Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………………. г.,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА
НИКОЛОВА
с участието
на секретаря Величка Велчева, след
като разгледа докладваното от съдията НАХД
№ 5839 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба,
подадена от „А.Б.“ ЕАД против наказателно постановление № В -
0047450/30.11.2018 г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище гр. Варна към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на
основание чл. 233, ал. 2 ЗЗП на юридическото лице е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение по чл. 210в ЗЗП.
В жалбата си въззивното дружество, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Г.Х. оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на
материалния закон, както и явна несправедливост на наложената имуществена
санкция. Посочва, че НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй
като е налице неправилно описание на твърдяното нарушение, датата, на която е
извършено и обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават. В подкрепа на това възражение се излагат съображения, че
в случая между А1 и потребителя е налице един рамков договор, към който са
подписани отделни приложения № 1 за ползвани от потребителя електронни
съобщителни услуги, а не различни договори, както е посочено от наказващия
орган. Позовава се на разпоредбата на чл. 54.1 от Общите условия, съгласно
която А1 има право едностранно да прекрати договора за услуги или временно да
спре достъпа на абоната до мрежата при неплащане на дължими суми след изтичане
срока за плащане. Следователно се твърди, че А1 правомерно е спрял
предоставянето на услуги по Рамков договор № ********* поради неизпълнение от
страна на потребителя на основното задължение като ползвател на електронни
съобщителни услуги – да заплаща в срок сумите, дължими по издадените от
дружеството фактури. На следващо място се прави възражение за погрешно
посочване на мястото на твърдяното нарушение, доколкото в наказателното
постановление се описва, че А1 е нарушило Заповед № 141/2015 г. на председателя
на КЗП, като е ограничило всички услуги на потребителя, тъй като същият е бил
неизряден платец само за една от ползваните от него услуги. Твърди се, че
спирането на услугите се извършва на системно (софтуерно) ниво от системата за
взаимоотношения с клиенти на А1 (Amdoc CRM), която е
базирана в централата на дружеството в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1. Следователно
неправилно е прието от наказващия орган, че нарушението е извършено в гр.
Варна, с което е накърнено правото на защита на санкционираното лице, от една
страна, и от друга страна принципа на законосъобразност на
административно-наказателното производство. Навеждат се подробни съображения за
неприложимост към конкретния случай на посочената в наказателното постановление
Заповед № 141/26.02.2015 г., която се отнася до случай, в който са сключени
различни договори с различен предмет, като потребителят не е заплащал месечните
такси по договор с предмет продажба на изплащане на мобилно крайно устройство (таблет), за който не се прилагат Общите условия за мобилни
услуги, а са били спрени мобилните услуги на същия този потребител. Навеждат се
доводи, че не е налице нарушение на чл. 68з от ЗЗП, доколкото дружеството е
осъществило едно свое договорно право, обосновано и възникнало от
неизпълнението на потребителя. Твърди се, че не е нарушение и поради това, че
посочената за нарушена Заповед № 141/26.02.2015 г. на Председателя на КЗП не
забранява спиране на всички електронно съобщителни услуги на потребителя,
ползвани чрез рамков договор. Посочената заповед забранявала спирането на
услугите по договори с различен предмет и с разлика в съдържанието на
договорите. Според жалбоподателя КЗП е отчела, че Заповед № 141/2015 г. не може
да бъде прилагана при наличието на рамков договор за електронни съобщителни
услуги с различни приложения към него, поради което е издала Заповед №
281/21.03.2016 г. за преустановяване на нелоялна търговска практика, която
евентуално дружеството е нарушила, но за която наказващия орган не е ангажирал
отговорността на същото. В условията на евентуалност е отправено искане за
приложението на чл. 28 ЗАНН, доколкото дружеството е било изправна страна, тъй
като е предоставяло договорените услуги, а потребителят е отказал да ги
заплати, въпреки, че ги е ползвал съобразно клаузите от подписания договор. В
условията на евентуалност е отправено искане за намаляване на санкцията до
законовия минимум от 3000 лв., като бъдат взети предвид тежестта на извършеното
нарушение, обстоятелството, че се касае за първо такова и незначителността на общественоопасните последици. По изложените съображения
дружеството чрез процесуалния си представител моли за отмяна на наказателното
постановление.
В последното по делото
съдебно заседание въззивното дружество, редовно
призовано, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна редовно
призована, представлява се от
юрисконсулт Надежда Недева, която в хода на съдебните прения изразява
становище, че от всички събрани по делото доказателства се установява подробно
описаното в НП нарушение. Посочва, че наказателното постановление съдържа
всички изискуеми от закона реквизити. Намира, че са неоснователни изложените
във въззивната жалба доводи относно евентуалното
приложение на друга заповед, тъй като последната към момента на нарушението не
е била влязла в сила. Изразява становище, че нарушението не е маловажно.
Отправя искане за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 26.02.2015 г. председателят на
Комисията за защита на потребителите издал заповед № 141/26.02.2015 г., с която
забранил „Мобилтел“ ЕАД да прилага нелоялна агресивна търговска практика по
смисъла на чл. 68и, т. 4 вр. чл. 68з вр. чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68г,
ал. 1, която по силата на чл. 68в ЗЗП е забранена, а именно „Мобилтел“ ЕАД да
спира без правно основание услугите на потребителя по договорите, по които той
е изряден платец, за да го принуди да заплати задълженията си по други
договори, за които е налице възникнал спор. Или с други думи – „Мобилтел“ ЕАД
да налага извъндоговорни пречки на потребителя,
когато той желае да упражни правата си по договорите, по които е изряден
платец, за да насърчи потребителя да заплати задължения по други договори, за
които е налице възникнал спор.
С решение № 9525/18.08.2016 г.,
постановено по адм. Д. № 11791/2015 г. по описа на
ВАС, е отменено решение № 5302/24.07.2015 г. на Административен съд – София
град, постановено по адм. д. № 3330/2015 г. и вместо
него е отхвърлена жалбата на „Мобилтел“ ЕАД срещу заповед № 141/26.02.2015 г.
на председателя на комисията за защита на потребителите, с която на основание
чл. 68и вр. чл. 68з, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите му е наложена забрана да прилага агресивна търговска практика.
На 04.05.2015 г. бил сключен
договор № ********* между Й.П.Т. и „Мобилтел“ ЕАД.
С приложение № 1 към договора
било постигнато съгласие между страните за предоставяне на интернет пакет.
Към приложение № 1 било подписано
допълнение, с което страните постигнали съгласие за предоставяне и на домашен
телефон с мобилен № ********** и с фиксиран №
*********, с тарифен план Домашен телефон S.
С друго допълнение страните
постигнали съгласие за предоставяне и на домашен телефон с мобилен № **********
и с фиксиран № *********, с тарифен план Домашен телефон S.
На 17.05.2017 г. потребителят Й.П.Т. подал заявление за прекратяване
на договор № ********* за номер **********, т.е. за домашен
телефон с фиксиран № *********. На същата дата подал потребителят подал заявление за
прекратяване на договора и за номер **********, т.е. за домашен телефон с фиксиран № *********.
На 22.12.2015 г. било подписано
приложение № 1 към Договор № ********* от 22.12.2015 г. за мобилен № **********
с програма Мтел Трансфер XS 2015 г.
На същата
дата било подписано приложение № 1 към Договор № ********* от
22.12.2015 г. за мобилен № ********** с програма Мтел
Трансфер XS
На 13.09.2017 г. срокът на договора за мобилен № ********** бил удължен
с 24 месеца с анекс към договор № *********.
На
30.10.2017 г. срокът на договора за мобилен № ********** бил удължен с 24
месеца с анекс към договор № *********.
На същата дата с анекс бил
удължен и срока на договора за предоставяне на интернет пакет, също с 24 месеца.
На 18.01.2018 г. достъпа на
потребителя до двата мобилни номера и интернет услугата били спрени.
Потребителят Й.Т. отишъл до
магазин на въззивното дружеството, където му
обяснили, че въпреки плащането на 02.01.2018 г., на 03.01.2018 г. е излязла
нова фактура на 03.01.2018 г., която заплатил, но въпреки това услугите не му
били възстановени.
На 19.01.2018 г. се обадил на
телефон *88, където потребителят разбрал, че проблемът се изразявал в неплатена
фактура от 7,04 лева във връзка с прекратен договор за домашен телефон през
месец май 2017 г.
На същата дата в 11,54 часа
потребителят отишъл в магазин на „Мобилтел“ ЕАД, където заплатил сумата от 7,04
лв., за което му бил издаден фискален бон.
Потребителят попитал защо никога
не му е предоставена фактура за дължимата сума от 7,04 лв., която би заплатил
веднага, като служителите му отговорили, че тази сума не била „вързана“ за
другите услуги.
На 19.01.2018 г. е подадена жалба
от потребителя Т. до „Мобилтел“ ЕАД, като от дружеството му отговорили, че
сумата по конкретна фактура следва да се плати в регламентирания срок, като
дружеството разполага с правото да спре предоставянето на услугата или да
прекрати сключения договор, ако титулярят по него нарушава своите задължения,
свързани с ползването и/или плащането на услугата, като предоставянето й се
възстановява след отстраняване на нарушението.
На 29.01.2018 г. потребителят Т.
подал жалба до Комисия за защита на потребителите.
На 21.03.2018 г. св. И.А.
извършила проверка в магазин на „Мобилтел“ ЕАД, находящ
се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 48,
където бил съставен протокол и изискани документи, които да бъдат представени в
КЗП РД – Варна на 28.03.2018 г.
На 26.03.2018 г. в КЗП постъпило
становище от „Мобилтел“ ЕАД, в което са описани хронологично сключените с
потребителя договори, както и обстоятелството, че достъпът на потребителя до
предоставяните му услуги е преустановен поради неизпълнение на договорните
задължения, изразяващи се в неплащане на сума по издадена от дружеството
фактура.
На 31.03.2018 г. „Мобилтел“ ЕАД
издало фактура № ********** за периода 28.01.2018 г. – 27.02.2018 г., от която
се установява, че в посочения период общото задължение на Йовко Тинков към
дружеството се формира от задълженията за 2 бр. мобилни услуги и 1 бр. домашен
интернет.
При така установените факти на
18.06.2018 г. И.А. *** при КЗП, съставила на дружеството - жалбоподател АУАН за
нарушение на чл. 210в ЗЗП, за това, че на 18.01.2018 г. в гр. Варна е нарушил
заповед № 141/26.02.2015 г., влязла в сила на 18.08.2016 г. на председателя на
Комисия за защита на потребителите относно забрана на нелоялна търговска
практика, изразяваща се в спиране на услугите на потребителя, които той е
заплатил.
Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП, с което на основание чл. 233, ал. 2 ЗЗП на въззивното
дружество е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение по
чл. 210в ЗЗП.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства: показанията
на св. И.Е.А., и писмени доказателства: заповед № 101/09.03.2017 г. на
председателя на КЗП; заповед № 806ЛС/01.09.2017 г., издадена от председателя на
КЗП; заповед № 141/26.02.2015 г. на председателя на КЗП; решение №
9525/18.08.2016 г., постановено по адм. д. №
11791/2015 г. по описа на ВАС; заповед № 281/21.03.2016 г. на председателя на
КЗП; решение № 4320/03.04.2018 г., постановено по адм.
д. № 13782/2016 г. по описа на ВАС; фискален бон от 19.01.2018 г. за сумата от
7,04 лв; жалба/сигнал № 01-38558 – 29.01.2018 г.;
констативен протокол № К – 2632000 от 21.03.2018 г.; фактура № ********** от
06.03.2018 г.; договор № *********; приложение № 1 към договор № ********* от
04.05.2015 г. за предоставяне на интернет пакет; допълнение към приложение № 1
към договор № ********* от 04.05.2015 г. за предоставяне на домашен телефон с
мобилен № ********** и с фиксиран № *********; заявление за прекратяване на
договор от 17.05.2017 г. за номер **********; допълнение към приложение № 1 към
договор № ********* от 04.05.2015 г. за предоставяне на домашен телефон с
мобилен № ********** и с фиксиран № *********; заявление за прекратяване на
договор от 17.05.2017 г. за номер **********; приложение № 1 към Договор №
********* от 22.12.2015 г. за мобилен № ********** с програма Мтел Трансфер XS 2015 г.; приложение № 1 към Договор
№ ********* от 22.12.2015 г. за мобилен № ********** с програма Мтел Трансфер XS
Съдът кредитира свидетелските показания на св. И.Е.А. като
обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото
писмени доказателства.
Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства
като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото,
доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради
което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически
изводи.
От
правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е
надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно чл. 210в ЗЗП който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или
разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба, а на едноличните търговци и
юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 50 000 лв.
Следователно
е налице нарушение на разпоредбата на чл. 210в
ЗЗП, тъй като въззивното дружество не е
изпълнило заповед по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, с
която се забранява прилагането на нелоялна търговска практика.
Съгласно чл.
68г, ал. 4 ЗЗП нелоялни са и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП.
Търговската практика е агресивна, когато от целия й
фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и
обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително
използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя
или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на
средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да
доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел
без използването на тази търговска практика (чл. 68з ЗЗП).
При извършването на преценка дали при използването на
дадена търговска практика се прилага тормоз, принуда, включително физическа
сила или злоупотреба с влияние, се взема предвид налагането на всякакъв вид
прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни
пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора,
включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или
услуга или друг търговец (чл. 68и, т. 4
ЗЗП).
В конкретния
случай на председателят на Комисията за защита на потребителите е издал заповед
№ 141/26.02.2015 г., с която забранил „Мобилтел“ ЕАД да прилага нелоялна
агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68и, т. 4 вр.
чл. 68з вр. чл. 68г, ал. 4 вр.
чл. 68г, ал. 1, която по силата на чл. 68в ЗЗП е забранена, а именно „Мобилтел“
ЕАД да спира без правно основание услугите на потребителя по договорите, по
които той е изряден платец, за да го принуди да заплати задълженията си по
други договори, за които е налице възникнал спор. Или с други думи – „Мобилтел“
ЕАД да налага извъндоговорни пречки на потребителя,
когато той желае да упражни правата си по договорите, по които е изряден
платец, за да насърчи потребителя да заплати задължения по други договори, за
които е налице възникнал спор.
От събраните
по делото доказателства се установява, че въпреки издадената заповед въззивното дружество отново е приложило нелоялна търговска
практика като е спрял без правно основание услугите на потребителя по договорите,
по които той е изряден платец, с което не е изпълнил посочената заповед на
председателя на Комисията за защита на потребителите.
Следователно
правилно е била ангажирана отговорността на въззивното
дружество за нарушение на разпоредбата на чл. 210в ЗЗП.
По възраженията на въззивното дружество:
Неоснователно е възражението, че нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено са неправилно описани в наказателното
постановление, тъй като в същото ясно и недвусмислено е посочено, че
председателят на Комисията за защита на потребителите е издал заповед №
141/26.02.2015 г., с която забранил „Мобилтел“ ЕАД да прилага нелоялна
агресивна търговска практика, след което дружеството я е нарушило, като отново
е приложило нелоялна практика, изразяваща се в спирането на услуги на
потребителя, за които той е заплатил.
Посочена
е и датата на извършване на нарушението, а именно 18.01.2018 г., когато са
спрени услугите на потребителя, за които той е заплатил.
Съдът
намира за неоснователно възражението на въззивното дружество,
че в случая между А1 и потребителя е налице един рамков договор, към който са
подписани отделни приложения № 1 за ползвани от потребителя електронни
съобщителни услуги, а не различни договори, както е посочено от наказващия
орган. Това е така, тъй като без значение се явява обстоятелството как са
наименувани отделните документи (приложение, анекс и прочие), доколкото с всеки
отделен документ е постигнато съгласие между страните за предоставяне на
различен вид услуга с индивидуално уговорени параметри на услугата като срок,
качество и цена.
Ирелевантно е позоваването на разпоредбата на чл. 54.1 от
Общите условия, съгласно която А1 има право едностранно да прекрати договора за
услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата при неплащане на
дължими суми след изтичане срока за плащане предвид посоченото, че в случая са
сключени няколко договора, а правото на А1 по посочената разпоредба възниква,
когато не е платена дължима сума по конкретния договор, по който предстои
спиране на достъпа на абоната до мрежата.
Следователно
неправомерно е спирането на предоставянето на услуги на потребителя в
конкретния случай, тъй като същият е бил изряден платец по договорите за тези
услуги.
Не е
налице погрешно посочване на мястото на извършване на нарушението, тъй като
няма значение къде физически са извършени действията, довели до спиране на
услугите, а от значение е къде е довършено нарушението, т.е. на кое точно място
е приложена нелоялна агресивна търговска практика, т.е. там където в случая е
спряно предоставянето на услугите, а именно гр. Варна.
Неоснователно
е и възражението за неприложимост към конкретния случай на посочената в
наказателното постановление Заповед № 141/26.02.2015 г., която според
процесуалния представител на въззивното дружество се
отнася до случай, в който са сключени различни договори с различен предмет,
като потребителят не е заплащала месечните такси по договор с предмет продажба
на изплащане на мобилно крайно устройство (таблет),
за който не се прилагат Общите условия за мобилни услуги, а са били спрени
мобилните услуги на същия този потребител. Съдът не приема това възражение по
изложените вече съображения, че в случая са сключени различни договори за
предоставяне на различни услуги, като без значение е начина, по който същите са
наименувани.
В
конкретния случай потребителят е изряден платец по договорите, по които
услугите са прекъснати без правно основание, а посочената за нарушена Заповед №
141/26.02.2015 г. на председателя на КЗП забранява спиране на услугите на
потребителя в такива случаи.
В
случая е неприложима заповед № 281/21.03.2016 г. на председателя на КЗП, на
която се позовава процесуалният представител на въззивното
дружество, тъй като към датата на нарушението (18.01.2018 г.), същата все още
не е била влязла в сила, предвид това, че жалбата срещу същата е отхвърлена с
влязло в сила на 03.04.2018 г. решение № 4320, постановено по адм. дело № 13782/2016 г. по описа на ВАС.
По отношение на имуществената санкция:
Съдът намира, че в настоящия
случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
В конкретния случай разпоредбата
на чл. 210в ЗЗП съдържа едновременно и правилото за поведение, и приложимата
при неговото нарушаване санкция, като е предвидено имуществена санкция в размер
от 3000 до 50 000 лв.
При
определяне на размера на имуществената санкция, съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство, че по административнонаказателната
преписка няма данни „А.Б.“ ЕАД да е било санкционирано за подобни нарушения на
законодателството в сферата на защита на правата на потребителите. От друга
страна, съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
Следователно деянието не се
характеризира с повишена обществена опасност и мотивира съда да приеме, че
имуществена санкция в размер от 5000 лева е завишена и респ. несправедлива. При
наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че на
дружеството следва да бъде наложена имуществена санкция в минимален размер от
3000 лв., която се явява напълно справедлива и според съда напълно способстваща
за изпълнение на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По
изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде изменено в санкционната си част, като размерът на наложената имуществена
санкция бъде намален до размер от 3000 лева.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № В - 0047450/30.11.2018 г. на директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и
Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисия за защита на потребителите, с което на основание
чл. 233, ал. 2 ЗЗП на „А.Б.” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:*** е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди)
лева за нарушение на чл. 210в ЗЗП, като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция до размер от 3000 (три хиляди) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните в 14
– дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен
съд – Варна.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: