№ 1718
гр. Варна , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ в публично заседание на четвърти
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
Секретар:Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20203100101664 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е иск по чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано по предявен иск от С. С. П. ЕГН **********
с постоянен адрес в град Плевен, чрез процесуалния си представител по реда на чл.32 от
ГПК адв.К.Д. от АК Варна и съдебен адрес в град Варна, ул."Княз Ал.Батенберг" № 17, ет.4
против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес в град София, бул."Витоша"
№ 2 правно основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ за обезщетение за причинени
неимуществени вреди и цена на иска: 30 000 лева.
Ищецът твърди, че с Определение № 86 от 28.01.2020 год. по ЧНД 1462/2019г. по
описа на ВОС е извършено групиране по Присъда по НОХД 809/2019г. по описа на ВОС и
по Споразумение по НОХД 1163/2018г. на ВОС, като му е определено едно общото
наказание от 2 години „Лишаване от свобода", което да изтърпи ефективно при общ режим
приведено с начало 27.09.2018г.. В производството по НОХД 1163/2018 год. по описа на
ВОС, по ДП 652/2017г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР –Варна спрямо ищеца е е
приложена МНО „Задържане под стража" и „Домашен арест". Към 04.06.2020г.С.П. е
изтърпял фактически 1 година 8 месеца и 7 дни; от работа - 1 месец и 5 дни, всичко 1 година
9 месеца и 12 дни. Излага, че МНО не били отчетени, като общият период на задържането в
размер на 4 месеца и 10 дни не бил приспаднат нито при одобряване на споразумението по
НОХД 1163/2018г. по описа на ВОС, нито при групирането на наказанията по НОХД
1163/2018г. по описа на ВОС и по НОХД 809/2019г. по описа на ВОС. Счита, че органите на
Прокуратурата на Република България са извършили незаконосъобразни бездействия в
1
резултат на което е забавено освобождаването на ищеца за период от 1 месец и 21 дни, като
последният е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в чувство за неизвестност,
безизходица и несправедливост и то в тази млада възраст, стрес, чувство за изолираност и
депресия от невъзможността да участва пълноценно в живота на семейството си. Въпреки
многократно отправените искания от страна на П. да бъде освободен поради изтърпяно
наказание от администрацията на Затвора Варна са неглижирали проблема и едва на
01.06.2020г.са входирали молбата му за извършване на проверка по случая.
В исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли съда да постанови решение, с
което осъди Прокуратурата на Република България, на основание чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ да
му заплати, сумата в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди, вследствие изпълнение на наказанието на определения срок - 1
месец и 21 дни, за период от 18.04.2020 год. до 09.06.2020 год., поради неприспадане на
наложените МНО, ведно със законната лихва от 14.07.2020 год. датата на постъпване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ищеца редовно призован явява се лично и се представлява от
процесуален представител по пълномощие, който поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Република
България, с който оспорва предявения иск. Ответник твърди, че основната причината за
надлежаването е, бездействието на ищеца, като не е сигнализирал ОП -Варна за това, че
МНО задържане под стража“ и „Домашен арест“ не са приспаднати при определяне на
общото наказание. Ответникът твърди, че ако е налице увреждане то се дължи по
изключителна вина на пострадалия и обезщетение не се дължи съгласно чл.5 ал.1 от
ЗОДОВ. Твърди, се че претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди
изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, причинен стрес, чувство за
изолираност и депресия не се сочат доказателства. Оспорва претенцията като силно
завишена и неотговаряща на критериите за справедливост.
В съдебно заседание ответника редовно призован се представлява от прокурор в ОП-
Варна, който поддържа отговора. Моли съда да отхвърли предявения иск.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
По силата на споразумение одобрено с определение по НОХД№1163/2018г. по описа
на ВОС С.П. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354а,ал.1, вр.
чл.26,ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 1
година и 3 месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от 3 години и 3 месеца.
С това споразумение от наложеното на С.П. наказание „лишаване от свобода" обаче
2
не е приспаднато времето, през което същият бил задържан по ДП№652/2017г. по описа на
Трето РУ - ОД на МВР - Варна /на основание чл.64,ал.2 от НПК и на основание взета спрямо
него мярка за неотклонение „задържане под стажа"/, както и времето, през което спрямо
него била взета мярка за неотклонение „домашен арест".
С Присъда №47/28.08.2019 год., постановена по НОХД №809/2019г. по описа на
Варненски окръжен съд, влязла в сила на 19.12.2019 год., потвърдена в тази част с Решение
№ 157/21.11.2019 год. по ВНОХД № 344/2019г. по описа на Варненски апелативен съд,
ищеца С. С. П., е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354а,ал.1 вр.
чл.26,ал.1 от НК, за което са му наложени наказания „лишаване от свобода" за срок от 2
години и „глоба" в размер на 6 000 лв. и за престъпление по чл.345,ал.1,предл.2 от НК е
признат за виновен за което му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 8
/осем/ месеца.
С Определение № 86 от 28.01.2020 год. по ЧНД 1462/2019 год. по описа на ВОС е
извършено групиране на основание чл,23,ал.1 от НК, като на С. С. П. е определено едно
общо наказание, а именно - „лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години при
първоначален общ режим и „глоба" в размер на 6 000.00 /шест хиляди/ лв.
На основание чл.59,ал.1 от НК е зачетено предварителното задържане на С. С. П.,
считано от 27.09.2018 год.
В обстоятелствената не е обсъждано НОХД№ 1163/2018г. по описа на ВОС или по
досъдебното производство, да е налице предварително задържане и м.н.о. „Домашен арест"
на ищеца. Общото наказание е приведено в изпълнение с начало 27.09.2018 год.
Към 04.06.2020 год. ищеца е изтърпял фактически 1 година 8 месеца и 7 дни; от
работа - 1 месец и 5 дни, всичко 1 година 9 месеца и 12 дни.
Ищеца е търпял МНО "Задържане под стража" за период общо от 13 дни, считано от
26.04.2017 год. до 08.05.2017 год. включително. Търпял и МНО „Домашен арест" за период
от общо 7 месеца и 24 дни, считано от 09.05.2017 год. до 02.01.2018 год. включително. По
смисъла на чл. 59, ал.1, т.2 от НК, два дни „Домашен арест" се считат за 1 ден „Лишаване от
свобода", поради което периодът, през които С.П. е бил под „Домашен арест", се равнява на
3 месеца и 27 дни задържане. Общо по двете мерки ищецът е бил задържан 4 месеца и 10
дни, които не са били приспаднати нито при одобряване на споразумението по НОХД
1163/2018г. по описа на ВОС, нито при групирането на наказанията по НОХД 1163/2018г.
по описа на ВОС и по НОХД 809/2019г. по описа на ВОС.
В резултат ищеца е надлежал определеното му наказание – 2 години, над определения
срок, за периода от 18.04.2020 год. до 09.06.2020 г. т.е. за 1 месец и 21 дни.
По делото е допусната и изслушана свидетелка Д.П.Л.. От нейните показания съдът
установи, в началото на април трябвало да изтече наказанието му и през цялото време
3
очаквали да бъде освободен, което не се случило до началото на юни. Говорила с ищеца по
д.телефона, тъй като април месец нямало как да се ходи на свиждане с оглед извънредната
епидемиологично ситуация. Всеки ден се чували по телефона и ищеца я умолявал тя да
направи нещо, за да бъде освободен. Бил разстроен, уплашен, че не може да излезе мислел
че никога няма да излезе на свобода. Уплашен бил че не го пускат, че присъдата му е
изтекла, а той не излиза на свобода. Плачел. Изживял задържането много трудно. Не може
да потвърди, дали ищеца е подавал молби преди надлежаването.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, които кредитира.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ.
Съгласно чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при изпълнение на наложено
наказание над определения срок или размер. Пасивно легитимиран да отговаря по
конкретния иск е Прокуратура на Република България, които следят за законността при
изпълнение на наказанията.
Не могат да бъдат споделени аргументите на ответника, че не носи отговорност
поради липса на вина. В случая отговорността е обективно, безвиновна и за основателност
на иска с правно основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ, е достатъчно да се установи изтърпяване
на наложено наказание "лишаване от свобода" над определения от съда размер./Т.Р. № 5 от
15.06.2015 г. по тълк. д. № 5 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГК).
В настоящото производство безспорно се установи е ищеца е бил лишен от свобода,
над размера на наложеното наказание "лишаване от свобода" в периода 18.04.2020 год. до
09.06.2020 год. При законово вменено задължение на ответника за законността при
изпълнение на наказанията настоящият състав приема, че е налице причинно – следствена
връзка между поведението му, изразяващо се в бездействие на Прокуратурата и
подчинените й органи, и посочените неблагоприятни последици.
С оглед гореизложеното, отчитайки продължителността на неправомерното
ограничаване на личната свобода на ищеца и при наличието на доказателства за душевните
му болки и терзания, предизвикани от това състояние, съдът счита, че искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
При определяне на справедливия размер на обезщетението по смисъла на чл.52 от
ЗЗД на обезщетението за причинените неимуществени вреди, в съдебната практика се
прима, че справедливият му размер се извлича от обективно съществуващите и установени
4
по делото обстоятелства. Тези обстоятелства във всички хипотези на чл. 2 ЗОДОВ са вида на
нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на
увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система,
трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот;
стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква
е медицинската прогноза за развитието на заболяването.
Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на
деликта, изхождайки от обществено икономическите условия в страната, като размерът на
присъденото обезщетение, не може да служи като източник за неоснователно обогатяване.
Ищеца е роден през 1994 год. т.е. към датата на надлежаване на наказанието е само на
26 години, сравнително млада възраст. Безспорно е че, ищеца е надлежал определеното
наказание от 2 години, над определения срок, с 1 месец и 21 дни за периода от 18.04.2020
год. до 09.06.2020 год.
Ищеца е бил криминално проявен, с множество осъждания. От показанията на
свидетелката се установява негативни преживявания на ищеца от надлежаването на
определеното наказание. След изтичане на срока на наложеното наказание, започнал да се
чуди защо не го освобождават, започнал да мисли, че няма да излезе.
За периода след срока по наложеното с присъда наказание / за които се претендира
обезщетение/, ищеца е имал негативни преживявания, като за тях се дължи обезщетение,
защото задържането и ограничаването на личната свобода са противоправни. Тези
негативни преживявания са свързани с неудобства, с чувство за унижение и притеснение..
В случая не са установени и обстоятелства, сочещи морални, физически и
емоционални увреждания над обичайните.
При така установеното, следва да се ангажира отговорността на държавата по чл. 2,
ал. 1, т. 6 ЗОДОВ.
Ищецът претърпял неимуществени вреди, чийто паричен еквивалент съдът определя
при преценка на възрастта на пострадалия към април 2020 год., негова личност и начина на
живот, вида на деликта, продължителността на противоправното задържане в затвора,
неблагоприятното отражението върху неговите емоции и психика, чувствата на несигурност
и притеснение, а още и разрешенията в съдебната практика при сходни случаи, както и
общественоикономическите условия в страната към 18 април 2020 г.
Съгласно официалните данни на НСИ, средностатистическите показатели за 2020
год. за едно лице са, както следва: общ годишен доход – 6 692 лв., средногодишен разход –
6 158 лв. и нулева или отрицателна годишна инфлация
При така изясненото, съдебният състав намира, че обезщетение в размер на 5000 лв. е
5
справедливо по см. чл. 52 ЗЗД. Искът по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ следва да бъде уважен в
посочения размер, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законната лихва върху присъдената
главница, считано от 18.04.2020 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на разноските по делото Прокуратурата на РБ следва да заплати на
ищеца сторените от него съдебно деловодни разноски по делото – 30 лв. заплатена д.т. за
първа инстанция. Ищецът е представляван процесуален представител по пълномощие, на
комуто е заплатено възнаграждение в размер на 1000 лева. Предвид постановения резултат и
направеното искане, ответникът следва да заплати ищеца и разноски представляващи
възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лева.
Води от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес в град София,
бул."Витоша" № 2, ДА ЗАПЛАТИ на С. С. П. ЕГН ********** с постоянен адрес в град
Плевен, чрез процесуалния си представител по реда на чл.32 от ГПК адв.К.Д. от АК Варна и
съдебен адрес в град Варна, ул."Княз Ал.Батенберг" № 17, ет.4, сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ за причинени му неимуществени
вреди от изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода над определения срок, а
именно от 18.04.2020 год. до 09.06.2020 год, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.04.2020 год. до окончателното и изплащане на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск от С. С. П.
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЗА сумата над 5000 лева, до сумата 30 000
лева, представляваща обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ за причинени му
неимуществени вреди от изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода над
определения срок, а именно от 18.04.2020 год. до 09.06.2020 год.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на С. С. П.
направените по делото разноски в размер на 1 030 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните, чрез Окръжен съд гр.Варна пред Апелативен съд
гр.Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6