна. Както бе посочено по-горе, на
14.03.2012г. взискателят е поискал налагане на запори и възбрани, извършване на опис и
оценка на движими вещи на длъжниците, пристъпване към публична продан на
ипотекираните имоти, наложена е възбрана върху ипотекираните имоти, като вписването
на възбраната е от 20.07.2012г. а на 20.09.2012г. е извършен опис на имотите. От тази дата е
започнала да тече нова давност, която изтича на 20.09.2017г.. Още преди изтичането на този
срок-на 19.06.2017г. взискателят е поискал налагане на запори на банкови сметки на
длъжниците и такъв е наложен/ на 28.09.2017г. върху банковите сметки на длъжника М. в
„УниКредит Булбанк“АД, на 28.09.2017г.- в „Обединена българска банка“АД и на
29.09.2017г.- в Банка „ДСК“АД./.
Доколкото искането от кредитора е направено своевременно, то обстоятелството
изпълнителното действие предприето ли е от надлежния орган преди изтичането на
8
давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, не рефректира върху
давността и последната се счита прекъсната с искането/ в този смисъл решение № 37 от
24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о./.
Не рефлектира върху извода на съда относно неоснователността на претенцията и
твърдението на ищцовата страна, че изпълнителното производство било перемирано още на
18.07.2014г./както бе посочено това схващане не се споделя от състава/, поради което и
извършените впоследствие действия по принудително изпълнение били незаконосъобразни
и не произвеждали ефект. Когато и да е поискано и предприето изпълнително действие,
съдебният изпълнтел е бил длъжен да го осъществи – в рамките на изпълнително дело или в
образувано отделно производство. Погасителната давност и перемпцията са различни
институти, а погасителната давност се прекъсва и след настъпила перемпция, когато
взискателят е посочил нов изпълнителен способ. Изпълнителният лист задължава съдебният
изпълнител да предприеме конкретните изпълнителни действия по този способ, а
задължението му не отпада само защото по искането не е образувано ново изпълнително
дело/определение № 271 от 13.04.2022г. по гр. д. № 4282/2021г., IV г. о./
Предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, на ищцовата страна не се следват разноски. На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, ищцовата страна следва да заплати на ответното дружество деловодни
разноски в размер на 506лв., от които 6лв.-такса за издаване на удостоверение и 500лв.-
юрисконултско възнаграждение, определено съгласно чл. 25, ал. 1 и ал.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. М. с ЕГН ********** от гр.Шумен,ул.“А......,
съдебен адрес: гр.С.., чрез адв.М.Р. при САК, срещу „Агенция за събиране на
вземанията“ЕАД-гр.София, ЕИК .........., адрес на управление: бул.“..................,
представлявано от изпълнителния директор Ю.[ Ю., чрез юрисконсулт В. Л.-И.,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК, да се признае за
установено по отношение на дружеството, че не дължи принудително изпълнение на сумата
от 29853.42лв.-главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
13.03.2012г. до изплащането й, за които е издаден изпълнителен лист от 14.03.2012г. по
заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д№161/2012г. на НПРС, поради
настъпила погасителна давност за вземанията.
ОСЪЖДА К. А. М. да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД-
9
гр.София деловодни разноски в размер на 506лв..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
10