Решение по дело №190/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 36
Дата: 16 юли 2021 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия: Росица Стоянова Стоева
Дело: 20212300500190
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Ямбол , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500190 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Т. В. В. от гр.*, депозирана чрез пълномощника адв.С.К..
от ЯАК против Постановлението от 04.06.2021 г. на ДСИ при ЯРС, с което на осн. чл.433,
ал.1, т.1 ГПК е прекратено на изпълнителното производство по изп.д.№628/2021 г.
В жалбата са заявени доводи за незаконосъобразност на атакуваното постановление.
Сочи се, че не е в правомощията на СИ да обсъжда въпроса за дължимост на ДОД, а
присъденото обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ счита, че следва да бъде изплатено в
пълния размер, посочен в ИЛ. Иска се отмяна на атакувания акт на ДСИ, както и да се
присъдят разноски.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК длъжника по изпълнителното дело е депозирал
писмено възражение, в което заявил становище за неоснователност на жалбата.
В мотивите си, приложени по делото на осн. чл.436, ал.3 ГПК, ДСИ е заявил, че
счита жалбата на длъжника за неоснователна, тъй като правилно работодателят-длъжник е
удържал сумата от 651 лв. - ДОД, като платец на данъчното задължение за внасяне на данък
общ доход върху обезщетението по чл.225 КТ, предвид на което са налице предпоставките
на чл.433, ал.1, т.1 ГПК, т.к. задължението към взискателя е погасено изцяло преди
образуване на изпълнителното дело, за което са представени съответните доказателства -
платежни нареждания.
1
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните и при съблюдаване на закона прие следното:
Жалбата е допустима, като подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.436,
ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, при наличието на правен интерес. Преценена по
същество жалбата се намери за неоснователна. Съображенията са следните:
Изпълнително дело №628/2021 г. по описа на ДСИ при ЯРС е образувано въз основа
на изпълнителен лист от 20.04.2021 г., изд. по гр.д.№1431/2020 г. по описа на ЯРС, видно от
който длъжника ДГ "Пролет" гр.Ямбол е осъден да заплати на Т. В. В. на осн. чл.344, ал.1,
т.3 КТ: сумата 6510 лв., ведно със законната лихва от 30.06.2020 г. до окончателното
изплащане; сумата 1136,72 лв. - разноски. В молбата за образуване на изп.дело взискателя е
посочил, че преди подаването й, длъжника по изпълнителния лист е изплатил доброволно
следните суми: 1115,63 лв. - разноски; 547,93 лв. - зак.лихва; 5859 лв. - частично изпълнение
за обезщетение за оставане без работа, като неизпълнената част от задължението на
длъжника е в размер на 651 лв., за събиране на която е поискано да се образува изп.дело.
На 26.05.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, като на
27.05.2021 г. същия е подал молба, с приложени писмени доказателства, от които е видно, че
преди датата на образуване на изпълнителното производство е изплатил всички дължими по
ИЛ суми, в т.ч. - с платежно нареждане от 28.04.2021 г. е превел по банковата сметка на
взискателката сумата 5859 лв. - обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ по ИЛ от
20.04.2021 г., а с платежно нареждане от същата дата - 28.04.2021 г. превел по банкова
сметка на НАП сумата 651 лв. - вноска ДОД по чл.42 ЗДДФЛ - Т.В..
С молба взискателят е потвърдил извършените от длъжника в негова полза
плащания на суми, в т.ч. и обезщетението по чл.225 КТ в размер на 5859 лв., като е възразил
срещу направената удръжка на сумата 651 лв. за данък общ доход върху платеното
обезщетение, удържана от дължимите суми по изпълнителен лист, като заявил, че тази сума
е незаконно удържана от работодателя, който следвало да изплати сумите, за които е осъден,
в брутен размер.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител приел, че платените от
длъжника в полза на взискателя суми изцяло погасяват задължението му по ИЛ от
20.04.2021 г. Приел още, че длъжникът, който е платец на данък върху доход от трудово
правоотношение правилно е удържал данък върху платеното обезщетение, поради което е
прекратил изпълнителното производство.
Обжалваното постановление е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1
ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът представи писмо от
банка, от което се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена от
взискателя преди образуване на изпълнителното дело. Видно от молбата на длъжника и
представените с нея доказателства за плащане на сумите по изпълнителния лист, вземането
на взискателя по ИЛ от 20.04.2021 г. е погасено чрез плащане по банков път по посочена от
2
взискателя банкова сметка.
Видно от поканата за доброволно изпълнение, длъжникът е бил поканен да заплати
сумата от 651 лева главница, за която взискателя твърди че му е дължима. За тази сума е
установено, а и не е спорно между страните, че длъжника я е превел по банкова сметка на
НАП за ДОД по чл.42 ЗДДФЛ върху заплатеното на Т.В. обезщетение.
В тази връзка неоснователно жалбоподателя счита, че е налице неизпълнена част от
задължението на длъжника в размер на 651 лв. Обезщетението по чл.225, ал.1 КТ съставлява
облагаем доход от трудово правоотношение, съгласно чл.24, ал.1 ЗДДФЛ, доколкото не е
сред необлагаемите обезщетения по чл.24, ал.2, т.8 от закона. Работодателят е длъжен,
съгласно чл.42, ал.5 ЗДДФЛ при окончателното плащане на обезщетението да удържи
дължимия от работника или служителя данък от 10% върху така придобития доход. В
случая същият възлиза на сумата от 651 лв. и е удържан и преведен на ТД на НАП, видно и
от приложеното по изп.дело платежно нареждане.
При това положение, изпълнителното производство правилно е било прекратено от
съдебния изпълнител, поради плащане, на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК с оглед на което
обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, а частната жалба против него е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на спора, въпреки направено искане, разноски не се следват на
жалбоподателката и затова съдът не й присъжда такива.
Воден от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Т. В. В. от гр.*, депозирана чрез
пълномощника адв.С.К.. от ЯАК против Постановлението от 04.06.2021 г. на ДСИ при ЯРС,
с което на осн. чл.433, ал.1, т.1 ГПК е прекратено изпълнителното производство по изп.д.
№628/2021 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3