Решение по дело №931/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Кари – “ ЕООД, ЕИК ***********, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-353-0154585/26.06.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/.

Изложени са съображения за отмяна на заповедта като незаконосъобразно издадена – при неспазване на установената от закона форма, вкл. относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ, и в противоречие с чл. 6, ал. 5 АПК. Фактът, че се касае за повторно нарушение, не освобождавал органа да мотивира заповедта. Чрез прилагането на ПАМ нямало как да се предотврати нарушението, като след затваряне на обекта /забрана да се извършва търговска дейност и да се реализират приходи/ извършената продажба всъщност щяла да остане неотчетена с издаване на ФКБ. Посочено е, че за същото нарушение на дружеството било издадено наказателно постановление, като наложената с него имуществена санкция била заплатена. Позовава се на решение на СЕС по дело С-97/2021. Моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят „Кари – .“ ЕООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в жалбата. Моли обжалваната заповед да бъде отменена. Твърди се, че аргументите относно продължителността на срока на ПАМ били най-общо формулирани, бланкетни, като не можело да се установи каква е тежестта на соченото за извършено административно нарушение. Посочена била единствено цената на контролната покупка, за която не е издаден фискален касов бон, но не и по какъв начин е засегнат фискът. Не можело да се приеме, че ПАМ е съразмерна на извършеното административно нарушение, и че е съобразен при издаването на заповедта принципът да не се причиняват повече от необходимите вреди на нарушителя при налагането на тази ПАМ. Не ставало ясно как при запечатването на обекта за срок от тридесет дни ще може да бъде гарантирано законосъобразното отчитане на приходите от продажба от този търговски обект и с какво този срок ще допринесе за привеждането на организацията на дейност в обекта съобразно изискванията на законовите и подзаконовите нормативни актове, доколкото в търговския обект имало монтирано фискално устройство с дистанционна връзка с НАП. Акцентира върху факта, че за едно и също административно нарушение на дружеството щели да бъдат наложени две санкции, като от изложените в оспорената заповед съображения по никакъв начин не се установявало, че същата преследва цели, различни от целите, които се преследват в административнонаказателното производство, а именно - в рамките на един месец дружеството, след като не развива дейност и не реализира никакви приходи, то ще реализира пропуснати ползи и загуби, което било един вид имуществена санкция за това същото административно нарушение. Същевременно не можело да се говори за едно продължавано нарушение, което се цели да бъде преустановено. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски по списък.

Ответникът Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Оспорената заповедта била издадена от компетентен орган при спазване на разпоредбата на чл. 59 от АПК. Заповедта била издадена за неспазване на реда и начина на издаване на съответния документ за продажба, като административното нарушение се доказвало от събраните доказателства, Протокол за извършена проверка от 08.06.2024 г., както и от установената при проверката касова разлика в размер на 56,00 лв. между наличните парични средства в касата съгласно приложен опис и тези, маркирани във фискалното устройство, за които лицето изрично било декларирало писмено, че се дължат на неотчетени продажби чрез касов апарат. Касаело се за деяние с висока обществена опасност предвид неотчитането на реализирани доходи от продажби, което водило и до неотчитане на данъци. Продължителността на наложената ПАМ била съобразена с тежестта на нарушението. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението било повторно, а дружеството било вече санкционирано за същото по вид нарушение. Позовава се на разпоредбата на чл. 187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС. Неотносимо било в случая Решение от 04.05.2023 г. на СЕС, тъй като последното не давало отговор на въпроси, свързани с нарушение на Наредба № H-18, или извършено в условията на повторност, а насочвало единствено към координиране на производствата. Моли за присъждане на разноски в полза на НАП съгласно предоставения списък. Алтернативно, моли в полза на жалбоподателя да се присъди адвокатски хонорар в минимален размер.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 08.06.2024 г. от контролни органи на НАП е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 ДР ЗДДС – бистро „Момино“, находящ се в [населено място] поле, язовир Момино, обл. Хасково, стопанисван от „Кари – Филип.“ ЕООД, ЕИК**********, чиито резултати са обективирани в протокол серия АА № 0154585 от същата дата. Извършена е контролна покупка на два броя салати, два броя пържени картофи, два броя сладолед, два броя кока – кола и шаран 1,8 кг на обща стойност 56,00 лева, заплатени в брой от В. С. - проверяващ, на К. Г. – сервитьор и управител на дружеството, за която покупка не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/ - модел Датекс с индивидуален номер [рег. номер] и индивидуален номер на фискална памет № 02821875, или от кочан с ръчни касови бележки. Установена била касова разлика с наличните парични средства в касата съгласно приложен опис, в който било декларирано, че разликата се дължи на неиздаване на касова бележка.

„Кари – Филип“ ЕООД, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г./, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта ФУ, с което било допуснато нарушение на разпоредбите на цитираната наредба. „Кари – Филип“ ЕООД, като не е издало съответен документ за продажба, е извършило нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

На основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, Заповед за налагане на ПАМ № ФК-353-0154585/26.06.2024 г. - запечатване на търговски обект - бистро „Момино“, находящ се в [населено място] поле, язовир М., обл. Хасково, стопанисван от „ККари – Филип“ ЕООД, ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок от 30 /тридесет/ дни.

Заповедта е връчена на 01.08.2024 г. на управителя на дружеството.

Заповедта е оспорена пред Директора на дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който с Решение № ГДФК-14/22.08.2024 г. е отхвърлил жалбата на „Кари – Филип.“ ЕООД, ЕИК *********, като неоснователна.

Решението е връчено на 12.09.2024 г. на управителя на дружеството.

По делото са приложени: Постановление за отказ за отмяна на запечатване № ФК-ПООЗ-386/08.08.2024 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП /влязло в сила като неоспорено/; НП № 775874-[рег. номер]/26.06.2024 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на дружеството жалбоподател се налага имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено в условията на повторност нарушение, за което е наложена и ПАМ с оспорената заповед; доказателства за заплащане на сума в размер на 1600 лева, представляваща намален размер на наложеното административно наказание и др.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол /чл. 186, ал. 4 ЗДДС, чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК, на основание чл. 98, ал. 2 АПК и по аргумент от противното на чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК, така вж. Решение по адм. д. № 8318/2021 г., І отд. на ВАС/, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 АПК, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен административен орган, в установената писмена форма /чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване на нейната нищожност по смисъла на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно отмяна - по смисъла на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, резултатите от проверката на стопанисвания от дружеството жалбоподател обект са обективирани в протокол, подписан без възражения, ползващ се с материална доказателствена сила съгласно чл. 50 ДОПК /така вж. Решение по адм. д. № 6422/2019 г., VІІІ отд. на ВАС/ и неоспорен по реда на чл. 193 ГПК. В случая безспорно се установява извършването на продажба без регистрирането и отчитането й по някой от начините по чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС. На управителя на дружеството са връчени оспорената заповед и издаденото НП. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на „Кари – Филип“ ЕООД - данъчно задължено лице, чийто обект е проверен от органите по приходите, и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, не е налице предпоставката за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС „ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118“. Съгласно чл. 187, ал. 1, изр. Първо ЗДДС „при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от с. з. се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето“. По своята същност и изрично посочено е от законодателя, че запечатването на обект и забраната за достъп до него представляват ПАМ. За налагането им, което е кумулативно, е необходимо да се установи, че лицето не е издало съответен документ за продажба по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, не и, че е извършено нарушение на някоя от разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г.

Съгласно чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС „всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ“. В случая не е спорно, че „Кари – Филип“ ЕООД е задължено по чл. 3, ал. 1 Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. лице, което стопанисва и извършва продажби в търговски обект – бистро, и поради това е длъжно да регистрира и отчита тези продажби чрез издаване на фискален бон от работещото в обект ФУ. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС не съдържа изключения от субектите на регламентираното в нея задължение, поради което и задължението да регистрират и отчитат извършването им чрез издаване на фискален бон не се отнася пряко до физическото лице, което извършва продажбите в търговския обект. Адресат на наложената ПАМ е дружеството, което стопанисва обекта. Не е спорно, че е установена касова разлика между отчетеното от ФУ в обекта и наличните парични средства в размер на 56 лева, като е направено отбелязване от управителя на дружеството, че това се дължи на неиздаване на фискална касова бележка, т.е. формира се извод, че са извършвани продажби без те да са регистрирани и отчетени по някой от начините, посочени в чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС. Осъществяването на този факт и констатирането му от контролните органи са предпоставка за налагането на ПАМ от вида на процесната.

На четвърто място, налице са основания за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 5 АПК.

Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и той е длъжен при нарушение да издаде акт, с който да наложи съответните ПАМ. Поради това на анализ подлежи обоснована ли е продължителността на наложените ПАМ с конкретните факти и обстоятелства, тъй като административният орган при упражняване на правомощието си досежно определяне срока на ПАМ действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което и предмет на съдебен контрол е разполагал ли е административният орган с оперативна самостоятелност и какви са нейните предели /чл. 169 АПК/. В случая заповедта е мотивирана в съответствие с изискването по чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, определена е продължителност на наложените ПАМ - законоустановения максимален срок от 30 дни. Въпреки че са изложени конкретни факти от дейността на дружеството и относно стопанисвания от него обект, местоположение, вида на стоките, които се предлагат, не са съобразени всички обстоятелства - утежняващи или смекчаващи, имащи връзка с нарушението и въз основа на които се определят тяхната тежест, а оттам и срокът, за който се налага мярката. При липса на констатации от нарушението да са произлезли определени вредни последици за фиска налагането на ПАМ за срок от 30 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Така вж. Решение по адм. д. № 11046/2022 г., VІІІ отд. на ВАС.

Действително, целта на ПАМ е да се предотврати противоправното поведение на задълженото лице, от което за фиска биха настъпили вредни последици, както и да не се препятства осъществяването на контролните функции на приходната администрация, но в случай на налагането й след преустановяване на нарушението тя има характер на санкция, каквато функция нямат ПАМ /така вж. Решение по адм. д. № 11824/2020 г., І отд. на ВАС/. Налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи /така вж. Решение по адм. д. № 259/2023 г., І отд. на ВАС/. Дори и да се приеме, че нарушението не е преустановено, макар неговият фактически състав да е осъществен/изпълнен на 08.06.2024 г., при липсата на конкретно установени за фиска вредни последици, вкл. и по отношение размера на неотразените приходи и на данъците, които се е следвало да бъдат събрани, и които не са начислени, запечатването на обекта и ограничаването достъпа до него за срок от 30 дни, не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, а преследва цел, присъща на административните наказания съгласно чл. 12 ЗАНН, а именно - предупредителна и превъзпитателна цел, като подтиква към изпълнение на неизпълнените задължения. Нещо повече, прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска.

На пето място, съдът приема, че настоящият спор следва да бъде разрешен при съобразяване с Решение на Съда /първи състав/ от 4 май 2023 г. по дело C-97/21. Заключението на Съда по конкретно преюдициално запитване е обвързващо и създава задължение за неговото спазване, защото в обсъжданото производство Съдът на Европейския съюз не упражнява консултативна, а решаваща функция - постановява заключение, облечено във формата на съдебен акт - решение или определение /така вж. Решение по адм. д. № 680/2023 г., І отд. на ВАС/.

Съобразно диспозитива на цитираното решение „член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.“.

В конкретния случай за извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. е издадено НП № 775874-[рег. номер]/26.06.2024 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 4 във връзка с ал. 1 ЗДДС се налага на дружеството имуществена санкция в размер на 2000 лева, заплатена в намален размер. Въпреки че държавната принуда при издаването на НП и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, тъй като „допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения национална правна уредба е приета за несъвместима със Съюзното право с решението на СЕС по дело С-97/21“ /така вж. Решение по адм. д. № 1295/2023 г., І отд. на ВАС, както и Решение по адм. дело № 5818/2024 г., VІІІ отд. на ВАС, в който случай също е било извършено нарушение при условията на повторност, за което ще бъдат изложени по-долу съображения/.

На шесто място, казусът следва да бъде анализиран и с оглед Решение на Съда от 20 март 2018 г. по дело C-524/15. Решението на СЕС обсъжда хипотезата на образуване на наказателно производство за неплащане на дължимия данък върху добавената стойност, представляващо престъпление, срещу лице, на което за същото деяние вече е наложена административна санкция с наказателноправен характер по смисъла на член 50 от ХОПЕС, която е влязла в сила. В случая не са налице данни за престъпление по чл. 9 НК, изразяващо се в неплащане на дължимия данък върху добавената стойност, а – за административно нарушение по чл. 6 ЗАНН, изразяващо се в неиздаване на фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или от кочан с ръчни касови бележки, като за това нарушение са издадени оспорената ПАМ и НП. В действителност неотчитането на приходи би довело до неплащане на дължимия ДДС, размерът на който обаче нито е посочен, нито обоснован от органа, вкл. и с оглед извършването на преценка за тежестта на нарушението и в какво точно се изразяват неблагоприятните последици за фиска. Отделно от това, съобразявайки, че и при престъплението, и при административното нарушение, се касае за определено противоправно поведение на дееца, предвид цитираното решение на СЕС не се доказва по безпротиворечив начин, че водените две производства – издаването на заповед за налагане на ПАМ и на НП, и наложените санкции имат взаимно допълващи се цели. Формиран е изводът, че самото налагане на ПАМ е прекомерно с оглед тежестта на нарушението, поради което по аргумент от по-силното основание в конкретния случай кумулирането на производства и санкции съдът приема за прекомерно.

На седмо място, в случая органът е мотивирал продължителността на срока на ПАМ с факта, че процесното нарушение е извършено в условията на повторност съгласно § 1, т. 35 ДР ЗДДС, като е цитирал разпоредбата на чл. 187, ал. 4, изр. Последно от ЗДДС. Приложени са към преписката НП № 733953-[рег. номер]/30.10.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, наложената с което имуществена санкция е заплатена, и Заповед № ФК-434-0159188/03.11.2023 г. Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с които на дружеството за същото по вид нарушение се налагат административно наказание и ПАМ. Не се спори, че цитираното по-горе НП е влязло в сила и че в процесния случай се касае за извършено в едногодишен срок от влизането му в сила нарушение. На анализ подлежи обаче дали този факт е релевантен при съдебния контрол върху оспорената заповед или за изпълнението й.

Съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС ПАМ, израз на държавна принуда по чл. 22 ЗАНН, се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Налагането на ПАМ не е обвързано с образуване на административнонаказателно производство. Двете производства са самостоятелни и не е налице преюдициалност на административнонаказателното производство спрямо това за налагане на принудителна административна мярка /така вж. Решение по адм. д. № 356/2021 г., І отд. на ВАС/. Действително нормата на чл. 187, ал. 4, изр. Първо от ЗДДС предвижда, че ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. В хода на съдебното производство са представени копие от молба от дружеството по чл. 187, ал. 4, изр. Първо от ЗДДС ведно с доказателства за заплащането на наложеното административно наказание. Това не означава, че съдът може да прекрати действието на наложената ПАМ /така вж. Решение по адм. дело № 1903/2021 г., І отд. на ВАС/. Прекратяването на ПАМ на основание чл. 187, ал. 4, изр. Първо от ЗДДС не е обстоятелство, относимо към основния спорен въпрос между страните по делото, свързан със законосъобразността на заповедта, с която е наложена същата. Така вж. Решение по адм. д. № 952/2022 г., І отд. на ВАС, Решение по адм. д. № 11925/2021 г., І отд. на ВАС.

Неправилно е да се приеме, че срокът за налагане на мярката при повторно нарушение е нормативно определен на основание чл. 187, ал. 4, изр. Последно ЗДДС. Нормата на чл. 187, ал. 4, изр. Първо от ЗДДС урежда прекратяване на приложените принудителни административни мерки по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, когато бъде доказано, че глобата или имуществената санкция е заплатена. Въведената в чл. 187, ал. 4, изр. Последно от ЗДДС забрана е за отпечатване на търговския обект преди изтичането на един месец от запечатването му. Тази забрана се отнася за прекратяване прилагането на ПАМ, не и за срока за запечатване на търговския обект, предвиден в чл. 186, ал. 1 ЗДДС, който е до 30 дни и се определя с издаването на заповедта по чл. 186, ал. 3 ЗДДС. Така вж. Решение по адм. дело № 5116/2022 г., І отд. на ВАС.

За пълнота следва да бъде отбелязано и възприетото в Решение по адм. дело № 6260/2022 г., І отд. на ВАС, че извършването на нарушението, дало основание за налагане на ПАМ, при условията на повторност, не освобождава административния орган от задължението да мотивира решението си за определяне на нейната продължителността при спазване на общите правила за това. Позоваването само и единствено на данните за друго идентично нарушение на дружество не може да обоснове налагане на ПАМ за максималния нормативно установен срок от 30 дни.

Извод: оспорената заповед следва да бъде отменена.

За достигането на този извод се съобрази и практиката на ВАС при осъществен инстанционен контрол върху постановени от настоящия съдебен състав решения по сходни казуси – Решение по адм. дело № 11661/2023 г. на Първо отд., Решение по адм. дело № 7580/2023 г. на Осмо отд., Решение по адм. дело № 57/2024 г. на Осмо отд.,

Разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 143, ал. 1 и § 1, т. 6 ДР АПК /чл. 2, ал. 2 ЗНАП/, чл. 144 АПК във връзка с чл. 80 ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени разноски в общ размер от 650 лева, представляващи държавна такса и уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, които разноски следва да бъдат заплатени от НАП. Съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като неговият размер съответства на фактическата и правна сложност на делото, компенсира разумно и справедливо адвоката за положения труд във връзка с производството, а присъждането му не води до неоснователно обогатяване на страната.

Така мотивиран и на основание чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-353-0154585/26.06.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, със седалище – [населено място], да заплати на „Кари – Филип.“ ЕООД, ЕИК ********** представлявано от управителя К. О. Г., със седалище и адрес на управление - област Х., община Х., [населено място] поле, [улица], сумата в размер на 650 лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.