Р Е Ш Е Н И Е
№ 334
гр. Русе, 28.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №1626 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Адв.В.Г.
– пълномощник на „Теленор България“ ЕАД, заявява, че на 07.06.2016г. представляваното от нея
дружество, сключило договор за мобилни услуги с О.Д.И., с предпочетен номер
0895 824 320, за срок от 24 месеца по план Нонстоп 40.99 лева.
На
същата дата между страните по делото сключили договор за мобилни услуги с
абонатен №********* за срок 24 месеца на предпочетена абонаментна програма. При
възползване от преференциални условия на оператора, абонатът получил мобилно
устройство Huawei P9
Lite White, което следвало да заплати
посредством 23 месечни лизингови вноски всяка в размер на 8.69 лева. Като
лоялен клиент, ответникът се възползвал от втори абонаментен план с предпочетен
номер 0894 429 258 по програма Интернет 25 000 с месечна такса 29.99
лева и взел мобилно устройство Tablet Samsung Galaxy Tab A, на изплащане за
срок от 23 месеца при месечна лизингова вноска на стойност 10.29 лева.
За
потребените от абоната услуги, предоставени в периода 07.06.2016г. –
31.10.2016г., ищецът издал:
- фактура
№**********/01.07.2016г. за отчетен период 07.06.2016г. – 30.06.2016г. на
стойност 146.26 лева, съставляваща сбор: от абонаментна такса и използвани
услуги за мобилен номер 0894 429 258 – 44.98 лева; лизингова вноска – 10.29
лева; месечен абонамент за мобилен номер 0895 824 320 – 46.48 лева;
лизингова вноска – 8.69 лева; друга услуга - 2.16 лева; друга услуга с добавена
стойност – 12.50 лева;
- фактура
№**********/01.08.2016г. за отчетен период 01.07.2016г. – 31.07.2016г. на
стойност 111.10 лева, съставляваща сбор: от абонаментна такса и използвани
услуги за мобилен номер 0894 429 258 – 24.99 лева; лизингова вноска – 10.29
лева; месечен абонамент за мобилен номер 0895 824 320 – 25.82 лева;
лизингова вноска – 8.69 лева; други услуги - 25 лева; кратки текстови съобщения
– 0.96 лева;
- фактура
№**********/01.09.2016г. за отчетен период 01.08.2016г. – 31.08.2016г. на
стойност 79.95 лева, съставляваща сбор: от абонаментна такса и използвани
услуги за мобилен номер 0894 429 258 – 24.99 лева; лизингова вноска – 10.29
лева; месечен абонамент за мобилен номер 0895 824 320 – 25.82 лева;
лизингова вноска – 8.69 лева.
О.Д.И.
не заплатил мобилни услуги на обща стойност 337.31 лева, фактурирани за три
последователни отчетни месеца.
С
кредитно известие №**********/01.10.2016г. операторът извършил корекция по
дълга, като сторнирал сумата -20.33 лева, начислил дължимата лизингова вноска –
18.98 лева и отразил незаплатения баланс от предходния отчетен период – 337.31
лева, като общото задължение – 335.96 лева следвало да бъде погасено в срок до
16.10.2016г.
Неизпълнението
на ответника, да заплати стойността на предоставените услуги, ангажирало
отговорността му по т.11 от Договора, вр.чл.75, вр.чл.19б от ОУ на мобилния
оператор, с оглед което ищецът прекратил едностранно индивидуалните договори и
на 01.11.2016г. издал крайна фактура №********** на стойност 1944.85 лева. Адв.
Г. пояснява, че сумата е формирана от: неустойка за предсрочно прекратяване в
размер на 1229.29 лева; цената на оставащите незаплатени лизингови вноски –
379.60 лева и потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода – 335.96
лева.
Молителят поддържа, че неизпълнението на ответника
обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение,
съгласно клаузата, съдържаща се в т.11 от индивидуалните договори, която
предвиждала при прекратяване на облигационното правоотношение преди изтичане
срока на договора, по вина на абоната, последният да заплати неустойка в размер
на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка СИМ карта до края на този срок. Предвид
постигнатото с Комисия за защита на потребителите споразумение, дружеството
претендира неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси по
двата договора за мобилни услуги на обща стойност 212.94 лева.
Наред с горното, при прекратяване договорите за мобилни
услуги и преустановяване предоставянето на услуги, за остатъка от лизинговите
вноски настъпвала предсрочна изискуемост (чл.12, ал.2 от ОУ).
В
качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №7558/2018г.
по описа на РРС срещу О.Д.И. за незаплатени далекосъобщителни услуги в общ
размер 1944.85 лева. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, заповедния съд указал на заявителя, че следва да
предяви иск за установяване на вземането си.
По
изложените съображения, адв.В.Г. моли съда да постанови решение, с което:
да
признае за установено, че О.Д.И., ЕГН ********** дължи на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С.сумата: 335.96
лева – незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №*********, дължими за
периода 07.06.2016г. – 31.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от
07.11.2018г. до окончателно изплащане на главницата;
да
осъди ответника, да заплати на дружеството сумите: 212.94 лева – начислена
договорна неустойка по Договор за мобилен номер 0895 824 320 и Договор за
мобилен номер 0894 429 258 с абонатен №********* и 379.60 лева – лизингови
вноски по Договор за лизинг за мобилен номер 0894 429 258 и Договор за
лизинг за мобилен номер 0895 824 320 с абонатен №*********, дължими за периода
м.ноември 2016г. – м.май 2018г.
Претендира
направените в заповедното и настоящо производство разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК адв.А.Н. –
особен представител на ответника О.Д.И. е депозирала отговор на исковата молба,
в който излага доводи досежно частичната недопустимост и неоснователност на
претенциите.
Приема
за недопустим иска за заплащане лизинговите вноски, тъй като в заповедното
производство ищецът е основал вземането си на различен договор – Договор за
далекосъобщителни услуги, а не на Договор за лизинг.
Излага
правни аргументи относно нищожността на неустоечната клауза, въз основа на
които счита, че искът в тази част подлежи на отхвърляне.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
На 07.06.2016г. между „Теленор България“ ЕАД и О.Д.И.
е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер 0895 824 320, за срок
от 24 месеца по план Нонстоп и 40.99 лева месечна такса.
При
възползване от преференциални условия на оператора, абонатът получил мобилно
устройство Huawei P9
Lite White, което следвало да заплати
посредством 23 месечни лизингови вноски всяка в размер на 8.69 лева, съгласно
погасителен план.
Ответникът
се възползвал от втори абонаментен план с предпочетен номер 0894 429 258
по програма Интернет 25 000 с месечна такса 29.99 лева и взел мобилно
устройство Tablet Samsung
Galaxy Tab A, на изплащане за срок от 23 месеца при месечна лизингова
вноска на стойност 10.29 лева.
Приложени
са „Общи
условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги“.
Ищцовото
дружество издало:
- фактура
№**********/01.07.2016г. за отчетен период 07.06.2016г. – 30.06.2016г. на
стойност 146.26 лева, съставляваща сбор: от абонаментна такса и използвани
услуги за мобилен номер 0894 429 258 – 44.98 лева; лизингова вноска – 10.29
лева; месечен абонамент за мобилен номер 0895 824 320 – 46.48 лева;
лизингова вноска – 8.69 лева; друга услуга - 2.16 лева; друга услуга с добавена
стойност – 12.50 лева;
- фактура
№**********/01.08.2016г. за отчетен период 01.07.2016г. – 31.07.2016г. на
стойност 111.10 лева, съставляваща сбор: от абонаментна такса и използвани
услуги за мобилен номер 0894 429 258 – 24.99 лева; лизингова вноска – 10.29
лева; месечен абонамент за мобилен номер 0895 824 320 – 25.82 лева;
лизингова вноска – 8.69 лева; други услуги - 25 лева; кратки текстови съобщения
– 0.96 лева;
- фактура
№**********/01.09.2016г. за отчетен период 01.08.2016г. – 31.08.2016г. на
стойност 79.95 лева, съставляваща сбор: от абонаментна такса и използвани
услуги за мобилен номер 0894 429 258 – 24.99 лева; лизингова вноска – 10.29
лева; месечен абонамент за мобилен номер 0895 824 320 – 25.82 лева;
лизингова вноска – 8.69 лева.
С
кредитно известие №**********/01.10.2016г. операторът извършил корекция по
дълга, като сторнирал сумата -20.33 лева, начислил дължимата лизингова вноска –
18.98 лева и отразил незаплатения баланс от предходния отчетен период – 337.31
лева, като общото задължение – 335.96 лева следвало да бъде погасено в срок до
16.10.2016г.
Въз
основа на заявление, депозирано от „Теленор България“ ЕАД, в РРС е образувано
ЧГД №7558/2018г. и издадена заповед №4087/08.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу О.Д.И. за сумите: 1944.85 лева – задължение по
договор за далекосъобщителни услуги от 07.06.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано 07.11.2018г. до окончателно изплащане на вземането;
66.31 лева – лихва за забава, дължима за периода 17.11.2016г. – 28.10.2018г.;
40.22 лева – държавна такса и 222.47 лева – адвокатско задължение.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което с разпореждане
от 08.02.2019г. на заявителя е указана възможността да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.
По
искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно –
икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като обективно, ясно,
пълно и всестранно. След извършена справка в счетоводството на „Теленор
България“ ЕАД вещото лице е изготвило в табличен вид дължимите от ответника
суми за периода 07.06.2016г. – 31.10.2016г.:
280.43
лева – далекосъобщителни услуги, дължими съгласно фактури
№**********/01.07.2016г.; №**********/01.07.2016г.; №**********/01.09.2016г. и кредитно известие
№**********/01.10.2016г.;
455.52
лева – лизингови вноски за устройство Huawei P9 Lite White
и Tablet
Samsung Galaxy Tab A, от които 379.60 лева са дължими за
периода м.ноември 2016г. до м.май 2018г.;
177.45
лева – неустойка, съставляваща три месечни такси за мобилен номер ********* и
мобилен номер *********.
Установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата: 335.96 лева –
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №*********, дължими за периода
07.06.2016г. – 31.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2018г.
до окончателно изплащане на главницата, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №4087/08.11.2018г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №7558/2018г.
по описа на РРС.
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл.92 и чл.79 ЗЗД за заплащане сумите: 212.94
лева – начислена договорна неустойка по Договор за мобилен номер 0895
824 320 и Договор за мобилен номер 0894 429 258 с абонатен №*********
и 379.60 лева – лизингови вноски по Договор за лизинг за мобилен номер 0894
429 258 и Договор за лизинг за мобилен номер 0895 824 320 с абонатен
№*********, дължими за периода м.ноември 2016г. – м.май 2018г.
По
установителния иск:
От приложеното в настоящото производство гражданско
дело №7558/2018г. по описа на РРС е видно, че с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл.415, ал.1,
т.2 ГПК заповедният съд уведомил заявителя за възможността да предяви иск за установяване на
вземането, като указал последиците от непредявяване на иска. Съдът намира
претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
Разгледана по същество, претенцията се явява частично основателна.
В
производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
В
настоящия случай, дружеството предявява иск за 335.96 лева – част от
претенцията по издадената заповед за изпълнение, като наведеното в исковата
молба основание за дължимост на посочената сума съвпада с това, визирано в
заповедта за изпълнение. Така предявеният установителен иск е допустим, като
заповедта за изпълнение в частта, за която не е предявен иск за установяване на
вземането, съобразно разпоредбата на чл.415, ал.5 ГПК следва да бъде обезсилена
от съда по заповедното производство.
Ангажираните
в хода на производството доказателства обуславят извод, че страните по делото
са обвързани от облигационно правоотношение, основано на договори за мобилни
услуги, сключени на 07.06.2016г., по силата на които ищцовото дружество
предоставило на ответника уговорени мобилни услуги, като титуляр по мобилен номер
+359 895 824 320 и мобилен номер
+359 894 429 258; а по договори за лизинг от същата дата - устройство
Huawei P9
Lite White, което клиентът се задължил да
изплати за срок от 23 месеца, на равни лизингови вноски, всяка в размер на 8.69
лева и устройство Tablet Samsung Galaxy Tab A на
изплащане за срок от 23 месеца, на равни лизингови вноски, всяка в размер на
10.29 лева. Не се оспорва истинността на представените с исковата молба писмени
доказателства. О.Д. е удостоверил с декларация, че е получил ОУ на „Теленор
България“ ЕАД и се е съгласил с тях.
Предвид
приложените фактури (в които се съдържа подробна информация за ползваните
услуги) и заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза,
доколкото не се твърди неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в
отчета на доставените мобилни услуги, следва да се приеме, че абонатът дължи
заплащането им в уговорения между страните срок.
О.Д.
не е ангажирал доказателства за престиране на падежа, с оглед което съдът
приема, че е налице виновно неизпълнение на договорното задължение. Във фактури
№**********/01.07.2016г.; №**********/01.07.2016г.; №**********/01.09.2016г. и кредитно известие
№**********/01.10.2016г. на обща стойност 335.96 лева са визирани:
далекосъобщителни услуги - 280.43 лева и 55.53 лева – лизингови вноски. По
установителния иск се претендира единствено незаплатената цена на
далекосъобщителните услуги, с оглед което претенцията като доказана следва да
бъде уважена в размер на 280.43 лева, ведно с лихва за забава, считано от
07.11.2018г. до окончателното й изплащане, а в останалата част, над 280.43 лева
до предявените 335.96 лева – отхвърлена, като неоснователна.
По иска
за заплащане сумата 379.60 лева – остатък от дължими лизингови вноски по
договори от 06.07.2016г.:
Не се спори, че по двата договора за лизинг,
ответникът е получил мобилно устройство Huawei P9 Lite White и устройство Tablet Samsung Galaxy Tab A, които се задължил да изплати за срок от 23 месеца, на
равни лизингови вноски. Незаплатените 20 вноски за процесния период – от
м.ноември 2016г. до м.май 2018г. са на обща стойност 379.60 лева,
обстоятелство, което се установява от заключението на приетата по делото
съдебно – икономическа експертиза. Предвид факта, че двете устройства не са върнати
на оператора, исковата претенция по отношение непогасените лизингови вноски
следва да бъде уважена.
По иска
с правно основание чл.92 ЗЗД:
Неустоечните клаузи за предсрочно прекратяване на
услуги по абонаментен план с фиксиран срок са несъразмерно високи и не следва
да обвързват валидно потребителя (чл.146, ал.1 ЗЗП). Начинът, по който е
уговорено задължението за заплащане на неустойка, създава значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Така уговорената неустойка би довела до несправедливия
правен резултат, доставчика да получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да предоставя
ползването на услуга. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави, защото
създава условия за неоснователно обогатяване на доставчика на услугата, като
нарушава принципа за справедливост и сочи на извод, че неустойката излиза извън
присъщите й по закон функции. На практика тази клауза обезсмисля възможността,
абоната да се откаже от договора, тъй като дължи всички такси под формата на
неустойка. Без значение е позоваването на постигнато споразумение с КЗП през
2018г., по силата на което „Теленор България“ ЕАД се е задължило да намали
прилаганите неустойки спрямо своите клиенти, тъй като промяната в клаузата не е
могла да засегне вече прекратените преди това отношения с ответника. От
съдържанието на спогодбата е видно, че тя се прилага по отношение на нови и
съществуващи клиенти на ищеца – физически лица, стига по отношение на последните
да не е изтекъл задължителния срок на договора към датата на промяната. В
случая договора с ответника е прекратен едностранно на 21.09.2016г., поради
което спогодбата не би могла да се приложи спрямо него. Същевременно
императивния режим на закрила на потребителите изключва изменение на клаузите
по начин, възстановяващ еквивалентността на правата на страните. Напротив,
законът предвижда нищожност на клаузата, а не намаляване на прекомерната
неустойка по общия ред именно, за да се осигури и превенция, като се отрече
каквато и да е възможност на доставчика, злоупотребил при договарянето, да
получи каквато и да е полза от неравноправната клауза.
По
изложените съображения претенцията с правно основание чл.92 ЗЗД следва да бъде
отхвърлена изцяло.
По
разноските:
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Разноските на „Теленор България“
ЕАД по настоящото дело възлизат на 739.78 лева – заплатена държавна такса,
възнаграждения за процесуално представителство и депозит за вещо лице.
Съразмерно с уважената част от претенциите, на ищцовото дружество следва да се
присъдят разноски в размер на 525.88 лева.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство.
С
оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца:
186.73
лева - разноски по ЧГД №7558/2018г. по описа на РРС, формирани от заплатена
държавна такса и възнаграждение за процесуално.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че О.Д.И., ЕГН ********** дължи на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.и
М.С.сумата: 280.43 лева –
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №*********, дължими за периода
07.06.2016г. – 31.10.2016г. по договор от 07.06.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.11.2018г. до окончателното й изплащане,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №4087/08.11.2018г.,
издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №7558/2018г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК ********* срещу О.Д.И., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за
признаване установено дължимостта на сумата над 280.43 лева до предявените
335.96 лева – незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №*********,
дължими за периода 07.06.2016г. – 31.10.2016г. по договор от 07.06.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от 07.11.2018г. до окончателно изплащане на
главницата, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №4087/08.11.2018г.,
издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №7558/2018г. по описа на РРС
ОСЪЖДА О.Д.И., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С.сумата 379.60 лева – лизингови вноски по
Договор за лизинг за мобилен номер 0894 429 258 и Договор за лизинг за
мобилен номер 0895 824 320 с абонатен №*********, дължими за периода
м.ноември 2016г. – м.май 2018г.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С.срещу О.Д.И., ЕГН **********
иск за заплащане сумата 212.94 лева – начислена договорна неустойка по Договор за
мобилен номер 0895 824 320 и Договор за мобилен номер 0894 429 258 с
абонатен №*********.
ОСЪЖДА О.Д.И., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 525.88 лева.
ОСЪЖДА О.Д.И., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* направените по ЧГД №7558/2018г. по описа на РРС разноски в
размер на 186.73 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: