Решение по дело №1298/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София против решение № 362 от 08.10.2024г., постановено по а.н.д. №1030/24г. по описа на РС-Пазарджик.

С решението е отменен ЕФ №********** от 06.08.2021г. на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, с което на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл.179, ал.3б във вр. с чл.187а, ал.1 и 2, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.5 и 7, във връзка с чл.102, ал.2 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде уважена подадената жалба и отменено обжалваното решение, съответно потвърден издаденият електронен фиш. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. С молба вх. № 10909/16.12.2024 г. жалбоподателят изразява становище по съществото на спора и иска присъждане на адвокатско възнаграждение под минималния размер.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба. В писмено становище по същество оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя списък с разноски, с който претендира разноски в размер на 200 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в с.з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалвания електронен фиш, Районен съд –Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 06.08.2021 г., в 13,20 часа, пътно превозно средство (ППС) - товарен автомобил Рено Маскот с рег.№ [рег. номер], с техническа допустима максимална маса 6 500 , брой оси - 2, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке се движело в община Пазарджик, по път I-8, км 196+643, с посока намаляващ километър. Пътният участък бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За автомобила не била заплатена дължимата по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата пътна такса, като за него нямало издадени валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването през сегмента. Нарушението било заснето с устройство с №10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Към датата на нарушението „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД било собственик на ППС /справка на л.11 – л.12 в делото/. ППС било оборудвано с бордово устройство чрез което предавало данни, относими към определяне дължимостта и размера на тол - таксите, заплащани за движение по платената републиканска пътна мрежа. Към датата и часа на заснетото нарушение бордовото устройство на процесното ППС обаче по неустановени причини не предавало данни. /писмо с информация от Тол пас на л.46 в делото/. При тази фактология срещу жалбоподателя „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № **********. С него на въззивника за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано, че не е осъществен съставът на визираното в ЕФ административно нарушение. При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения ЕФ, които касационната инстанция изцяло споделя и съглъсно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК препраща към тях.

Отделно от това по отношение на наложената с ЕФ санкция следва да се съобрази и решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

При извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване настоящият състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски. В случая възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева с оглед фактическата и правна сложност на делото. Същите са платими от Агенция „Пътна инфраструктура“. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя, доколкото същото е съобразено с изискванията на чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 362 от 08.10.2024г., постановено по а.н.д. №1030/24г. по описа на РС-Пазарджик.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплати на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, [улица], ет. 5, ап. 12, съдебно-деловодни разноски в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.