РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Кюстендил, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Н. Сп. Георгиева
Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Теодора С. Д.
като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20251500600095 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 21-ва НПК.
Образувано е по жалба от адв. Е. Д. от АК-Кюстендил – повереник на
частния тъжител Н. Ж. Г. от гр.Д. срещу присъда №64 от 19.12.2024г.,
постановена по НЧХД№181/2024г. по описа на Районен съд-Дупница, с която
подсъдимата Б. Н. П. от гр.Д. е призната за невиновна и оправдана за
престъпление по чл.130, ал.1 НК и такова по чл.146, ал.1 НК, респ. са
отхвърлени като неоснователни предявените срещу същата граждански
искове, като тъжителката е осъдена да заплати на подсъдимата сторените от
нея разноски.
В жалбата, която е депозирана в срок от лице, което има право на
такава, са изложени съображения за неправилност на присъдата, доколкото
била необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяната й, като се
1
постанови осъдителна такава, да се уважат предявените искове и се присъдят
сторените разноски.
Така се поддържа жалбата.
Защитникът на подсъдимата – адв. И. Д. от АК-Кюстендил пледира за
потвърждаване на процесната присъда. Претендира разноски.
Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно
изискванията на чл.314 НПК, намери за установено следното:
При първоинстанционното разглеждане на делото е допуснато
съществено и неотстранимо във въззивното производство нарушение на
процесуалните правила, което налага отмяна на постановената присъда и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Съображенията за това са следните:
С процесната присъда подсъдимата Б. П. е призната за невиновна и
оправдана в това, че:
на ***г. в гр.Д., в МБАЛ ***ООД, гр.Д. е причинила на Н. Ж. Г., ЕГН
********** от гр.Д., разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 НК, изразило се в – разкъсно-контузна рана по лигавицата на горна
устна, охлузване и кръвонасядане по кожата на лицето пред дясно око,
кръвонасядане по дясна мишница в средната и трета, представляващи лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК.
За това, че на същата дата в гр. Д., в МБАЛ ***** ООД гр.Д. е казала
нещо унизително за честа или достойнството на другиго в негово присъствие,
а именно – „Защо си викала лекарката да ти чисти, ма? Толкова си тъпа и
проста“, „Ти не ставаш за майка ма. Едно малоумно дете не можеш да
успокоиш. Ти защо си раждала ма, като не можеш да го гледаш това дете ма“
– престъпление по чл. 146, ал. 1 НК.
С присъдата са отхвърлени предявените от Г. срещу подсъдимата
граждански искове за обезщетение на причинени в резултат на
престъпленията неимуществени вреди с размери, съответно 4000 лева и 1000
лева.
2
С разпореждане №190 от 13.03.2024г. съдията-докладчик при ДРС е
дал ход на тъжбата, като не е определил правната квалификация на фактите,
изложени в нея. В разпореждането липсва словесно описание на
инкриминираните с тъжбата факти и относимостта им към съответното
престъпление, като единствено е посочено цифровото изражение при това
само за едно от повдигнатите обвинения.
По този начин първоинстанционният съд не е изпълнил задължението
си да квалифицира деянието, с оглед обстоятелствата в тъжбата, което е
следвало да бъде сторено още с разпореждането за даване ход на тъжбата,
респ. насрочване на делото, съобразно чл.252, ал.4 НПК. Задължение на съда е
да посочи квалификация на деянието, изхождайки от фактическите признаци
на престъплението и съответно да даде правилна формулировка на
обвинението, изложено в тъжбата. Това в случая не е сторено. В тъжбата е
посочена правна квалификация, но тя не обвързва съда и не го освобождава от
задължението да направи такава, съобразно посочените по-горе критерии,
което следва да стори още в началото на съдебния процес, респ. с
разпореждането за насрочване на делото.
При това положение правото на защита на подсъдимата не е било
обезпечено чрез надлежно формулиране на обвинението, срещу което да се
защитава.
Въпреки допуснатото отстранимо съществено процесуално
нарушение, същото не е самостоятелно основание за отмяна на атакуваната
присъдата поради факта, че е постановена оправдателна такава, което от своя
страна представлява най-голямата гаранция, обезпечаваща правата на
подсъдимата със своеобразен саниращ ефект на констатирания порок в
проведеното наказателното производство.
Извън посоченото, така постановената присъда е незаконосъобразна.
Диспозитивът на присъдата в частта му, досежно престъплението по
чл.146, ал.1 НК е формулиран по начин, който не позволява да се прецени
спрямо кого е извършено, респ. не е извършено посоченото деяние. Обидата е
умишлено унижаване чувството на лично достойнство на конкретно лице
посредством неприлично, протИ.речащо на правилата на морала отнасяне с
него. За да е налице обида, трябва недвусмислено да е ясно срещу личността
на кое конкретно физическо лице е била насочена обидната проява.
3
Процесната присъда не съдържа този обективен елемент от състава на
престъплението.
Констатираното е основание за безусловна отмяна на съдебния акт.
Това е така, защото допуснатият порок не позволява на настоящия съдебен
състав да разреши казуса по същество като инстанция по фактите. За да стори
това, въззивният съд трябва да има за основа годен първоинстанционен
съдебен акт, какъвто в случая липсва.
Оплакването за необоснованост на обжалваната присъда също е
основателно.
Липсва цялостна и ясно установена фактическа обстановка от
първоинстанционния съд, а анализът на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства е повърхностен.
Мотивите на присъдата не отговарят на изискванията на чл.305, ал.3
НПК, доколкото от тях не става ясно как е формирано вътрешното убеждение
на съда нито за релевантните факти, нито за приложимото материално право.
За съда съществува задължение да изложи изрични съображения по
въпросите, посочени в разпоредбата на чл.301 НПК. Липсата на мотиви е
основание за безусловна отмяна на съдебния акт, защото не позволява на
настоящия съдебен състав да разреши казуса по същество като инстанция по
фактите.
На основата на изложените констатации по повдигането на
обвинението и произнасянето по него от първата инстанция, въззивният съд
намира, че допуснатите съществени процесуални нарушения засягат
основните етапи на наказателния процес в степен, която изцяло
дисквалифицира извършените процесуални действия и опорочава съществено
крайния съдебен акт.
Ето защо, присъдата следва да бъде отменена изцяло, поради
допускането на отстраними, но не и по реда на въззивната проверка,
съществени процесуални нарушения, а делото – върнато на
първоинстанционния съд за новото му разглеждане от друг съдебен състав от
стадия - подготовка за разглеждане на делото в съдебно заседание.
Поради връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция,
въззивният съд не следва да се произнася по въпроса за разноските по делото,
4
а страните следва да направят исканията си за присъждането им при новото му
разглеждане пред първостепенния съд.
По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 във вр. с
чл.348, ал.3 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №64 от 19.12.2024г., постановена по
НЧХД№181/2024г. по описа на Районен съд-Дупница и
ВРЪЩА делото на Районен съд-Дупница за ново разглеждане от друг
състав на съда от стадия - подготовка за разглеждане на делото в съдебно
заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5