Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер		Година	16.06.2020	Град	МЕЗДРА

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Мездренски районен		съд			ІIІ-ти наказателен	състав
На	Втори март				Година	2020

 

В публичното заседание в следния състав:

 

	Председател							Евгени Божидаров
	Съдебни заседатели
	Секретар	Валя Каменова
	Прокурор
	Като разгледа докладваното от				Съдия Божидаров
АНХ			Дело номер	72			по описа за		2020	година.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

 

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по  жалба на адв.П.Х. от АК-В.Търново  като пълномощник на Р.А.А. *** Цветомир  против Наказателно постановление №26-0000364/05.12.2019 година издадено от Началник Отдел  “Автомобилна администрация”-Враца  ,с което на  Р. А.А. е наложено на основание чл.93 ал.2  от Закона за Автомобилните Превози   административно наказание “Глоба” в размер на 500 /петстотин / лева за виновно нарушение на чл.19 ал.1 т.1 от Наредба №11 / 31.10.2002 г. на МТС .

Жалбата първоначално е подадена до РС-Враца, след което по подсъдност е изпратена на РС-Мездра .

В жалбата се твърди несъответствие между описание на нарушението, правна квалификация и относима санкционна норма , което нарушава правото на защита да се разбере какво нарушение е извършено и при какви обстоятелства . Навеждат се и доводи , че автомобилът управляван от жалбоподателя е притежавал лиценз за превоз на товари , но към момента на проверката не е бил вписан в списъка с данни за това МПС, а в същото време собствеността е прехвърлена на друго лице с договор от 14.11.2019 г. и съгласно закона новият собственик разполагал с месечен срок да извърши дължимото действие по вписване на лиценза и получаване на заверено копие от него за закупеният товарен автомобил. Въз основа на тези доводи се иска отмяна на НП като незаконосъобразно и се претендира заплащане на направени разноски от 350 лв. като адвокатски възнаграждение , платени по представеният договор за правна помощ и съдействие от 04.02.2020 г.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява и не се представлява.  Постъпила е молба от защитника с поддържане на доводите в жалбата и претендиране възлагането на направените разноски .

Въззиваемата страна  редовно призована –не изпраща представител.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

Снети са показания от  актосъставителя Т.Г. и свидетеля по акта К.К. *** установили нарушението .  Приети са множество писмени доказателства.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Предмет на обжалване е  НП № №26-0000364/05.12.2019 година издадено от Началник Отдел  “Автомобилна администрация”-Враца  ,с което на  Р А.  А. е наложено на основание чл.93 ал.2  от Закона за Автомобилните Превози   административно наказание “Глоба” в размер на 500 /петстотин / лева за виновно нарушение на чл.19 ал.1 т.1 от Наредба №11 / 31.10.2002 г. на МТС , за това , че на 28.11.2019 г. около 13,45 часа на път Е 79 КПП Ребърково , км.165+25 до бензиностанция „Пегас“, посока гр.Враца , като водач управлява т.а влекач кат.N3 марка „Рено“ с рег.№ СВ5368 РВ и полуремърке с рег.№ В3904 ЕН , извършва международен превоз на товари от РБ до  Р.Полша , видно от СМР  от 28.11.2019 г., като при проверката е констатирано ,че водачът извършва международен превоз на товари БЕЗ ДА ПРИТЕЖАВА  заверено копие от лиценз на общността за превоз на товари , като след направена справка в информационната система на ИА АА в „Лицензи“ се  установи , че автомобилът с рег.№ СВ 5368 РВ не е включен в лиценза на превозвача .

Фактическата обстановка се установява от показания на свидетелите  Г. , К. , АУАН и обжалваното НП и списък с данни на МПС с българска регистрация притежаващи лиценз за превоз на товари .

Съдът ,като прецени установената фактическа обстановка след анализ поотделно и в съвкупност на събраните доказателства , на основание жалбата и релевираните в нея доводи ,становищата на участниците  в процеса и след проверка на атакуваното наказателно постановление намира следното :

Жалбата е основателна.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа описание на нарушението, като следва да бъдат посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и наказателното постановление, и посочените като нарушени правни норми, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Като не е конкретизирал коя точно норма или норми са нарушени с описаното в наказателното постановление деяние, или е отразена несъответстваща на диспозитива правна квалификация  административно-наказващият орган е нарушил чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. По този начин се създава неяснота относно приетото от административния орган за нарушение както по описание , така и по правна квалификация  и съответно приложимата за това  санкция. При това положение, възможността за упражняване на съдебен контрол върху материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление е ограничена, доколкото в случая е невъзможно описаното в акта и в наказателното постановление поведение на наказаното лице да се подведе под точно определена правна норма, чието съдържание нарушава. Описанието на нарушенията и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление и е недопустимо позоваване от страна на наказващия орган на други документи или свидетелски показания. Осъществяваният от съда контрол е за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като всички други документи и респ. показания могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в наказателното постановление констатации. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Имайки предвид горното ,съдът намира  по отношение на соченото нарушение следното :

Административно наказателното производство е образувано  и протекло при съществено нарушение на процесуалните правила.  Налице е несъответствие на нарушението описано в АУАН и НП и неговата правна квалификация. Това несъответствие  води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, което по своето естество попада в категорията на съществените неотстраними процесуални нарушения   и като такова представлява  основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.  Цитираните несъответствия се изразяват в следното:

В текстовият диспозитив на АУАН и НП е отразено , че водача на провереният товарен автомобил е извършвал международен превоз на товари БЕЗ ДА  ПРИТЕЖАВА  заверено копие от лиценз на общността за превоз на товари , като допълнително е посочено в НП , че при справка се установява , че автомобилът не е включен в лиценза на превозвача .  Прието е нарушение на чл.19 ал.1 т.1 от Наредба № 11/ 31.10.2020 г. , която норма задължава водач на МПС при извършване на международен превоз на товари  да носи в автомобила заверено копие от лиценза на общността .Очевидно тази разпоредба за да бъде нарушена следва водачът да има копие от такъв лиценз , но да не го носи , като законодателят използва терминът „ да се намира“ в автомобила. Описанието на нарушението е отразено с изпълнително деяние изразено в извършен международен превоз  „БЕЗ ДА ПРИТЕЖАВА“, което е различно от нормата на посочената наредба установяваща не носете на заверено копие от  вече издаденият лиценз. Налице е  несъответствието в този смисъл между вменено управление на МПС без притежание на съответен лиценз , т.е при липса изначало на такъв документ , за да може да бъде притежаван , а в същото време е дадена противоречива и несъответстваща цифрова правна квалификация на така приетото нарушение свързано с не носене на необходимото копие от лиценза . Обобщено текстовото описание на нарушението говори за липса изобщо на заверено копие на лиценз за превоз на товари с управляното МПС , като е приета правна квалификация свързана , че   не се носи това копие , т.е то е налице .Двете изпълнителни деяния са взаимно изключващи се , тъй като в единият случай според правната квалификация на нарушението е налице такъв документ , но не се намира в проверяваният автомобил , докато съобразно диспозитива такъв документ изобщо липсва, като изрично в НП е пояснено , че при справка в система „Лицензи“ на ОО АА е установено , че автомобилът с рег.№ СВ 5368 РВ  не е включен в лиценза на превозвача , което означава , че няма как да се носи документ който изначало не е издаван , за да се твърди според правната квалификация , че в същото време на се е намирал в автомобила, т.е той е съществувал , но не е носен .

Това противоречие е задълбочено и в приложената санкционна норма на  чл.93 ал.2 от ЗАвП, въвеждаща парична глоба от 500 лв. за водач на МПС извършващ превоз на товари , който в момента на проверката НЕ ПРЕДСТАВИ  заверено копие от лиценза на общността , т.е отново законодателят е въвел принципно наличието на проверяваният документ , за което е въвел санкция ако НЕ СЕ ПРЕДСТАВИ .  Описанието на нарушението в НП  е изразено в това , че НЕ СЕ ПРИТЕЖАВА този документ , което очевидно е различно от неговото не представяне , т.е налице е пълно несъответствие между диспозитива на НП и приложеното санкционно основание , което води до неправилно приложение на материалният закон и е поредно основание за отмяна на НП като незаконосъбразно.

Съдът е длъжен да отбележи , че ал.1 от чл.93 ЗАвП е основание за санкция на водач , който НЕ ПРИТЕЖАВА РЕДОВНО ИЗДАДЕНИ ДОКУМЕНТИ, но наказващият орган не се е позовал на тази разпоредба с оглед приетите обстоятелства на извършеното нарушение в описателната част на НП .Дори хипотетично това да е така , то  санкцията и по това основание се явява неприложима  при приета правна квалификация по чл.19 ал.1 т.1 от наредба № 11/ 31.10.2002 г. на МТС , която е свързана с различно изпълнително деяние свързано с НЕ НОСЕНЕ на подлежащи на проверка документи, а не тяхната липса изобщо водеща до невъзможност да се притежават, тъй като   е невъзможно  да се притежават документи , които не са издадени , но е възможно да не се носят документи , които са издадени   .

При установеното наличие на  посочените съществени несъответствия между описанието на нарушението , обстоятелствата на извършване , правната квалификация и приложената за нея санкционна норма НП подлежи на отмяна като незаконосъобразно ,без да се разглеждат доводите на жалбоподателя свързани с предприети действия по снабдяване с копие от необходимият лиценз. Анализът на релевантни по това факти не може да бъде съотнесен към конкретно вмененото нарушение , тъй като наличните противоречия в различните изпълнителни деяния смесени при отразяване на нарушението , правната квалификация и приложеното основание за наложената санкция  не водят до яснота в какво същност е изразено то , за да се обсъждат относими към него факти свързани с изследване формата на вината и цялостният предмет на доказване при въззивната съдебна  проверка, тъй като в производства по ЗАНН съответният РС действа като въззивна инстанция   . Тези правни действия се извършват само при установена законосъобразност на НП , т.е при последваща проверка за неговата правилност. В случая установената незаконосъобразност на НП изключва изследване на вмененото нарушение от субективна и обективна страна като обстоятелства относно преценка за правилност на обжалваното НП .

В молбата на защитата  се иска   присъждане на направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение от 350  лв  .  С измененията на ЗАНН с ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г.  година  е уредено  присъждане на разноски  на страните в хипотеза на чл. 63  ал.3 и ал.4 ЗАНН.Разпоредбата препраща  към чл. 143 ал.1  АПК при отмяна на обжалвано НП – когато съдът отмени обжалваният административен акт, държавните такси , разноските по производството и възнаграждението за един адвокат , ако подателят на жалбата е имал такъв , се възстановяват от бюджета на органа издал отмененият акт . Поради това  на основание чл.63 ал.3 ЗАНН с уважаване на жалбата за отмяна на НП  следва да се осъди наказващият орган ОО „АА“-Враца  да заплати на жалбоподателя действително направените разноски по делото като  платен адвокатски хонорар  в размер на 350 лв. за един адвокат

Мотивиран при изложените доводи и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН  , РС-Мездра в този съден състав  

                              

 

                                          Р   Е   Ш   И:

 

 

               ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №26-0000364/05.12.2019 година издадено от Началник Отдел  “Автомобилна администрация”-Враца  ,с което на  Р. А.А. е наложено на основание чл.93 ал.2  от Закона за Автомобилните Превози   административно наказание “Глоба” в размер на 500 /петстотин / лева за виновно нарушение на чл.19 ал.1 т.1 от Наредба №11 / 31.10.2002 г. на МТС .

ОСЪЖДА на основание  чл.63 ал3 ЗАНН вр. чл. 143 ал.1 АПК  ОО „Автомобилна Администрация“ –Враца  да заплати на жалбоподателя Р.А.А. ***,  сумата от 350/триста и петдесет / лева като  действително направени разноски по делото за един адвокат  .

РЕШЕНИЕТО на основание чл.63 ал.1 ЗАНН подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен Съд-Враца  в 14-дневен срок от получаване на съобщението ,че  е обявено.

 

 

                                               Районен съдия: