№ 383
гр. Перник, 20.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА В. ИВАНОВА-
СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА В. ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20241700500296 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 27 от 20.02.2024 г., постановено по гр.д. № 66/2023 г. Районен съд - Р.
е признал за установено, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗУТОССР, по отношение на
ответниците „Кредитинс груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
и съдебен адрес гр. София, ул. Манастирска 21, район Слатина, и Териториално
подразделение на НОИ – гр. Перник, че трудовите правоотношения на ищеца А. Т. М., ЕГН
**********, с адрес за съобщения и призоваване: с. Старо село, общ. Р., обл. Перник, с
първия ответник, са възникнали на 01.04.2014 година и са прекратени на 01.08.2017 година,
при пълно работно време, на длъжност „технически сътрудник“, като този период се
признава за трудов и осигурителен стаж. С решението съдът се е произнесъл и относно
разноските.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от
Териториално подразделение на НОИ – гр. Перник, с която постановеното от
първоинстанционния съд решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно,
постановено при неправилни фактически констатации и неправилно установена фактическа
обстановка по делото. Наведени са твърдения, че съдът е постановил атакуваното решение,
без да е обсъдил в цялост всички налични по делото доказателства, въз основа на което е
достигнал до неправилни изводи. Сочи се, че атакуваното решение е постановено в пълно
противоречие със законовите разпоредби на ГПК, както и в нарушение на разпоредбите на
1
ЗУТОССР. С въззивната жалба се излагат съображения, че ищецът не е доказал по
категоричен и безспорен начин упражняването на трудовата дейност в „Кредитинс груп”
ЕООД със задължителните доказателствени средства, съгласно разпоредбите на ЗУТОССР.
На следващо място се твърди, че депозираната искова молба също не отговаря на
установеното в ЗУТОССР, чиито изисквания сочи за абсолютна процесуална предпоставка
за допустимостта на иска и обуславя наличието на правен интерес от иска. В продължение
се отбелязва, че решаващият съд е допуснал разпит на свидетели, без да бъдат приложени
писмени доказателства, относно това, дали същите са работили или изпълнявали длъжност
при същия работодател за процесния период. С жалбата се излагат твърдения, че А. М. не е
доказал в хода на първоинстанционното производство по безспорен и категоричен начин, че
за претендирания период от време е полагал труд като работник или служител по трудово
правоотношение в „Кредитинс груп“ ЕООД. Прави се допълнение, че първата инстанция
неправилно е кредитирала представеното копие на трудов договор по делото, тъй като в
него не е посочено лицето, представляващо дружеството и подписало договора за
работодател, както и не са вписани необходимите данни досежно личната карта на М.,
образование, специалност и т.н. За недопустимо се сочи да се претендира стаж по съдебен
ред, за който е установено, че не е полаган и за който са извършени проверки и категорично
е доказано, че не е полаган. По подробно изложените аргументи за неправилност на
атакуваното решение жалбоподателят моли съда за неговата отмяна. С въззивната жалба не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от А. Т. М., чрез адв. Л. П., с който
се оспорва подадената въззивна жалба. Твърди се, че същата е изградена върху наслагване
на внушения и излагане на факти, които противоречат на събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Оспорени са всички направени с въззивната жалба твърдения, като се
излагат подробни съображения в тази насока. На следващо място се сочи, че въззивната
жалба е изготвена на база неистини и противоречия със събрания по делото доказателствен
материал. Намира, че неясно остава дори кой стаж се оспорва от ТП на НОИ – Перник – от
01.04.2014 г. или от януари 2017 г. В продължение сочи, че НОИ не е страна по трудовия
договор и не може със средствата на държавна принуда да заличава правните последици по
трудов договор, който дори и в контролното производство е признат за възникнал през 2014
г. Въз основа на изложените аргументи се моли съда да задължи ТП на НОИ – Перник да
конкретизира кой стаж оспорва - от 01.04.2014 г. или от януари 2017 г. Предвид изложените
в отговора съображения се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Моли се съда да бъде упражнен
съдебен контрол и да обяви задължителните предписания под номер ЗД-1-21-
00892103/10.03.2021 г. за незаконосъобразни. Прави се искане за присъждане на сторените
по делото разноски.
Направено е доказателствено искане: да бъдат приети по делото трудовите досиета
на свидетелите в дружество „Кредитинс груп“ ЕООД: за Ирина Любомирова Атанасова:
– трудова книжка с оформен трудов стаж в дружество „Кредитинс груп“ ЕООД за
2
периода 02.06.2017 г. до 11.05.2018 г.;
- молба за прекратяване на трудов договор до управителя на „Кредитинс груп“ ЕООД
от 08.05.2018 година;
- трудов договор номер 13 от 02.06.2017 година;
- справка за заверени уведомления по чл. 62 от КТ за сключване и прекратяване на
трудов договор, съответно от 05.06.2017 и 11.05.2018 година;
- справка за възнаграждение на кредитополучателката Ирина Атанасова издадена от
Кредитинс груп ЕООД на 01.03.2018 година;
за Валентин Делков Рогов:
- трудов договор номер 8 с дружество „Кредитинс груп“ ЕООД от 06.11.2014 година;
- трудова книжка с оформен трудов стаж в дружество „Кредитинс груп“ ЕООД за
периода 07.11.2014 година до 02.07.2015 година.
По искането на въззиваемия да бъде изпратена преписката на Окръжна прокуратура
Перник, която да установи дали написаното „Извършвани са проверки от контролни органи
на НОИ и е установено по категоричен и безспорен начин, че същите не са имали дейност и
са създадени единствено и само за черпене на средства от ДОО“ не представлява
съставомерно деяние с оглед на факта, че М. е счетоводител и такова поведение от негова
страна би било съставомерно, съдът следва да се произнесе след шриключване на
производството.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и
261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговорът към нея страните не са се позовали и не са
направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция
нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което
за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати
от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният
съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Досежно направеното с отговора на въззивната жалба доказателствено искане - да
бъдат приети по делото трудовите досиета на свидетелите /Ирина Любомирова Атанасова и
Валентин Делков Рогов/ в дружество „Кредитинс груп“ ЕООД, настоящият състав на съда
намира, че следва да се произнесе по същото в открито съдебно заседание, след
предоставяне възможност на насрещната страна да вземе становище по искането. В
допълнение следва да се отбележи, че с протокол от 28.11.2023 г. районният съд е приел
представените писмени доказателства по делото, включително копие на ведомости за
заплати, сред които и тези на Ирина Любомирова Атанасова и Валентин Делков Рогов.
3
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.06.2024 г. от
11:25 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по направеното доказателствено искане за приемане на
писмени доказателства, приложени с отговора на въззивната жалба за открито съдебно
заседание.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
обективирания в него доклад по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4