Р
Е Ш Е
Н И Е
№....., 13.02.2012г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На четиринадесети
декември през 2011 година,
в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: В.Г.,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 780 по описа за 2011 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.108 от Закона за
собствеността.
Постъпила е искова молба вх.№ 4114/13.12.2010г.,
конкретизирана с молба вх.№ 1042/17.03.2011г., от А.Т.М., ЕГН:********** и С.С.М.,
ЕГН-**********,*** против З.Х.С., ЕГН: ********** и Х.Х.С.,ЕГН: ********** ***,
като молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответниците, че са собственици на недвижим имот – „Дворно място,
находящо се в с.Голяма вода, Община Самуил, обл.Разград, с административен
адрес ул.”Дунав” №7, за което по ПУП на селото, утвърден със заповед №481/1932
година е отреден парцел ІІ-69 от квартал 9, с площ от 2065 кв.м., при граници и
съседи на местото: улица, парцел ІІІ-67, парцел VІІІ-68 и парцел І-70 от
квартал 9 по плана на селото и построената в източната част на местото
стопанска постройка с площ 500 кв.м. – пилчарник”, както и да бъдат осъдени да
предадат владението върху постройката, описана горе. Претендират направените в
хода на съдебното производство съдебни и деловодни разноски.
В
срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответниците представят такъв, чрез
процесуалния си представител адв.Д.Д. ***, като считат предявения иск за
допустим, но го оспорват като неоснователен. На първо място посочват, че
направеното с петитума на исковата молба искане да се приеме за установено по
отношение на двамата ответници, че ищците са собственици на дворното място, е
въпрос, който съдът произнасяйки се по гражданско дело № 217/2006г. по описа на
ИРС, е решил с влязло в сила решение. Считат, че след като със съдебен акт по
горното дело /Решение № 46/12.04.2007г./ е прекратено производството по
установителния иск, воден срещу втория ответник Х.С., поради недопустимост на
иска – липса на правен интерес, не следва съда
отново да се произнася по същия иск по отношение на този ответник. На
второ място ответниците се позовават на изтекла погасителна давност по отношение
на спорната постройка – пилчарник със застроена площ 500 кв.м., като твърдят,
че З.С. е сключил договор за покупко-продажба на процесната селскостопанска
сграда с Идриз Чауш на 06.10.2000г. и от тогава владее недвижимия имот. Не
приемат за безспорни твърденията на ищците, че процесната постройка
представлява спомагателен обект и не е самостоятелен такъв, както и че в този
смисъл била налице хипотезата на чл.92 от ЗС. Считат, че селскостопанската
сграда представлява самостоятелен обект по смисъла на закона, била с автономно
захранване с електроенергия, както и обособена със собствен водопровод. Имала и
отделна данъчна оценка, върху която заплащали данък.
В
условията на евентуалност правят възражение за заплащане на сумата от
10 000 лева за направени подобрения от тяхна страна в имота и необходими
разноски за запазването му, като претендират да им бъде признато и правото на
задържане върху имота /селскостопанска сграда пилчарник с площ от 500 кв.м./,
докато им бъда заплатена исканата сума за извършените подобрения. Претендират
направените в хода на съдебното производство съдебни и деловодни разноски.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Ищците са завели гражданско дело №217/2006г. на ИРС
срещу ответниците с правно основание чл.109 от ЗС и чл.97 ал.1 от ГПК /отм./,
приключило с влязло в сила на 09.06.2009г. решение № 46/12.04.2007г., по силата
на което били признати за собственици на процесното дворно място, като бил
отхвърлен иска им по чл.109 от ЗС по отношение на съществуващата в източния
край на имота стопанска постройка – пилчарник с площ окол 500кв.м., поради
липса на пасивна материалноправна легитимация на ответниците. В мотивите на
решение по гр.д. № 6277/2007г. на ВКС, с което на практика бил приключил спора,
съдът е посочил, че правилния способ за осъществяване на правна защита по
отношение на пилчарника е искът по чл.108 от ЗС, тъй като постройката не била
самостоятелен обект на собственост, а спомагателна стопанска постройка,
предназначена да обслужва дворното място и изградената в него жилищна сграда.
Като такава по отношение на нея важала разпоредбата на чл.92 от ЗС и тя
следвала собствеността на местото и не можела да се прехвърля, респективно да
се придобива по давност отделно от прехвърлянето на правото на собственост
върху местото и намиращата се в него жилищна сграда.
Процесния
пилчарник се ползвал от двамата ответници още от 1993 година. Те били роднини
на първоначалния собственик на целия имот Идриз Ахмед Чауш, от който ищците го
закупили, но без да включват пилчарника по изрична негова молба, понеже бил
незаконен строеж и подлежал на събаряне. В последствие ответникът З.С. с
договор от 6.10.2000г., който по същество е предварителен договор за продажба,
закупил от Идриз Чауш дворно място и посторения в него пилчарник, находящи се в
с.Голяма вода. Към настоящия момент, въпреки влязлото в сила решение по
цитираното гр.д. №217/2006г. по описа на ИРС, двамата ответници продължават да
владеят и ползват процесния пилчарник, като за периода от 1993г. до 1998г. в
него са правени ремонти.
В
хода на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза,
заключението по която е прието от страните без да бъде оспорено. Според вещто
лице, след проверка в дирекция “ТСУ” при Община Исперих и направен оглед и на
место, за процесната сграда не е издавано разрешение за строеж и протокол за
строителна линия и ниво, за същата не са подавани документи за узаконяване в
законовия срок. Тя не представлява самостоятелен обект и не отговаря на
изискванията на ЗУТ, предназначена е за отглеждане на голям брой животни и не
отговаря на санитарно-хигиенните условия за имоти, попадащи в регулация,
предназнечени за жилищно строителство. Има самостоятелно ел.захранване и водно
захранване. Съгласно представените от ответниците данни вещото лице е дало
заключение, че извършените през годините от тях подобрения в постройката, след
отчитане на амортизацията, възлизат на стойност от 2 835.00 лева.
В
производството по делото ищиците са направили съдебни и деловодни разноски в
размер на 50.00 лева – дължима ДТ и 600.00 лева адвокатско възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие № 39909/10.05.2011г.
Ответниците
са направили съдебни и деловодни разноски в размер на 80.00 лева – депозит за
възнаграждение на вещо лице и 460.00 лева адвокатско възнаграждение по Договор
за правна защита и съдействие № 3129/06.01.2011г.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество -
основателен и доказан. Същият намира правното си основание в разпоредбата на
чл.108 от ЗС – ищиците претендират собственост върху процесния имот -
пилчарник, който понастоящем ответниците
владеят без основание. За основателността на така предявения иск е необходимо
кумулативно наличието на три предпоставки: ищиците да докажат, че са собственици
на този имот; че същият се владее от ответниците и че това тяхно владение е без
основание. В обсъждане на тези предпоставки съдът приема същите за доказани.
На
първо място съдът приема за безспорно доказано, че ищците са собственици на дворно
място, находящо се в с.Голяма вода, Община Самуил, обл.Разград, с
административен адрес ул.”Дунав” №7, за което по ПУП на селото, утвърден със
заповед №481/1932 година е отреден парцел ІІ-69 от квартал 9, с площ от 2065
кв.м., при граници и съседи на местото: улица, парцел ІІІ-67, парцел VІІІ-68 и
парцел І-70 от квартал 9 по плана на селото, като са придобили този имот по
давностно владение, за което са се снабдили и с НА №90, том ІV, рег.№ 3512,
дело № 451 от 2006г. на нотариус Радомир Александров с район на действие
Районен съд гр.Исперих. Това обстоятелство се доказва и от влязлото в сила
решение № 46/12.04.2007г. по гр.д.№ 247/2006г. на ИРС, което със силата на присъдено
нещо установява в отнешенията между ищците и ответника З.С., че именно те са
собственици на посочения недвижим имот. Действително цитираното гр.д. е
прекратено спрямо ответника Х.С. като недопустимо поради липса на правен
интерес, тъй като само ответникът З.С. притежавал писмено доказателство
/договора от 6.10.2000г./, оспорващо правото на собственост на ищците. Към
настоящия момент обаче ищците твърдят, а и ответниците не отричат, че въпреки
влязлото в сила решение по гр.д.№247/2006г. на ИРС, З.С. и Х.С. продължават да
владеят процесния пилчарник, като по този начин осъществяват едно неправомерно
въздействие върху имота на ищците и ги лишават от правото им да владеят
собствения си имот в цялост. Това обуславя и правния интерес на ищците от
воденето на ревандикационен иск, който по същността си е осъдителен такъв и
включва по необходимост и съдържанието на установителния иск.
Ревенадикационният иск е различен от установителния, той дава по-голям обем
защита от установителния именно на
невладеещия собственик. При иска по чл.97 ал.1 от ГПК /отм./, предявен по
гр.д.№247/2006г. на ИРС от ищците те са търсили защита като владеещи
собственици. В настоящото производство те са в качеството на невладеещи
собственици – въпреки, че има влязло в сила съдебно решение и съгласно него и
по силата на закона – чл.92 от ЗС, процесния пилчарник, като несамостоятелна
/спомагателна/ постройка следва собствеността на земята, ответниците
продължават да владеят тази постройка. Нещо повече, самите ответници
претендират право на собственост върху този пилчарник като се позовават на
изтекла придобивна давност. При това положение съдът приема, че е налице
оспорване на правото на собственост върху пилчарника от страна и на двамата
ответници. Същевременно тъй като собствеността върху постройката следва
собствеността върху дворното място и не може да се прехвърля отделно от
прехвърлянето на правото на собственост върху дворното място и намиращата се в
него сграда, съдът при произнасянето си по спорния въпрос следва да се
произнесе именно относно процесното дворно място ведно и със застроената в
неговата източна част стопанска постройка – пилчарник. В този смисъл
неоснователно е възражението на ответниците, че щом веднъж съдът е прекратил
производството по установителния иск по гр.д.№247/2006г. спрямо ответника Х.С.
като недопустим, не следва да се произнася по същия отново по отношение именно
на този ответник. Искът, воден по цитираното граждански дело не е същия като
този по настоящото производство. Както вече беше отбелязано става въпрос за два
различни по вид иска, с които се търси различна по вид защита, въпреки, че се
водят между едни и същи страни за един и същ недвижим имот.
На
второ място безспорно се установи и страните не спорят, че процесния пилчарник
се владее към настоящия момент от двамата ответници. Действително в договора от
6.10.2000г. като купувач на стопанската постройка е посочен само ответника З.С.,
но двамата ответници не оспорват, че владеят пилчарника заедно. А съгласно
разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът може да иска имота си от всеки, който го владее без правно
основание. Следователно след като Х.С. също не оспорва, че владее пилчарника,
спрямо него ревандикационния иск е допустим.
На
трето място съдът счита, че двамата ответници владеят имота без правно
основание. Те са направили възражение за
изтекла придобивна давност в тяхна полза по отношение на процесната постройка,
като се позовават на договора от 6.10.2000г. за начален момент на тяхното
владение. Съгласно утвърдената съдебна практика /ТР № 44/18.05.1971г. на ОСГК
на ВС; Решение №119/09.06.2009г., І отделение, ВКС/, когато в един имот са
построени стопански постройки, които нямат самостоятелно предназначение, а са
построени и предназначени предимно да обслужват недвижимия имот, те не могат да
бъдат обект на самостоятелна собственост. По отношение на тях важи разпоредбата
на чл.92 ЗС и те следват собствеността на мястото, респективно сградата, която
те са предназначени да обслужват. Видно е от заключението на вещото лице по
назначената по делото СТЕ, което съдът приема изцяло като компетентно, пълно и
ясно, че стопанската постройка не е самостоятелен обет и не отговаря на
изискванията на ЗУТ, като предназначението й е за отглеждане на животни.
Обстоятелството, че има самостоятелни ел.захранване и водоподаване не го прави
самостоятелен обект по смисъла на закона. Следователно право на собственост
само върху процесният пилчарник ответниците не биха могли да придобият нито на
деривативно, нито на оригинерно основание. По делото не се доказа придобиване
на пилчарника по начин, годен да ги направи собственици и претенциите им върху
същия нямат своя законова опора.
Обобщавайки
изложеното, съдът приема, че по отношение на претендирания недвижим имот ищците
доказват наличие на трите кумулативно изискуеми се предпоставки на чл.108 от ЗС
за уважаване на иска им, поради което последният следва да бъде уважен.
Ответниците
са направили в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че предявения
ревандикационен иск е основателен, възражение срещу ищците за заплащане на
сумата от 10 000.00 /десет хиляди/ лева за направени подобрения в имота и
необходими разноски за запазването му, като претендират да им бъде признато и
правото на задържане върху пилчарника, докато им бъде заплатена исканата сума.
Възражението намира своето правно основание в чл.73
и
чл.74
от ЗС, като съдът счита същото за допустимо само по отношение
на претенциите за необходимите разноски. Това е така, тъй като видно е от
материалите по делото, че ответниците владеят пилчарника като недобросъвестни
владелци от 1993г. В този смисъл са констатациите на съда по решение №
46/12.04.2007г. на ИРС. Самите ищци в съдебно заседание също заявяват, че не
оспорват факта, че ответниците владеят постройката от този момент. Същевременно
договора от 6.10.2000г., който има характер на предварителен такъв, не променя
характера на владението – съгласно утвърдената съдебна практика предварителния
договор не е правно основание, годно да направи купувача собственик и този,
който владее имота въз основа на такъв договор е недобросъвестен владелец.
Съгласно разпоредбата на чл.70 ал.3 от ЗС когато владението е предадено въз основа
на предварителен договор, сключен със собственика на имота, владелецът има
правата по чл. 71 и 72. В случая процесния договор е от 2000г.
и ответниците могат да се позоват на него при претенциите си за подобрения и
необходими разноски, както и на право на задържане само по отношение на такива
подобрения и необходими разноски, извършени след датата на предварителния
договор. За такива, извършени преди тази дата, те имат правата по чл.73 и 74 от
ЗС, т.е. като недобросъвестни владелци и нямат право на задържане. Видно е от
цитираното заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че
констатираните от него ремонти в процесния пилчарник са извършени през 90-те години на ХХ век, т.е. преди
сключването на предварителния договор от 6.10.2000г.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че годините, в които са
извършвани ремонта на покрива, са му посочени именно от ответниците, поради
което съдът кредитира изцяло заключението му в тази му част, тъй като
експертизата е поискана от тях и ползва изцяло тяхното възражение, още повече,
че не се оспорва от ищците. Поради изложеното съдът счита, че претенцията на
ответниците да им бъде признато право на задържане върху постройката до
изплащане не претендираната сума за подобрения и необходими разноски е неоснователна, тъй като те са
недобросъвестни владелци, които нямат правото по чл.72 ал.3, във вр. с чл.70
ал.3 от ЗС по отношение на процесните подобрения и необходими разноски.
Същевременно
ответниците имат право да претендират за извършените от тях подобрения и
необходими разноски в имота в условията на чл.73 и чл.74 от ЗС като
недобросъвестни владелци. Съгласно теорията и утвърдената съдебна
практика подобренията са такива нововъведения, които изменят вещта и които не
са били необходими за запазването и съхраняването й. При тях необходима предпоставка
е именно увеличаването на стойността на имота. Необходимите разноски са
свързани с необходимостта за запазване съществуването на самия имот и без
тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило
съществено. Чрез извършването им се предотвратява разрушаването или погиването
на имота /Постановление № 6 от 27.XII.1974
г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, Решение № 612 от
25.Х.1995 г. по гр. д. № 375/95 г., I г. о. на ВС, Решение №
532 от 17.VI.1994
г. по гр. д. № 382/94 г., I г. о на ВС и др./. В
конкретния случай визираните във възражението на ответниците претенции за
заплащане на извършени от тях подобрения в процесния имот и необходими разноски
за запазването му не са конкретизирани по вид и размер – каква част от
изброените ремонтни дейности са подбрения и каква част - необходими разноски.
Съдът е дал указания в тази насока на ответниците с протоклно определение, но
въпреки това те не са уточнили претенциите си. Общо се претендира сумата от
10 000.00лв., като са посочени какви видове ремонтни дейности са
извършвали ответниците по пилчарника през годините на владение. Въпреки това
съдът е длъжен да квалифицира установените по делото ремонтни дейности,
извършени от ответниците в стопанската постройка, като съобрази от една страна
заключениетона вещото лице и от друга страна именно цитираната съдебна
практика. В заключението на вещото лице по назначената СТЕ е посочено, че в
имота е извършвана от ответнвиците подмяна на мертеци, керемиди, нови капаци и
фазер, както и е прекаран трифазен ток, в резултат на което пилчарника е със
самостоятелно ел.захранване. Вещото лице нарича тези ремонти подобрения, но не
посочва те да са увеличили по някакъв начин стойността на имота. Съдът счита,
че ремонтните дейности, засягащи покрива на пилчарника, са необходими разноски
по смисъла на закона, тъй като известно е от житейската практика, че ремонт на
покрив обикновено се прави когато той протече с цел да се запази имота и в
случай, че не се направи, състоянието на този имот би се влошило съществено,
дори би могло да доведе до неговото разрушаване. Тези разноски следва да се
заплатят на ответниците от ищците, като се отчете и съответната амортизацията.
В противен случай последните биха се обогатили неоснователно за сметка на
ответниците. По отношение дължимия размер на тези разноски съдът приема изцяло
заключението на вещото лице като компетентно и обосновано, още повече че той е
включил всички посочени от ответниците разноски като брой на закупените
материали и цената на труда, приспадайки амортизацията им във времето.
Относно
възражението на ответниците, че прекарания трифазен ток в пилчарника
представлява подбрение на същия, съдът счита същото за неоснователно и
недоказано. Действително прокарването на ел.захранване е нововъдение в
стопанската постройка, която евентуално би могло да увеличи нейната стойност,
но същевременно то би могло да бъде премахнато без съществено да увреди имота.
Освен това ответниците не доказаха в хода на съдебното дирене, че това
нововъведение действително е увеличило стойността на пилчарника.
Обобщавайки
изложеното съдът счита възражението на ответниците за заплащане от ищците на
необходими разноски, извършени от тях в процесния пилчарник, за основателни до
размера на 2 391.00 лева и включващи подмяна на 280 бр.мертеци, 3000
бр.керемиди, 130 бр.капаци, 100 бр.листа фазер и труд. Ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответниците посочената сума. В останалата си част, до
първоначално претендираните 10 000 лева, възражението се явява
неоснователно и недоказано.
При
този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да се уважи и
ищцовата претенция за заплащане на направените по делото разноски, доказани в
общия размер от 650.00 лева, съгласно представен Списък на разноските по чл.80
от ГПК.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 от ЗС, по отношение на З.Х.С., ЕГН: ********** и Х.Х.С., ЕГН: **********
***, че А.Т.М., ЕГН:********** и С.С.М., ЕГН-**********,***, са собственици на Дворно
място, находящо се в с.Голяма вода, Община Самуил, обл.Разград, с
административен адрес ул.”Дунав” №7, за което по ПУП на селото, утвърден със
заповед №481/1932 година е отреден парцел ІІ-69 от квартал 9, с площ от 2065
кв.м., при граници и съседи на местото: улица, парцел ІІІ-67, парцел VІІІ-68 и
парцел І-70 от квартал 9 по плана на селото и
построената в източната част на местото стопанска постройка с площ 500 кв.м. –
пилчарник, като ги ОСЪЖДА да им
ОТСТЪПЯТ СОБСТВЕНОСТТА и ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО върху собствената им стопанска постройка с площ 500 кв.м. –
пилчарник, находяща се в същия имот, която те неоснователно владеят.
ОСЪЖДА
А.Т.М. и С.С.М. ДА ЗАПЛАТЯТ на З.Х.С. и Х.Х.С. сумата от 2 391.00 /две
хиляди тристадеветдесет и един/ лева, представляващи необходими разноски за
запазване на стопанска постройка с площ
500 кв.м. – пилчарник и включващи разходи за вложени материали /280
бр.мертеци, 3000 бр.керемиди, 130 бр.капаци, 100 бр.листа фазер/ и труд.
ОТХВЪРЛЯ
възражението на З.Х.С. и Х.Х.С. срещу А.Т.М. и С.С.М. ДА ИМ ЗАПЛАТЯТ
направените в стопанска постройка с площ
500 кв.м. – пилчарник подобрения и
необходими разноски за запазването й над 2 391.00 лева, до първоначално
претендираната сума от 10 000.00 лева, както и претенцията да им бъде
признато ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ върху процесния пилчарник, докато им бъде изплатена
претендиранат сума, като неоснователни и
недоказани
ОСЪЖДА
З.Х.С. и Х.Х.С. ДА ЗАПЛАТЯТ на А.Т.М. и С.С.М. сумата от 650.00 /шестотин и
петдесет/ лева, направени от тях съдебни и деловодни разноски по
производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: