РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. Благоевград, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221200500131 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Срещу решение № 8677, постановено на 10.01.2022 г. по гражданско дело № 1633 от
2019 г. на Районен съд Гоце Делчев, е подадена жалба от А. А. В., ЕГН **********,
адрес гр. *** ул. „***“ № *. В нея се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. И трите предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС били
налице. Ищецът доказал съществуването на правото на собственост в претендирания
обем и на твърдяното придобивно основание. Собствеността на наследодателя на
ищеца била установена с влязлото в сила решение № 7386А от 24.06.1998 г. на ПК Г.
Д.. Този административен акт бил валиден, пораждал присъщите му правни последици,
легитимирал наследодателя на ищеца и неговите наследници като собственици на
процесния имот и определял индивидуализацията на последния. Не било доказано по
делото да е претендирана реституция на имота от други граждани, юридически лица
или организации. По отношение на същия не били налице предпоставките на чл. 24,
ал. 1 от ЗСПЗЗ и В. запазил собствеността си. Валидността на решението от 1998 г.
неправилно била оспорена от ответниците в рамките на първоинстанционното
производство. Ноторен бил фактът, че цялата информация от архива по възстановяване
на земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ на територията на страната може да се извлече
единствено от цифровата база данни, съхранявана от ОCЗ като специализиран софтуер.
При отпечатване на решенията на хартиен носител се изписвал не действителният
състав на комисията, взела съответното решение, а обикновено настоящият състав на
ОСЗ. Тъй като се издавал препис от електронен документ, същият нямало как да е
подписан от членовете на комисията, взела решението. Касаело се за известни в цялата
1
страна несъвършенства на цитираната информационна система, които към настоящия
момент нямало как да бъдат преодолени. Оригиналните решения на хартиен носител не
били съхранени в архива на ОСЗ. Следвало да се презюмира, че държавният орган, с
оглед законовоустановените му функции, добросъвестно е изпълнил задълженията си
по въвеждане в регистъра на вярна информация относно постановените актове за
реституция. От всички събрани и проверени по реда на ГПК гласни и писмени
доказателства се установило, че процесният недвижим имот е реституиран в полза на
наследодателя на ищеца. Част от него, в размер на 79 кв. м., била завладяна от двамата
ответници. В тяхна полза не била изтекла придобивна давност, тъй като
реституционното решение влязло в сила едва на 27.12.2019 г. Доведените от ищеца
свидетели единодушно посочили, че още при започване на реституционната процедура
той предприел действия за възстановяване собствеността върху имота. През всичките
тези години ищецът отправял претенции по отношение на този имот към ответниците
и те имали чести спорове, които не били разрешени доброволно. Това наложило
образуването на настоящото дело. Била налице частична идентичност между имота,
собственост на наследниците на Д. П. В., и имота, който се намирал във владение на
ответниците. Това се доказало от заключението на техническата експертиза. Оборило
се твърдението, направено с отговора на исковата молба, че имотът, владян от
ответниците и за който им е съставен нотариален акт, не е част от имота, описан в
исковата молба. В момента ответниците владеели спорните 79 кв. м. Ищецът бил
лишен от възможността да ги ползва. Владението било без основание. Не била изтекла
придобивна давност в полза на ответниците. За наличието на спорове разказали
доведените от ищеца свидетели Г. и М.. Районният съд не обсъдил в пълнота
доказателствения материал и неправилно анализирал част от доказателствата. Моли се
за отмяна на неговия акт и уважаване на предявената ревандикационна претенция.
Подаден е отговор, в който се излагат аргументи за неоснователност на въззивната
жалба. Решението на първоинстанционния съд било законосъобразно и постановено
след пълен и правилен анализ на събраните доказателства. Не се доказали първата и
третата предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС. Възстановителното
решение страдало от съществени пороци. Процесният имот не бил заявен за
реституиране. Не била спазена процедурата по ЗСПЗЗ. Решението на ПК било с
невярно съдържание. То било и нищожно, защото било постановено от комисия в
несъществуващ състав и не съдържало необходимите реквизити. Липсвала надлежно
проведена процедура по възстановяване на имота. Имало и съществено разминаване в
показанията, дадени от свидетелите, водени от ищеца. Правилно районният съд не
кредитирал същите. Те били абсолютно противоречиви и явно пристрастни.
Давностното владение в полза на ответниците било доказано по безспорен начин. Те
винаги били владяли имота като свой. Това им владение не било скрито. Мястото било
оградено с трайна ограда, циментови колове и мрежа. В същото били отляти бетонови
стълби и алеи. Имало засадени овощни дръвчета. Ако ищецът имал съзнанието на
собственик, наблюдаващ собствеността си и грижещ се за същата, във всеки един
момент имал възможността да види, че имотът се ползва от трети лица и да защити
правата си на собственик. Ответниците владеели мястото от повече от 30 години.
Решението на районния съд било правилно и се моли то да бъде потвърдено.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Пред въззивната инстанция не се събираха доказателства.
Исковата молба беше оставена без движение. Представи се коригирана такава, в която
се прецизира установителната част на претенцията. Пред районния съд А.В. е искал да
2
бъде признато за установено спрямо Ч.и, че всички наследници на Д. П. В. са
съсобственици на имота, въпреки че се явява само един от тези наследници. Той не
може да предявява чужди права пред съд. Когато ищецът твърди, че не е едноличен
собственик на имота, а е негов съсобственик, както в настоящия казус, предмет на иска
по чл. 108 от ЗС в установителната му част могат да бъдат само притежаваните от
същия права в съсобствеността - съответната идеална част /Решение № 70 от 16.08.2017
г. на ВКС по гр. д. № 3991/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова/.
Ето защо първоинстанционното решение се явява недопустимо в частта, с която
установителната част на ревандикационния иск е отхвърлена за идеалните части на
останалите наследници /над претендираната от ищеца с поправената искова молба 1/32
идеална част/, и следва да бъде обезсилено. В другата си част обжалваният съдебен акт
е валиден, допустим и правилен.
Предявеният иск е с правно основание чл. 108 от ЗС. Както е известно от актуалната
правна теория /„Право на собственост и други вещни права - научно-приложен
коментар и анализ на законодателството и съдебната практика“, авторски колектив,
„Труд и право“, София, 2021 г., стр. 690-691/ и константната съдебна практика
/Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК,
докладчик съдията Теодора Гроздева, Решение № 87 от 26.05.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 3595/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева, Решение № 28 от
15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2872/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора
Гроздева, и Решение № 181 от 07.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4988/2014 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Светлана Калинова/, ревандикационният иск е иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. За да се уважи такава претенция, в
производството по чл. 108 от ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че
ищецът е собственик/съсобственик на спорния имот, че ответникът владее същия и че
фактическата му власт върху имота се осъществява без правно основание.
В случая претенцията на ищеца се базира на земеделска реституция и наследство.
Представена е разпечатка на решение № 7386А от 24.06.1998 г. на ОСЗ Гоце Делчев, с
което на наследниците на Димитър Парасков В. се възстановява правото на
собственост върху процесния недвижим имот /лист 9 от делото на районния съд/.
Други две разпечатки на същия акт се намират на листи 65 и 112 от
първоинстанционното дело. Ответниците са възразили срещу валидността и
материалната законосъобразност на това решение и са поискали спрямо него да бъде
упражнен косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК. Въпросната норма
действително позволява извършването на такава съдебна проверка /Тълкувателно
решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК, докладчик съдията
Жанин Силдарева, Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
9/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева, Решение № 19 от 16.03.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 2822/2021 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Камелия
Маринова, и др./, защото Ч.и не са били страни в административното производство по
земеделска реституция и не са участвали в същото, поради което, при спор за
собственост, не са обвързани от постановения административен акт. На гърба на
споменатата разпечатка на решение № 7386А има отразяване „вярно с база данни при
ОСЗ“. То не съдържа подписи на членове на службата. В титулната му част е вписан
съставът, който би трябвало да го е постановил: началник - Костадин Димитров
Радонов, зам. началник - Исмаил Хамид Имам, и членове - Магдалена Бл. Байракова и
Исмаил Уруч Батев. От писмо от 30.09.2020 г. на ОСЗ Гоце Делчев /лист 110 от делото
на районния съд/ обаче е видно, че съставът на ПК към 1998 г., с изключение на
3
председателя, е бил съвсем друг и е включвал лицата Антоанета Георгиева Великова
/секретар/ и Олга Алексиева Киричкова, Реджеп Реджеп Черкез и Таня Любенова
Палейкова /членове/. От цялата тази информация се налага изводът, че решението, на
което се основава претенцията на ищеца, не е съществувало и не съществува в правния
мир. Принципно е положението, че преписи /копия/ от документи се издават само въз
основа на оригинала. След като няма оригинално решение като административен акт,
не е възможно и да се издаде заверен препис /заверено копие/ от него, като се има
предвид, че издаването на препис /копие/ от постановено вече решение на ПК е
различно от първоначално издаване на решение по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Актове на
ПК /ОСЗ/ са само тези волеизявления, които са обективирани на хартиен носител и
постановени по определения за това законов ред, надлежно подписани от членовете на
комисията /службата/ и подпечатани с печата й. Компютърна разпечатка на решение,
генерирано от база данни, не представлява административен акт. В случая става дума
за административен акт, издаван от колективен орган, чиято воля се удостоверява с
подписите на членовете му, т. е. наличието на подписи е основен елемент от формата
на акта и е от значение за неговата валидност. Нямат доказателствена стойност, поради
липса на установените реквизити за официален документ, разпечатките от електронна
база данни. В казуса ищецът основава правото си на съсобственост на конститутивно
решение, постановено по реда на ЗСПЗЗ от административен орган за поземлена
собственост. Това е конкретното основание /конкретният юридически факт/, в рамките
на което съдът е ограничен при преценката си за основателността на предявения иск.
По делото не се установява решение № 7386А от 24.06.1998 г. на ОСЗ Гоце Делчев да е
било постановено на посочената в него дата, в изискващата се от закона писмена
форма и с положени подписи на лицата, формирали състава на ПК. Обратното -
събраните доказателства сочат, че такова решение въобще не е било издавано в писмен
вид, с подписи на членовете на ПК, на 24.06.1998 г. Същевременно, налице са и
доказателства, че посочените в решението длъжностни лица от състава на комисията
не фигурират сред действащите към 24.06.1998 г. нейни членове /с изключение на
председателя Радонов/. Изложеното обуславя извод за нищожност на решение №
7386А от 24.06.1998 г. на ОСЗ Гоце Делчев поради липса на форма. Такава е и
позицията на ВКС по идентични казуси - Решение № 151 от 24.10.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 3988/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Розинела Янчева, и Решение № 151 от
29.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2271/2015 г., I г. о., ГК, докладчик председателят
Теодора Нинова. Ищецът не е доказал по делото правото си на съсобственост на
спорния имот на твърдяното правно основание. Това е достатъчно за отхвърляне на
иска му поради липса на активна материалноправна легитимация. Решението на
Районен съд Гоце Делчев трябва да бъде потвърдено в тази му част. За пълнота следва
да се добави, че е налице и друга незаконосъобразност на административната
процедура - реституираният имот не е бил заявен за възстановяване.
Административният орган е обвързан в произнасянето си само от заявеното, а в
конкретния случай се е произнесъл извън поисканото, с което е напуснал своята
компетентност и е постановил едно нищожно решение, чийто реституционен ефект не
следва да се зачита. Липсата на изрично искане за възстановяване на определен имот
изключва възможността за законосъобразно възстановяване на собствеността по
отношение на него, тъй като няма основание за започване и развитие на предвидената в
закона административна процедура /така и Определение № 309 от 12.06.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 1067/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева, Определение
№ 100 от 7.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4130/2016 г., II г. о., ГК, докладчик
председателят Пламен Стоев, Определение № 858 от 27.09.2011 г. на ВКС по гр. д. №
4
449/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова, Решение № 430 от
18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна
Папазова, и др./.
При този изход на спора пред втората инстанция и неоснователността на въззивната
жалба, на ответниците по същата трябва да бъдат присъдени направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 8677, постановено на 10.01.2022 г. по гражданско дело №
1633 от 2019 г. на Районен съд Гоце Делчев, в частта му, с която ревандикационната
претенция досежно поземлен имот с идентификатор 17395.132.8 по КККР на гр. Г. Д.,
основана на земеделска реституция и наследство, се отхвърля за идеалните части на
останалите наследници на Д. П. В., извън претендираната от наследника-ищец АТ.
АНГ. В. 1/32 идеална част от правото на собственост върху този имот.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8677, постановено на 10.01.2022 г. по гражданско дело
№ 1633 от 2019 г. на Районен съд Гоце Делчев, в частта му, с която ревандикационната
претенция досежно поземлен имот с идентификатор 17395.132.8 по КККР на гр. Г. Д.,
основана на земеделска реституция и наследство, се отхвърля за претендираната от
наследника-ищец А. А. В. 1/32 идеална част от правото на собственост върху този имот
и за предаването на фактическата власт върху спорните 79 кв. м. от същия.
ОСЪЖДА А. А. В., ЕГН **********, адрес гр. ***, ул. „***“ № *, да заплати на Г. Д.
Ч., ЕГН **********, адрес гр. *** ул„*****“ № *, и Д. Й. Ч., ЕГН **********, адрес
гр. *** ул. „*****“ № **, направените разноски във въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение, възлизащи на 800 /осемстотин/ лева.
На страните да се връчат копия на настоящия въззивен съдебен акт чрез адвокатите им,
като А. А. В. може да го обжалва в едномесечен срок, считано от връчването, по реда и
при условията на чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281, чл. 283 и чл. 284 от ГПК, пред Върховния
касационен съд на Република България, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен
съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5