Решение по дело №158/2022 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №738

 

гр. Бургас, 02.06.2022 г.

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                   СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 158 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във вр. с чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба, подадена от „ПРОМСТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, гр.Камено, представлявано от З.Ц.Ц., чрез процесуален представител адв. К.А., против Решение № 1040- 02- 3/04.01.2022г., постановено от директор на ТП на НОИ гр. Бургас, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-01-02-01042404/02.12.2021г.  на контролен орган на ТП на НОИ- Бургас.

Жалбоподателката иска отмяна на акта, като твърди, че е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. К.А., поддържа жалбата и направените с нея, искания. Заявява, че наличието на валидно сключен трудов договор, връчен на служителя, регистрация на договора, връчване на длъжностна характеристика означава, че е започнато изпълнението на задълженията по трудовия договор, а оттук и изводът, че осигуряването по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО е възникнало на 15.10.2019 г. Подробни съображения излага в писмена защита.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., намира оспорването за неоснователно. Счита, че след като че жалбоподателят няма нито един отработен ден по трудовото му правоотношение, а считано от 15.10.2019 г. е в отпуск за отглеждане на дете, той няма качеството на осигурено лице. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя.

І. ФАКТИТЕ:

Със заповед № ЗР-5-02-01019517/11.10.2021г. ръководителят на ТП на НОИ гр.Бургас, на осн. чл.107 от КСО, е възложил на контролен орган на ТП на НОИ Бургас извършване на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „ПРОМСТРОЙ“ ООД, като е определил 20 дневен срок за приключването й.

Със заповед № СЗ-5-02-01042119/01.12.2021г. ръководителят на на ТП на НОИ гр.Бургас е изменил предходната заповед и е разпоредил извършването на частична ревизия на „ПРОМСТРОЙ“ ООД за периода 01.10.2019г.- 31.03.2021г.

В хода на производство било установено, че :

Осигурителят “Промстрой” ООД гр. Камено с ЕИК ********* било вписан в БОС на 03.12.2002 г. със собственици Т.Д., В.П.и К.Т..  За управител била вписана Т.Д.. На 14.05.2009 г. била вписана промяна в собствениците: вписани били К. С.а, З.Ц.и Т.У.. На 29.08.2012 г. била вписана нова промяна: К.Е.С. бил вписан като управител и съдружник, със съдружници З.Ц.и Т.У.. От 14.01.2013 г. Т.У. бил отписан като съдружник. Последната вписана промяна била от 15.10.2019 г. като за управител бил вписан З.Ц., а К.С. останал само съдружник и нямал  качество на вписан управител на търговското дружество.

Вписването от 15.10.2019 г. било извършено въз основа на протокол от проведено общо събрание на дружеството от 8.10.2019г. и сключен договор за управление от същата дата- 8.10.2019г. със З.Ц.Ц. ( факти, проверени и от съда при извършена служебна справка в Търговския регистър).

Според подаваните данни за осигурителен стаж и доход в Регистъра на осигурените лица, за К.С. били  подадени данни с код за вид осигурен “10” - управител по договор за управление и контрол и след датата на отписване на лицето като управител: от 15.10.2019 г. до 04.04.2021 г.

При тези факти било прието, че след 15.10.2019 г. К.Е.С. няма качеството на осигурено лице по см. на чл.4, ал.1, т.7 от КСО и констатирано, че за периода са неосноветлно подадени следните данни:

-от 15.10.2019 г. до 18.03.2020 г. - дни в болнични / т.16.2/ въз основа на подадено приложение № 10 с вх. № Р14-02-000-00-**********/05-11-2019 г. за изплащане на парично обезщетение на основание чл. 50,ал.7 от КСО - при раждане на дете след навършване на 6 - месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни;

-от 19.03.2020 г. до 27.03.2021 г. - дни в майчинство  въз основа на подадено приложение № 10 с вх. № Р14-02-000-00-**********/23-03-2020 г. за изплащане на парично обезщетение на основание чл. 53 от КСО - гледане на дете до 2 годишна възраст.

-от 28.03.2021 г. до 04.04.2021 г. - дни без вноски.

Парични обезщетения на К.Е.С. били изплатени до 27.03.2021 г.- до навършване на 2 години на детето.

Към началото на ревизията - 21.10.2021 г. в регистър “трудови договори” не били установени данни за сключен трудов договор между “Промстрой” ООД и К.С. от или след датата на отписването му като управител.

По инициатива на дружеството и с предписание на Дирекция по труда – Бургас (л.55) до компетентната ТД на НАП, на 15.11.2021г.,  било изпратено уведомление за сключен трудов договор № 385/ 15.10.2019 г. между “Промстрой” ООД и К.С..

Считано от първия ден на трудовия договор 15.10.2021 год С. бил в отпуск за отглеждане на дете и нямал нито един отработен ден по този трудов договор.

В хода на производството била представена ведомост за работни заплати за цялата 2019 г., в която К.С. фигурирал с извършени начисления, без вписана длъжност.

Проверяващият служител констатирал и че осигурителя “Промстрой” ООД е подавал необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения от НОИ, като е декларирал, че към 15.10.2019 г. С. има качество на осигурено лице, въз основа на договор за управление и контрол, но е преценил, че тези данни са подавани  неоснователно за периода след прекъсване на осигуряването като управител.

Като се позовал на разпоредбата на чл.10,ал.1 от КСО, ревизиращият орган приел, че към 15.10.2019г. К.С. няма качеството на осигурено лице. Посочил, че в случая е следвало К.С. да има отработено време на друго основание, а не като управител преди да поиска парични обезщетения от НОИ, но дори и като  назначено лице по трудов договор, отново не бил  в кръга на осигурените лица, защото нямал отработено време, за което са внесени или дължими осигурителни вноски

Предвид изложените факти на 2.12.2021г. бил издаден ревизионен акт за начет № РА-5-02-01042358 за възстановяване на неправомерно изплатени парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете.

На същата дата бил издаден и оспорения акт- Задължителни предписания № ЗД-01-02-01042404/02.12.2021г.  на контролен орган на ТП на НОИ- Бургас.

С него на “Промстрой” ООД било предписано: 1. Да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал. 4, т.1 от КСО на  К.Е.С., ЕГН: **********, за периода от 01-11-2019 до 04-04-2021, с вид осигурен 10, декларация образец № 1 и 2. Да коригира подадените данни с код “10” за м. 10.2019 г. за С.,  като се посочат 10 дни в осигуряване с осигурителен доход 3000 лв. и последен ден в осигуряване 14-ти. От 15.10.2019 г. до 04.04.2021 г. следва да се подадат данни само за здравно осигуряване.

Задължителните предписания били обжалвани пред директора на ТП на НОИ Бургас, който с решение № 1040-02-3/ 04.01.2022г. ги потвърдил. Посочил, че съгласно действащите нормативни разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Наличието само на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, следователно не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва реално да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение.

Поради това приел, че за лицето не е възникнало осигуряване, тъй като същото не е започнало да упражнява трудова дейност.

В хода на съдебното производство са представени: копие от договор № 385/ 15.10.2019 г., сключен  между “Промстрой” ООД и К.С.; заявление от К.С. от 15.10.2019 г., с искане да ползва отпуск при бременност и раждане за остатъка от 410 календарни дни на детето Е.К.С.а, считано от 15.10.2019г.; Заповед №31/15.10.201г., издадена от управителя на “Промстрой” ООД, с която се разрешава ползването на поискания отпуск, считано от 15.10.2019г. и удостоверение, представено от дружеството- жалбоподател до директора на ТП на НОИ гр.Бургас за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл.50 , ал.1 и чл.51 ат КСО на К.С., считано от 15.10.2019г.

По фактите спор няма.

Спорен е въпросът дали считано  от 15.10.2019г. К.С. е имал качеството на осигурено лице по см. на закона и следвало ли е в НОИ да бъдат подавани данни за социалното му осигуряване.

ІІ. ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Жалбата е допустима.

Подадена е против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице, адресат на акта, в предвидения от закона срок.

ІІІ. ПРАВОТО:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган (чл. 117, ал. 3 във вр. с ал.1, т.3 КСО) и в предписаната от закона форма.

Съществени нарушения на процесуалните правила в хода на производството по издаването му не са допуснати.

Материалният закон е приложен правилно.

Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че К.С. е загубил качеството си на осигурено лице на 08.10.2019г. и на 15.10.2019г. не е придобил такова. Съображенията за това са следните:

Установено е, че с решение на общото събрание на “Промстрой” ООД от 8.10.2019г. досегашният управител на дружеството К.Е.С. е освободен и вместо него за управител е назначен З.Ц.Ц., с когото на същата дата е сключен договор за управление. Т.е. от 8.10.2019г. договорът за управление на К.Е.С. е бил прекратен.

Според чл. 141, ал. 7 от ТЗ, отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството, чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. В търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа ( чл. 141, ал. 3 от ТЗ), като според чл. 141, ал. 6 от ТЗ овластяването на управителя и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. Следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 Закона за търговския регистър, вписването в търговския регистър има декларативно действие и изключение от този принцип е налице само при наличие на изрична законова норма. Овластяването на управителя има действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването му. По отношение на дружеството обаче подлежащото на вписване обстоятелство има действие и следва да се счита възникнало от момента на постигане необходимото съгласие, формиращо волята на общото събрание.

Съгласно чл. 140, ал. 4 от ТЗ решенията на ОС (респективно едноличния собственик на капитала), касаещи промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците, избора и освобождаването на управител, във вътрешните отношения между управителя и неговите съдружници пораждат незабавно действие, като предвидения в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети за същото лица.

Поради това, правоотношението между управителя и търговското дружество възниква с избирането му и сключването на договора и се прекратява от датата, на която е взето решение за това.

С оглед изложеното следва да се приеме, че осигуряването на К.С., при хипотезата на чл. 4, ал.1, т.7 от КСО, е прекратено на 8.10.2019г. защото от тази дата същият е престанал да извършва трудова дейност като управител на дружеството. Затова всички подадени до НОИ данни за лицето с вид осигурен 10, декларация обр.1, след тази дата, са без основание.

След прекратяване на осигуряването за получаване на обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, към датата на възникване на основанието следва да е налице ново възникнало осигурително отношение. По това правоотношение следва да бъдат заявявани и данни пред НОИ.

В случая такова правоотношение, след 8.10.2019г., не е възникнало, тъй като липсват доказателства след прекратяване на трудовата дейност като управител на дружеството, С. да е извършвал друга трудова дейност.

Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Следователно, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение.

Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски.

Както бе посочено, по делото няма спор, че на 15.10.2019г. между дружеството- жалбоподател и К.С. е бил сключен трудов договор, регистриран в НАП на 15.11.2021г. Макар да не е представена по делото, не се спори, че на 15.10.2019г. на С. е била връчена и длъжностна харакреристика.

Категорично е доказано обаче, че считано от 15.10.2019г. С. е бил в отпуск, т. е . извършването на трудова дейност изобщо не е започвало.

Въпреки сключения трудов договор, ведно с длъжностна характеристика и необходимите документи в трудовото досие на лицето, не се установява извършването на действия от С. по изпълнението му.

Поради това, не е налице и трудова дейност като необходима предпоставка за възникване на качеството на осигурено лице. Не е достатъчно само сключването на договор, по силата на който да възникват и осигурителните права. Необходимо условие е и упражняването на трудова дейност по него, доказателства за каквато по делото няма.

След като лицето няма качеството на осигурено по см. на закона за него не следва да бъдат подавани и данни, свързани със социалното осигуряване.

Съдът отбелязва, че периода за който са дадени предписания с т.2 на оспорения акт следва да е с начална дата 9.10.2019г., тъй като С. е загубил качеството си на управител на дружеството на 8.10.2019г., а не както е приел органът от 15.10.209г. Не съществува пречка обаче за периода  9.10.2019г.- 15.10.209г. да бъдат издадени други предписания.

Предвид изложеното съдът намира, че оспорените задължителни предписания и потвърждаващото ги решение, са издадени при правилно приложение на материалния закон, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски, които съдът определя в размер на 100лв.

Затова и на осн. чл. 172 АПК, Административен съд Бургас, четвърти състав,

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ   жалбата на „ПРОМСТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, гр.Камено, представлявано от З.Ц.Ц., подадена чрез процесуален представител адв. К.А., против Решение № 1040- 02- 3/04.01.2022г., постановено от директор на ТП на НОИ гр. Бургас, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-01-02-01042404/02.12.2021г.  на контролен орган на ТП на НОИ- Бургас.

ОСЪЖДА „ПРОМСТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, гр.Камено, представлявано от З.Ц.Ц. да заплати на Националния осигурителен институт гр. Софи сума в размер на 100лв., представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.          

 

СЪДИЯ: