Р Е Ш Е Н И
Е №109
гр. С., 02.11.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С.ския районен съд, трети състав,
в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
при участието на секретаря
Екатерина Б., като разгледа докладваното от съдия Стойчев а.н.д.№ 234 по описа
на С.ския районен съд за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалбата на Б.Р. Г., ЕГН ********** срещу НП № 419/24.04.2020 г.
издадено от старши комисар Н. В. С. – директор на ОД МВР С., упълномощен на
основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето.
С жалбата се
твърди, че жалбоподателят не е извършил твърдяното в АУАН, че описаната в АУАН
и НП фактическа обстановка не отразява в пълнота действителната такава. Сочи
се, че не са събрани доказателства и е нарушено правото на жалбоподателя да се
защити. Твърди се, че не е описано в цялост в какво се състои нарушението и
обстоятелствата при които е извършено. Сочи се, че в конкретния случай трябва
да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Отправя се искане за отмяна на
НП.
В
проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят чрез упълномощения си
по делото повереник, излага становище за отмяна на НП. Ответникът по жалбата в
проведеното съдебно заседание представя писмена защита на упълномощен
юрисконсулт, с която се сочи, че жалбата е изцяло неоснователна и недоказана, и
се отправя искане същата да бъде
отхвърлена.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Установи се от
писмените доказателства и от разпита на свидетеля В.Б., че същата в качеството
си на младши инспектор Охранителна полиция при РУ С., на 17.04.2020 г.
осъществявала служебните си задължения,
като на бул. „И.“, при парк „К.“ в гр. С., забелязала група младежи, като
единият от които бил без поставена маска. Представили се на групата младежи и
им съобщили, че има заповед на Министъра по здравеопазването, предвиждаща задължително
носене на маски или друго предпазно средство, покриващо лицето и носа.
Жалбоподателят бил лицето, което било без поставена маска на лицето си. Бил
изискан от него документ за самоличност, но такъв той не представил. Установили
самоличността, със справка в дежурната част на РУ С. и свидетелката му
разяснила, че ще му бъде съставен акт за неносене на лична карта. Разпоредили
му да изчака на един метър от патрулния автомобил и да спазва дистанция.
Пристъпила към съставяне на АУАН и след оформянето на текстовата част на
актовете, установила, че жалбоподателя Г. си бил тръгнал. Оформили с подпис на
колега - полицейски служител, че акта е връчен при условията на отказ на
административно привлеченото лице, да го подпише. Също така отразили и отказ на
административно привлеченото лице, да получи препис от акта. Въз основа на така
съставения акт било издадено и обжалваното НП. С НП наказващия орган вменил на
привлечения нарушение, за това, че на 17.04.2020 г., около 19.40 часа в гр. С.,
на ул. „И.“, лицето се разхожда на открито обществено място, без поставена на
лицето защитна маска /кърпа/, шал, с което негово действие не изпълнява
въведените противоепидемични мерки във връзка с извънредното положение, обявено
с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. Така описаното от наказващия
орган нарушение, същият е посочил, че съставлява виновно нарушение на чл. 63,
ал. 1 от Закона за здравето.
Въз основа на
горното и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето, наказващия орган е наложил на Б.Р.Г. „парична санкция глоба“ в размер
на 300 лв.
Горното
се установява въз основа на събраните по делото доказателства.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
НП
е издадено при допускане на съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на административно привлеченото лице. При
съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила
на чл. 43 от ЗАНН. Същото се изразява в следното: акта е съставен, като
свидетел е отразил отказ на административно привлеченото лице да подпише акта.
Съдът намира, че макар, че напускането на привлеченото лице, от мястото на
осъществяване на проверката от полицейски служители да наподобява на
конклудентно действие, което може да се приравни с отказ да се подпише акта,
това действие води не до отказ да се подпише акта, а до съставяне на акта в
отсъствие на нарушителя. Към момента в който актосъставителя е приключил с
изготвянето на АУАН, нарушителят не е присъствал. Ето защо е налице хипотезата
по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, на акта който е съставен в отсъствие на нарушителя.
Тази хипотеза поражда задължение за актосъставителя да изпрати на съответната
служба или на общинската администрация по местоживеене на нарушителя, акта за
предявяване и подписване. Това действие не е извършено, то е заменено с просто
удостоверяване от един свидетел, също полицейски служител, че нарушителя
отказва да подпише акта и още повече, че нарушителя отказва да получи препис от
акта. Това, че акта е съставен в отсъствие на нарушителя, без да му е изпратен
за предявяване и подписване, съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, довели до ограничаване правата на привлеченото лице.
Наблюдават се
съществени нарушения на процесуалните правила, които са допуснати при издаване
на атакуваното НП. Констатира се, че в НП възприетото нарушение е квалифицирано
като нарушение по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. Към датата на извършване
на вмененото нарушение, редакцията на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, има
следния вид: при възникване на извънредна епидемична обстановка, министъра на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или
на отделен регион. Така посочения текст от Закона за здравето не може да бъде
нарушен с никакво действие или бездействие от гражданите и в частност от
жалбоподателя по делото, тъй като не е в негово правомощие въвеждането на
противоепидемични мерки, нито препятстването да бъдат обявени такива. Ето защо
е и невъзможно административно привлеченото лице да е нарушило именно този член
от закона. Така вмененото административно нарушение не е квалифицирано по ясен
и разбираем за привлеченото лице, начин, поради което то е останало в
неизвестност относно повдигнатото срещу него обвинение.
На последно
място следва да се отбележи и това, че с НП на жалбоподателя е наложена
„парична санкция глоба в размер на 300 лв.“. Съгласно чл. 13 от ЗАНН за
административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните
административни наказания: обществено порицание, глоба, временно лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност. Закона не предвижда
налагане на „парична санкция“. С използването на термина „парична санкция“ е
въведена една неяснота, както у наказаното лице, така и у въззивния съд,
относно вида и характера на наложеното от наказващия орган административно наказание.
Съвкупно
преценени, изложените по – горе съществени нарушения на процесуалните правила,
водят до единствен извод, а именно, че атакуваното НП следва да бъде отменено.
При
този изход на делото, съдът следва да осъди ответника по жалбата да заплати на
жалбоподателя сторените от него разноски в размер на 200 лв., за заплатено
адвокатско възнаграждение на упълномощения повереник.
Мотивиран от
изложеното
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП
№ 419/24.04.2020 г. издадено от старши комисар Н. В. С. – директор на ОД МВР С.,
упълномощен на основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА ОД МВР С.
да заплати в полза на Б.Р. Г. сумата от 200 лв., представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може
да бъде обжалвано с касационно жалба пред Административен съд С. – Област, в 14
дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ…………………………………