№ 5726
гр. София, 30.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110158985 по описа за 2023 година
Предявен е от „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД ,ЕИК : *********, против Столична
Община, осъдителен иск , с правно основание чл. 410 от Кодекса за застраховането КЗ/,
вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 54,26лв., представляваща регресно
вземане по щета № 44012132136586, ведно със законна лихва от 27.10.2023год. до
окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че на 14.12.2021год. в гр.София ,бул.“Ломско шосе“ ,в посока
ж.к.“Надежда“ ,при моста е настъпило ПТП с участие на застрахован при него по
застраховка „Каско на МПС“ – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ0998МТ.
Твърди, че причина за ПТП е несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в
следствие на което са нанесени щети на автомобила. Посочва, че отговорност за ремонта и
поддръжката на пътя, където е настъпило местопроизшествиетото има ответникът. Твърди,
че е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размер на 39,26лв.,чрез
прихващане с насрещно задължения на застрахования за премии по застрахователния
договор. Претендира от ответника заплащането на тази сума ,ведно с ликвидационни
разноски от 15лв. или сумата в общ размер от 54,26лв.Претендира деловодни разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, тъй като твърди, че не е доказано, че
причина за процесното ПТП е несигнализирана и необозначена дупка на пътното платно.
Въвежда възражение за съпричиняване на вредите, тъй като произшествието е настъпило
поради това, че водачът на процесния автомобил се е движел с несъобразена скорост. Ето
защо моли съдът да отхвърли иска като недоказан и неоснователен.Претендира деловодни
разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
От представената по делото Комбинирана застрахователна полица №
440121191005757/18.08.2021год., неоспорена по делото, съдът приема за установено, че
ищецът „ДЗИ –Общо Застраховане“ЕАД и М. Х. Б. е бил сключен договор за имуществена
застраховка на “Каско +”, съобразно общите правила на застрахователя, приложени по
делото. Застраховката била сключена за л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ0998МТ ,с
1
период на покритие от 00,00часа на 18.08.2021год. до 24,00часа на 17.08.2022год.Уговорено
е дължимата застрахователна премия в общ размер от 450лв. да се плаща на четири равни
вноски ,всяка в размер на 114,75лв.
От Уведомление за щета по застраховка ,подадена на 15.12.2021год. до „ДЗИ-Общо
Застраховане“ЕАД от собственика ,се установява ,че в срока на застрахователното
покритие,а именно на 14.12.2021год. ,застрахованото МПС е претърпяло увреда – предна
лява гума ,след като водача М. Б. е посочил,че при движение по бул.Ломско шосе,посока
кв.Обеля,преминал пред дупка на пътя около 100/40 м.
Същите вреди по застрахованият автомобил от реализираното ПТП се установяват и от
преписката по образуваната при ищеца претенция – опис на претенция
№44012132136586/15.12.2021 год. ,въз основа на който е изготвена калкулация по претенция
от 15.12.2021год. и с Ликвидационен акт от 16.12.2021год. е определено обезщетение в
размер на 39,26лв.Тъй като застрахователната премия била в размер на 450лв.,а внесена
била сумата от 229,50лв. и дължима 229,50лв.,сумата ,определена за обезщетение не е
изплатена ,а е удържана като вноска.
На ответника Столична Община е изпратена от ищеца регресна покана,получена на
24.02.2022год. ,с която се претендира сумата от 54,26лв., от която 39,26лв. – стойност на
щетата и 15лв. ликвидационни разноски.
С писмо от 04.03.2022год. Столична община е възразила и е отказала плащане на
ищеца по регреса.
Разпитан в хода на съдебното производство е свидетелят М. Б. ,който сочи ,че е
управлявал лек автомобил Фолксваген „Пасат“ през 2021 г.,зимата,около 18,00-19,00ч
,когато претърпял произшествие.Сочи ,че се движел по бул.Ломско шосе в посока кв.Обеля
,като преминавайки през мост , попаднал в дупка и спукал предна лява гума и изкривил
джанта. Сочи ,че дупката била в центъра на пътното платно,била голяма,но не може да
посочи размерите й.Твърди и че е движел около нормалната,според пътните условия,същата
не била висока.Сочи и че нямало знаци обозначаващи я.Не бил уведомил КАТ,а подал
уведомление до застрахователя.
Прието по делото е заключение по съдебно – автотехническа експертиза на вещото
лице Й. Й., което в съдебно заседание ,след като изслуша показанията на свидетеля ,
посочва, че извежда категоричен извод за механизма за настъпване на произшествието,а
именно преминавайки през дупка на пътното платно с размери около 100/40 ,на моста преди
кв.Обеля.Вещото лице сочи ,че щетите по лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №
СВ0998МТ са в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 14.12.2021год. в
гр.София произшествие.
Според вещото лице стойността ,необходима за възстановяване на щетите по
автомобила ,изчислени по средни пазарни цени към датата на ПТП е 62,11лв.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност.
За възникване на регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване е необходимо наличието на валиден договор за застраховка имущество между
ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е
ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното
събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ. множество
2
такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на съответния служител/и се
презумира до доказване на противното, което е в тежест на ответника. В тежест на ответника е да
докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са
за положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него
поведение на водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
От анализа на представите по делото писмени доказателства съдът приема, че
между ищеца в качеството му на застраховател и собственикът на л.а. „Фолксваген Пасат“ с
рег. № СВ0998МТ ,с период на покритие от 00,00часа на 18.08.2021год. до 24,00часа на
17.08.2022год.
От представения по делото писмени доказателства – уведомление до застраховател и
обяснения от водач,а и от показанията на св.Б. се установява, че на 14.12.2021год. в
гр.София е настъпило ПТП, при което застрахованото при ищеца МПС е преминало през
дупка на пътното платно, вследствие на което на предна лява гума на последното са
настъпили увреждания.
В подкрепа на горния извод следва да се ценят и събраните гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Б. - водач на увредения автомобил, който посочва, че преминаването
през дупката на пътното платно е именно причината за настъпването на увредата,нямало е
как да бъде заобиколен участъка,а и не е имало поставени знаци ,обозночаващи ,че се
извършва ремонт на този участък от пътя. В същото време ответникът не установява
различен механизъм на произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка
с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все
обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно доказване.
Ето защо, съдът приема за доказана по делото причинно–следствена връзка между
обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да
поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация.
Установено е, че за нанесените увреждания по л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. №
СВ0998МТ при ищеца е била заведена щета , по която след направена оценка на щетите е
определено застрахователното обезщетение в размер на 39,26 лева.
Действително тази сума не е платена на застрахованото лице ,но за
застрахователя,съгласно ликвидационен акт от 16.12.2021год. е направил прихващане ,с
дължимите по застраховката „Каско „ застрахователни премии.
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява, механизма на
настъпване на ПТП,както и че изобщо не е налице ПТП ,по смисъла на ЗДвП са
неоснователни.
На първо място е налице ПТП ,по смисъла на § 6 ,т.30 от ДР на ЗДвП ,тъй като е
налице събитие,възникнало в процеса на движение на превозното средство и предизвикало
повреда .Също така , съгласно чл.125 от ЗДвП,посещението на местопроизшествието от
службите на контрол на МВР не е било задължително.В случая обаче са събрани и гласни
доказателства като показанията на св.Б. са конкретни. Същият сочи участъка от пътя, на
който се случило ПТП –при движение по Околовръстен път, на моста преди
кв.Обеля.Показанията му възпроизвеждат непосредствени възприятия, безпротиворечиви са
и следва да бъдат кредитирани, тъй като напълно се подкрепят от събраните писмени
доказателства, както и от категоричното заключение на съдебната автотехническа
експертиза относно вида на вредите, настъпили именно в причинна връзка с описания
механизъм на ПТП.
3
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ сумата на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 62,11лв.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина за
процесното ПТП и щети на застрахования лек автомобил е било необезопасено препятствие
на пътното платно – дупка .
Между страните по делото не е спорно, че пътят, на който се е осъществило
произшествието е част от общинската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и
поддържа от Столична община. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за
пътищата регламентира собствеността върху общинските пътища, като за титуляр на
правото на собственост върху същите е определена Общината. На основание чл. 31 и от
Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините. Следователно Столична община като собственик на общински
пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по
искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се
обосновава и от факта, че служители на ответника не са положили дължимата грижа да
обезопасят препятствието на пътното платно, каквото се явява дупка като по този начин са
предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея. Посочената дупка на
пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че същата да е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите за неравности и др. подобни, а и да е имало
каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
ответника, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му
в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС
не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и несигнализирана дупка, не представлява предвидимо препятствие
по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото
ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования,поради това съдът
намира претенцията на ищеца –застраховател за основателна за пълния претендиран размер
4
от 54,26 лева, с вкл. ликвидационни разходи в размер на 15лв.,ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба /27.10.2023год./ до окончателното й заплащане.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Същият е доказал разноски в размер на такива в общ размер на 548лв., от които 50
лева – държавна такса, 300 лева – за експертизи, 30 лева – за свидетел и 168лв. адвокатско
възнаграждение ,съгласно представеното по делото пълномощно и доказателства за
заплащането му.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ,с адрес в гр.София,ул.“Московска“ № 33,
да заплати на ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* ,със седалище и
адрес на управление в гр.София, район „Триадица“,бул.“Витоша“ № 89Б на основание
чл.410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 54,26лв., представляваща
заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, щета №
44012132136586 , за вреди от ПТП , настъпило на 14.12.2021год. в гр.София, ведно със
законната лихва от 27.10.2023год. до окончателното й заплащане ,както и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 548лв. ,представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5