№ 718
гр. гр. Добрич, 16.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шестнадесети август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Теменуга Ив. Стоева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500549 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД
,ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление
:гр.София,бул.“България“№49,бл.53Е,вх.В,чрез пълномощника си Р.
ИВ. ИЛ. срещу Разпореждане от 30.06.2022 г.по ч.гр.д.
№1909/2022г.по описа на ДРС,в частта му с която е оставено без
уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на претендираното договорно
възнаграждение в размер на сумата от 671,79 лв. за периода от
15.01.2021 г.до 02.02.2022г.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.
Окръжният съд,като се запозна с доводите на жалбоподателя и
мотивите на атакувания съдебен акт,приема за установено следното:
За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение в частта относно договорната
лихва,първоинстанционният съд е приел,че уговорката за договорно
възнаграждение ,надвишаващо трикратния размер на законната лихва
за забава,е нищожна като противоречаща на добрите нрави.В
1
представения Договор за потребителски кредит „Стандарт“,сключен
на 21.10.2020г. между заявителя и кредитополучателя Ж. СЛ. Й. е
постигнато съглашение за отпускане на сумата от 933,94 лв.,при ГПР
49,10% и годишен лихвен процент 41 %.
Както правилно е приел съдът, възнаградителна лихва от 41 %
годишно следва да се преценява в съответствие със свободата на
договаряне ,но и при съблюдаване на добрите нрави.Налице е
действаща съдебна практика,която не е загубила силата си,съгласно
която договорна лихва,надхвърляща трикратния размер на законната
лихва за забава е нищожна,поради накърняване на добрите нрави.
Съдът не споделя довода на жалбоподателя,в смисъл,че с
императивна правна норма законодателят е дал възможност на
финансовите институции да уговарят възнаградителна лихва с
максимален размер-петкратния размер на законната лихва.В този
случай в ГПР не би могло да се включват другите,предвидени в чл.19
ал.1 ат ЗПК настоящи и бъдещи разходи по кредита,тъй като тогава
годишният процент на разходите би надхвърлил законоустановения
максимум. В чл.19 ал.4 от ЗПК е въведено правилото,че годишния
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута,определена с Постановление на МС на РБ.В ГПР се включват
освен лихви,преки и косвени разходи,комисионни възнаграждения от
всякакъв вид и др.-чл.19 ал.1 от ЗПК.От това следва извода,че в
рамките на ГПР съдът следва да прецени самостоятелно размера на
договорната лихва-част от ГПР,който да не надвишава трикратния
размер на законовата лихва за забава,както е подходил в случая
първоинстанционния съд.
Цитираната от жалбоподателя съдебна практика не обвързва
съда,тъй съставлява задължителна съдебна практика .
Съгласно чл.411 ал.2 т.2 от ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение,когато искането е в противоречие с добрите
2
нрави.Преценката за нищожност на договорните клаузи се прави
служебно от съда и в този смисъл районният съд не е излязъл извън
правомощията си.
С тези мотиви като правилно и законосъобразно разпореждането
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Водим от изложеното Окръжният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 30.06.2022 г.по ч.гр.д.
№1909/2022г.по описа на ДРС,в частта му с която е оставено без
уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на претендираното договорно
възнаграждение в размер на сумата от 671,79 лв. за периода от
15.01.2021 г.до 02.02.2022г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3