№ 185
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20215001000701 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение № 260203 от 18.05.2021 г., постановено от Старозагорския окръжен
съд по т. д. № 85/2021 г., с което съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА „ЗАД "Д. Б.: Ж. З."“ АД, ЕИК *********, да заплати на КР. Ц. АНГ., ЕГН
**********, сумата 16 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на
получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 14.05.2018 г. на път *** - ***, км
***+***м, О. К., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция до застрахователя – 08.06.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 16 000 лв. до
претендирания размер от 35 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 22.05.2018 г. до
07.06.2018 г. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от КР. Ц. АНГ., ЕГН **********, против „ЗАД "Д. Б.: Ж. З."“
АД, ЕИК *********, за заплащане на сумата от 70 лева, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за копия на
медицински документи и издване на диск като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАД "Д. Б.: Ж. З."“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. П.К. от САК,
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищеца в
1
размер на 866,16 лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА КР. Ц. АНГ., ЕГН **********, да заплати на „ЗАД "Д. Б.: Ж. З."“ АД, ЕИК
*********, направените разноски в размер на 244,69 лв., съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
„ОСЪЖДА „ЗАД "Д. Б.: Ж. З."“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт сумата от 640 лв. за държавна такса, както и сумата от 68,43 лв.
за възнаграждение на вещо лице по СМЕ, платена от бюджета на съда, съразмерно с
уважения размер на исковете.“
В отхвърлителната му част решението се обжалва от ищеца, с подробни съображения за
неговата неправилност.
В осъдителната му част решението се обжалва от ответника, също с подробни съображения
за неговата неправилност.
Всяка от страните е на мнение, че жалбата на другата страна е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните,
съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Единствените спорни въпроси по делото са:
- относно дължимостта и размерите на претендираните от КР. Ц. АНГ. застрахователни
обезщетения за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди в предявените
преки искове по чл. 432, ал. 1 КЗ, съответно и за началната дата, от която евентуално се
дължат обезщетенията за забавено плащане, както и
- дали и доколко с поведението си на пътя ищецът е допринесъл за настъпилите при
катастрофата негови увреждания (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
1. Подробното заключение по назначената в процеса съдебно медицинска експертиза на
вещото лице д-р М. С. (л. 63 и сл.) е установило уврежданията, настъпили вследствие на
пътно транспортното произшествие, причинено на 14.05.2018 г. от водача Н. Н., чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника: контузия на главата –
сътресение на мозъка; разкъсно контузна рана-скалп; множество разкъсно контузни и
порезни рани на десния горен крайник, дясната повърхност на гърба, лявата ръка, десния
долен крайник; пукнатина – фрактура на периферния ръб на лявата лопатка; луксация на
лявата акромио клавикуларна става. Вещото лице е категорично, че тези увреждания са пряк
и непосредствен резултат на това произшествие, ищецът е претърпял сериозни увреждания,
свързани с болки и страдания, а вината на водача Н. е установена с влязлата в сила Присъда
№ 5 от 23.01.2020 г., постановена от Районен съд Казанлък по НОХД №1197/2019 г. (л. 27 и
сл.). Затова предявеният пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е бил поначало основателен.
Според вещото лице д-р С., наложило се е спешно оперативно лечение – реимплантация на
скалп, около три – четири седмици е продължила и имобилизацията на пострадалия, за да
може той да бъде обездвижен, което е причинявало болкова симптоматика в продължение
на 45 – 50 дни (т. 2-ра), а в момента ищецът е вече оздравял, с изключение на оплакванията
2
му, че при студено и влажно време усеща болка в лявата акромиоклавикуларна става.
Разпитаните в съдебното заседание от 27.01.2021 г. (л. 106 и сл.) свидетели В. В. А.а и А. Й.
И. са установили, че преминалият оздравителен период е бил дълъг и много труден,
трябвала е помощ за буквално всички действия по елементарното ежедневно обслужване,
които са били свързани с придвижването на пострадалото момче, а психичното му
затормозяване, свързано с катастрофата, продължава и до днес. Апелативният съд дава вяра
на показанията на тези свидетели и не трябва да се мисли, че евентуалната заинтересованост
на свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си – необорим признак за
недостоверност на неговите показания, подобен подход към преценката на събраните в
процеса доказателства поставя по-скоро емоционални, но рационално неоправдани пречки
към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова би бил не само необосновано
предубеден, но и процесуално недопустим.
Затова преценката на Апелативния съд е, че паричното обезщетение, дължимо в настоящото
производството по чл. 432, ал. 1 КЗ, като предвидена и допустима от закона компенсация на
подлежащите на репариране и доказани от ищеца негови неимуществени вреди, трябва да е
в размер на сумата 25 000 лева.
2. Претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди в размер на сумата 70 лева, като последица от пътнотранспортното произшествие,
предизвикано на 14.05.2018 г. от застрахования при ответника водач, е трябвало да бъде
уважена.
Представените с исковата молба три фактури (л. 36, л. 37 и л. 38) са издадени на името на
ищеца в периода от 21.05.2018 г. до 27.06.2018 г. от МБАЛ „Д-р Х. С.“ ЕООД, гр. К., точно
по времето, когато К.А. е бил в тази болница на лечение, а предметът на доставките е пряко
свързан с проведеното по това време лечение. На първата фактура е отбелязано, че
дължимата сума е платена в брой, а към втората и третата са прикрепени и издадените
касови бонове по плащането. Затова искът – в тази му част – е бил доказан до размер на
общата сума от 70 лева и поначало е подлежал на уважаване.
3. Относно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По делото няма спор, че ищецът, като пътник на задната дясна седалка на катастрофиралия
автомобил, е бил без поставен обезопасителен колан. И като е имал предвид характера и
степента на получените наранявания, обоснованите изводи в т. 3-та от заключението на
вещото лице д-р С. са категорични: травмите, които К.А. е получил, „не отговарят на такива
ако е бил с поставен обезопасителен колан“. При установената скорост на движение с около
120 км/ч, ударът в разделителната мантинела и последващото преобръщане на колата са
предизвикали въздействието на силни инерционни сили върху тялото на пострадалото
момче, което рязко е залитало наляво и надясно и съответно се е удряло в лявата и дясна
част на купето. След преобръщането на автомобила по таван тялото му е изхвърчало през
задното стъкло в крайпътната канавка, затова изводът може да е само един: голямата
разкъсно контузна рана на главата е била вследствие на удара в рамката на вече разбитото
3
задно стъкло на колата, а прорезните рани по крайниците и тялото са били от счупените
стъкла и също от рамката на счупеното стъкло.
Както ударите в купето, така и последващият удар на тялото в земята, след изхвърчаването
му през задното стъкло на автомобила, са можели да бъдат причина за пукнатината на
лявата лопатка и за луксацията на лявата акромиоклавикуларна става, но нито едно от тези
увреждания не би настъпило, ако пострадалият е бил с правилно поставен обезопасителен
колан, защото тогава тялото на пътник, задържан от колана на задната седалка, нито би
залитало с такава сила вляво вътре в купето, нито би изпаднало от счупеното задно стъкло
на автомобила. В този смисъл са и разясненията на вещото лице, дадени в съдебното
заседание от 27.01.2021 г. (л. 106 и сл.): възможно е, травмите да не са настъпили вътре в
купето на автомобила, а от удара на пострадалия в земята, но такъв конкретен удар след
изхвърчаване на тялото му през задното стъкло би бил невъзможен, ако то е било
прикрепено към седалката от правилно поставен обезопасителен колан.
Вярно е, че при конкретната скорост на движение на автомобила, в който пострадалият е
пътувал (120 км/ч), поставеният обезопасителен колан по принцип би могъл да причини и
други, не толкова тежки, но също сериозни увреждания, но това са предположения, чиято
хипотетична вероятност и обективно обоснована възможност за настъпване не са
установени по делото.
При тази фактическа обстановка преценката на окръжния съд, че с непоставянето на иначе
наличния към седалката му обезопасителен колан, пострадалият е допринесъл за
причинените му от удара увреждания до степен на 20%, е необоснован. Основната,
определяща причина за катастрофата са високата скорост и несъобразеното с пътната
обстановка поведение на причинилия удара застрахован при ответника водач на автомобил
„М. К.“, с рег. № ********, в който автомобил е бил и ищецът К.А.. Затова установеното в
процеса допринасяне на пострадалия за причинените му вреди наистина е налице, но в
размер на не-повече от 10%, в този размер следва да се уважи направеното от ответника
възражение по чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
Което означава, че определеното по-горе в т. 1-ва обезщетение за причинените на КР. Ц.
АНГ. неимуществени вреди следва да се намали от 25 000 лева до размер на сумата 22 500
лева, а определеното в т. 2-ра обезщетение за имуществени вреди следва да се намали от 70
лева до размер на сумата 63 лева. Съответно в останалите им части, до пълните предявени и
понастоящем поддържани размери от 35 000 лева и 70 лева, тези претенции ще следва да
бъдат отхвърлени.
4. Относно лихвите.
Предмет на делото е дължимостта на обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ (Глава 47, чл. 477 и сл. КЗ), затова претенцията на ищеца за заплащане
на лихви върху търсените обезщетения е по чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ.
Лихвите за забавено плащане на обезщетението по тази конкретна застраховка се дължат от
изтичане на сроковете, определени в разпоредбата чл. 497 КЗ. По отношение разпоредбите
4
по Глава 41, нормата на чл. 497 КЗ е специална (чл. 505 КЗ), затова посоченият от ищеца
срок по чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ е в случая неприложим.
С Молба вх. № 1445 от 08.06.2018 г. ищецът е уведомил „ЗАД "Д. Б.: Ж. З."“ АД за
настъпване на застрахователното събитие, като е представил Констативния протокол за
станалото произшествие, на тази дата съответно е била заведена Щета № ***/***. В срока
по чл. 496, ал. 1 КЗ, с Уведомителни писма с изх. № 2507 от 25.06.2018 г. (л. 39) и изх. №
2955 от 27.07.2018 г. застрахователят е дал мотивиран отговор по чл. 496, ал. 2, т. 2, б. „б“ и
б. „в“ КЗ, като е изискал представянето на допълнителни документи, с които е трябвало да
се удостоверят съществени обстоятелства във връзка с произшествието, въпреки, че е можел
сам да се снабди с тях (чл. 496, ал. 4 КЗ) и срокът за окончателно произнасяне по
претенцията, който се признава от застрахователя, е бил тримесечният срок по чл. 496, ал. 1
КЗ. Съответно и лихвите за забава са станали дължими след изтичането на този срок (чл.
497, ал. 1, т. 2, предл. 1-во КЗ). В случая това е датата 08.09.2018 г., от тази дата е трябвало
да се присъди законната лихва върху дължимите обезщетения.
В останалата и част претенцията за лихви върху присъдените суми, за периода от 22.05.2018
г. до 07.09.2018 г., е неоснователна и следва да се отхвърли.
Изводът е, че по отношение на всяка от заявените претенции обжалваното решение е
несъобразен със закона отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК,
това решение следва да се отмени, а предявените искове се уважат и съответно отхвърлят в
посочените по-горе размери.
5. Разноските.
5.1. По иска за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ищецът
КР. Ц. АНГ. е защитавал пред всяка от двете съдебни инстанции материален интерес в
размер на сумата 35 000 лева, като адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
всяка съдебна инстанция е било в размер на сумата 1 896 лева с включен ДДС. Защитил е
материален интерес в размер на сумата 22 563 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и съразмерно на уважения материален интерес,
ответникът „ЗАД „Д. Б.: Ж. З.“ АД дължи на адвокат П.К., като процесуален представител
на ищеца К.А., адвокатско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции, в размер на
сумата 1 218.85 лева с включен ДДС. Общо – сумата 2 437.70 лева с включен ДДС.
По иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, ищецът е
защитавал пред всяка от двете съдебни инстанции материален интерес в размер на сумата 70
лева, като адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за всяка съдебна инстанция е било в
размер на сумата 360 лева с включен ДДС. Защитил е материален интерес в размер на
сумата 63 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и съразмерно на уважения материален интерес,
ответникът „ЗАД „Д. Б.: Ж. З.“ АД дължи на адвокат П.К., като процесуален представител
5
на ищеца К.А., адвокатско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции в размер на
сумата 324 лева с включен ДДС. Общо – сумата 648 лева с включен ДДС.
Или по двата предявени иска, за производството пред двете съдебни инстанции, ответникът
„ЗАД „Д. Б.: Ж. З.“ АД следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от общо 3 085.70 лева с включен ДДС.
5.2. Ответникът „ЗАД „Д. Б.: Ж. З.“ АД е защитавал пред всяка от двете съдебни инстанции
материален интерес в размер на сумата 35 070 лева. Направил е разноски, общо в размер на
сумата 470 лева (150 лева разноски пред Районния съд за експертиза + 320 лева платена ДТ,
пред нито една от инстанциите това дружество не е било защитавано от юрисконсулт, а
данни за платено адвокатско възнаграждение няма), като е постигнал отхвърляне на
претенциите до размер на сумата от общо 12 507 лева. На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3
ГПК и съобразно защитения материален интерес, КР. Ц. АНГ. ще следва да бъде осъден, да
заплати на ЗАД „Д. Б.: Ж. З.“ АД разноски за двете съдебни инстанции в размер на сумата от
общо 167.62 лева.
5.3. Производството е проведено в условията на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, затова, на осн. чл.
78, ал. 6 ГПК, ЗАД „Д. Б.: Ж. З.“ АД следва да бъде осъдено, да заплати, съобразно
уважената част от исковете, дължимата държавна такса за първата съдебна инстанции, в
размер на сумата от общо 902.52 лева.
При заявени претенции от общо 35 070 лева, от бюджета на районния съд са платени
разноски в размер на сумата 150 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете (22 563 лева), ответникът ЗАД „Д. Б.: Ж. З.“ АД
следва да бъде осъден, да заплати по сметка на съда разноски в размер на сумата 96.50
лева.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260203 от 18.05.2021 г., постановено от Старозагорския окръжен съд
по т. д. № 85/2021 г.
ОСЪЖДА „ЗАД Д. Б.: Ж. З.” АД, ЕИК *********, да заплати на КР. Ц. АНГ., ЕГН
**********, сумата 22 500 (двадесет и две хиляди и петстотин) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания,
причинени му вследствие на пътнотранспортно произшествие от 14.05.2018 г., на път ***,
км. *** + *** м., О. К., предизвикано от Н. И. Н., ЕГН **********, като водач на лек
автомобил „М. К.“, с рег. № ********, със сключена при „ЗАД Д. Б.: Ж. З.” АД застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по Застрахователна полица № *** от
23.11.2017 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.09.2018 г. до окончателното и
изплащане,
6
като в останалите им части, в размер на сумата 12 500 (дванадесет хиляди и петстотин) лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.05.2018 г. до окончателното и
изплащане, както и за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение в
размер на сумата 22 500 лева (двадесет и две хиляди и петстотин), за периода от 22.05.2018
г. до 07.09.2018 г., ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАД Д. Б.: Ж. З.” АД, ЕИК *********, да заплати на КР. Ц. АНГ., ЕГН
**********, общо сумата 63 (шестдесет и три) лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи по:
- ф-ра № ***/*** г. на стойност 40.60 лева,
- ф-ра № ***/*** г. на стойност 9.40 лева и
- ф-ра № ***/*** г. на стойност 20 00 лева,
издадени от МБАЛ „Д-р Х. С.“ ЕООД, гр. К.,
които вреди са му причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие от 14.05.2018
г., на път ***, км. *** + *** м., О. К., предизвикано от Н. И. Н., ЕГН **********, като водач
на лек автомобил „М. К.“, с рег. № ********, със сключена при „ЗАД Д. Б.: Ж. З.” АД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по Застрахователна полица №
*** от 23.11.2017 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.09.2018 г. до окончателното и
изплащане,
като в останалите им части, в размер на сумата 7 (седем) лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 22.05.2018 г. до окончателното и изплащане, както и за
присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение в размер на сумата 63
(шестдесет и три) лева, за периода от 22.05.2018 г. до 07.09.2018 г., ОТХВЪРЛЯ исковете
като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАД Д. Б.: Ж. З.” АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат П. Д. К. от С. а. к.
личен номер **********, като процесуален представител на КР. Ц. АНГ., ЕГН **********,
адвокатско възнаграждение в размер на сумата 3 085.70 лева (три хиляди осемдесет и пет
лева и 70 ст.) с включен ДДС.
ОСЪЖДА КР. Ц. АНГ., ЕГН **********, да заплати на „ЗАД Д. Б.: Ж. З.” АД, ЕИК
*********, сумата 167.62 лева (сто шестдесет и седем лева и 62 ст.) разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗАД Д. Б.: Ж. З.”, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Апелативен съд – гр. Пловдив, бул. „*** с.“ № ***, ЕИК (БУЛСТАТ)
*********:
- държавна такса, в размер на сумата 902.52 лева (деветстотин и два лева и 52 ст.) и
- разноски, в размер на сумата 96.50 лева (деветдесет и шест лева и 50 ст.).
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8