РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Девня, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Д. ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от Д. ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20233120101092 по описа за 2023 година
Предявени са от Ж. Р. С., ЕГН: ********** и М. В. С., ЕГН:
**********, двамата с адрес: с. Ст. К., обл. Варна, чрез пълномощника си -
адв. К. К. срещу ЗК „ПРОГРЕС“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Ст. К., обл. Варна, представлявана от председателя И. В.И.
обективно съединени искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищците сума в общ размер на 2 596, 86
лева, представляваща част от полагащата се арендна цена по Договор за
аренда от 29.05.2019 г. и Договор за аренда от 20.05.2019 г. в размер на 45 лева
на декар, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; сума в
размер на 513, 66 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
01.01.2022 г. до 15.10.2023 г. и сума в размер на 288 лева, на основание чл. 55
ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищците излагат в исковата молба, че по силата на Договор за аренда
от 29.05.2019 г., сключен между Ж. Р. С., ЕГН: **********, като
АРЕНДОДАТЕЛ и ЗК „ПРОГРЕС”, ЕИК: *********, като АРЕНДАТОР,
който договор е вписан в АВ - СВ гр. Девня като акт № 116, том 2, дело №
518/2019 г., вх. рег. № 1441/31.05.2019 г. ищецът е предоставил за възмездно
ползване собствените си недвижими имоти - земеделска земя,
представляващи: поземлен имот е идентификатор ********* по КККР на с. Ч.,
община Вълчи дол, област Варна, местност Ч., категория 2, НТП Нива, с площ
1
6, 206 дка; поземлен имот е идентификатор ********по КККР на с. Ст.К.,
община Вълчи дол, област Варна, местност С., категория 3, НТП Нива. с площ
11, 304 дка; поземлен имот с идентификатор ******* но КККР на с.Ст. К.,
община Вълчи дол, област Варна, местност А., категория 3, НТП Нива, с площ
10, 800 дка; поземлен имот е идентификатор ***** но КККР на с.Ст. К.а,
община Вълчи дол, област Варна, местност Д******, категория 3, НТП Нива,
с площ З, 501 дка; поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с. Ст.
К., община Вълчи дол, област Варна, местност Г********, категория 7, НТП
Нива, с площ 0, 433 дка; поземлен имот е идентификатор ********* по КККР
на с. Ст. К., община Вълчи дол, област Варна, местност ГО********,
категория 7, НТП Нива, с площ 3, 263 дка; поземлен имот е идентификатор
******** но КККР на с. Ст. К., община Вълчи дол. област Варна, местност
К*********, категория 2, НТП Нива, с площ 8, 001 дка и поземлен имот с
идентификатор ******** по КККР на с. Ст. К., община Вълчи дол, област
Варна, местност А*******, категория 3, НТП Нива, с площ 4, 200 дка, като
общата площ на арендуваните земи била 47, 708 дка. По силата на този
договор през стопанската 2020/2021 год. АРЕНДАТОРЪТ ЗК „ПРОГРЕС“ е
ползвал имота. С АНЕКС от 16.11.2020 г., на основание чл. 27 ал. 1 т. З от
Закона за арендата в земеделието, по взаимно съгласие между страните
действието на посочения по - горе Договор за аренда е било прекратено,
считано от 30.09.2021 г. Твърди се в молбата, че до м. октомври 2023 г. ЗК
ПРОГРЕС” е изплатила на ищеца по банков път като арендно плащане за
стопанската 2020/2021 г. сума в размер на 3 101, 02 лева, представляваща част
от договореното арендно плащане в размер на 65 лева на декар.
Твърди се също така, че по силата на Договор за аренда от 30.05.2019
г., сключен между Ж. Р. С., ЕГН: ********** и М. В. С., ЕГН: **********,
като АРЕНДОДАТЕЛ И и ЗК „ПРОГРЕС”, ЕИК: *********, като
АРЕНДАТОР, който договор е вписан в АВ - СВ гр. Девня като акт № 136,
том 2, дело № 538/2019 г., вх. рег. № 1483/03.06.2019 г. двамата ищци са
предоставили за възмездно ползване съсобствения си недвижим имот -
земеделска земя, представляващ поземлен имот с идентификатор *********
но КККР на с. И., община Вълчи дол, област Варна, местност К********,
категория 4, НТП Нива с площ 10, 000 дка. По силата на този договор през
стопанската 2020/2021 год. АРЕНДАТОРЪТ ЗК „ПРОГРЕС“ е ползвал имота,
като с АНЕКС от 16.11.2020 г., по взаимно съгласие между страните договора
е бил прекратен, считано от 30.09.2021 г. Твърди се, че до м. октомври 2023 г.,
ЗК „ПРОГРЕС " е изплатила на ищците само част от дължимото за
стопанската 2020/2021 г. арендно плащане, а именно сумата от 650 лева, т.е.
65 лева на декар при дължими 110 лева на дка.
Излага се, че съгласно раздел 5 на всеки от двата Договора за аренда
АРЕНДАТОРА дължи арендно плащане в размер на 25% от дохода/добива/ на
декар арендна земя, които заплаща не по - късно от края на календарната 2021
г. Сочи се също, че за стопанската 2020/2021 г. ЗК„ПРОГРЕС” е изплатила на
останалите арендодатели и наемодатели, между които Ж. П. И., И. К. П. и И.
2
В. И., предоставили й земи в землището на с. Ст. К. и с. И. рента в размер на
110 лева/дка. Ищците считат, че ответникът им дължи още общо 2 596, 86
лева, представляващи останалата част от дължимото арендно плащане в
размер на още 45 лева на декар, от които 2 146, 86 лева по Договор за аренда
от 29.05.2019 г., и 450 лева но Договор за аренда от 30.05.2019 г. Заявяват, че с
писмо от 06.06.2023 г., получено на 07.06.2023 г. са поканили Председателя на
ответната кооперация в срок до четиринадесет дни от получаване на писмото
да им изплати дължимата сума в общ размер на 2 596, 86 лева по
предоставената му банкова сметка, но до настоящия момент той не е сторил
това. Поради това за тях възникнал правен интерес от предявяване на
настоящите искове за главница и дължими лихви за забава. Излагат също така
в исковата си молба, че при подписването на Анексите от 16.11.2020 дъщеря
им Я. Ж.ва Р.а, като техен пълномощник, от тяхно име за тяхна сметка е
заплатила на нотариус Александър Никитов изцяло дължимите нотариални
такси и таксата за вписване на анексите към Агенция по вписванията. Сочат,
че от страна на ЗК „Прогрес“ не са плащани такси по тази сделка. Въпреки
това, преди сделката, Председателят на кооперацията поискал от ищците да
заплатят към кооперацията такса за прекратяване на двата Договора за аренда
в общ размер на 288 лева с включен ДДС, които те заплатили в брой и за което
им били издадени фактура № 991/12.11.2020 г., квитанция от 12.11.2020 г. и
касов бон и фактура № 992/12.11.2020 г., квитанция №77/12.11.2020 год. и
касов бон. Считат, че сумата е получена от ответника без основание и
претендират връщането й, ведно с дължимата върху нея законна лихва. Молят
за уважаване на исковете и присъждане на съдебно - деловодните разноски и
адвокатско възнаграждение.
В постъпил в срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез проц.
представител – адв. А. П. оспорва исковете изцяло като неоснователни.
Заявява, че с двамата ответници са били в договорни отношения по силата на
сключени договори за аренда до 30.09.2021 г., от която дата договорите са
били прекратени по искане на ищците. Твърди, че за ползването на
предоставената за обработка земя за стопанската 2020/2021 г. на ищците се
дължи рента както следва: 57, 708 дка х 65 лева = 3 751, 02 лева, която ищците
признават че са получили. Рентата за двамата ищци била заплатена по сметка
на ищеца Ж. С. по настояване и на двамата ищци пред ЗК „Прогрес“. Сочи, че
на дата 03.12.2021 г. е преведена по банков път с основание „рента“ по сметка
на ищеца Ж. С. сума в размер на 3 060, 02 лева, а на 05.04.2022 г. е изплатена
по банков път рента в размер на 931, 17 лева, т.е. налице е плащане в размер на
3 991, 19 лева. За разликата от 240, 17 лева обяснява, че е дължима към М. С.
по договор за наем №18 от 28.06.2019 г, сключен с наследниците на М. Д. М.,
сред които е и М. С., където същата се легитимира с 1/8 от предоставената
наследствена земя за обработка по този договор с обща площ 23, 311 дка, т.е.
за М. С. е само за ид. ч. от 2, 914 дка. Тъй като този договор не е прекратен се
дължало авансово плащане за стопанската 2022 г., което по настояване на
ищцата било изплатено по нейна лична банкова сметка и не е предмет на
3
настоящото производство. Твърди също така, че всички
арендодатели/наематели за стопанската 2020/2021 г. са получили от ЗК
„Прогрес“ плащане на рента/ наем в размер на 65 лв/дка, съгласно взето
решение на ОС /редовно годишно отчетно събрание/ на ЗК“Прогрес“,
проведено на 30.04.2022 г. в с. Ст. К., обективирано в Протокол № 44 в т.7
„Председателя на събранието предложи на ОС да определи рента за 2021 г. в
размер на 65лв/дка в съответствие с договорите като равностойност на 25% от
дохода на декар и да бъде утвърдено решението на УС за авансова рента за
2022 г. в размер на 45 лв/дка.“ Т. е. заплатените на другите арендодатели в
повече 45 лв/дка са авансово плащане за следващата стопанска година,
каквото за ищците не се дължи, предвид прекратените им договори с
кооперацията. На това основание моли за отхвърляне на предявената от
ищците претенция. По претенцията с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД в
размер на 288 лева сочи, че сумата е заплатена доброволно от инициатора/те
за прекратяването на договорите и не подлежи на възстановяване, като
компенсираща разходите по подготовка и подписване на Договора за
аренда/наем. Моли и тази претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и
недължима за репарация, ведно с акцесорните последици за лихви.
Претендира разноски.
В с.з. страните участват лично и чрез проц. си представители, които
поддържат позициите си по спора.
Във връзка с оспорването на редовността на исковата молба, касаеща
упълномощаването на проц. представител на ищците е допусната СГЕ по
делото, чието заключение установява, че подписите, положени в договора за
правна защита и съдействие и пълномощното, представени ведно с исковата
молба, не са положени от двамата ищци.
С нотариално заверена писмена молба двамата ищци са потвърдили
представителната власт на адв. К. К. и извършените от него проц. действия по
делото, свързани с подаването на исковата молба. С оглед на това и съдът е
приел предявения иск за допустим и е дал ход на делото.
След преценка на събраните доказателства по отделно и в
съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:
По делото няма спор и е прието за безспорно между страните с
доклада на съда, че през стопанската 2020/2021 г. ответникът е ползвал общо
57, 708 дка земеделски земи, собственост на ищците въз основа на сключени
между тях договори за аренда срещу което им е заплатил арендно плащане за
тази стопанска година в размер на от по 65 лева на дка или общата сума от 3
751, 02 лева.
От представено банково извлечение от Банка „ДСК“ се установява,
че с два превода, осъществени на посочените в отговора на исковата молба
дати кооперацията е превела по сметка на ищеца Ж. Р. С. сума в общ размер на
3 991, 19 лева.
4
Видно от представените анекси към сключените между
кооперацията и ищците договори за аренда, действието на двата договора е
прекратено, считано от 30.09.2021 г.
Приети по делото са още 4 бр. договори за аренда на земеделска
земя, находяща се в зелището на с. Ст. Караджа и други съседни землища,
сключени между ответника и други физически лица през 2018 - 2019 г. при
същите условия.
Видно от Протокол №44/30.04.2022 г. от проведено годишно отчетно
общо събрание на ЗК“Прогрес“ с. Ст. К. е, че на същото, по предложение на
Председателя на кооперацията е взето единодушно решение да се определи
рента за 2021 г. в размер на 65 лв/дка в съответствие с договорите като
равностойност на 25% от дохода на декар и да бъде утвърдено решението на
УС за авансова рента за 2022 г. в размер на 45 лв/дка.
По делото е допусната ССчЕ и допълнителна ССчЕ, чиито
заключения са неоспорени от страните и кредитирани от съда като обективно
и компетентно изготвени. От същите се установява следното:
- общия размер на изплатената рента от ответника за стопанската
2020/2021 г. за арендована земя в землището на с. Ст. К. и с. И., обл. Варна,
вкл. и плащанията, направени през м. април 2022 г. е 1 230 282, 69 лева при
арендована земя 11 753 дка.
- размерът на средното рентно плащане, направено от ответника за
стопанската 2020/2021 г. за арендовани земеделски земи в същите землища,
вкл. и плащанията, направени през м. април 2022 г. е 104, 68 лв/дка.
- на други трима арендодатели със сключени с ответника договори за
аренда за стопанската 2020/2021 г. е изплатена рента в размер на от по 110
лв/дка.
Представено е писмо от няколко арендодатели, сред които и двамата
ищци до Председателя на ЗК“Прогрес“ с. Ст. К., получено от него на
07.06.2023 г., с което той е бил поканен в срок до четиринадесет дни от
получаване на писмото да изплати на ищците сума в общ размер на 2 596, 86
лева по предоставена му банкова сметка.
Видно от фактура № 991/12.11.2020 г. и фактура № 992/12.11.2020 г.,
квитанции към тях и касови бонове е, че те са заплатили на кооперацията сума
в общ размер на 288 лева като такса за прекратяване на договорите им за
аренда.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
С чл. 5 от процесния договор за наем е уговорено наемното плащане
да е в размер на 25 % от дохода/добива на декар наета земеделска земя, като
наемното плащане следва да се извърши в срок до края на календарната
година. Доколкото в текста на договора не е записано нещо в повече съдът
5
приема, че размера на наемното плащане се определя от цената на
реализираната продукцията на кооперацията. Следователно начина на
изчисление на дължимото наемно плащане е да се определи общата
обработвана от ответника площ, общите добиви от вида земеделски култури,
отглеждани от ЗК “ Прогрес “ за стопанската 2020/2021г., паричната стойност
на добивите от цялата площ, обработвана от ответника и 25 % - ната част от
стойността на добива за 1 дка. Ищците не ангажират доказателства за това, че
претендираната сума в размер на 110 лева за декар земеделска земя се равнява
на 25% от дохода/добива на ответника за стопанската 2020/2021 г., въпреки, че
изцяло върху тях лежи доказателствената тежест за това. Претендирайки
парично плащане в процент от добива на ответника, ищците следваше да
докажат какъв среден добив е реализирал той от декар земеделска земя и от
какви култури, каква е била средната единична пазарна цена на тези култури
през съответната стопанска година, за да се изчисли колко кг продукция е
добита от арендованите им земи и съответно каква е нейната парична
равностойност. Подобни доказателства по делото не са ангажирани, което
прави тази претенция на ищците недоказана.
Без правно значение е какво арендно плащане рента или наемна цена
е изплащал ответникът на други арендодатели, или наемодатели, защото всяко
облигационно отношение е самостоятелно и се регулира само според
подписания между участващите в него страни договор. Така представените с
исковата молба договори за аренда и наем на земеделска земя, сключени
между ответната кооперация и други лица са неотносими към настоящия спор
и изпълнението и плащанията по тези договори нямат връзка с предмета на
така предявения от ищеца осъдителен иск. Още повече, че ответникът доказва
възражението си, че платената в повече на някой арендодатели сума е
представлявала авансово плащане за следващата стопанска година въз основа
на решение на ОС на кооперацията, препис от което представя по делото.
По изложените съображения съдът намира предявения иск по чл. 79
от ЗЗД за неоснователен и като такъв същия следва да се отхвърли изцяло.
Предвид отхвърлянето на главния иск неоснователен се явява и предявеният
акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 513, 66 лева обезщетение за забава
за периода от 01.01.2022 г. до 15.10.2023 г.
Искът с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД съдът намира за
основателен по следните съображения:
С исковата молба са представени писмени доказателства – 2 бр.
фактури, квитанции и фискални бонове за заплатени на кооперацията от
ищците общо 288 лева с посочено основание „такса за прекратяване договор
за аренда”. Ответникът твърди, че тази сума представлява компенсация за
разходите по сключване на договорите за аренда. Съдът намира, че
независимо от наименованието „ такса„ по своята същност се касае за вид
неустойка в определен размер от 96 лева за първия ищец и 196 лева за втория,
която има обезщетителна и санкционна функция. Заплащането на подобна
6
сума от арендодателя при прекратяване на договора по взаимно съгласие обаче
е лишено от основание, доколкото не е налице неизпълнение на някакво
договорно задължение от негова страна, от което да са произтекли вреди за
арендатора. Прекратяването на договора по взаимно съгласие не представлява
неизпълнение на договорно задължение, за да се претендират вреди от
насрещната страна включително под формата на такса за прекратяването.
Отправянето на предложение за предсрочно прекратяване на договор по
взаимно съгласие е упражняване на едно законово право, следователно същото
не е неправомерно поведение, причиняващо вреди на насрещната страна, за да
се компенсира по този начин. Не може да се приеме за вярно твърдението, че
сумата компенсира разходите, извършени от кооперацията по сключването на
договорите от една страна защото те са реализирани в един по – ранен период
назад във времето, но най – вече защото в ангажираните то ищците документи
ясно е посочено основанието, на което са платени сумите. По вече изложените
съображения същите са платени без правно основание и подлежат на връщане.
Предвид изхода на делото ответната страна следва да заплати на
ищеца сторените от него разноски по уважения иск с основание чл. 55 ал. 1 от
ЗЗД за адвокатско възнаграждение в размер 69, 88 лева съразмерно на
уважения иск и държавна такса в размер на 50 лева, а ищцовата страна следва
да заплати на ответника сумата от 665, 99 лева за разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлените искове.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. Р. С., ЕГН: ********** и М. В. С.,
ЕГН: **********, с адрес: с. Ст. К., обл. Варна срещу ЗК „ПРОГРЕС“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: с. Ст. К., обл. Варна,
представлявана от председателя И. В. И. искове с правно основание чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати сума в общ размер на 2
596, 86 лева, представляваща част от полагащата се арендна цена по Договор
за аренда от 29.05.2019 г. и Договор за аренда от 30.05.2019 г. в размер на по
45 лева на декар, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане па сумата.
ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ПРОГРЕС“, ЕИК:
*********, с. Ст. К., обл. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Р. С., ЕГН: ********** и
М. В. С., ЕГН: **********, с адрес: с. Ст. К., обл. Варна сумата от 288 лева
/двеста осемдесет и осем лв./, представляваща платена без основание такса за
прекратяване на Договор за аренда от 29.05.2019 г. и Договор за аренда от
30.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 20.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
7
ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ПРОГРЕС“, ЕИК:
*********, с. Ст. К., обл. Варна ДА ЗАПЛАТИ заплати на на Ж. Р. С., ЕГН:
********** и М. В. С., ЕГН: **********, с адрес: с. Ст. К., обл. Варна сумата
от 69, 88 лева /шестдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважения иск.
ОСЪЖДА Ж. Р. С., ЕГН: ********** и М. В. С., ЕГН: **********, с
адрес: с. Ст. К., обл. Варна ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗК „ПРОГРЕС“, ЕИК:
*********, с. Ст. К., общ. Вълчи дол, обл. Варна сумата от 665, 99 лева
/шестстотин шестдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8