№ 4963
гр. София, 31.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110138138 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Етажните собственици на сграда с
идентификатор 61813.457.31.2, представляваща ваканционен комплекс **********,
находяща се на адрес: ***********, представлявани от управителя ***********, срещу Е. Б.
И., ЕГН: **********, адрес: ***********, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 6, ал. 1, т.
9, вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните
суми, отнасящи се за апартамент № В124, собственост на ответницата, находящ се във
ваканционен комплекс **********, с адрес: ***********, както следва:
Сумата в размер на 58,49 евро – разходи за поддръжка и управление на общите части
на етажната собственост за 2018 г., дължими по силата на решение на ОС на ЕС от
06.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 14.07.2023 г., до окончателното плащане на вземането;
Сумата в размер на 137,26 евро – разходи за управление и поддръжка на общите части
на етажната собственост за 2019 г., дължими по силата на решение на ОС на ЕС от
11.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 14.07.2023 г., до окончателното плащане на вземането;
Сумата в размер на 162,20 евро – разходи за управление и поддръжка на общите
части на етажната собственост за 2020 г., дължими по силата на решение на ОС на ЕС
от 11.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 14.07.2023 г., до окончателното плащане на вземането;
Сумата в размер на 6,90 евро – вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“, дължима по
силата на решение на ОС на ЕС от 06.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 14.07.2023 г., до окончателното плащане на
вземането;
1
Сумата в размер на 676,40 евро – възнаграждение за фирмата, поддържаща общите
части на сградата, за 2019 г., дължимо по силата на решение на ОС на ЕС от
06.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 14.07.2023 г., до окончателното плащане на вземането;
Сумата в размер на 676,40 евро – възнаграждение за фирмата, поддържащата общите
части на сградата, за 2020 г., дължимо по силата на решение на ОС на ЕС от
11.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 14.07.2023 г., до окончателното плащане на вземането;
Сумата в размер на 676,40 евро – възнаграждение за фирмата, поддържащата общите
части на сградата, за 2021 г., дължимо по силата на решение на ОС на ЕС от
11.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 14.07.2023 г., до окончателното плащане на вземането;
Сумата в размер на 216,58 евро – мораторна лихва за периода от 28.08.2019 г. до
14.07.2022 г. върху сумите, дължими по силата на решение на ОС на ЕС от 06.08.2019
г.;
Сумата в размер на 144,57 евро – мораторна лихва за периода от 02.09.2021 г. до
14.07.2022 г. върху сумите, дължими по силата на решение на ОС на ЕС от 11.08.2021
г.
При служебна проверка на исковата молба съдът констатира, че същата е нередовна.
Претендира се вземане в размер на 216,58 евро – мораторна лихва за периода от 28.08.2019
г. до 14.07.2022 г. върху сумите, дължими по силата на решение на ОС на ЕС от 06.08.2019
г., в които видно от изложените в исковата молба твърдения се включват различни по вид
вземания – както разходи за поддръжка и управление на общите части, така и за вноски за
Фонд „Ремонт и обновяване“. Ето защо, следва да бъде уточнен размерът на мораторната
лихва за заявения период върху всяко отделно по вид вземане. Отделно от това, не е посочен
периодът за който се отнася претендираната вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ в размер
на 6,90 евро.
Предявените с исковата молба искове са допустими.
Ответницата Е. Б. И. е получила препис от исковата молба и приложенията ѝ и в срока по
чл. 131 ГПК е депозирала отговор на исковата молба чрез адв. К. Т..
В срока за отговор ответницата е предявила насрещен иск с правно основание чл. 40, ал. 1
ЗУЕС за отмяна на решения, приети на ОС на ЕС на 06.08.2019 г. и на 11.08.2021 г.
Ответниците по насрещния иск са получили препис от насрещната искова молба,
уточняващата молба от 14.08.2023 г. и приложенията към тях и в срока по чл. 131 ГПК са
депозирали отговор на насрещния иск чрез адв. Олга Шопова.
С разпореждане № 88840/17.07.2023 г. по гр.д. № 38138/2022 г. на СРС съдът е
констатирал, че насрещната искова молба е нередовна и е дал указания на Е. И. за
отстраняване на констатираните нередовности, в т. ч. да представи доказателства, че
исковата молба е подадена в преклузивния едномесечен срок от обявяване на решенията –
2
че е изпълнила задължението си по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС. В изпълнение на дадените от съда
указания е подадена молба с вх. № 229441/14.08.2023г., в която се сочи, че спрямо ищцата
по насрещния иск следва да се приложи разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС, тъй като същата
не живее в процесния апартамент, за което е уведомила етажната собственост и е
предоставила всички данни, изискващи се по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС. Счита, че оповестяването
на решенията на ОС на ЕС е следвало да стане по реда на чл.16, ал. 7 ЗУЕС, а именно да ѝ
бъдат изпратени на посочената електронна поща. За да докаже, че е изпълнила
задължението си по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС е представила писмени доказателства (имейл
кореспонденция между страните) и е направила доказателствено искане за допускане на
разпит на един свидетел.
Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗУЕС собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си
обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява писмено управителя или
председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на
които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен
номер. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в
страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне
на съобщението – арг. чл. 16, ал. 7, изр. последно ЗУЕС. В уточняваща молба с вх. №
229441/14.08.2023 г. ответницата е направила искане за допусна до разпит на един свидетел
за установяване на обстоятелството, че е уведомила управителя на ЕС, като е псочоила ел.
поща и адрес в страната, на който да ѝ бъдат изпращани покани за свикване на Ос на ЕС,
както и телефонен номер. В настоящия случай, от представените по делото писмени
доказателства не се установява по безспорен начин, че ответницата е изпълнила
задължението си по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС, като свидетелските показания за установяване на
тези обстоятелства са допустими при условията на чл. 164, ал. 2, вр. 1, т. 3 ГПК – при
изрично съгласие на насрещната страна. Ето защо, на ищеца следва да се укаже да заяви
изрично дали е съгласен да се разпита поискания от ответницата свидетел за установяване
на посочените обстоятелства.
Съдът ще се произнесе по въпроса за съвместното разглеждане на предявения от Е. Б. И.
насрещен иск, инкорпориран в отговора на първоначалната искова молба с вх. №
219843/17.10.2022 г., уточнен с молба с вх. № 229441/14.08.2023 г. след становището на
ищеца.
По доказателствените искания:
С исковата молба и отговора са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Следва да бъде уважено и доказателственото искане на ответницата за задължаване на
ищеца да представи в оригинал приложените към исковата молба протоколи от ОС на ЕС от
06.08.2019 г. и от 11.08.2021 г. Ищецът следва да бъде задължен да представи в заверен
препис приложения № 1, 2,3 и 4 към протокол от ОС на ЕС от 06.08.2019 г., както и
приложения № 1 и 2 към протокол от ОС на ЕС от 11.08.2021 г., като към настоящия момент
3
няма основание за изискването им в оригинал.
Ответницата е направила искане за допускане до разпит на един свидетел за установяване
на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства, а именно: че ответницата е
уведомила ищеца, че желае да ѝ бъдат връчени процесните протоколи от ОС на ЕС по
електронната поща; че ищецът знае електронната поща на ответницата; че е водила
кореспонденция с нея, но не ѝ е връчвал протоколите от ОС на ЕС; че ответницата е
отправила уведомление до ищеца по чл. 51,а л. 2 ЗУЕС, че е собственик, който пребивава в
етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година и съответно
не дължи разходи за управление и поддържане на общите части на ЕС, както и в какво се
състои незаконосъобразността на решението на ОС на ЕС; че ответницата е получила по
имейл писмо от Олег Павлов; че ответницата е посетила офиса на фирмата и е поискала
протокола от ОС от 2018 г.
Това искане е частично основателно – единствено за установяване на обстоятелството, че
ответницата е отправила уведомление до ищеца по чл. 51,ал. 2 ЗУЕС, че е собственик, който
пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
Искането в частта за установяване на обстоятелството, че ответницата е уведомила ищеца,
че желае да ѝ бъдат връчени процесните протоколи от ОС на ЕС по електронната поща е
допустимо при условията на чл. 164, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като съгласно чл. 13, ал. 2
ЗУЕС собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства
повече от един месец, следва да уведоми писмено управителя, като посочи електронна поща
и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание,
както и телефонен номер.Поради което на ищеца следва да бъде указано да заяви изрично
дали е съгласен да се разпита поискания о ответницата свидетел за посочените
обстоятелства.
Искането в останалата част е неотносимо към предмета на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението с писмена
молба, с препис за насрещната страна да отстрани констатираните в исковата молба
нередовности, като:
да посочи конкретния размер на мораторната лихва за заявения в исковата молба
период върху всяко отделно по вид вземане, дължимо съгласно ОС на ЕС от
06.08.2019 г.;
посочи периода, за който се отнася претендираната вноска за Фонд „Ремонт и
обновяване“ в размер на 6,90 евро.
При неизпълнение на указанията в срок и в цялост, исковата молба в тази ѝ част ще бъде
4
върната, а делото – прекратено в тази му част.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да заяви изрично
дали е съгласен да се разпита поискания от ответницата свидетел за установяване на
обстоятелството, че ответницата е уведомила ищеца, че желае да ѝ бъдат връчени
процесните протоколи от ОС на ЕС по електронната поща, като е посочила ел. поща и адрес
в страната, както и тел. номер.
По искането за съвместно разглеждане в настоящото производство на предявените от Е. Б.
И. насрещни искове по чл. 40 ЗУЕС съдът ще се произнесе в първото по делото открито
съдебно заседание след изслушване на становището на ищеца по чл. 164, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3
ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.05.2024г. от 15:15
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане
на спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, отговора на исковата молба и уточняващата
молба на ответницата от 14.08.2023 г. писмени документи като доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 183 ГПК, ищеца най-късно в първото по делото
съдебно заседание да представи оригинала на приложените към исковата молба протоколи
от ОС на ЕС от 06.08.2019 г. и от 11.08.2021 г.
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне на оригинала на документите в посочения срок
приложените към исковата молба преписи ще бъдат изключени от доказателствата по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ищеца най-късно в първото по делото
съдебно заседание да представи в заверен препис приложения № 1, 2,3 и 4 към протокол от
ОС на ЕС от 06.08.2019 г., както и приложения № 1 и 2 към протокол от ОС на ЕС от
11.08.2021 г.
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне на изисканите документи в срок, на основание
чл. 161 ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ДОПУСКА на ответницата един свидетел при режим на довеждане за установяване на
обстоятелството, че ответницата е отправила уведомление до ищеца по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС,
че е собственик, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на
една календарна година.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответницата.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са осъдителни искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл.
51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, предявени от Етажните
собственици на сграда с идентификатор 61813.457.31.2, представляваща ваканционен
5
комплекс **********, находяща се на адрес: ***********, срещу Е. Б. И., ЕГН: **********,
адрес: ***********, за заплащане на следните суми, отнасящи се за апартамент № В124,
собственост на ответницата, находящ се във ваканционен комплекс **********, с адрес:
***********, както следва:
Сумата в размер на 58,49 евро – разходи за поддръжка и управление на общите части
на етажната собственост за 2018 г., дължими по силата на решение на ОС на ЕС от
06.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 14.07.2023 г., до окончателното плащане на вземането;
Сумата в размер на 137,26 евро – разходи за управление и поддръжка на общите части
на етажната собственост за 2019 г., дължими по силата на решение на ОС на ЕС от
11.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 14.07.2023 г., до окончателното плащане на вземането;
Сумата в размер на 162,20 евро – разходи за управление и поддръжка на общите
части на етажната собственост за 2020 г., дължими по силата на решение на ОС на ЕС
от 11.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 14.07.2023 г., до окончателното плащане на вземането;
Сумата в размер на 6,90 евро – вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“, дължима по
силата на решение на ОС на ЕС от 06.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 14.07.2023 г., до окончателното плащане на
вземането;
Сумата в размер на 676,40 евро – възнаграждение за фирмата, поддържаща общите
части на сградата, за 2019 г., дължимо по силата на решение на ОС на ЕС от
06.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 14.07.2023 г., до окончателното плащане на вземането;
Сумата в размер на 676,40 евро – възнаграждение за фирмата, поддържащата общите
части на сградата, за 2020 г., дължимо по силата на решение на ОС на ЕС от
11.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 14.07.2023 г., до окончателното плащане на вземането;
Сумата в размер на 676,40 евро – възнаграждение за фирмата, поддържащата общите
части на сградата, за 2021 г., дължимо по силата на решение на ОС на ЕС от
11.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 14.07.2023 г., до окончателното плащане на вземането;
Сумата в размер на 216,58 евро – мораторна лихва за периода от 28.08.2019 г. до
14.07.2022 г. върху сумите, дължими по силата на решение на ОС на ЕС от 06.08.2019
г.;
Сумата в размер на 144,57 евро – мораторна лихва за периода от 02.09.2021 г. до
14.07.2022 г. върху сумите, дължими по силата на решение на ОС на ЕС от 11.08.2021
г.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответницата дължи процесните суми,
6
представляваща неплатени вноски за разноски за поддържане и управление на общите части
в периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021г., тъй като е собственик на апартамент В124,
находящ се в секция „В“ в апартаментен комплекс *********, находящ се на адрес:
***********. Твърди се, че на проведени две общи събрания на етажните собственици на
06.08.2019 г. и на 11.08.2021 г. били приети решения за определяне на размера на
дължимата от всеки собственик в сградата вноска за управление и поддръжка на общите
части, възнаграждение на фирмата, поддържаща общите части на сградата – **********,
както и за Фонд „Ремонт и обновяване“, като ответницата не е изпълнила приетите решения
и не е заплатила дължимите вноски. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, чрез адв. К. Т..
Процесуалният представител оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни
и недоказани. Твърди, че заплащането на услугите, предоставяни от **********, е част от
разходите за поддръжка и управление, поради което същите на основание чл. 51 ЗУЕС
следва да се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите, обитателите
и членовете на техните семейства, независимо от етажа, на който се намират. В тази връзка
прави възражение за нищожност на решението на ОС на ЕС, с което е определен начин на
разпределение на дължимото възнаграждение, различен от този по чл. 51 ЗУЕС. Отделно от
това, сочи, че не са представени доказателства за възникнало облигационно отношение
между етажните собственици и **********, по силата на което на последния да са
възложени дейности по поддръжка на общите части през исковия период. Твърди, че
липсват доказателства за това действително да са извършени разходи за поддръжка и
управление на общите части. Поддържа, че когато се събират авансово такси за поддръжка
на общите части на етажната собственост, не може да се обсъжда дали тези такси са
послужили по предназначение, тъй като се касае за бъдеща дейност, но когато периодът на
поддръжката вече е отминал, какъвто е настоящият случай, трябва да се изясни дали реално
е извършена дейност, дали и на кого е заплатена. Ако такава дейност не е извършена,
осъждането на етажния собственик да заплати таксата би довело до неоснователно
обогатяване на лицата, които не са извършили възложената им работа. На следващо място,
твърди, че ответницата не дължи претендираните суми на основание чл. 50, ал. 2 ЗУЕС, тъй
като същата е пребивавала в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една
календарна година. Счита, че спрямо ответницата е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 2
ЗУЕС, а именно протоколите от проведените общи събрания на етажните собственици да ѝ
бъдат изпратени на електронната ѝ поща. Оспорва решенията на общите събрания да са
били оповестени по надлежния ред и да са били връчени на ответницата, поради което
счита, че преклузивният срок по чл. 40 ЗУЕС да иска отмяна на незаконосъобразно решение
на общото събрание за нея не изтекъл.Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
7
обстоятелства:
1. че на свое общо събрание са взели решение за определяне размера на ежемесечните
разходи за управление и поддръжка на сградата – етажна собственост, за начина, по който
тези суми ще се разпределят между етажните собственици, както и в какъв срок същите
следва да бъдат заплащани, което решение е действало през исковия период;
2. размера на припадащите се на собствения на ответницата ап. В124 части от общите
разходи за управление и поддръжка на сградата – етажна собственост;
3. притежаваните от ответницата идеални части от общите части на сградата-етажна
собственост;
4. настъпването на изискуемостта на претендираните вземания и размер на мораторната
лихва за исковия период;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответницата при установяване на горните факти е да докаже, че е заплатила
претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или
възражения, включително, че е пребивавала в имота си 30 или по-малко от 30 дни за една
календарна година.
УКАЗВА на ответницата, че не сочи доказателства относно погасяване на претендираните
вземания, както и че е пребивавала в имота си 30 или по-малко от 30 дни за една календарна
година.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че през исковия период Е. Б. И. е
била собственик на ап. В124, находящ се във ваканционен комплекс **********, с адрес:
***********.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка
с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищцата по
насрещните искове Е. И. – и препис от отговора на насрещната исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9