Р
Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр.София, ................................
2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр. дело № 11463 описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 103383 от 24.04.2019 г.
по гр. д. № 36276/2018 г. на СРС, ІІ ГО, 72 състав, е отхвърлен предявеният
от «М.Х. ООД срещу «Ч.Р.Б. АД
иск с правно основание чл.55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на
сумата от 17 000 лв.,
представляваща гаранция по договор за присъединяване на обект на
електрическа енергия, сключен на 09.04.2012 г., като неоснователен.
Недоволен от така постановеното
решение е останал ищецът «М.Х. ООД, който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за
неправилност поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални
правила и необоснованост. По-кокретно поддържа, че съдът необосновано е приел,
че цената по процесния договор е определяема, както и че задълженията му не
били обврързани от изпълнението на други производители на ел.енергия от
възобновяеми източници, като се позовава на т.2.6. от Становище за условията за
присъединяване на производителите към електроразпределителната мрежа от
16.01.2014 г. Неправилно, на следващо място, съдът е счел, че увеличаването на
разходите за строителство и на срока за възстановяване на разходите попадали в
хипотезата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД. Излага съображения за допуснати нарушения
на съществени производствени правила, тъй като съдът не е допуснал повторна
съдебно-техническа еткспертиза, нито е обсъдил показанията на св. Г., и по този
начин е постановил решеинето си при неправилно изяснена фактическа обстановка, не е отговорил на доводите за нарушаване на
чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ, нито е отправил преюдициално запитване относно
приложението на Директива 2009/28/ЕО. Искането към към
въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и уважи иска.
Въззиваемата
страна «Ч.Р.Б. АД
оспорва
жалбата по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.263, ал.1 от ТЗ
писмен отговор. Искането към въззивната инстанция е да потвърди обжалваното
решение.
Според уредените в чл. 269 от ГПК
правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото
решение, по допустимостта – само в обжалваната му част, а относно проверката на
правилността той е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и
като съобрази инвокираните доводи и възражения във връзка със събраните
доказателства по делото, Софийски градски съд приема от фактическа и правна
страна следното:
Предявенят
пред първоинстанционния съд иск е кондикционен осъдителен при правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД – за връщане на сумата от
17 000 лв., представляваща гаранция по договор за присъединяване на обект на
електрическа енергия от 09.04.2012 г., която ответникът задържал 1) при
начална липса на основание поради нищожнжост на договора, евентуално – 2) в
условия на стопанска непоносимост.
Решението е постановено при правилно
изяснена от първо-инстанционния съд фактическа обстановка за наличието на валиден обвързващ страните договор за присъединяване на обект на
електрическа енергия - Мини ВЕЦ (МВЕЦ) „Г.“ в имот № 006144 по плана на с. Г.,
община Банско, към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р.Б.” АД, сключен на
09.04.2012 г. въз основа на предварителен договор № 1242197/29.3.2010 г. и
допълнително споразумение към него от 26.7.2011 г. Не се спори, а и видно от
представеното платежно
нареждане ищецът е превел сумата от 17000 лв., в изпълнение на чл. 42, ал. 2 от
договора, като гаранция в полза на електроразпределителното дружество, че обектът ще
бъде въведен в експлоатация в уговорения 24 месечен срок. В чл.
5 от договора
страните са уговорили, че присъединяването
ще се извърши посредством изграждане на ново електропроводно отклонение 20 kV от ЗРУ 20 kV до ст.р.стълб на
съществуващ въздушен ел.провод 20 kV „Обидим“. След получаване на разрешение за
ползването му, дружеството се задължило да придобие съоръжението чрез възмездна
сделка. Според чл. 42, ал.1 от договора, цената
за присъединяване е равностойна на разходите
за изграждане на съоръженията за присъединяване, включително реконструкцията, модернизацията и управлението на
електрическите мрежи във връзка с присъединяването на конкретния енергиен обект
за производство на ел.енергия от възобновяеми източници.
В последствие със споразумения от 24.04.2013 г. и 12.03.2014
г. договорът за присъединяване е изменен, като срокът за въвеждане на обекта
в експлоатация е продължен до
12.2017 г., а присъединяването е уговорено да се осъществи посредством реконструкция на BEЛ 20
kV Обидим
1, като изграждането
на подстанция отпаднало. Не се
спори, а и от представеното с исковата молба Становище за условията за
присъединяване на обект на производител към електроразпределителната мрежа от
16.01.2014 г., от съобразителната част на приетата съдебно-техническа
експертиза,
както и от показанията на разпитания свидетел се установява, че първоначално в изграждането на подстанцията следвало да участват шест дружества, но в последствие
останалите се отказали. На последно място безспорно е по делото, че срокът не е спазен от ищцовото дружество, поради което ответното е
задържало гаранцията.
Правилно и обосновано
първоинстанционният съд е приел, че процесният договор е сключен на основание чл. 116 от Закона за
енергетиката (ЗИ) и чл. 27 от Закона за енергията от
възобновяеми източници (ЗЕВИ), като към момента
на сключването му уредбата на присъединяването и била доразвита с Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи (ДВ, бр. 74/24.08.2004 г.). Съгласно чл.
116, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗЕ, преносното, съответно разпределителното
предприятие е длъжно да присъедини всеки производител на електрическа енергия,
разположен на съответната територия, който е сключил писмен договор с преносното
или разпределителното предприятие по цена за присъединяване, определена
съгласно действалата тогава Наредба за регулиране на цените на електрическата
енергия (ДВ, бр. 17/2.03.2004 г.). Според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
регулиране на цените на електрическата енергия (отм.), цените за присъединяване
на производители включват действителните разходи за изграждане на съоръженията
за присъединяване към мрежата на преносното или разпределителното предприятие,
като в случай, че присъединяването на производител
изисква разширение и реконструкция на преносната или разпределителната мрежа,
цената за присъединяването му включва и разходите
за това разширение и реконструкция. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 27 ал. 1 и ал. 2 от ЗЕВИ, а именно, че разходите за изграждане на съоръжения за
присъединяване на енергиен обект на производител към съответната мрежа до
границата на собственост на електрическите съоръжения са за сметка на производителя. В разпоредбата на чл. 29 ЗЕВИ е предвидено, че
при сключване на предварителен договор за присъединяване производителят на
електрическа енергия от възобновяеми източници дължи на преносното или
съответното разпределително предприятие, което го присъединява, авансово
плащане в определен размер. Предназначението на тези авансови суми е изрично
посочено в чл.29, ал.4 ЗЕВИ, за тях съществува законово основание, порази което правилно те не са
побучени при липса на основание.
Доколкото предварителният договор между
страните е бил сключен преди приемането на ЗЕВИ, приложение следва да намери
§6, ал.2 от ПЗР на закона, според който присъединяването на енергийни обекти за
производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които има
сключени предварителни договори за присъединяване към съответната електрическа мрежа,
се извършва при договорените условия, след привеждането на тези договори в
съответствие с ал. 4, по цена за присъединяване съгласно този закон и ако в
срок до един месец от обявяване на преференциалните цени съгласно § 8, ал. 1
производителят - страна по предварителния договор, внесе гаранция в случаите,
когато производителят е поел задължението за изграждане на присъединителни и други
съоръжения от мрежата съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ.
Изложеното обосновава извода от
правна страна, че в
съответствие с действащата нормативна уредба в сключения от тях договор страните са уговорили напълно валидна клауза относно
цената за присъединяване на
обекта, която
съобразно цитираните по-горе разпоредби е равностойна на разходите за изграждане на
съоръженията за присъединяване и за планираното развитие, включително
реконструкцията, модернизацията и управлението на електрическите мрежи, във
връзка с присъединяването на конкретния енергиен обект за производство на
електрическа енергия от възобновяеми източници. Клаузата е ясна и предвижда цена, която е
определяема. Изискуемостта на
задължението за нейното плащане, както и размерът й, са поставени в зависимост
от едно бъдещо сигурно събитие - изграждане на съоръженията за присъединяване,
за чието изграждане ищецът е поел задължението, съгласно чл. 25 от договора, и
в съответствие с чл. 60, ал. 5 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи (отм.). Така уговорената цена не
противоречи, а съответства на чл. 27 ал. 1 и 2 от ЗЕВИ, спрямо която не
предвижда нещо различно, а именно – че разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на
енергиен обект до границата на собствеността на електрическите съоръжения са за сметка
на производителя, а от границата на собственост на електрическите
съоръжения до мястото на присъединяване, както и разходите за развитие, включително реконструкция и модернизация
на електрическите мрежи във връзка с присъединяването, са за сметка на собственика на съответната мрежа.
Като са уговорили, че освен разходите,
нормативно определени в цитирания чл. 27, ал. 1 от ЗЕВИ, ответникът ще заплати
и тези за реконструкция, модернизация и
управление на електрическите мрежи във връзка с присъединяването на конкретния
енергиен обект, страните са предвидили по-изгодна за ищеца клауза, и това не
може да обоснове недействителността й. Ето защо правилен е изводътна СРС за неоснователност на възражението
за нищожност на договора
поради нищожност на клаузите му поради противоречие с
чл. 27 от ЗЕВИ.
Отхвърлянето на главното
основание за недействителност на договора, обуславящо връщане на задържаната по
него гаранция, налага да бъде разгледано и евентуалното – за стопанска
непоносимост. Според твърденията на ищеца в исковата молба, увеличаването на разходите за изграждането
на нов електропровод и удължаване на срока за възстановяване на вложените
средства след значителното намаляване на изкупните цени на електрическата
енергия, обосновавали наличие на стопанска непоносимост. Така изложеното също не може да лиши от
основание задържането на гаранцията от ответника. На първо място, стопанската
непоносимост, когато е налице такава, по силата на чл. 307 от ТЗ поражда
потестативното право в полза на една от страните по търговската сделка да иска
от съда да измени или прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства,
които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на
договора би противоречало
на справедливостта и добросъвестността. Прекратяването на договорната обвързаност е занапред,
поради което основанието за плащането не е липсващо, а съществува. Ето защо
дори тази хипотеза за бе налице, платената гаранция не би подлежала на връщане
на предявеното от ищеца основание. От друга страна, ищецът е търговец по
занятие, спрямо когото изискванията на закона са по-високи. Поради това, преди
да предприеме действия по сключване и изпълнение на процесния договор, той е
следвало да проучи по-внимателно рисковете от начинанието и евентуалните
затруднения при осъществяването на проекта. Евентуалното изменение на договора
и необходимостта от извършване на допълнителни разходи ищецът е могъл и е
следвало да предвиди. В тази връзка правилен е изводът на първоинстанционния
съд, че в този случай не се касае до обективна невъзможност по смисъла на чл. 81, ал. 1 ЗЗД, а до виновно неизпълнение по смисъла
на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД,
съгласно който, обстоятелството, че длъжникът не
разполага е парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава
от отговорност. Напълно
следва да бъде споделен и изводът, че сключеният договор не предвижда изпълнението на задълженията на ищеца да
е обвързано с такова от други производители на ел.енергия от възобновяеми
източници.
Становището от 16.01.2014 г. не е част от договора и съответно – не предвижда
солидарност между ищеца и останалите търговци, които са имали сходни намерения,
но са се отказали от тях. Грешката в преценката, че при изпълнение на договора
ищецът ще бъде улеснен от участието и на други производители, е правно
ирелевантна, поради което не може да бъде противопоставена на ответника. Също
така непротивопоставима е и очакването за печалба, респ. че обстоятелство, че
ищецът се е излъгал в това, колко бърза ще бъде възвращаемостта на разходите и
колко голям ще бъде маржът на приходите. Същественото в случая е, че
нищожността е начална и следва да е налице при сключването на договора. Поради
това, ищецът не може да извлича недействителност от факти, настъпили след
сключването на договора.
На последно място, изцяло следва
да бъде подкрепено становището, че Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009
г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, няма пряко
приложение, а подлежи на транспониране в националното законодателство на
страните-членки, което за Република Б. е изпълнено с приемането на Закона за
енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 35 от 3.05.2011 г.).
Както това
е посочено в т.1 от Постановлението на Пленума № 1/1979 г. на ВС, първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице
в имуществото на друго. Такава начална липса на
основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт, а също така и когато предаването е станало без наличието на някакво правоотношение. Настоящият
случай не е такъв – ответникът е задържал предоставената му по силата на
валидно сключен договор гаранция за изпълнение на конкретно поети задължения в
срок, който и след продължаването му не е бил спазен. Следователно, за нето са
били налице всички основания да задържи сумата от 17 000 лв. Това обуславя
неоснователност на иска за връщането на същата сума като платена при начална
липса на основание. Ето защо и поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции и в упражнение на
правомощията си по чл.271 от ГПК, въззивнта инстанция е длъжна да потвърди
обжалваното решение.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и 8 от ГПК въззивникът «М.Х. ООД следва да
бъде осъден да запланти на ваззиваемото «Ч.Р.Б. АД сторените във въззивното производството
разноски, в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
При
тези мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 103383 от 24.04.2019 г. по гр. д. № 36276/2018 г. на СРС, ІІ
ГО, 72 състав.
ОСЪЖДА «М.Х. ООД с ЕИК-*****, със седалище
и адрес на управление: гр. Разлог, ул. „*****, със съдебен адрес: гр.
Благоевград, ул. „*****, чрез адв. Т., да заплати на
основание чл. 78, ал. 3, във връзка с ал. 8 ГПК на «Ч.Р.Б.» АД с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*****, сумата 200 лв., представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.