Определение по дело №2046/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е образувано по жалба с вх. №14802 от 16-09-2024г. депозирана от Н. Г. М., [ЕГН], с постоянен адрес: обл. Пловдив, общ. Пловдив, [населено място], [улица], чрез адвокат Д. Д., против Мълчалив отказ на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Столична, [населено място], р-н Оборище, [улица], на искане за спиране обработването на лични данни и подаване на информация относно договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2005 г. към Централния кредитен регистър, депозирано с молба с вх. № 1610-13055/12.08.2024 г.

Жалбоподателят сочи, че е кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2005 г., сключен с „Банка ДСК“ АД.

По силата на чл. 10 от Наредба № 22 на БНБ от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават към ЦКР информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Поради изложеното при възникване на горецитирания договор за кредит „Банка ДСК“ АД е подала информация към ЦКР като Н. Г. М. е бил включен в регистъра като длъжник по горепосочения договор.

През 2011 г. банката се е снабдила с Изпълнителен лист, издаден по ЧГД 22339/2010 г. по описа на Районен съд - Пловдив и е образувала ИД 238/2011 по описа на ЧСИ Л. М., с рег. № 819 при КЧСИ и район на действие - Окръжен съд - Пловдив.

На 16.08.2012 г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания „Банка ДСК“ АД е цедирала вземането си на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********. А през 2018 г. горепосоченото изпълнително дело № 238/2011 г. по описа на ЧСИ Л. М. с рег. № 819 при КЧСИ и район на действие - Окръжен съд - Пловдив е прекратено.

През 2021 г. в проведена кореспонденция между „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* и Н. Г. М. е получил становище, в което цесионерът, въпреки че твърди, че приема вземането му за погасено по давност, отказва да подаде информация към Централния кредитен регистър, с която да отпише вземането.

През 2023 „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* се е преобразувало чрез вливане в „Банка ДСК“ АД, което е вписано в Търговския регистър към Агенция по вписвания с номер на вписване 20230525130733. Като съгласно чл. 11, ал. 1 от Договор за преобразуване чрез вливане всички права и задължения на преобразуващото се дружество преминават върху приемащата банка.

Тъй като вземането на Н. Г. М. е погасено по давност, което не се оспорва от праводателя на ответника по жалбата, същият е подал молба с вх. № 1610-13055/12.08.2024 г. до „Банка ДСК“ АД. Заявил е, че задължението му се е погасило по давност и няма да го плати доброволно, като поискал от ответника по жалбата да спре да обработва личните му данни, както и да подаде информация за изменението на кредита в Централния кредитен регистър и отписването му като длъжник, след което да спре да подава личните данни на доверителя ми към ЦКР.

Твърди се, че не е получил произнасяне по искането му до момента и според него е налице мълчалив отказ.

Иска се Съдът да отмени мълчаливия отказ на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Столична, [населено място], р-н Оборище, [улица], за спиране обработването на лични данни на доверителят ми Н. Г. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], и заличаване на последните от регистрите на банката и за подаване на информация за изменението на кредита в Централния кредитен регистър и за последващо спиране подаването на лични данни на Н. Г. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица]към Централния кредитен регистър.

Иска се Съдът да задължи „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Столична, [населено място], р-н Оборище, [улица], да издаде административен акт за изтриване от собствените си регистри на личните данни на Н. Г. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], както и да я задължи да подаде актуална информация за кредита в Централния кредитен регистър, като в последствие да спре да подава лични данни към Централния кредитен регистър.

Ответникът – „Банка ДСК“ АД, чрез юрисконсулт П., с приложено пълномощно, представя административната преписка и становище по жалбата. Намира жалбата за недопустима, алтернативно за неоснователна, като излага подробни съображения. Претендира разноски.

Съдът установи следното:

“Банка ДСК” АД на 14.09.2005 г. сключва с Н. Г. М. Д. за кредит за текущо потребление. Страните не спорят по този факт.

На 16.08.2012 г. банката е сключила Договор за покупко-продажба на вземания (цесия), с който е цедирала пакет от вземания на купувача „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* (понастоящем заличен търговец), в това число вземането, произтичащо от горепосочения договор за кредит, сключен с Н. Г. М..

На 14.12.2021 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД (понастоящем заличен търговец) е сключил Договор за покупко-продажба на вземанията (цесия), с който е цедирала пакет от вземания на купувача „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК *********, в това число вземането, произтичащо от горепосочения договор за кредит, сключен с Н. Г. М.. /л. 47 и сл. По делото/.

На 25.05.2023 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписвания под № 20230525130733 е вписан Договор за преобразуване чрез вливане на „ОТП Факторинг България“ ЕАД (заличен търговец) в „Банка ДСК“ АД.

На 12.08.2024 г. в деловодството на „Банка ДСК“ АД е входирана молба с рег.№ 16-10-13055 от Н. Г. М., чрез адвокат Д. /л. 45 по делото/, с която се иска банката да преустанови обработването на личните данни на Н. Г. М., като последните бъдат заличени от регистрите й; подаде информация за изменение на кредита в Централния кредитен регистър и „да спре да подава“ личните данни на Н. Г. М..

„Банка ДСК“ АД е отправила писмен отговор с изх. № 16-10-13055 от 24.09.2024г. /л. 46 по делото/ по молбата от 12.08.2024г. Посочено е, че вземанията по сключения Договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2005г. са прехвърлени от „ОТП Факторинг България“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕАД по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 14.12.2021г. Считано от тази дата „ОТП Факторинг България“ ЕАД, чийто правоприемник е „Банка ДСК“ АД, не е подавала данни към ЦКР за задължения по Вашия кредит.

По отношение на изтриването на лични данни от системата на Банката е отговорено на Н. М., че за „Банка ДСК“ АД, в качеството й на кредитна институция, съществува законово задължение по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари да съхранява Вашите лични данни за срок от пет години от началото на календарната година, следваща годината на прекратяването на отношения между страните. Посочено е, че молбата за заличаване на данни ни може да бъде удовлетворена, тъй като са налице нормативно установени задължения за съхраняването на същите.Н. М. е уведомен, че предвидената обработка на личните му данни, ще бъде сведена единствено до тяхното съхранение с цел изпълнение на посочените нормативни задължения.

При тази установена фактическа обстановка Съдът намира жалбата за недопустима поради следното:

Първо стана ясно, че от дата 14.12.2021г., когато вземанията по сключения Договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2005г. са прехвърлени от „ОТП Факторинг България“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕАД по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 14.12.2021г., „Банка ДСК“ АД не е подавала данни към ЦКР за задължения по кредита на Н. М.. При това няма как да се спре подаване на информация за изменение на кредита в Централния кредитен регистър, след като подаването на такава информация е преустановено още през 2021г.

Относно искането за спиране на обработване на лични данни и заличаване от регистрите на банката, следва да се изясни, че съгласно чл. 68 ЗКИ банката създава и поддържа досиета за всеки кредит с данни за клиента, основанието, условията и размера на кредита и неговото обезпечение, решението на компетентния орган за отпускане на кредита и всички други данни, свързани със сключването и изпълнението на договора. Дори и да се приеме, че задължението на „Банка ДСК“ АД да поддържа информацията по чл. 68 ЗКИ има административен характер и представлява част от административно правоотношение, то това административно правоотношение се осъществява между нея и БНБ като орган, в чиито правомощия е регулирането и осъществяването надзор върху дейността на другите банки в страната /в този смисъл Определение № 406 от 7.06.2023 г. по к. ч. т. д. № 84/2023 г. на ВКС/. Изложеното е обосновано включително от разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗКИ, по силата на която БНБ упражнява надзор върху дейността на банките и когато е приложимо, на финансовите холдинги и на финансовите холдинги със смесена дейност, за да установи спазването на изискванията на този закон и на Регламент (ЕС) № 575/2013, както и на издадените актове по прилагането им за осигуряване на надеждно и сигурно управление на банките и на рисковете, на които те са изложени или може да бъдат изложени, както и за поддържане на адекватен на рисковете собствен

Задължението на банката, свързано със съхранение на лични данни съгласно Закон за мерките против изпиране на пари, се контролира по реда на глава IX от същия закон и при нарушение изискванията на неговите разпоредби, банката е заплашена от упражняване от контролните органи на предвидените административно наказателни разпоредби. Тези правоотношения обаче, отново касаят отношения между банката като задължен субект сред посочените в чл. 4, ал. 1 ЗМИП и административния орган, упражняващ контрол над тази дейност. Правоотношенията между кредитната институция „Банка ДСК“ АД и кредитополучателя Н. Г. М. нямат административен характер.

Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.6, пар.1, буква „е“ от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА Е. П. И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година. Съгласно тази разпоредба обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.

Следва да се изясни, обаче, че Буква е) на първа алинея не се прилага за обработването, което се извършва от публични органи при изпълнението на техните задачи.

„Банка ДСК“ АД изпълнява своите задачи съгласно чл. 68 ЗКИ, както се коментира по-горе, следователно не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК и жалбата е недопустима.

Своевременно са претендирани разноски от процесуалния представител на ответника, ето защо жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 159, ал.4 от АПК Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н. Г. М., [ЕГН], с постоянен адрес: обл. Пловдив, общ. Пловдив, [населено място], [улица], против Мълчалив отказ на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], на искане за спиране обработването на лични данни и подаване на информация относно договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2005 г. към Централния кредитен регистър, депозирано с молба с вх. № 1610-13055/12.08.2024 г.

ОСЪЖДА Н. Г. М., [ЕГН], с постоянен адрес: обл. Пловдив, общ. Пловдив, [населено място], [улица], да заплати в полза на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата в размер на 100 лв. /сто лева/.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2046 по описа на Административен съд - Пловдив за 2024 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от получаване на съобщението .