№ 350
гр. Козлодуй, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20221440101264 по описа за 2022 година
Съдебното производство е образувано по искова молба на М. М. П.,
ЕГН ********** от гр.Козлодуй, ж.к.1, бл.1, вх.А, ет.1, ап.1, (в качеството на
наследник на Гергина Найденова М.а, починала на 06.12.2021г.) чрез адвокат
М. С., с която е предявен против "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, представлявано от
изпълнителния си директор Георги Кирков, отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено,
че не дължи вземане от общо 1107.35 лева, за която е издаден изпълнителен
лист от 21.12.2017г. по ч.гр.д. № 1533/2017г. на РС-Козлодуй и е образувано
изпълнително дело №188/2018г. по описа на СИС при Pайонен съд Козлодуй
(присъединено към изп.дело № 30/2003г. по описа на СИС при КРС), тъй като
е погасено по давност.
Ищеца излага обстоятелства, че е наследник на Гергина Найденова М.а,
починала на 06.12.2021г.. На 21.12.2017г. в полза на ответника „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД срещу нейния наследодател е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 1533/2017г. на Районен съд Козлодуй (заповедно производство по
чл.410 ГПК) за сумата 971.16 лв., представляваща стойността на потребена
топлинна енергия и топла вода за периода от месец май 2016г. до месец юли
2017г., ведно със законната лихва от 08.11.2017г. до окончателното
изплащане, сумата 1 лв. такса топлинно счетоводство, лихва в размер на 60.19
1
лв. за периода от месец май 2016г. до медец юли 2017г. и направените в
заповедното производство разноски – 25 лв. платена държавна такса и 50 лв.
юристконсулско възнаграждение. Въз основа на издадения на ответника
изпълнителен лист ДСИ при РС Козлодуй е образувал срещу наследодателя
изпълнително дело № 188/2018г. и е връчил на длъжника призовка за
доброволно плащане. С разпореждане от 02.11.2018г. ДСИ е присъединил
вземането по изпълнително дело № 188/2018г. към изпълнително дело №
30/2013г. между същите страни с взискател АЕЦ. Счита, че това е
изпълнително действие, което е прекъснало давността по отношение
процесното вземане, тъй като е сред изрично изброените в т. 10 на ТР №
2/2015г. Според ищеца от тази дата за процесното вземане следва да се
отнасят действията, които ДСИ е извършил по искане на взискателя по
изпълнително дело № 30/2003г. Поддържа, че доколкото по изп. дело №
30/2003г. от страна на взискателя АЕЦ не са предприемани изпълнителни
действия в периода от 17.01.2003г. до 17.01.2005г., т.е. повече от две години,
на 18.01.2005г. е настъпило по силата на закона прекратяване на
изпълнителното производство. Поддържа, че са неотносими и
незаконосъобразни всички молби подадени от „АЕЦ Козлодуй” ЕАД по изп.
дело № 30/2003г. след 18.01.2005г. с които взискателя е поискал
предприемането на изпълнителни действия по делото, тъй като всички тези
действия са поискани и извършени след настъпилото ех lege прекратяване на
изпълнителното производство и са без правно значение и
непротивопоставими на длъжника, тъй като не съставляват годно действие за
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116 б."в" от ЗЗД, което да доведе
до прекъсване на давността. Позовава се на съдебна практика - Решение на
ВКС постановено по чл.290 от ГПК № 223/12.07.11 г., по гр. д. № 124/10 г. на
II т.о. Поддържа, че с молба от 16.05.2022г. по изп.дело № 30/2003г. на СИС
при PC - Козлодуй, взискателя е поискал наследника на починалия длъжник -
ищцата М. М. П. да бъде конституирана като длъжник в процеса. Молбата е
уважена от съдебния изпълнител, който с разпореждане от 18.05.2022г. е
конституирал ищеца като длъжник в изпълнителното производство и й е
връчена призовка за доброволно изпълнение, като няма извършени плащания.
След тази дата, и до настоящия момент взискателя не е подавал други молби
за справки и не е предприемал принудителни действия по делото, поради
което поддържа, че процесното вземане е погасено по давност.
В съдебно заседание за ищеца се явява адвокат С. и поддържа иска.
Ответника срока по чл.131 ГПК е подал редовен писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан и
излага подробни съображения.
В съдебно заседание за ответника се явява юристконсулт Борисов и
оспорва иска по съображенията изложени писмения отговор.
Съда като съобрази становищата и доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от
2
фактическа страна следното:
От приложеното удостоверение за наследници, издадено на 24.03.2022г.
от Община Козлодуй безспорно се установява, че ищеца М. П. е единствен
наследник на Гергина Найденова М.а, починала на 06.12.2021г..
От приложеното частно гражданско дело № 1533/2017г. по описа на
районен съд Козлодуй (заповедно производство по чл.410 ГПК) е безспорно,
че на 09.11.2017г. съда е издал Заповед по чл.410 ГПК с № 1037/09.11.2017г. в
полза на ответника „АЕЦ Козлодуй” ЕАД срещу длъжник наследодателя на
ищеца, за процесното вземане - сумата 971.16 лв., представляваща
стойността на потребена топлинна енергия и топла вода за периода от месец
май 2016г. до месец юли 2017г., ведно със законната лихва от 08.11.2017г. до
окончателното изплащане, сумата 1 лв. такса топлинно счетоводство, лихва в
размер на 60.19 лв. за периода от месец май 2016г. до медец юли 2017г. и
направените в заповедното производство разноски – 25 лв. платена държавна
такса и 50 лв. юристконсулско възнаграждение. Заповедта е връчена на
длъжника на 23.11.2017г. и в срока по чл.415 ГПК не е подадено възражение
срещу нея. На 21.12.2017г. въз основа на влязлата с сила Заповед по чл.410
ГПК издадена по ч.гр.д. № 1533/2017г. по описа на КРС, съда е издал на
ответника АЕЦ срещу длъжника – наследодателя на ищеца изпълнителен
лист за процесното вземане.
По делото е безспорно, че процесното вземане е за доставена топлинна
енергия и топла вода.
От приложеното изп.дело № 188/2018г. на ДСИ при РС Козлодуй
безспорно се установява, че е образувано по молба на ответника АЕЦ срещу
наследодателя на ищеца на 18.07.2018г. (датата на подаване на молбата с
СИС). С молбата за образуване взискателя е поискал то да бъде присъединено
към висящо изпълнително производство между същите страни с № 30/2003г.
Със същата молба взискателя е поискал ДСИ да извърши и опис на недвижим
имот собственост на длъжника. На 25.07.2018г. на длъжника (наследодателя
на ищеца) е връчена призовка за доброволно плащане.
С постановление на ДСИ от 02.11.2018г. изп. дело № 118/2018г. с
предмет процесното вземане е присъединено към изп.дело № 30/2003г.. На
26.03.2019г., взискателя е поискал да бъде насрочен опис на движими вещи,
собственост на длъжника. С молба от 25.03.2022г. взискателя е поискал по
изп.дело № 30/2003г. и присъединеното по него изп.дело № 188/2018г.
3
извършването на изпълнителни действия – опис на движими вещи на
длъжника. На 11.04.2022г. е поискал да бъде насрочен опис на движими
вещи, собственост на длъжника. На 16.05.2022г., е поискал наследника на
починалия длъжник - ищеца М. М. П. да бъде конституирана като длъжник в
процеса. Молбата е уважена от съдебния изпълнител, който с разпореждане
от 18.05.2022г. е конституирал настоящия ищец, като длъжник в
изпълнителното производство в качеството и на наследник на починалия
длъжник. След конституирането и в производството, длъжника е получила
призовка за доброволно плащане, но не са последвали плащания. След тази
дата и до настоящия момент взискателя не е подавал други молби за справки
и не е предприемал принудителни действия по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Иска предмет на спора е за оспорване дължимост на вземане,
удостоверено в изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Правното основание на иска е чл. 439, ал.1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, като иска е допустим, тъй като е налице интерес у
ищеца от предявяването му, а наред с това той основава претенцията си на
новонастъпили факти – изтекла погасителна давност след влизане в сила на
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По отношение на доказателствената тежест всяка страна носи тежестта
да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни
последици, като в тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по
изпълнителния лист, е да установи при условията на пълно и главно
доказване настъпването на твърдените правопогасяващи факти и
обстоятелства. Предвид това, че в случая ищеца се позовава на изтекла
погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по
изпълнителното дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и
чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника
давност.
В т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330,
4
ал.1, б.”д” ГПК/отм.// нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие, като е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.
Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ/: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Със същото тълкувателно решение е прието, че
прекъсването на давността с предявяването на иск и др.действия по чл.116,
б.”б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД са уредени по различен начин,
че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116, б.”в” ЗЗД относно
давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за
спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези
правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД не защото ефектът
на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай
няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието
е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че
искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
5
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да
тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Със
същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателя не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар.
”перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, защото прекратяването
на изпълнителното производство става по право, като новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
По отношение давността съдът приема за важно още и, че вземането на
ответника произтича от неизпълнено задължение по договор за предоставяне
на топлинна енергия и топла вода. Вземанията за тези услуги са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на кратката,
тригодишна погасителна давност по чл.111, б "в" от ЗЗД - в този смисъл е
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2012г. по
описа на ОСГТК на ВКС.
От отбелязването в листа е видно, че вземането на ответника е
установено със Заповед по чл.410 ГПК, поради което се погасява с кратката
тригодишна погасителна давност.
След тези общи разбирания по въпроси от значение за настоящия спор,
конкретно за вземането предмет на настоящия спор съда намира следното:
По отношение на вземането по изпълнителния лист, предмет на
настоящия иск, започналата да тече от падежа на вземането погасителна
давност е прекъснала с влизане в сила на Заповедта по чл.410 ГПК, тъй като
длъжника е узнал за вземането и, че го дължи на ответника и не го е оспорил
чрез възражение по чл.414 ГПК, т.е. давността е прекъснала на 07.12.2017г.
(Заповедта по чл.410 ГПК е връчена на длъжника на 23.11.2017г.), от когато е
започвала да тече нова тригодишна погасителна давност.
6
Съда не споделя разбирането на ищеца, че с издаване на разпореждане
от 02.11.2018г. на ДСИ за присъединяване процесното вземане по
изпълнително дело № 188/2018г. към изпълнително дело № 30/2013г. между
същите страни е прекъсната давността, тъй като това не е същинско
изпълнително действие. Вярно е, че в т. 10 на ТР № 2/2015г. сред изрично
изброените изпълнителни действия прекъсващи давността в изпълнителното
производство е посочен „присъединяването на кредитора”, но в случая е
налице присъединяване на изпълнителни дела между същите страни, а не
присъединяване на кредитор по смисъла на чл.456 ГПК. Предвид на това и
съда намира, че давността за процесното вземане е изтекла на 07.12.2020г. до
когато в изпълнителното производство не са поискани от взискателя АЕЦ и
извършени от съдебния изпълнител никакви изпълнителни действия, който да
са я прекъснали. Предвид на това и отрицателния установителен иск за
недължимост на процесното вземане, поради погасяването му по давност е
основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените съдебни разноски, представляващи платено
адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева по настоящето
производство.
Държавната такса, от която е освободен ищеца от съда при образуване
на делото по арг. чл.78, ал.6 от ГПК, следва да бъдат заплатени от ответника в
полза на Районен съд, Козлодуй.
На ответника не се следват разноски при този изход на делото.
Водим от изложените правни съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от
ГПК, че М. М. П., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, ж.к.1, бл.1, вх.А, ет.1,
ап.1, (в качеството на наследник на Гергина Найденова М.а, починала на
06.12.2021г.) не дължи на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, представлявано от
изпълнителния директор Георги Кирков, вземане от общо 1107.35 лева, за
което е издаден изпълнителен лист от 21.12.2017г. по ч.гр.д. № 1533/2017г. на
7
РС-Козлодуй и е образувано изпълнително дело №188/2018г. по описа на
СИС при Pайонен съд Козлодуй (присъединено към изп.дело № 30/2003г. по
описа на СИС при КРС), тъй като е погасено по давност.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист, издаден на 21.12.2017г. по ч.гр.дело
№ 1533/2017г. на Районен съд Козлодуй, за което да се уведоми служебно
ДСИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр.
Козлодуй с ЕИК *********, да заплати на М. М. П., ЕГН **********,
направените разноски в процеса в размер на 800.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр.
Козлодуй с ЕИК *********, да заплати на Районен съд Козлодуй, държавна
такса в размер на 44.29 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд от
страните в двуседмичен срок от връчването на съобщения с преписи.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
8