РЕШЕНИЕ
№ 83
Хасково, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на шести
декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар Г. ТЕНЕВА и с
участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА като
разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА канд № 20237260701165 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във
вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба Началник Отдел
МРР, ТД Митница , срещу Решение №176 от 18.09.2023г., постановено по анд №154
по описа за 2023г. на Районен съд Свиленград. Твърди се, че решението
неправилно и незаконосъобразно. Не били налице процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност и отмяна на наказателното постановление. С постановяването
на Решение от 14.01.2021г. на Съда на ЕС по дело С-393/19, българският съд
приел, че предвиденото в чл.233, ал.8 от ЗМ отнемане на МПС, собственост на
трето добросъвестно лице, се явява в противоречие с решението и това отнемане
било преустановено. Настоящият случай обаче не бил такъв, тъй като към момента
на издаване и влизане в сила на НП №141/2019 нямало относими решения на Съда на
ЕС поради което и НП нямало как да им противоречи, и а в настоящия случай в
полза на държавата било отнето превозно средство, послужило за извършване на
нарушение по ЗМ и то на външна граница на ЕС. Разпоредбата на чл.232, ал.1 от
ЗМ била императивна и специална по отношение на общия ЗАНН, поради което
безспорно се явявала правно основание, в съответствие и с правилото на чл.64
буква „а“ от ЗАНН, съдът да приеме, че НП било влязло в законна сила. След като
нормата на член 44 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета проявила своето действие още от действието на регламента, не било ясно
защо едва сега била подадена жалба против НП №141/2019, когато вече били налице
няколко решения на ЕС, касаещи отнемането на превозни средства, собственост на
трети добросъвестни лица, а не още през 2019г. С оглед постановените съдебни
актове в България преди и след произнасянето на Съда на ЕС с посоченото по-горе
решение, налице било абсолютно правно противоречие, тъй като в едни случаи било
правилно и законосъобразно да бъде отнето МПС, собственост на трето
добросъвестно лице във времето, когато разпоредбата на член 44 от Регламент
(ЕС) №952/2013 проявявала своето действие, а в други случаи отнемането било
неправилно и незаконосъобразно. Отнемането в полза на държавата на МПС било
справедливо, съответствало на тежестта на нарушението и било от естество да
окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие, тъй като
акцизните стоки били умишлено укрити. Налице била добре планирана дейност,
извършена при условията на пряк умисъл, нарочно, целенасочено, а не поради
невнимание или небрежност, и предвид голямото количество акцизни стоки НП
следвало да бъде изцяло потвърдено. Обратното щяло да доведе до увеличаване
броя на подобен род нарушения, включително и престъпления, извършвани с МПС,
собственост на лице, различно от нарушителя. Дори и да се приемела приложимост
член 44 от Регламент (ЕС) №952/2013 още от момента на проявяване на действието
му, това не било основание за отмяна на НП в частта за отнемане в полза на
държавата на товарния автомобил предвид това, че същият послужил за извършване
на тежко умишлено нарушение, която щяло да ощети финансовите интереси на ЕС с
десетки хиляди левове. При връщане на МПС, собственост на трето лице, следвало
да се прави разграничение дали стоките предмет на нарушението съзнателно и
целенасочено били укрити и то в декларирани стоки и дали били в огромното
количество, както и това дали тези стоки били съвсем небрежно останали в
конкретното МПС. В настоящия случай изминали няколко години от отнемането на
превозното средство, без да било потърсено от неговия собственик. Ако същият
бил добросъвестен, не следвало да чака 4 години от издаване и влизане в сила на
НП за да подаде жалба. Бездействието му показвало недобросъвестност. Иска се
отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на НП. С писмена молба се
претендира присъждане на юрк.възнаграждение и се иска, в случай на присъждане
на адв.възнаграждение на ответника, то да бъде съобразено с Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответната страна – Марсес улусларарасъ таш. инш.
тур. гъдл пет. ит. их. са. тидж. лтд. шти., в писмен отговор и молба чрез
пълномощник, излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Претендира разноски по делото.
Окръжна Прокуратура предлага обжалваното решение
да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Свиленград е
отменил Наказателно постановление №141/2019 от 24.04.2019г. на И.Д. Началник на
отдел МРР Южна Морска, в частта по т. III, с която са отнети в полза на
държавата товарен автомобил – влекач с турски рег.№ 47AU610 и ремарке с турски
рег. №47AU614, регистрационни талони – 2 бр., и 1 бр. контактен ключ, като постановил
и връщане на собственика на описаното ППС.
За да постанови решението си, районният съд е
приел, че НП в частта му по пункт III следвало да се отмени поради
несъответствие на чл.233, ал.8 от ЗМ с член 4 от Рамково решение 2005/212 на
Съвета от 24.02.2005г., което било обект на тълкуване в Решение от 14.01.2021г.
на Съда на ЕС по дело С-393/19. Последното, предвид член 288 от Договора за
функциониране на ЕС, било задължително и имало пряка приложимост в държавите
членки. Съдът възприел извода на Съда на ЕС, че национална правна уредба,
позволяваща конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление,
когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице, различно от
извършителя, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита,
противоречи на правото на Съюза. Водеща в случая била собствеността на
превозното средство, като към датата на деянието тя била на турското дружество
жалбоподател, а не на неизвестния нарушител. При това положение, доколкото МПС
не било собственост на нарушителя, следвало АНО при решаване на въпроса за
отнемане му да установи по безспорен и категоричен начин, че третото лице –
дружеството жалбоподател, било недобросъвестно. Такива доказателства не били
ангажирани в производство пред съда. Нямало данни дружеството да имало каквото
и да е отношение към извършеното нарушение по чл.233, ал.3 във вр. ал.1 от ЗМ.
Собственикът на ПС не разполагал с ефективни правни средства за защита, поради
което предвиденото в чл.233, ал.8 от ЗМ отнемане на товарната композиция се
явявало в противоречие с цитираното решение на Съда на ЕС, респ. с член 4 от
Рамково решение 2005/212, съответно и с правото на ЕС. Обстоятелството, че към
момента на постановяване и влизане в сила на НП не било постановено решение по
дело С-393/19 на Съда на ЕС, не променяло горния извод, тъй като разпоредбата
на член 4 от Рамково решение 2005/212 на Съвета от 24.02.2005г. проявила своето
действие и предвиждала задължение на всяка държава членка да предприеме
необходимите мерки за да гарантира, че засегнатите от мерките по член 2 –
конфискация, и член 3 – разширени правомощия за конфискация, лица разполагат с
ефективни правни средства за защита на правата си. Предвид сходството в
хипотезите на чл.242, ал.8 от НК във връзка, с която се произнесъл Съдът на ЕС,
и чл.233, ал.8 от ЗМ, както и естеството и обема на засегнатите права,
решението на този съд било изцяло приложимо и в настоящата хипотеза. Посочената
от процесуалния представител на АНО съдебна практика била остаряла и неактуална
към настоящия момент. В решението си РС изложил и алтернативни мотиви, в случай
че не се възприемат вече изложените.
Настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е правилно и постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства.
Разпоредбите на чл.233, ал.1 и ал.3 от ЗМ
предвижда за административното нарушение митническа контрабанда налагане на
административно наказание глоба от 100 до 200 на сто върху митническата
стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките, на всяко лице,
което пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за
това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното
не представлява престъпление. Когато за извършване на нарушението е използвано
превозно или преносно средство с тайник или когато предмет на митническа
контрабанда са акцизни стоки или забранени за внос или износ стоки, глобата е
от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките при внос или
стойността на стоките при износ, а в случаите на контрабанда на тютюневи
изделия - от 200 до 250 на сто от продажната им цена. Съгласно чл.233, ал.8 от
ЗМ – ред. ДВ, бр. 58 от 2016 г., преди изм. и доп. ДВ, бр.82 от
29.09.2023г., превозните и преносните средства, които са послужили за превозването
или пренасянето на стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в
полза на държавата независимо чия собственост са, освен ако стойността им явно
не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда. Така към
момента на издаване на обжалваното наказателно постановление чл.233, ал.8 от ЗМ
е предвиждал репресивна мярка принудително отнемане в полза на държавата на
определени категории движими вещи, които са послужили за извършването на
административното нарушение и чийто собственик би могъл да е лице, различно от
нарушителя.
Доколкото настоящата касационна инстанция
споделя изцяло мотивите на решаващия съд, то на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на атакуваното решение.
Наред с изложеното, касационната инстанция
счита, че решението относно отмяна на постановеното с НП отнемане в полза на
държавата на товарен автомобил следва да се остави в сила, тъй като е налице
основание за прилагане на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН предвид
изменението на чл.233, ал.8 от ЗМ – ДВ, бр.82 от
29.09.2023г., като понастоящем разпоредбата гласи: „Превозните и преносните
средства – собственост на нарушителя, които са послужили за превозването или
пренасянето на стоките – предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза
на държавата, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на
предмета на митническата контрабанда“, като така няма правно основание относно
отнемането на ППС, собствено на друго лице, различно от нарушителя. При това
положение и след настъпилата нормативна промяна законодателят не предвижда
отнемане на товарната композиция – влекач и ремарке, за които е безспорно, че
са на жалбоподателя, а нарушителят е неизвестно лице. След отмяната на
посочения текст действащата редакция на закона се явява по-благоприятен закон
по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Тази законова редакция следва да бъде съобразена понастоящем предвид
висящността на производството по оспорване на процесното НП. Поради това
обжалваното решение на РС Свиленград се явява съответстващо на материалния
закон и като е отменено НП в частта на отнемане на товарния автомобил, то
въззивната инстанция е постановила правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения касационните
оплаквания не могат да бъдат споделени и са неоснователни. Районният съд не е
допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при
постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и
съответстващо на закона и следва да бъде оставено в сила.
Като приема касационната жалба за неоснователна,
то следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на
разноски за настоящата инстанция в размер на 3530,00 лева - за заплатено
адвокатско възнаграждение. Възражението на касационния жалбоподател относно
прекомерност на адв.възнаграждение е неоснователно, тъй като то е съобразено с
предвиденото минимално по чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1
от 09.07.2004г. и установената стойност на товарната композиция – л.46-47 от
преписката.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№176 от 18.09.2023г., постановено по анд №154 по описа за 2023г. на Районен съд
Свиленград, с което е отменено Наказателно постановление №141/2019 от
24.04.2019г. на И.Д. Началник на отдел МРР Южна Морска, в частта по т. III, с
която са отнети в полза на държавата товарен автомобил – влекач с турски рег.№
47AU610 и ремарке с турски рег. №47AU614, регистрационни талони – 2 бр., и 1
бр. контактен ключ, като постановено връщане на собственика на описаното ППС.
ОСЪЖДА ТД Митница Бургас
към Агенция Митници да заплати на дружество М. У. Т., ИНШ. ТУР. Г.
П..ИН.ИХ.СА.ТИДЖ.ЛТД.ШТИ. с адрес в [населено място], Република Т., [ЕИК],
разноски пред настоящата инстанция в размер на 3530,00 лева.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |